№ 3714
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана В.а
при участието на секретаря Донка М. ШулЕ.
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20251100504922 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №4922/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. С. В. ЕГН
********** с адрес: София, ул. „Калиманци“ № **** срещу решение №13537 от 09.07.2024 г
постановено по гр.д.№48465/22 г на СРС , 28 състав , поправено с решение №21734 от
29.11.2024 г по същото дело , с което по иск на С.Й.Н. ЕГН ********** с адрес гр.София,
ж.к. **** /починала след постановяване на решението на СРС с наследник К. Й. Н. ЕГН
********** от гр.Ловеч/ срещу въззивника на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален договор
за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № 97/26.01.2022 г., том I, рег. № 2693,
нот. дело № 85 от 26.01.2022 г на нотариус М.Г.Е., регистрирана с № 622 в Нотариалната
камара , с който са прехвърлени на А. С. В. 3/4 идеални части от апартамент с площ 83,84
кв.м. с идентификатор 68134.4361.130.15.10, и административен адрес: гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл. ****, ведно с придаваемото избено помещение № 17 с площ 4 кв.м. и 1,554 %
идеални части от общите части на сградата; срещу задължение за издръжка и гледане .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Не са обсъдени от
първоинстанционния съд всички налични по делото доказателства , от които може да се
направи извод , че въззивникът е изпълнявал договора за издръжка и гледане . Въззивникът е
бил изгонен от жилището на С. Н.а , поради което не може да се приеме , че не е изпълнявал
добросъвестно задълженията си . И да е имало неизпълнение то не е било по вина на
1
ответника . Без значение е , че трето лице е плащало сметки на С. Н.а , защото издръжката
трябва да е натурална , а не парична . Вярно е , че всяка форма на неизпълнение на
алеаторния договор се приравнява на пълно неизпълнение , но в случая не е ясно кои нужди
на С. Н.а не са били задоволени . Наличните свидетелски показания са противоречиви и
съдът не ги е преценил задълбочено . Въззивникът се е грижил за ищцата , но тя е била в
забава на кредитора , защото е прекратила съвместното съжителство
Въззиваемата страна К. Й. Н. не е подал писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з
оспорва същата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2024 г
и е обжалвано в срок на 20.09.2024 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на оплакванията по жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че с нотариален акт №97/26.01.2022 г., том Ι, рег. № 2695,
нот. дело № 85/2022 г. на нотариус М.Г.Е. с регистрационен № 622 в Нотариалната камара,
първоначалната ищца С. Н.а е прехвърлила на ответника собствените си 3/4 идеални части
от недвижим имот – апартамент с площ 83,84 кв.м. с адрес: София, ж.к. „Люлин“, ул.
„Христо Караминчев“, бл. ****, самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.130.15.10,
ведно с придаваемото избено помещение № 17 с площ 4 кв.м. и 1,554 % идеални части от
общите части на сградата, срещу задължение на ответника да „гледа и издържа“ ищцата
„лично или чрез трето лице при нужда , като осигури спокоен и нормален живот, грижи при
болест и старческа немощ“, а ищцата си е запазила пожизненото право на ползване върху
имота.
Според протокол за въвод във владение от 02.03.2023 г. на частен съдебен изпълнител С.Я.
по изпълнително дело на № 20238440400129, на същата дата ответникът напуснал
процесния апартамент, като изнесъл свои вещи от спалнята до хола, което единствена
обитавал. Д.Т. бил натоварен от ищцата да смени патрона на вратата, а ищецът напуснал
жилището.
Според определение №3986 от 28.03.2024 г. по въззивно частно гражданско дело №
3197/2023 г. на Софийския градски съд въводът е осъществен въз основа на изпълнителен
лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на
описания по-горе нотариален акт по частно гражданско дело № 68177/2022 г. на Софийския
районен съд, 157. състав, като разпореждането за незабавно изпълнение било отменено.
2
Според фиш за спешна помощ от 16.01.2023 г. спешни медици са посетили жилище с адрес:
София, ж.к. „Люлин“ бл. ****, като в 08:45 часа заварили ищцата да буйства, като я
описват като дементна. Установили са хипертонична криза.
С. Н.а е представила доказателства за плащане на електрическа енергия за процесното
жилище от 05.01.2022 г. до 19.05.2022 г.; за заплащане на вода от 09.05.2022 г. до 07.06.2022
г.; за телефон от май 2022 г. до октомври 2022 г.; за кабелна телевизия за август – октомври
2022 г.;за отопление за май и юни 2022 г., както и за платени данъци и за издаване на
различни удостоверения за адреси и имоти (вероятно на ищцата).
