МОТИВИ
към Присъда №184/06.10.2017г. по НОХД №641/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу О.В.П. ЕГН: ********** – за това, че „За времето от 31.07.2016 г. до 26.08.2016 г.
в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление извършил следните
деяния като същите са извършени през непродължителен период от време при една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото : на 31.07 2016 и 26.08.2016 г.се заканиле с убийство на В.Ф. С.-П. *** и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му, както следва:
На 31.07.2016 г. в гр. Плевен се заканил с убийство - „Ще те убия ма!“ на
В.Ф. С.-П. *** и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
На 26.08.2016 г. в гр. Плевен се заканил с убийство - „Ще те убия ма,
какво си мислиш!" на В.Ф. С.-П. *** и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с
ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.“
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен
начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание две години лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК за
срок от три години, а на основание чл.67 ал.3 НК, през изпитателния срок да
бъде постановено изпълнението на пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 НК.
Частният обвинител В.Ф. С. – П. се
явява лично и с упълномощен повереник. Считат обвинението за доказано по
несъмнен начин и пледират подсъдимият П. да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален „общ“ режим, както и да бъдат присъдени направените във връзка
с делото разноски.
Подсъдимият О.В.П. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен. Ползва се от правото да
даде обяснения, в които излага собствена версия за събитията, предмет на
изясняване по делото. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Защитникът счита, че обвинението спрямо П. не е доказано по несъмнен начин,
пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
О.В.П. е роден на ***г***, *,
български гражданин, средно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Към 31.07.2016г. подсъдимият О.П.
и частната обвинителка В.Ф. С. – П. не се познавали и
нямали отношения помежду си.
На посочената дата около 10:00
часа, подсъдимият П., управлявайки л.а. „ОПЕЛ“ спрял непосредствено пред входа /на
плочките пред входа/ на магазин БИЛЛА, находящ се в ***. В автомобила били
пътници свидетелката Б.Б.М., с която подсъдимият се
намира във фактическо съжителство, както и техните две малолетни деца.
След като спрял превозното
средство, подсъдимият П. слязъл от мястото на водача и отворил задна лява
врата, за да помогне на св.М. да слезе, тъй като същата носела на ръце по –
малкото от двете им деца.
По същото време, свидетелката В.Ф.
С. – П. управлявала л.а. „ЛЕНДРОУВЪР ИЛЕНДЪР“ с рег.№***. На задната седалка на
превозното средство пътувала дъщеря й – свидетелката Д.М.П.. Управляваният от
страна на С. – П. автомобил преминал пред входа на споменатия магазин БИЛЛА, в
непосредствена близост до изправилия се до собствения си автомобил О.П., който
в този момент бил с гръб към л.а. „ЛЕНДРОУВЪР ИЛЕНДЪР“. След това, същият
автомобил продължил напред към находящите се наблизо свободни паркоместа.
Подсъдимия П. преценил така описаното
преминаване непосредствено зад гърба му като застрашаващо неговия живот и
здраве, още повече, че в същия момент бил отворил вратата на автомобила си, за
да може жена му и детето му, да слязат. Решил да потърси сметка от св.С. – П.
за преминаването с автомобила по описания начин. Междувременно, частната
обвинителка паркирала управлявания от нея автомобил и слязла от същия, а св.Д.П.
все още се намирала на задна седалка в превозното средство.
Ядосан, подсъдимият П. се
приближил до С. – П. и започнал да й крещи, питайки я какво прави; обвинил я,
че е щяла да го убие. От своя страна, частната обвинителка му отговорила, че там,
където П. бил спрял, не е място за паркиране и му казала да не й крещи, защото
ще извика полиция. На свой ред, подсъдимият отвърнал на С. – П., че ще я убие. Свидетелката
възприела, че П. е видимо ядосан и при така отправената закана, извадила мобилния
си телефон, за да сигнализира полицейските органи. В този момент, подсъдимият
блъснал ръката й, при което телефонът паднал на земята. Междувременно, към
случващото се приближила и свидетелката Б.М. и също започнала да крещи нещо,
което С. – П. не успяла да разбере. На свой ред, подсъдимият продължавал да
крещи към частната обвинителка „Ще те убия“, „Каква си ти“ и в яда си, ритнал
паркираното от нея превозно средство. Поведението на подсъдимия силно изплашило
С. – П..
От своя страна, О.П. се върнал към
собственото си превозно средство и преместил същото на съответно паркомясто
пред магазина. Св.С. – П. използвала момента, за да вземе телефона си от земята
и да се обади на своя зет – В.М. А., който работел като полицейски служител. Последният
поел ангажимент да сигнализира свои колеги за случая. Същевременно, подсъдимият
О.П. приключил с паркирането и се върнал при св.С. – П. и продължил да й крещи,
че ще я убие. Тя му отвърнала, че е извикала полиция, при което подсъдимият й
нанесъл удар в гръдно – коремната област /диафрагмата/. Свидетелката С. - П. изпитала силна болка.
