Р Е Ш Е Н И Е № 260041
гр. Пловдив, 10.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя
Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6030 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е
по повод на искова
молба, подадена от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу Б.Й.Г., с която се претендира да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: сумата от 1 110, 83 лева, представляваща стойността на
разпределена и доставена топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., бул. „В. А.“ № ***,
ап. **, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /14.02.2020 г./ до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 108, 05 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1242/ 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2521 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IX- ти гр.с-в.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия.
Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр.
П., бул. „В. А.“ № ***, ап. **, има качеството на клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ
дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация на обща стойност 1 110, 83 лева. Доколкото дължимата сума не е
заплатена своевременно, върху нея се дължи и обезщетение за забава в размер на 108, 05 лв. за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020г. Посочва, че за процесните суми
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 1242/ 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2521 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IX- ти гр.с-в. Същата била връчена на
ответника като в месечен срок е постъпило възражение. Превид това, за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така
предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
оспорва фактът, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден недвижим
имот. Поддъра, че за процесния период не е обитавала жилището и не е
потребявала топлинна енергия. В имота са живели нейни близки - И. С. Г. и С. П.
Г., заедно с техните семейства. Сочи, че те са потребявали топлинна енергия в
имота, като са поели задължение да заплащат всички консумативни разходи.
Поддържа се и че през продължителен период от време, отоплителните тела в имота
са били отделени от топлопреносната мрежа.
Третото
лице помагач - С. П. Г., макар и редовно призован /видно от призовка на л. 83
от делото/, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по предявените искови претенции.
Преди
да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да
посочи, че с влязло в сила протоколно определение от 14.07.2021г.,
производството по делото е прекратено спрямо другото трето лице помагач- И.С.Г.
/ л. 92 гръб /.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 2521/ 2020 г., по описа на Районен съд Пловдив, IX- ти гр. състав, образувано по депозирано
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. П. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 1242 от 18.02.2020 г. Така издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника на дата 02.03.2020г, като на 25.03.2020г. е постъпило
възражение. Дадени
са указания на кредитора, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск ( съобщение с указанията
е получено от ищеца на 05.05.2020г., а исковата молба е входирана в
съда на 02.06.2020г. ). Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния
период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на
топлоснабдения имот) на
услугите за обект, находящ се на адрес: гр. П., бул. „В. А.“ № ***, ап. **; че
ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на
претенциите.
В
рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се
формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ
дялово разпределение, топлинна енергия
за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
На
първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта,
че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно
предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване
от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост. В този порядък, не е налице
непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и
изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по
съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, по
отправени преюдициални запитвания. В
посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото
решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че
в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата,
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то
настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответната
страна, че процесната услуга е непотърсена и че се касае за нелоялна търговска
практика, упражнявана от ищцовото дружество.
Облигационното
правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си,
произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по
гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва
да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с
битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По
делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
национален и един местен ежедневник преди процесния период- в. „М.“ и в. „Н.“ / л. 7- 11 от делото/. Изложеното води до извода, че е спазена
изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия
за продажба на топлинна енергия.
За
да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно Б. Г. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот е факт, който се признава от процесуалния
представител на ответницата и който е отделен за безспорен и ненуждаещ се от
доказване ( открито съдебно заседание от 18.10.2021г.- л. 96 гръб ). От изложеното следва, че между страните по спора е
възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия,
предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот. Съдът счита за
нужно да поясни и следното: действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но
съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма
за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение.
Съответно, същият представлява едно от възможните доказателствени средства,
регламентирани в ГПК за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен
състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно
отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на
отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез
конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие ( изрично в
тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на
клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна
енергия.