Според разпитания пред СРС свидетел /на ищцата/ Т.И. , същата е кумица на ищцата, като
през 2020 – 2021 г. починали мъжът и синът й и ищцаат останала сама да живее в
процесното жилище. Тя прехвърлила апартамента си на племенника си /ответника/ , който
често я оставял сама, а тя не можела да си чисти и започнала да не може да се
обслужва. Затова грижите за ищцата поели свидетелката и свидетелят Т., а ищцата
постоянно се оплаквала, че няма пари и искала от свидетелката, която й дала 500 лЕ..
Свидетелката изразява становище, че ищцата прехвърлила имота си на ищеца поради
грешка. Ищцата била при семейството на свидетеля Т. към датата на разпита, а преди това –
при семейството на свидетелката.
Според разпитания пред СРС свидетел /на ищцата/ Д.Т. , същият е племенник на ищцата.
След прехвърлянето на жилището ответникът тормозел ищцата . Ищцата казвала, че
ответникът й краде парите. Т. плащал всички сметки за имота и купувал храна на ищцата.
Ищцата била в конфликт с ответника и последният я дразнел и не й готвел. Ответникът бил
принуден да напусне апартамента със съдебни действия през 2023 г. След напускането на
ответника ищцата спряла да халюцинира. Ответникът веднъж помогнал на ищцата да отиде
в болница, след като били повикали „Бърза помощ“.
Според разпитания пред СРС свидетел /на ответника/ Г.К. , същият знае , че ответникът
гледал ищцата в апартамент в ж.к. „Люлин“, където свидетелят ходил няколко пъти
седмично да оставя храна и да помага. Ищцата показвала симптоми на деменция.
Ответникът купувал на ищцата лекарства. Ответникът не живеел при ищцата, но ходел
често, свидетелят знае това, защото сестра му живеела наблизо.
Според разпитания пред СРС свидетел /на ответника/ М.М.Е. , същата е съпруга на
свидетеля К.. М.Е. знае от ответника, че е гледал ищцата и я е посещавал около 3 пъти в
седмицата.
От правна страна СРС е приел , че е предявен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на
алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане на прехвърлителя . Разваляне се постановява ако се докаже , че ответникът не е
изпълнявал добросъвестно и постоянно договора за издръжка и гледане .
Според СРС в случая е очевидно, че въпреки усилията си, които не може да се определят
като недобросъвестни, ответникът не е постигнал този стандарт, тъй като сам се е задължил
да полага за ищцата дори повече от обикновените грижи и да се грижи за нея при
3
старческите заболяване. Това е доста завишен стандарт на грижа, с който обаче ответникът
се е съгласил, за да получи недвижимия имот. Ответникът не е бил постоянно с ищцата,
чието състояние се е влошило и тя е била в деменция – неспособност да се ориентира сама,
която изисква постоянно или почти постоянно присъствие на друг човек в домакинството.
Това, че ответникът е бил изгонен от дома на ищцата не превръща задължението му в
неизпълнимо, тъй като в самия договор е записано, че може да се изпълнява чрез друг,
когото ответникът е можел да наеме. С това той би поел несъразмерни разходи, но
сключеният от него договор е такъв с елемент на шанс, т.нар. алеаторен договор – при
влошаване на здравето на ищцата, съществено се изменят в посока утежняване и
задълженията на ответника, който не е бил готов да ги поеме в увеличения силно обем.
Освен останалото би следвало ответникът в изпълнение на задължението си за издръжка да
е плащал и сметките за консумативни разходи на ищцата, а за част от тях ищцата представя
доказателства, че са плащани от друго лице. Тъй като обаче договорът не е за усилие, а цели
резултат – полагане на грижи, то искът следва да се уважи.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при
следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Според трайната практика на ВКС в решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г.
ВКС, ІІІ г.о., решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение
№165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о. , решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/
2010г. ВКС, ІІІ г.о., ТР №96/66г. на ОСГК при алеаторният договор за издръжка и гледане , за
да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в такъв обем , че
да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на
издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на
кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен
договорът. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при
множество длъжници / ТР №6/2012г. ОСГК /. Специфичната крайна социална цел при
алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяващ
се в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на потребностите му, докогато е
необходимо . Много често , както и в процесния случай , основна цел на договора за
издръжка и гледане е да се облекчат тегобите на старостта като старческата немощ , лошо
здравословно и умствено състояние , невъзможността на лицето да се обслужва само , да
поддържа домакинството си , да общува пълноценно с другите хора и пр.
В случая от представения фиш за спешна помощ и показанията на св.Т.И. и св.Д.Т. се
установява , че ищцата след сключване на договора е била в много напреднала възраст и
се е нуждаела от постоянни и ежедневни грижи , които ответникът не е полагал . Също
и св.М.М.Е. посочва , че ответникът е помагал и се е грижил за ищцата , но това не е било
постоянно и в един момент грижите му са престанали . Св.Г.К. , макар да твърди , че
ответникът е помагал на ищцата и е плащал сметките й , също посочва , че състоянието на
4
ищцата е било много тежко , с признаци на деменция и сериозни здравословни проблеми.