Междувременно, св.Д.П., която продължвала да седи на
задната седалка на паркираното превозно средство видяла това и се обадила на
баща си – св.М.П., като му казала да дойде веднага, тъй като майка й я бият. Самият
св.П. се намирал наблизо в района и почти веднага пристигнал на място. Между
него и подсъдимия започнала разправия, без физическо посегателство. Малко след
това пристигнал и полицейски екип в състав – Н.Б.М. и П.А.Б.. Полицейските
служители установили, че и двете страни в конфликта са в приповдигнато
настроение, съставили протокол за полицейско предупреждение на подсъдимия П. и поканили
заинтересованите в сградата на 02 РУМВР – ПЛЕВЕН, за даване на обяснения по
случая.
След този инцидент, опасявайки се
от нови срещи с подсъдимия П., предвид изпитания при първата им среща страх,
свидетелката С. – П. започнала да отбягва споменатия магазин БИЛЛА. На
26.08.2016г. в късния следобед /около 16:00 часа/, свидетелката С. – П. и
свидетелят М.П. посетили друг магазин - КАУФЛАНД, находящ се в ***. При
излизане от магазина, в близост до входа, двамата се разминали с влизащия вътре
подсъдим О.П., който бил със св.Б.М.. Подсъдимият разпознал свидетелката С. – П.,
приближил се към нея и поискал тя да му се извини за предходния инцидент
помежду им и заявил, че ще я убие, ако не му се извини. Св.С. – П. му
отвърнала, че тече разследване и че отново ще се обади в полицията. На свой ред
подсъдимият се развикал като заявил, че не го интересува дали тя ще сигнализира
полиция и настоял свидетелката да му се извини. Св.С. – П. се изплашила и
отново се обадила на своя зет - В.А., който поел ангажимент да изпрати
полицейски екип. Междувременно, подсъдимият влязъл със св.М. в магазин
„КАУФЛАНД“. Скоро след това, на място пристигнали полицейски служители - свидетелите
М.К.Г. и Л.О.А.. Същите извели подсъдимия от магазина и му отправили полицейско
предупреждение да не се саморазправя със св.С. – П..
С Постановление от 30.08.2016г. на
РП – ПЛЕВЕН било образувано досъдебно производство №Д – 1718/2016г. В хода на
разследването били събрани гласни доказателствени средства и били приобщени
експертни заключения; в качеството на обвиняем бил привлечен О.В.П. – за
престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК
Изложената по - горе фактическа
обстановка се приема от съда за убедително доказана и следва от събраните по
делото доказателствени материали, както следва:
- показания на свидетелите В.Ф. С. –
П. - дадени в хода на съдебното следствие, М.Т.П. - дадени в хода на съдебното
следствие, Д.М.П. - дадени в хода на съдебното следствие. Съдът отчита, че
показанията на тези свидетели имат характера на такива на очевидци и намира, че
в най – голяма степен способстват за изясняване обстоятелствата на случая.
Взаимно се потвърждават и представят логичен, последователен и убедителен
разказ за развилите се относими събития;
- показания на свидетелите Н.Б.М.,
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 НПК, П.А.Б. – дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, М.К.Г. – дадени в съдебното следствие и
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Л.О.А. – дадени в
съдебното следствие. Съдът отчита, че показанията на тези свидетели нямат
характера на такива на очевидци, а се касае за полицейски служители, отзовали
се на място след подаден сигнал. Макар и с по – общ характер, техните показания
не будят никакво съмнение в достоверността им, поради което Съдът им отдава
вяра. Специално що се отнася до прочетените на основание чл.281 НПК показания
намира, че същите допълват дадените в хода на съдебното следствие и като по –
пунктуални, им отдава предпочитание пред непосредствено дадените пред Съда
показания, още повече че самите свидетели заявяват, че ги поддържат изцяло;
- експертно заключение по съдебно –
психиатрична експертиза /л.33 – 42 от ДП/, от което се установява, че В. С. – П.
не страда от умствена недоразвитост или психично разстройство; същата в периода
31.07.2016г - 26.08.2016г. и понастоящем не страда от качествени нарушения във
възприятия, мислене и паметови функции, като е в състояние правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за
наказателното производство. Вещото лице счита, че в резултат на описаните по –
горе ситуации с участието на подсъдимия, С. – П. е преживяла остра стресова реакция
/F43.0/ и че при стресова реакция, споменът за преживяното не е идеален, но не
е и качествено трансформиран. В резултат на същите ситуации, частната
обвинителка се е почувствала несигурна за безопасността си и е имала негативни
опасения за осъществяване на възприетите от нея закани с реални действия. Съдът
приема същото експертно заключение за обосновано и обективно, поради което му
отдава вяра;
- експертно заключение по съдебно –
медицинска експертиза /л.43 – 47 от ДП/, от което се установява, че на В. С. – П.
