№ 10055
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110100608 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „****, с която са предявени срещу В. Г. В. и К. Г. В.
субективно и обективно съединени установителни искове, както следва:
- да бъде признато за установено, че ответникът В. Г. В. дължи на ищеца „**** сумата
от 315,86 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.***, ап. среден ляв, аб. № 29620,
сумата от 8,21 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 66,31 лв. представляваща обезщетение за
забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
07.04.2022г. и сумата от 1,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
07.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 20796/2022г. на СРС, 26 състав;
- да бъде признато за установено, че ответникът К. Г. В. дължи на ищеца „**** сумата
от 315,86 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.***, ап. среден ляв, аб. № 29620,
сумата от 8,21 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 66,31 лв. представляваща обезщетение за
забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
07.04.2022г. и сумата от 1,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
07.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 20796/2022г. на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
1
качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните
дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.г.р.д. № 20796/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на
които ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за
производството.
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори на исковата молба
с идентично съдържание, с които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват
наличието на валиден договор между ЕС и топлинния счетоводител, както и издаването на
фактура, която да е подписана от ответниците и да валидира доставката на топлинна енергия
в посочения размер. Оспорват топлинната енергия да е отчетена с изправен измервателен
уред, както и начисляването на топлинната енергия за сградна инсталация по отменената от
ВАС методика за изчислението й. Твърдят, че топлозахранването в процесния имот е
прекъснато преди повече от 10 години, поради което и претенцията за топлинна енергия за
отопление и за подгряване на топла вода е неоснователно, поради това няма и необходимост
от ползване на услугите на топлинен счетоводител. Евентуално правят възражение за
изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски за производството.
В хода на съдебното дирене ответниците заявяват готовност за сключване на
споразумение с ищеца, а с молба от 13.12.2023г. заявяват, че признават предявения срещу
тях иск.
Третото лице-помагач „*** не е взело становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване течението на погасителната давност.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответниците е да докажат, че са платили претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
2
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: с оглед
признанието на ответниците в депозираната молба от 13.12.2023г. не са спорни
обстоятелствата, че през процесния период ответниците са били собственици при равни
квоти (по 1/2 ид.ч.) на недвижим имот, находящ се в гр. ***, за който няма спор по делото,
че е идентичен с процесния имот с абонатен номер 29620. Не е спорно и че имотът е
придобит от двамата ответници по силата на наследствено правоприемство от техния общ
наследодател ***г., преди процесния период, която от своя страна е декларирала имота като
собствен с данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ от 24.03.1998г., в която е посочен титул за
собственост – нотариален акт № 56, том II, дело № 526 от 1955г., издаден от СГНС –
„Стопанска дирекция за изграждане на София“, което не е оспорено по делото. Отделно от
това се установява, че ответникът В. Г. В. е участвал като представител на етажната
собственост на сградата на *** при вземане на решение от ЕС и подписване на договор с
избраната фирма за дялово разпределение през 2002г., и подписът му не е оспорен в
производството, което е още една индиция за притежаваното право на собственост върху
процесния имот, а оттам и за конкретната материалноправна легитимация на този ответник
да отговаря по предявените искове. С оглед изложеното по силата на притежаваното право
на собственост, възникнало вследствие наследствено правоприемство, ответниците се явяват
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по
облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„**** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период
от ФДР „***. Съдът намира възраженията на ответниците срещу легитимността на избора на
фирма за дялово разпределение и за извършваните от нея дейности по отчитане и
разпределение на топлинната енергия в процесната сграда за неоснователни, тъй като
ответниците не твърдят, нито доказват да са оспорвали решението на ЕС за избор на ФДР по
установения ред и в предвидения срок. Отделно от това се установява, че за част от исковия
период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение,
поради което съдът приема, че ответниците не са оспорвали извън процеса извършването на
услугата дялово разпределение.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в
която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на
всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че
от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка
на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
3
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.,
верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са
извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична
проверка топломер, като макар че за периода от 2014г. до 2016г. проверката е извършена
след законоустановения срок, резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип,
поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била
измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ). С оглед изложеното са
неоснователни възраженията на ответниците срещу верността на извършваните измервания.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че в имота радиаторите са демонтирани
преди процесния период, като ТЕ за отопление на имот се начислява за 1 брой щранг-лира в
банята без ИРРО по МСРС (максимален специфичен разход на сградата) по формула,
предвидена в чл. 6.5 от Наредба 16-334, точността на който математически модел вещото е
проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки.
Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в процесния
период ФДР се е съобразило с изменението на Наредба № 16-334 от м.06.2014г. в частта
относно задължението ТЕ, отделена от сградната инсталация да се изчислява с
инсталираната мощност на инсталацията, както и с разпоредбите новоприетата Наредба №
Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., в сила за част от исковия период. Начислявана е ТЕ за отопление
на общи части (стълбище), която се е разпределяла между всички абонати, ползващи
стълбище, в размер на 6 % от общото количество топлинна енергия за общите части.
Неоснователно е възражението на ответниците срещу дължимостта на ТЕ, отделена от
сградната инсталация, обосновано с отмяната на Методиката за разпределение на топлинна
енергия в редакцията й приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334
за топлоснабдяването с решение № 4777 от 13.04.2018г. по адв. дело № 1372/2016г. на ВАС.
Действително решението е относимо към процесния период, но същото не обоснова извод за
липса на основание за начисляване на тази топлинна енергия, а само на начина на
изчисляването й. При наличните доказателства за доказаност на иска по основание, съдът е
длъжен да го уважи, като определянето на неговия размер става по правилото на чл. 162
ГПК, включително като съдът може да използва експертните знания на вещо лице, което и в
случая е сторено. За процесния период не е начислявана ТЕ за БГВ, тъй като абонатите не
ползват такава за процесния период, в който са инсталирали електрически бойлер за топла
вода. За процесния период е извършен реален отчет на уредите, като за периода от
м.10.2018г. до м.04.2019г. е извършен реален отчет на уредите и главният отчет е подписан,
като подписът не е оспорен в производството, а за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. не е
изготвян главен отчет, защото не е имало какво да се отчита. Заплащането на топлинната
енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една
изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така
че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество
топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи
при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период
доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 632,04
лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от
отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за доплащане за периода от
м.10.2018г. до м..04.2019г. и сума за връщане за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. От
посочената сума всеки от ответниците дължи половината съобразно притежаваната квота в
съсобствеността на имота или сумата от 316,02 лв.
С оглед обосноваността и пълнотата на заключението, което се основава на
извършени от вещото лице проверки на документи, намиращи се както в ищцовото
дружество, така и в третото лице-помагач, което не е страна по продажбеното
правоотношение, и при използване на специални знания, съдът намира за неоснователни и
останалите възражения на ответниците срещу доказателствената стойност на експертното
заключение, което следва да се кредитира.
4
С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за
дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.04.2022г.,
както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), следва, че към датата на подаване на заявлението погасени по давност се
явяват месечните задължения за периода от м.10.2018г. до м.11.2018г. включително, като
последното задължение за м.11.2019г. е станало изискуемо на 15.01.2019г. и след отчитане
периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.11.2018г. се е погасило по
давност на 22.03.2022г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 18.04.2022г. Стойността на погасените по давност вземания за периода от
м.10.2018г. до м.11.2018г. включително се равняват на сумата от общо 38,39 лв. (изчислени
по стойността на отделните фактури за периода съгласно общата фактура за отоплителните
сезони и заключението на вещото лице по СТЕ). Посочената стойност следва да се извади от
установения за дължим от ответниците размер на вземането от общо 632,04 лв. или
дължимата от ответниците стойност на топлинната енергия за периода от м.12.2018г. до
м.04.2020г. се равнява на сумата от 593,65 лв. (632,04 – 38,39). При липса на доказателства за
плащане за посочения период, исковете за цена на топлинната енергия са основателни са
посочения размер и период, като всеки от ответниците дължи съобразно припадащата му се
част сумата от 296,82 лв., до който размер следва да се уважи искът срещу всеки от двамата
ответници за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, като се отхвърли за разликата над сумата от 296,82
лв. до пълния предявен размер срещу всеки от ответниците от 315,86 лв. и за периода от
м.10.2018г. до м.11.2018г. като погасен по давност.
По исковете за акцесорното задължение за мораторна лихва върху главницата за цена
на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към процесния
период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
5
2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период
месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответникът не
е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се
касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл.