На практика показанията на всички свидетели , макар и с известни нюанси и
пристрастия , установяват , че ответникът не се е грижел постоянно и адекватно за
ищцата . Същата е имало нужда от постоянни грижи , а не от периодични посещения .
Отделно ищцата е представила доказателства , че сама е заплащала свои сметки за
ел.енергия , вода , отопление , кабелна телевизия и пр. , а същите е следвало да се
заплащат от ответника . Неоснователни са твърденията на въззивника , че „издръжката“ на
ищцата е уговорена само като „натурална“ . В натура се дължи поначало само гледането ,
а издръжката може да е парична и да представлява предоставяне на парични средства на
прехвърлителя за лични разходи , заплащане на задължения на прехвърлителя за
консумативи , заплащане за доставки на храна и пр. Самият факт , че въззивникът не е
наясно кога и в какъв обем е следвало да гледа и издържа ищцата показва , че реално
/ежедневно и пълен обем/ гледане и издръжка не е имало .
Както е посочено в решение № 1272 от 03.02.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 3441/2007 год., IV
ГО , решение №1159/28.10.1994 год. по гр.д. №655/1994 год. II ГО на ВКС и решение №70
от 05.07.2011 г по гр.д.№612/10 г на ВКС , III ГО поетото задължение за издръжка и гледане
е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка
ежедневно, редовно и в пълен обем докогато е необходимо.
Не може да се приеме , че ищцата е била в забава и неоснователно е отказвала гледане и
издръжка от ответника . За това не са събрани категорични доказателства по делото. Има
данни , че ответникът е бил отстранен от жилището на ищцата , но не са ясни причините за
това , а и разпореждането за незабавно изпълнение е било отменено от СГС . Отделно няма
данни и след влошаване на състоянието на ищцата , същата да е отказвала контакти с
ответника . Не е установено ищцата да е връщала на ответника предавани й от него суми , да
е пречела на същия да й носи храна и без да живеят заедно , да заплаща сметките й и пр.
От друга страна както е посочено в решение № 363 от 26.05.10 г. по гр. дело № 756/09 г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение № 82 от 5.04.11 г. по гр. дело № 1313/09 г. на ВКС, ІV г.о и решение
№8 от 26.01.2015 г по гр.д.№2754/14 г на ВКС , IV ГО дори прехвърлителят да не съдейства
за издръжка и грижи , то това не освобождава длъжника от задължението за издръжка,
тъй като издръжка може да се осигурява според обстоятелствата – или в натура , или пари. В
такъв случай длъжникът трябва продължи изпълнението в пари, без да чака решение за
трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане
неудовлетворена, включително докато трае евентуално производство за трансформация на
задължението за издръжка .
В случая ответникът напълно е преустановил за продължителен период както
гледането , така и издръжката на ищцата . Не е отправил искане за трансформация на
задълженията му , нито е изпълнявал договора след образуване на настоящото дело до
смъртта на първоначалната ищца . Неизпълнението на договор за известен период от
време не може да бъде дадено по-късно - решение №60248 от 11.11.2021 г по гр.д.
№491/21 г на ВКС , III ГО а в случая такова /макар и забавено/ изпълнение не е предлагано .
5
Обстоятелствата , при които не е давана никаква издръжка са именно тези , за които е бил
сключен договора – пълното неизпълнение е било точно тогава , когато ищцата е била в
най-тежко състояние , което има съществено значение за разваляне на договора - решение
№174 от 20.03.2025 г по гр.д.№1246/24 г на ВКС , III ГО .
Налага се изводът , че като развалил процесния договор СРС е постановил законосъобразно
решение , което трябва да бъде потвърдено , като в него се посочи настъпилото
правоприемство между починалата С.Й.Н. и наследника и К. Й. Н. .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника е адвокатското възнаграждение на адвоката
защитавал безплатно въззиваемата страна пред СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13537 от 09.07.2024 г постановено по гр.д.№48465/22 г на
СРС , 28 състав , поправено с решение №21734 от 29.11.2024 г по същото дело ; като да се
счита , че същото е постановено по иск на К. Й. Н. ЕГН ********** от гр.Ловеч като
наследник и правоприемник на първоначалния ищец С.Й.Н. ЕГН ********** , починала
след постановяване на основното решение на СРС .
ОСЪЖДА А. С. В. ЕГН ********** с адрес: София, ул. „Калиманци“ № **** да заплати на
адвокат Е.М.К. ЕГН ********** на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв
сумата от 450 лЕ. адвокатско възнаграждение пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6