е причинено страдание, като е възможно същото да е резултат от удар с юмрук в
гръдно – коремната област, вляво. Вещото лице уточнява, че в посочената област
от тялото невинаги остават видими следи, какъвто е и настоящия случай. В
съдебно заседание уточнява, че болките на С. – П. са отшумели за не повече от
месец, т.е. че не се касае за еднократно изпитано неприятно усещане от
физическо естество, а за по - продължително такова, т.е. за „страдание“
/Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС/. Съдът приема експертното
заключение за обосновано и обективно, поради което му отдава вяра;
- експертно заключение по видео –
техническа експертиза /л.68 – 90 от делото/, от което се установява, че за
изследване е представен един брой диск с марка „EMTEC CD-R 700Mb” с ръкописен
текст на него „31.07.2016 DVR4 CAM1,2 10 00÷10 10”, основната директория
на който съдържа 2 файла, записани в специализиран за файлове, съдържащи
видеозапис формат „DAV”. Файловете са цифров презапис от оригинални файлове,
записани на твърдия диск на охранителна видео система. При прегледа на
съдържанието им се установява, че съдържат в себе си видеозаписи, заснети от
две заснемащи устройства /камери/. Записаното изображение е цветно, като това,
съдържащо се във файл с име „1_01_R_31072016100000.dav” е с размер 352х288
пиксела, а изображението, съдържащо се във файла с име
„2_02_R_31072016100000.dav” е с размер 704х576 пиксела, с вкопирана в кадъра
информация за дата и час /тайм код/. Според тази информация видеозаписите са
заснети на 31.07.2016 година за период от време 09:59:59 до 10:09:58 часа –
системно време. Не са налице следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. На видеозаписите се наблюдава заснет конфликт между две лица от
видим мъжки и женски пол, чийто действия са илюстрирани с кадри, извлечени от
видеозаписите и подредени в хронологичен ред и поместени в приложение в
изследователската част на протокола на експертизата. Вещото лице е категорично,
че представените изображения се определят като негодни за целите на
лицево-идентификационно изследване. Съдът приема експертното заключение за
обосновано и обективно, поради което му отдава вяра;
- компакт диск марка „EMTEC CD-R
700Mb” с ръкописен текст на него „31.07.2016 DVR4 CAM1,2 10 00÷10 10”,
съдържащ файл с име „1_01_R_31072016100000.dav” и файл с име
„2_02_R_31072016100000.dav” /л.90 от делото/;
- писмени данни за имущественото
състояние и трудова заетост на подсъдимия, изискани от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ТД на НАП
– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОФИС ПЛЕВЕН, ОДМВР – ПЛЕВЕН, БЮРО ПО ТРУДА - ПЛЕВЕН, ОД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ПЛЕВЕН /л. 15 - 20, л.27 -
30 от делото/;
- характеристична справка /л.23 от
делото/;
- справка за съдимост /л.32 - 33 от
делото/.
Съдът намира, че от гледна точка
на правнозначимите факти и обстоятелства, налице са някои особености в доказателствената
съвкупност, които следва да бъдат обсъдени.
Оформят се две групи гласни
доказателствени средства: от една страна, показания на свидетелите В.Ф. С. – П.,
М.Т.П., Д.М.П., Н.Б.М., П.А.Б., М.К.Г., Л.О.А., които са с преимуществено
обвинителен характер, а от друга – обясненията на подсъдимия О.П. и показанията
на св.Б.М., които са с преимуществено оправдателен характер.
Според обясненията на подсъдимия П.,
дадени в хода на съдебното следствие, единствената причина за възникналия
конфликт между него и св.С. – П. е поведението на последната, която при
преминаване през паркинга пред магазин БИЛЛА го закачила с дясното си огледало
в областта на горната част на тялото /„Отзад
тила на гърба“/ и по този начин – застрашила собствения му живот и здраве,
както и този на неговите деца, които в този момент следвало да слезат от
автомобила на П.. Подсъдимият не заявява каквито и да било телесни увреждания в
резултат на твърдяното съприкосновение с движещия се джип, при все, че се касае
за деликатна част от човешкото тяло – тила, областта на главата или горната
част на гърба /в съдебното следствие подсъдимият показа място между двете
плешки, в горната част на гърба/, а удар в посочената част от движещо се макар
и с ниска скорост МПС, би могъл да доведе до такива травми или поне - до
нарушаване страничната устойчивост на тялото на подсъдимия. О.П. твърди, че отишъл
при свидетелката и я попитал защо управлява автомобила по този начин, както и
че ще го блъсне; заявил й, че е щяла да блъсне и детенцето му, на което С. – П.
отговорила „Какво от това“ и нарекла
подсъдимия „циганин“. О.П. е категоричен,
че не й е отправял закани, както и че не е нанасял удари спрямо свидетелката, а
само че говорел по – високо. Напротив, твърди, че самата П. му се заканила, че
нейният съпруг ще го бие, както и че ще извика полиция. Счита, че не е имало
как да удари свидетелката, без да й причини сериозни увреждания, тъй като
самият П. е спортист. Твърди, че при втората среща помежду им – в района на
магазин КАУФЛАНД, също не й е отправял закани за саморазправа, а единствено е
поискал от нея да му се извини за предходния инцидент, при което обаче С. – П.
отново го нарекла „циганин“ и му се
заканила, че ще извика полиция.