33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на
изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33,
ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45-
дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2018г.-2019г. (за
необхванатия от погасителна данвост период) е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, т.е. на 17.06.2019г. (първият присъствен след изтичане на срока
в неприсъствен ден), а за отоплителен сезон 2019г. – 2020г. е настъпил на 15.06.2020г.
Видно от представените от ищеца и третото лице-помагач писмени доказателства (общи
фактури и индивидуални справки за отопление и вода) в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е
била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния
период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на
длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на ответниците в забава
за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на
покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради
това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С
оглед изложеното предявените искове за обезщетения за забава плащането на цената на
топлинната енергия са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – „***, която се е отделила от
избраната „Техем Сървисис“ ЕООД след избора на ЕС, поради което ответниците дължат
заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които ги
обвързват и срещу които същите не са възразили, щом предоставената услуга е осъществена,
още повече, че същите са предоставяли достъп на ФДР са извършване на отчет на уредите за
част от периода и подписът върху главния отчет за периода не е оспорен, респ. ФДР е
извършвало изготвяне на изравнителни сметки и изчисление на служебна енергия за
останалата част от периода, за което също му се дължи възнаграждение. Стойността на
услугата за исковия период от м.03.2019г. до м.04.2020г. съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира предвид редовността на воденото от ищеца
счетоводство, се равнява на сумата от 16,43 лв. Ответниците са заявили своевременно
възражение за погасителна давност на вземането за възнаграждение за услугата дялово
разпределение, което е неоснователно, тъй като никое от месечните задължения за исковия
период не е било погасено към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.04.2022г., като се вземе предвид спирането течението на
6
давността за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Или всеки от ответниците дължи
половината от посочената стойност, т.е. сумата от 8,21 лв., за който размер са предявени
исковете за цена на услугата дялово разпределение срещу всеки от ответниците, поради
което следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Неоснователни се явяват предявените искове за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжниците в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците да за изпаднали в забава
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за
дължимост на тези вземания и исковете, предявени на това основание следва да се
отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски за заповедното производство в размер на
25 лв. – държавна такса и разноски за исковото производство в размер на 25 лв. – държавна
такса, 300 лв. – депозит за СТЕ, 250 лв. – депозит за ССчЕ и 5 лв. – такса за съдебно
удостоверение. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 75 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 58,39
лв., от който всеки от ответниците дължи половината или сумата от 29,19 лв. Разноските за
исковото производство на ищеца са в общ размер от 680 лв., от който следва да му се
присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски в размер на 529,37 лв., от който всеки от ответниците дължи половината или
сумата от 264,68 лв. Ответниците са претендирали и доказали извършване на разноски от
общо 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, което е уговорено в минимален
размер съобразно приложимата към сключване на договора за правна помощ и съдействие
редакция на чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ, ппоради което е неоснователно възражението на
ищеца за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът приема, че при липса
на изрична уговорка в друг смисъл всеки от ответниците е заплатил на адвоката половината
от посочената сума или сумата от 200 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на
всеки от ответниците се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 44,30
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ** дължи на „****, ЕИК ***, с
адрес и седалище на управление: гр. ***, сумата от 296,82 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот
в гр.***, ап. среден ляв, аб. № 29620, сумата от 8,21 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.04.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 20796/2022г. на СРС, 26
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за цена на топлинна енергия за
разликата над сумата от 296,82 лв. до пълния предявен размер от 315,86 лв. и за периода от
7
м.10.2018г. до м.11.2018г., както и исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на
топлинната енергия в размер на 66,31 лв. за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г. и за
установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение в размер на 1,91 лв. за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *** дължи на „****, ЕИК ***, с
адрес и седалище на управление: гр. ***, сумата от 296,82 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот
в гр.***, ап. среден ляв, аб. № 29620, сумата от 8,21 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.04.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 20796/2022г. на СРС, 26
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за цена на топлинна енергия за
разликата над сумата от 296,82 лв. до пълния предявен размер от 315,86 лв. и за периода от
м.10.2018г. до м.11.2018г., както и исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на
топлинната енергия в размер на 66,31 лв. за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г. и за
установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение в размер на 1,91 лв. за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ** да заплати на „****, ЕИК ***, с
адрес и седалище на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
29,19 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 264,68 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на „****, ЕИК ***, с
адрес и седалище на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
29,19 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 264,68 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление: гр. *** да заплати на В.
Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 44,30 лв.,
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление: гр. *** да заплати на К.
Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 44,30 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8