Предвид
гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответникът е
потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за
последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно отдадена
топлинна енергия, както от отоплителните тела, намиращи се топлоснабдения имот, така и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Във връзка с твърденията на ответната
страна, че в процесния период недвижимият имот е предоставен на трети лица за
ползване, то същите са неотносими към предемата на делото. В случай, че
ответницата е предоставяла имота за ползване ( без оглед на това дали е било по
силата на възмезден или безвъзмезден договор ), то тя би имала регресно вземане
срещу ползвателите на облигаторно основание за режйните разноски, които е
заплатила. Обстоятелството, че през процесния период имотът е ползван от трети
лица обаче, не освобождава ответницата от задължението да заплаща на доставчика
на услугата потребеното количество топлинна енергия. Както вече бе посочено,
правоотношението възниква между топлопреносното предприятие и собственика или
вещния ползвател на имота. След като няма спор, че през процесния период
ответницата е била титуляр на собствеността върху имота ( и не са налице вещни
ползватели ), то именно тя носи отговорност за заплащането на генерираните
задължения за доставена и разпределена топлинна енергия ( т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В тази връзка, по делото бе разпитан св. - лицето Д. К. /
л. 121 /. Макар и съдът да не поставя под съмнение достоверността на неговите
показания, то същите на изцяло ирелевантни досежно предмета на доказване по
делото. Св. възпроизвежда обстоятелства, касаещи облигаторното правоотношение,
възникнало между ответницата и лицата С. Г. и И. Г.. Същото обаче, не е от
значение на настоящия спор, поради което и съдът не счита за нужно да подлага
на допълнително обсъждане свидетелските показания.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са приети заключенията на вещите лица,
изготвили съдебно- техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в. л. В. Ш. / л. 111- 116/, което се кредитира от съда като обективно, пълно и обосновано се
установява, че през процесния период от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., абонатната станция, обслужваща
жилищната сграда в гр. П., бул. „В. А.“ № ***
е работила и реално е
доставена топлинна енергия към процесната сграда. Посочено е, че отопляемият
обем на имота на ответната страна е 230 м3, като ищцовата страна правилно е приложила методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост.
Отразено е и че ищцовото дружество коректно е отчислявало количества топлинна
енергия за технологични разходи в абонатната станция, обслужваща процесния
имот. Отразено е, че в процесния имот са налице 4 броя индивидуални
устройства за отчет и 1 бр. средство за отчет, което е монтирано в помещение -
гараж. Потребената топлоенергия е начислявана
по ежемесечен визуален отчет на измервателните средства, поради което не са
прилагани т. 6.7, вр. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради
етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/
06.04.2007г. за отоплителните тела, върху които е поставено средство за отчет.
Отразено е, че в имота е налице и щранг
лира, върху която не е поставено
техническо средство за отчет. Предвид това, за отдаденото количество
топлинна енергия от щранг лирата е начислено по максимална мощност, съобразно
т. 6.7, вр. т. 6.5 от Методиката. Експертът е посочил и че в имота са налице и
два броя водомери за топла вода, като същите не са регистрирали консумация. В. л.
е посочил и че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество топлинна енергия и начисленото от ищеца, като са спазени всички
нормативни изисквания уреждащи разпределението и начисляването на разходите за
топлинна енергия. В приложение № 1 към заключението / л. 116/, в. л. е
онагледил и количеството отдадена топлинна енергия за процесния период, като е
посочил отделно стойностите за отопление и сградна инсталация.
Горепосочените изводи се
затвърждават и от приетото по делото заключние по изготвената ССчЕ ( л. 107-
110 ). Експертът е отразил, че консумираната топлинна енергия в периода
01.10.2018г.- 30.04.2019г. и услугата дялово разпределение са на обща стойност 1 110, 83 лева лв. Посочено е и че методиката
на изчисление съвпада с цените на топлинната енергия, определени от КЕВР.
Мораторната лихва за периода 04.12.2018г.- 13.02.2020г. е определена в размер
от 108, 05 лв. Експертът е отразил и че след депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК / 14.02.2020г./, на дати 22.01.2021г. и на 20.10.2021г., ответницата е
заплатила на ищеца сума в общ размер от 120, 41 лв. в насока частично погашение
на задължението за главница. Посочено е, че ако бъдат взети предвид
осъществените плащания, то задължението за главница е в размер от 990, 42 лв. Съдът
кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно,
обосновано и пълно.
Предвид
горепосоченото, то се изяснява, че ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството отдадена
топлинна енергия от отоплителните тела в имота и от сградната инсталация.
По отношение на отдадената топлинна енергия от сградната
инсталация-
съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката - топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Вертикалната топлинна сградна инсталация преминава
през всички обекти на сградата и същата се явява обща част по естеството си. Предвид
това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна
собственост, дължи заплащане на
частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно
правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия (
в която връзка са постановени
горецитираното тълкувателно решение и решение на СЕС по отправено преюдициално
запитване ).
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва
от факта, че сградната инсталация е обща част по естеството си. Следва
да се посочи, че дори и в
случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ,
в които потребители в сграда- етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
По отношение на самото разпределение на
топлинна енергия:-разпределението на топлинна енергия е осъществено на база на специалната
„Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост”, която се явява приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването ( обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ), отменена към настоящия момент, но
действала през процесния период. В тази връзка, към процесния
период се е прилагала и „Методика
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост” към чл.