До известна степен в потвърждение
на обясненията на подсъдимия са показанията на св.Б.Б.М.,
с която подсъдимият се намира във фактическо съжителство. Свидетелката
поддържа, че при преминаването на управлявания от частната обвинителка
автомобил, огледалото на последния се е съприкосновило с тялото на О.П., както
и че именно в този момент подсъдимият е отварял вратата, за да може тя да слезе,
заедно с двегодишното им дете. В показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие свидетелката е категорична, че при инцидента пред магазин БИЛЛА,
както самата тя, така и П. единствено са отправили претенции спрямо С. – П. за
начина, по който е преминала покрай техния автомобил, тъй като е можела да
блъсне някой от членовете на семейството им. Категорична е, че подсъдимият не е
крещял спрямо частната обвинителка, както и че в определен момент последната е
изпуснала телефона си на земята:
„ПРОКУРОРЪТ: Падал ли е по някакъв начин телефонът на тази госпожа?
СВИДЕТЕЛКАТА: Мисля, че го беше изпуснала - да.
ПРОКУРОРЪТ: Изпуснала го беше?
СВИДЕТЕЛКАТА: Да.
ПРОКУРОРЪТ: Защо го беше изпуснала?
СЪДЪТ: Видяла ли сте по какъв начин го е изпуснала?
СВИДЕТЕЛКАТА: Не знам, той си беше в ръцете й телефонът.
…
СВИДЕТЕЛКАТА: Ние разговаряхме с нея, през цялото време разговаряхме.
ПРОКУРОРЪТ: Разговаряте с нея и телефонът й изведнъж пада?
СВИДЕТЕЛКАТА: Пада от ръцете й - да.“
Що се отнася до случая пред
магазин КАУФЛАНД свидетелката поддържа заявеното от страна на подсъдимия П., че
същият единствено е пожелал С. – П. да му се извини за предходния инцидент, без
да й отправя закани за саморазправа. На основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 НПК бяха прочетени показанията на св.М., дадени в досъдебното производство,
в които същата е заявила „Аз крещях и О.
също крещеше. Жената си изпусна телефона. Изпусна го понеже О. я шляпна през
ръката.“. Във връзка с така констатираните противоречия, свидетелката заяви,
че докато е разговарял с частната обвинителка, О.П. „просто ръкомахайки“ е съборил телефона
й, без да я удря.
От друга страна, налице са
показанията на В.Ф. С. – П., М.Т.П., Д.М.П., Н.Б.М., П.А.Б., М.К.Г., Л.О.А..
Показанията на тези свидетели изграждат една система от гласни доказателствени
средства, които взаимно се потвърждават и способстват за установяване по
убедителен начин на приетата и изложената по – горе фактическа обстановка. Следва
да бъде отбелязано, че независимо от някои незначителни нюанси, коментираната
група свидетелски показания разкрива логичност и убедителност. Действително, специално
свидетелите В.Ф. С. – П., М.Т.П., Д.М.П. се явяват заинтересовани от изхода на
наказателното производство, но въпреки това, техните показания не оставят
съмнение за тенденциозност и неистинност. В подкрепа на показанията на В.Ф. С.
– П., М.Т.П., Д.М.П. са показанията на четирима полицейски служители /Н.Б.М., П.А.Б.,
М.К.Г., Л.О.А./, които са се отзовали на двата подадени сигнала и са имали
възможност на място да изслушат взаимните претенции на всяка от страните в
инцидентите. В подкрепа на показанията на свидетелите В.Ф. С. – П., М.Т.П., Д.М.П.
са и заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, както и това по
изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, от които се установява вида на
претърпяната при инцидента телесна травма, начина, по който С. – П. е преживяла
двете си срещи с подсъдимия П. и негово поведение спрямо нея.
Ето защо, при съпоставката на
двете групи гласни доказателствени средства, Съдът преценява, че с
достоверност, постоянство, логичност се ползват именно показанията на В.Ф. С. –
П., М.Т.П., Д.М.П., Н.Б.М., П.А.Б., М.К.Г., Л.О.А., поради което им отдава
вяра. От друга страна, предвид коментираните съществени противоречия в
показанията на св.Б.М. и неубедителния характер на обясненията на подсъдимия,
акцентиращи преди всичко върху представянето му единствено в положителна
светлина при коментираните два инцидента /пред магазин БИЛЛА и пред магазин
КАУФЛАНД/, Съдът преценява, че не следва да кредитира тези доказателствени
източници, които впрочем заемат изолирано място в доказателствената съвкупност.
Отдава съдържанието на обясненията на подсъдимия П. на проява на правото му на
защита, но не разглежда същите като достоверно доказателствено средство. Също
така, приема като недостоверни показанията на св.Б.М., като счита, че същите имат
за цел осигуряване на удобна защитна теза на подсъдимия П., с когото
свидетелката се намира във фактическо съжителство. Ето защо, след влизане на
Присъдата в сила, заверени преписи от нея, настоящите мотиви, протокола за
съдебно заседание на 25.05.2017г. и протокола за разпит на св.Б.М. от
досъдебното производство, следва да бъдат изпратени на РП – ПЛЕВЕН – за
преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване за
престъпление по чл.290 НК.
