Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ М.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 1250 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителите М.Р.Я.
и малолетната Л.И.М., последната действаща чрез законната си представителка и
майка, двете чрез надлежно упълномощения адв. С.Б. от САК, срещу съдебно
решение № 20275337 от 14.12.2020г., постановено по гр. дело № 14118/2020г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, с което е оставена без уважение молбата им за
защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която
по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението
се обжалва изцяло. Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Заявени са доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения
представител, поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В
хода на устните състезания искат да се уважи жалбата и съда да приема, че е
извършено домашно насилие и да наложи предвидените в закона мерки. Претендират разноски
по делото и представят списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата
страна И.Ц.М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като
неоснователна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез упълномощения представител – адв. Г. Е.В. от САК, пледира за оставяне в сила
на решението на районния съд. Не сочи доказателства и претендира разноски по
делото. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови
доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.
1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен
интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на
ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството
пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на М.Р.Я. и малолетната Л.И.М. срещу И.Ц.М. – за
защита от домашно насилие, за извършени актове на домашно насилие на 14.03.2020г.
и 16.03.2020г., подробно описани в молбата до съда.
Ответникът е
оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.
С решението,
постановено по гр. дело № 14118/2020г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, съдът е оставил без уважение
молбата на М.Р.Я. и малолетната Л.И.М. за издаване на заповед за съдебна защита
срещу И.Ц.М. и е отказал да издаде заповед, с която по отношение на ответника
да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е М.Р.Я. да заплати по
сметка на СРС държавна такса от 25 лева.
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
В
първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпита на
свидетелката Д.П.Г.– без дела и родство със страните. От показанията на тази
свидетелка не се установява да е осъществен акт на насилие на 14.03.2020г.
и/или 16.03.2020г. от страна на И.Ц.М. спрямо молителите. Съдът не обсъжда показанията на св. Г.и не
ги кредитира, тъй като свидетелката преразказва наученото от страната
(молителката М.Р.Я.), а не пресъздава пред съда свои лични възприятия
за процесните инциденти. Твърденията на страните (за настъпването на изгодни за
тях факти) подлежат на доказване с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но
не са доказателствено средство и не обвързват съда да приеме за установени
релевантните за спора факти.
От въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства.
Съобразно с
така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Първоинстанционното
решение е правилно.
Възраженията
във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя
подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Като
допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи, че са изцяло
неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Настоящият
въззивен състав счита, че не следва да кредитира представената от молителите
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (лист 12 от делото на СРС), тъй като видно
от същата, тя не е подписана, респ. липсва валидно волеизявление от нейния
автор. Следва, че с това писмено доказателство не може да се установи
отразеното в нея относно времето, мястото и начина на извършен/и акт/ове на
домашно насилие.
Неоснователно е възражението на въззивниците,
че първоинстанционният съд е могъл да отстрани този „дефект“ на декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в съдебно заседание. Видно от доклада по делото (лист 45
от делото на СРС), на страните, вкл. и на молителите, от съда са дадени точни и
ясни указания за доказателствената им тежест. Следва, че районният съд е
изпълнил процесуалната норма на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, като е бил длъжен само
да даде указание на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства – арг. от чл. 146, ал. 2 от ГПК. С доклада по делото съдът не
дължи обсъждането годността на представените от страните доказателства.
Последното е направил достатъчно обосновано с акта си по съществото на спора.
Неоснователно е и възражението на
въззивниците, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. Г., като
въззивната инстанция поддържа изложените в настоящото решение мотиви.
Във въззивната жалба не са изложени други доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, но за пълнота на изложението
следва да се отрази, че е неоснователен и довода на представителя на
въззивниците в хода на устните състезания, че трябва да се обърне специално
внимание на социалния доклад, който е валидно доказателствено средство.
Приложимите правни норми не уреждат различна доказателствена сила на доказателствените
средства по чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. Докладите и други актове, издадени от
дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) следва да се обсъждат и
доказателствената им стойност да се прецени наред
с всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно
убеждение на съда – арг. от чл. 12 от ГПК, което първоинстанционният съд е
обективирал в мотивите към решението си. От приложения пред СРС социален доклад
на ДСП – Лозенец не се установяват обстоятелства, които да са относими към
релевантните за спора дати - 14.03.2020г. и 16.03.2020г.
Въззивниците
не са ангажирали доказателства, които да доказват при условията на пълно и
главно доказване, че на някоя от процесните дати - 14.03.2020г. и 16.03.2020г. И.Ц.М.
е осъществил акт на насилие спрямо съпругата си М.Р.Я. и малолетната си дъщеря Л.И.М..
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни
изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави
в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата
на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване.
По разноските:
При този изход
на спора на въззивниците не се дължат разноски и съдът отхвърля искането им.
На основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК въззивницата М.Р.Я., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50 лв. Въззивницата Л.И.М. не е навършила 18 години и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН не дължи нито държавна такса, нито разноски
за настоящото производство.
Въззиваемата страна своевременно претендира
разноски, които са доказани в размер от 600 лв. – реално заплатено
възнаграждение на един адвокат, за което е направено изрично отразяване в
представения договор за правна защита и съдействие от 18.10.2021г. (лист 27 от
делото).
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
съдът осъжда въззивницата М.Р.Я. да
заплати на въззиваемия сумата от 300 лв. разноски по делото. За останалата част до 600 лв.
искането за разноски е неоснователно и съдът го отхвърля, доколкото
въззивницата Л.И.М. е малолетна и следва да намери
приложение първото от изключенията на цитираната норма.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20275337 от 14.12.2020г., постановено по гражданско дело № 14118/2020г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84-ти състав.
ОСЪЖДА М.Р.Я. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*****, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 1250/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА М.Р.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати на И.Ц.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 1250/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като отхвърля искането за разноски за разликата над 300 (триста) лева до пълния размер от 600 (шестстотин) лева, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Р.Я., ЕГН ********** и Л.И.М., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 1250/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.