61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Следва да се посочи, че методиката е обективирана в подзаконов
нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, която е действала през процесния период (01.06.2019г.-
30.04.2020г. ) и която регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Предвид
това, при наличието на действащ към
процесния период подзаконов нормативен акт, който урежда тази материя, то за
настоящия съдебен състав съществува задължение да се съобрази с него.
Служебно известен е
фактът, че с Решение № 8294 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 14350/ 2019 г. бяха отменени
редица от нормите на горепосочената Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г./, но това не следва да намери отражение в настоящия казус.
Както вече бе посочено, Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, като
съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение ( тоест, отмяната
има действие занапред).
Горецитираното решение на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на
26.06.2020г., което е повече
от една година след последната
дата, за която е формулирана претенция в настоящия процес
(30.04.2019г. ). За
яснота и пълнота следва да се посочи, че правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. Това обаче е страничен въпрос,
който не е от компетентността на настоящия съдебен състав.
Следва да се посочи и
че „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост”, инкорпорирана в Наредба за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./- отменена понастоящем, не
противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката определя топлинната енергия
за отопление на общите части на сградата – етажна собственост като разликата между
общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топломери, след което се разпределя пропорционално на отопляемия
им обем. Посоченото обуславя не само липса на противоречие с Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, но и напълно съответства с
практиката на СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17 ( образувано по
повод на преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. Предвид
изложеното, то правилно е начислено от ищцовото дружество топлинна енергия
за отопление в размер от 8, 1210 MWh и отдадена от сградната инсталация топлоенергия в размер от 1, 776730 MWh за периода 01.10.2018г.- 30.04.2019г. ( в тази връзка приложние
№ 1 към изготвената по делото СТЕ- л. 116 от делото ).
По отношение на размера на дължимите суми:
както вече бе посочено, от приетото по делото заключение по съдебно- счетоводната експертиза, изготвена от в.л. В. /л. 107- 110/ се
установява че за целия
процесен период, утвърдената от КЕВР цена за топлинна енергия е била 90, 85 лв.
/ Мвч. В
своето заключение, експертът в табличен вид подробно е описал стойностите на
потребена от ответника топлинна енергия за отопление и топлинна енергия,
отдадена от стградната инсталация, които общо възлизат на 9, 897710 MWh. Предвид
изложеното, то стойността
на топлинната енергия, доставена до имота на ответника за отопление, както
и отдадена от сградната
инсталация в периода 01.10.2018г. до 30.04.2019г. възлиза на 1110, 83 лв. с ДДС. Следва да се
посочи и че по партидата
на ответника няма издадени кредитни известия / минусови изравнителни сметки /.
Същевременно, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, на дати 22.01.2021г.
и 20.10.2021г. ответницата е заплатила в полза на ищеца сума в общ размер от
120, 41 лв. Последното следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. Тоест, от общо дължимата сума
в размер от 1110, 83 лв. следва да се приспадне платената в хода на процеса
сума в размер от 120, 41 лв. Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
за сумата в размер от 990, 42 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия до имота на отвеника за периода
01.10.2018г.- 30.04.2019г. За разликата от 990, 42 лв. до пълния претендиран
размер от 1110, 83 лв. искът следва да бъде отхвърлен, поради осъществено от
ответницата частично погашение на спорното право в хода на процеса.
Основателна се явява и акцесорна претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. П. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Дължимото обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г. възлиза на 108, 05 лв., като именно за този
размер, искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът счита за
нужно да посочи, че макар и главната искова претенция да е частично
основателна, то разноски на ищеца се дължат в пълен размер. Ответницата е
погасила част от спорното право, но това е сторено не преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, а в хода на
процеса. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.
8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Допълнително, от
ищеца са сторени разходи за изготвяне на ССчЕ- 150 лв., СТЕ- 200 лв., държавна такса за
исковото производство в размер от 75 лв. и разноски по заповедното производство
в размер от 75 лв.
Предвид изложеното, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер от 600 лв. ( в общата сума на дължимите разноски се включват и тези, сторени в
заповедното производство, тъй като на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за тях исковият съд дължи изрично
произнасяне ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Б.Й.Г., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 990, 42 лева, представляваща стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. П.,
бул. „В. А.“ № ***, ап. **, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК /14.02.2020 г./ до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 108, 05 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
разликата от 990, 42 лв. до пълния претендиран размер от 1110, 83 лв., поради
осъществено от ответницата частично погашение на спорното право в хода на
процеса и за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1242/ 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2521 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, IX- ти гр.с-в.
ОСЪЖДА Б.Й.Г., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 600 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство и по заповедното производство по ч.гр.д. № 2521 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, IX- ти гр.с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника, а именно- С.П.Г., ЕГН **********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.