На следващо място, във връзка с особеностите
на доказателствената съвкупност, следва да бъдат отбелязани и някои моменти във
връзка с представения по делото компакт диск „EMTEC CD-R 700Mb”, съдържащ два
видеофайла - „1_01_R_31072016100000.dav” и „2_02_R_31072016100000.dav”. Както е
известно от съдебната практика /в т.ч. – и тази на Върховния касационен съд/,
видеозаписите от охранителни камери се разглеждат като веществено доказателство
по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като по същността си представляват предмет /електронен
запис върху оптичен носител/, който може да послужи за изясняване на
обстоятелствата по делото. И двата видеозаписа бяха прегледани в присъствието
на страните по делото, а от заключението на изготвената видеотехническа
експертиза се установява, че същите не са манипулирани и действително
представляват записи от съответна охранителна техника, монтирана на входа на
магазин „БИЛЛА“ в гр.ПЛЕВЕН. При прегледа на видеозаписа от камера №1 е видно,
че около 10:02 системно време се наблюдава спиране на лек автомобил,
наподобяващ „ОПЕЛ“ и слизане от мястото на водача на лице от мъжки пол,
наподобяващо подсъдимия, което условно ще бъде обозначено като У и което отваря
задна лява врата на автомобила. В непосредствена близост до гърба на лицето У преминава
джип, наподобяващ „ЛЕНДРОУВЪР“, но зрителния ъгъл на камерата не позволява да
се направи извод дали между лицето У и джипа е налице съприкосновение.
Забелязва се, че джипът продължава пътя си и паркира на известно разстояние,
след което от л.а.„ОПЕЛ“ слиза човешка фигура, наподобяваща жена с дете. Тази
фигура, заедно с лицето У се отправят към паркирания джип, след което на
практика не се вижда нищо отличително освен това, че е налице скупчаване на
човешки фигури, намиращи се в близост една до друга, в продължение на почти
минута системно време. След това се забелязва, че управлявания от лицето У лек
автомобил бива паркиран на съответно място в паркинга и впоследствие, същото
лице приближава отново паркирания джип, без да се вижда какво точно се случва. За
системно време от 10:04 до 10:06 часа се вижда, че лицето У се намира в близост
до споменатия джип и че е налице раздвижване на находящите се в близост лица,
но нито може да се види кои са точно тези лица, нито – колко на брой, нито –
какво точно правят, освен че очевидно има някаква форма на взаимодействие
помежду им. Около 10:06 часа, в обсега на камерата се наблюдава пристигането на
полицейски автомобил и отново – в близост до паркирания джип се наблюдава
някакво взаимодействие на лица, без яснота, както и по-горе; това продължава до
10:10 часа системно време.
Що се отнася до втория видеозапис
– извършен с охранителна камера №2, в 10:02:41 часа системно време се вижда
близък кадър на паркиращ джип, наподобяващ „ЛЕНДРОУВЪР“; веднага след
паркирането, към него, от лявата страна на зрителния обхват на камерата, в
кадър влиза лицето У, което отива в близост до слязло от мястото на водача лице
от женски пол, наподобяващо частната обвинителка, което ще бъде условно обозначавано
като Х. На видеозаписа се вижда, че лицето У стои в непосредствена близост до
лицето Х и явно е налице някакъв разговор, както и ръкомахане и от двете страни
/до известна степен, по – интензивно от страна на лицето У/; към 10:03 часа към
случващото се приближава жена с дете, наподобяваща свидетелката Б.М.. Тялото на
това лице от женски пол обаче, както и задната част на джипа закриват почти
изцяло зрителния ъгъл на камерата в посока към лицата У и Х, поради което не е ясно
точно какво правят те и дали правят друго, освен да разговарят. Около 10:03:32 часа
се наблюдава определено рязко движение
от страна на лицето У към лицето Х, след което лицето У се отдалечава от джипа,
а лицето Х се навежда към земята, впоследствие се изправя и започва да държи
дясна ръка към главата си, подобно на разговаряне с мобилен телефон. Лицето У
се връща в кадър около 10:04:40 часа системно време и се приближава до джипа
/задна дясна врата/, където се намира лицето Х и отново започва да ръкомаха към
лицето Х; в кадър отново влизат споменатата жена с малко дете, както и малко
след това – лице от мъжки пол с бяла тениска, наподобяващо визуално св.М.П., което
се приближава до лицето Х, след което започва някакъв разговор с лицето У; следва
известно взаимодействие и ръкомахания между всички присъстващи в кадър лица /в
определен момент се появяа и малко дете, което тича наоколо/ и това
взаимодействие продължава до 10:06:39 часа системно време, когато в кадър влиза
полицейски автомобил. От полицейския автомобил слизат две униформени лица,
приближаават се към групичката в близост до джипа и започват разговор, който
трае до края на записа – 10:10 часа, по което време от джипа излиза лице от
женски пол, което се появява за първи път в кадър.
От изложеното по – горе във връзка
с двата видеозаписа, приобщени по делото е видно, че макар и да се ползват с
доказателствена годност, доказателствената им стойност, сама по себе си, е по-
скоро незначителна. Особено що се отнася до първия от двата коментирани
видеозаписа, видно е, че същият практически не способства по какъвто и да било
начин за разкриване на обективната истина предвид неговото качество, ъгъла на
заснемане и отдалечеността на заснемащото устройство. Вторият запис, макар и с
по – добро качество, също не позволява лицево – идентификационно изследване,
както обаче е отбелязано в приетото по делото заключение по видеотехническа
експертиза. В този смисъл, разглеждани поотделно, изолирано, двата видеозаписа
създават бегла представа за развилите се събития, която неизбежно почива на
известни догадки. От друга страна обаче, разглеждани в съвкупност със свидетелските
показания по делото и при обезателна взаимовръзка с тях, двата коментирани
видеозаписа позволяват да се направят изводи, които не влизат в колизия със
забраната на чл.303 ал.1 НПК. Тези изводи са с по – общ характер: относно
самоличността на присъстващите лица и видимата част от тяхното поведение –
наличието на разговори, ръкомахания, определено физическо взаимодействие между
тях, единствено доколкото такова взаимодействие е ясно видимо и разпознаваемо. Съдът
намира, че разглеждани и анализирани по този начин, двата видеозаписа в
действителност подкрепят тезата, застъпена в показанията на свидетелите В.Ф. С.
– П., М.Т.П., Д.М.П., Н.Б.М., П.А.Б., М.К.Г., Л.О.А., т.е. доказателствените
източници с обвинителен характер по делото. До известна степен подкрепят и
заявеното от страна на подсъдимия /което не се оспорва пряко от представените
обвинителни доказателства/, че джипът на частната обвинителка е минал зад него
в непосредствена близост, докато е отварял задна лява врата на собственото си
МПС, както и че в същото МПС, освен свидетелката М. е имало и малолетни деца. Отново
обаче следва да бъде подчертано – и двата видеозаписа, в качеството им на
веществени доказателства по делото, не могат да бъдат основен, а единствено –
спомагателен доказателствен източник към гласните доказателствени средства, тъй
като само във връзка с тях, биха могли да се ползват с необходимата яснота на
отразените в тях лица и събития. Тези веществени доказателства, наред с това,
не позволяват да бъдат проверени твърдяните от страна на взелите участници в
инцидента изявления, т.е. – извън всяко съмнение, централно място по делото заемат
именно гласните доказателствени средства, които дават възможност да се проследи
съдържанието на вербалните прояви, начина по който са направени, техния
контекст и прочие.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна подсъдимият О.В.П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК - за времето от 31.07.2016г до 26.08.2016г. в гр.Плевен, при
условията на продължавано престъпление извършил следните деяния:
- На 31.07.2016г в гр.Плевен се
заканил с убийство на В.Ф. С.-П. и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- На 26.08.2016г в гр.Плевен се
заканил с убийство на В.Ф. С.-П. *** и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Налице са две деяния, всяко от
което се е изразило в действие: отправяне на вербална закана за лишаване от
живот спрямо В. С. – П.. Както на 31.07.2016г., така и на 26.08.2016г.
подсъдимият П. заявил на частната обвинителка, че ще я убие. Както в единия,
така и в другия случай, заканването е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. На 31.07.2016г. свидетелката е била сама със своята
непълнолетна дъщеря, когато подсъдимият /видимо физически силен мъж/ й се
разкрещял, отправяйки претенции, че е щяла да убие него или децата му, както и
закани, че ще убие самата нея. Подсъдимият бил в превъзбудено състояние, видимо
ядосан и ръкомахал; ритнал превозното средство на частната обвинителка; избил
мобилния телефона от ръката на С. – П., а впоследствие й нанесъл и удар с ръка
в гръдно – коремната област. В този смисъл и при тази обстановка, заканването
обективно е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, а според
заключението по изготвената съдебнопсихиатрична експертиза – и на практика е
възбудило такъв страх - остра стресова реакция. При случая на 26.08.2016г.,
свидетелката С. – П. вече е имала психологически дискомфорт от евентуалната
среща с подсъдимия, а поведението на О.П. /независимо от присъствието в тази
ситуация на св.М.П./ е било обективно плашещо, най – малкото поради своята безпардонност: П. не само поискал от нея да й се извини, но
и заявил, че не го интересува, че ще бъде извикана полиция и отново й се
заканил с убийство. При тази обстановка, макар агресивността в поведението на
подсъдимия да била по – слабо изразена, все пак така отправеното заканване
обективно е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, още
повече че св.С. – П. вече е била в остра стресова реакция в резултат от
предходното поведение на подсъдимия. В подкрепа на тези изводи е и трайната
съдебна практика по приложението на чл.144 НК, обективирана например в Решение
№ 203 от 13.III.1971 г. по н. д. № 76/71 г., II н. о., Решение № 37 от
31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I н. о. и други.
Изпълнителното деяние и неговия
механизъм се доказват пряко посредством показанията на свидетелите В.Ф. С. – П.,
М.Т.П., Д.М.П.. Косвено се установяват от показанията на Н.Б.М., П.А.Б., М.К.Г.,
Л.О.А., експертно заключение по съдебно – психиатрична експертиза, експертно
заключение по съдебно – медицинска експертиза, експертно заключение по
видеотехническа експертиза и приобщените два видеозаписа от охранителна камера.
Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в синхрон
помежду си и по несъмнен начин установяват обстоятелствата от разглежданата
група.
Авторството на престъплението се
установява пряко от свидетелите В.Ф. С. – П., М.Т.П. и Д.М.П.. Косвено се
установява от показанията на Н.Б.М., П.А.Б., М.К.Г., Л.О.А., експертно
заключение по видеотехническа експертиза и приобщените два видеозаписа от
охранителна камера. Посочените доказателствени материали взаимно се
потвърждават и способстват за установяване по категоричен начин, че именно О.В.П.
е извършителят на престъплението, предмет на разглеждане по настоящото
наказателно производство.
От субективна страна, както при
деянието на 31.07.2016г., така и при това на 26.08.2016г., подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК:
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, предвиждал е неговите общественоопасните последици /съзнавал е
съдържанието на заканите и че те са възприети от пострадалото лице като
действителна заплаха/ и е имал за цел тяхното настъпване. Цялостното поведение
на подсъдимия /избиване на телефон от ръката на пострадалата, удар в корема й,
ритане на автомобила й, множество закани както на едната, така и на другата
дата/ потвърждава, че деецът е имал именно целта да възбуди страх у
пострадалата. Следва да бъде отбелязано, че от субективна страна,
престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК не изисква наличието нито на умисъл за
убийство, нито – на предварително взето или оформящо се решение за такова; в
този смисъл е и трайната съдебна практика, намерила израз в Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, Решение № 10 от 22.I.1985
г. по н. д. № 684/84 г., I н. о. и Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н. д. №
876/90 г., I н. о. Субективната страна на деянието се установява по убедителен
начин посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по
– горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
На следващо място, видно е, че са
налице две деяния, които осъществяват поотделно състав на престъпление по
чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК; същите са извършени през непродължителен период от
време /в рамките на по – малко от един месец/, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината /Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70
г., ОСНК/. От изложеното дотук е видно, че двете деяния са във взаимна връзка и
последователност както от обективна, така и от субективна страна. Поради това,
двете разглеждани деяния съставляват едно продължавано престъпление по смисъла
на чл.26 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимия О.В.П. обвинение е доказано по
несъмнен начин и същият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимите, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
висока: предвидено е наказание лишаване от свобода до шест години, т.е. престъплението
е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, без специален минимум и с относително
висок специален максимум. Доколкото в случая деянията са две, съставляващи
продължавано престъпление, то и степента на засягане на обществените отношения
е по – висока, т.е. обществената опасност на престъплението следва да бъде
приета като висока.
Личната обществена опасност на
подсъдимия О.В.П., следваща от представената справка за съдимост, е умерена. Същият
е осъждан двукратно за престъпления от общ характер, като за едното от тях е
реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 НК, а за другото е изтърпявал
наказание пробация за срок от 7 месеца. Според приобщените характеристични
данни, същият не упражнява трудова дейност и са налице данни, че поддържа
връзки с лица от активния криминален контингент. От събраните данни за
имуществено състояние и заетост е видно, че подсъдимият П. няма регистрирани
трудови договори, няма актуална регистрация в Бюро по труда, налице е известно декларирано
движимо или недвижимо имущество. Съвкупният анализ на тези данни идва да
покаже, че личната обществена опасност на О.П. действително се явява умерена.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство
Съдът взе предвид описаното по - горе поведение на пострадалото лице при случая
на 31.07.2017г. Отново следва да бъде подчертано - макар да липсват каквито и да било
доказателства за физическо съприкосновение между управлявания от страна на С. –
П. джип и тялото на подсъдимия, доказано по несъмнен начин е обстоятелството,
че същият джип е преминал в непосредствена близост зад гърба на П., докато
същият е отварял задната врата на собственото си МПС и е бил „блокиран“ от него.
При това положение, възникването на редица негативни емоции у подсъдимия, още
повече, че същият действително е превозвал в автомобила жена си и малолетните
си деца, е напълно нормално. Разбира се, това обстоятелство не изключва
неговата вина за последващите събития, но обективността налага то да бъде взето
предвид. Нещо повече: очевидно е, че в самото начало на разговора, както
заявява и пострадалата, П. не й е отправил никакви закани, а се е разкрещял във
възмущение – какво прави свидетелката, че ще го блъсне. При така оформящата се
напрегната ситуация обаче, С. – П., намерила за нужно да отговори - „Аз му казах първо, че там не е място за
паркиране и да не ми вика, защото ще извикам полиция. Той вика: „Каква полиция,
ще те убия“. Именно оттук се разраства и целия конфликт, като независимо
как бъде преценявано от житейска и правна гледна точка така заявеното от страна
на пострадалата, то със сигурност е несъмнено това, че именно след същото са се
„отприщили“ развилите се оттук нататък събития – и отправените закани на
31.07.2016г., и тези на 26.08.2016г. Налага се да бъде подчертано, че
правилността или липсата на такава, при едно спиране/паркиране на МПС е
фактически въпрос, който следва да бъде надлежно преценен именно от
компетентните за това полицейски органи, каквито в описания случай, не са били
налице в близост. Дори когато паркирането/спирането на МПС е явно неправилно обаче,
това по никакъв начин не освобождава другите водачи от задълженията им по ЗДвП.
Независимо дали спирането на подсъдимия пред входа на магазин БИЛЛА е
отговаряло на законовите изисквания, за С. – П. са били налице задълженията и
по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП /„Всеки участник в
движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“/ и по чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП / „Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“/. С други
думи, не може и не следва да се предполага как биха се развили събитията между П.
и С. – П. на 31.07.2017г. и впоследствие, ако поведението на пострадалата би
било различно на посочената дата, но със сигурност, отправените спрямо нея
закани започват не преди, а след нейния отговор на предявените от страна на
подсъдимия претенции към безопасността на нейното шофиране. В този смисъл,
поведението на пострадалата - преминаване с джип, в непосредствена близост до
пешеходец, който е блокиран от другата си страна от спряло МПС, както и последващо
декларативно заявление, че там не е място за спиране на МПС и че ще извика
полиция - извън всяко съмнение, се явява основна предпоставка за всичко онова,
което се е случило впоследствие. Съдът счита, че това смекчаващо отговорността
обстоятелство не може да бъде преценено като „изключително“ по смисъла на чл.55 НК, но все пак, неговата относителна тежест се явява висока и следва да бъде
надлежно отчетена при индивидуализацията на полагаемото се наказание.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид съдебното минало на П., за което стана дума и
по – горе.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е формален баланс между смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, при висока обществена опасност на
престъплението и умерена – на дееца. Както беше отбелязано обаче, коментираното
смекчаващо отговорността обстоятелство е с особен характер и тежест и поради
това, за да бъде наложеното наказание както съответно на извършеното
престъпление, така и справедливо, Съдът прецени, че същото следва да бъде
определено към минимума, предвиден в чл.39 ал.1 НК, без обаче да бъде твърде
близо до същия, предвид коментираните обществена опасност на деянието и на
дееца.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна О.В.П. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от
31.07.2016г до 26.08.2016г. в гр.Плевен, при условията на продължавано
престъпление извършил следните деяния:
- На 31.07.2016г в гр.Плевен се
заканил с убийство на В.Ф. С.-П. и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- На 26.08.2016г в гр.Плевен се
заканил с убийство на В.Ф. С.-П. *** и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,
поради което и на основание чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
На следващо място Съдът взе
предвид, че въпреки миналата съдимост на дееца, няма пречка за приложението на
чл.66 ал.1 НК. Същевременно Съдът намира, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко – за поправянето на О.П., не е необходимо същият ефективно да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. От една страна, личната
обществена опасност на дееца не е така висока, че да обуслови извод, че е
наложително ефективното изтърпяване на наказанието. От друга, Съдът съобрази и
обстоятелството, че П. е семеен, има малолетни деца и ефективното изтърпяване
на наказание лишаване от свобода би дало тежко отражение не толкова върху него,
колкото върху живота на неговите близки. Ето защо, на основание чл.66 ал.1 НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като при определяне продължителността
на изпитателния срок взе предвид преди всичко обществената опасност на
престъплението и личната обществена опасност на дееца. Във връзка с въпроса за
приложението на чл.67 ал.3 НК – а именно, постановяване на пробационна мярка
през така определения изпитателен срок, в кавато насока отправя искане РП –
ПЛЕВЕН, Съдът счете, че сам по себе си, изпитателният срок е с достатъчна
продължителност, а и размера на отложеното наказание – с достатъчна тежест,
щото да обуслови извода, че така съчетани, параметрите на наказателната
отговорност на О.П. ще изпълнят целите на наказанието по чл.36 НК; в този
смисъл, прекомерно би се явило постановяване на пробационна мярка по чл.42а
ал.2 т.1 – 4 НК за целия изпитателен срок.
Така наложеното наказание Съдът
приема за съответстващо на целите на индивидуалната и генералната превенция,
както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да способства за поправянето и
превъзпитанието на извършителя. Наред с това, изпълнени се явяват и принципните
изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо, както и да бъде съответно
на извършеното престъпление.
На следващо място, предвид
отправеното от страна на частния обвинител искане, на основание чл.189 ал.3 НПК
подсъдимият О.В.П., ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените от
частния обвинител В.Ф. С. - П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 /четиристотин/ лева /л.48 от делото/.
Предвид изхода на наказателното
производство и на основание чл.189 ал.3
НПК подсъдимият О.В.П., ЕГН: ********** беше осъден да заплати
направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, както следва:
202,86 лв. /двеста и два лева и осемдесет и шест стотинки/ - по сметка на ОДМВР
– ПЛЕВЕН и 151,10 лв. /сто петдесет и един лева и десет стотинки/ - по сметка
на РС – ПЛЕВЕН,
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: