Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 252 10.08.2018
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На четиринадесети юни Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 551 по описа за 2016 година.
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „Метал Р“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя Светлин Стефанов, съд. адрес ***, адв. Ваня
Дончева ***, адв. Росен Кацарски против „Пристанище Бургас“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Диян Димов, с адрес:
гр. Бургас, ул. Княз Ал. Батенберг“ № 1, с искане да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 173 982 щатски долара, представляваща част от общо дължимата
сума от 1 000 000 щ.д., имуществени вреди, представляващи претърпяна
загуба – пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното
задължение на ответника по договор за пристанищни услуги № */ 21.02.2014 г. да
допусне товарите на ищеца до пристанището и да ги обработи с цел тяхната
експедиция, ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и сумата за разноски.
Ищецът твърди, че по занятие осъществява дейност по
износ на метални отпадъци и скрап, като през последните две години основен
негов контрагент е дружеството „АЙС СТИЛ“, регистрирано във Великобритания.
Всички заявки на това дружество ищецът е изпълнявал в срок по договореното
количество и качество. При тази дейност ищецът е ползвал услугите на ответника
„Пристанище Бургас“ ЕАД по договор за пристанищни услуги № */ 21.02.2014 г. със
срок на действие до 31.12.2014 г. Страните са уговорили, ответника да
осъществява пристанищни услуги и обработка товарите на ищеца срещу
възнаграждение. Въпреки действащия договор, на 18.06.2014 г. ответникът
неоснователно и безпричинно ограничил достъпа на ищеца до тези услуги, което направило невъзможно
осъществяване на неговата обичайна стопанска дейност – да експедира товари за
износ. Така ищецът не осъществил договорена
доставка № *по рамков договор от 21.02.2014 г. за доставка на скрап с
дружеството „АЙС СТИЛ“ със срок на изпълнение – до 30.06.2014 г. Ищецът
отправил три искания за съгласуване и обработка на товари за износ със срок на
експедиция 15.07.2014 г., със заявена готовност за авансово плащане по цени на
ответника, на което последният не се отзовал с аргументи от организационен
характер. С това ответникът нарушил сключения между страните договор. Не само
че ответникът не изпълнил задълженията си по същия договор, но и изпратил
предизвестие за прекратяването му, което по – късно било оттеглено.
В резултат на
това договорно неизпълнение от страна на ответника, ищецът претърпял вреди,
които се обосновават със следното:
По договора между ищеца и дружеството „АЙС СТИЛ“ са
извършвани конкретни доставки по заявки на последното, специфицирани по
количество, качество, срок и заплатени на 95 % от стойността на всяка конкретна
доставка. В заявката се посочвало и конкретното пристанище, на което стоката да
се достави. След приемане на доставката се извършвало и крайното плащане. В случая,
дружеството „АЙС СТИЛ“ е направило конкретна заявка № */ 27.05.2014 с падеж на изпълнение 30.06.2014 г. и е заплатило
авансова сумата от 526 500 щ.д. Ищецът не изпълнил тази заявка поради
описаното неизпълнение на договорното задължение на ответника. Ищецът предприел
мерки за изпълнение на доставката, като сключил друг договор с частно
пристанище, но въпреки това с оглед обема и пропуснатите срокове, доставката не
била осъществена въобще. Ищецът за пръв път в дейността си не успял да изпълни
доставката на заявена стока. При факта на това неизпълнение, дружеството „АЙС
СТИЛ“ предявило заплащане на неустойка, която в резултат на преговори била
редуцирана до 1 000 000 щ.д. Тази сума била заплатена от ищеца поради
факта на неизпълнената доставка и опасността от загуба на основен контрахент,
както и заплаха от арбитражно производство. Плащането на неустойката било
осъществено по извънсъдебно споразумение от 18.11.2014 г., чрез прихващане на
насрещни задължения, като задължението на „АЙС СТИЛ“ се основавало на
договорното задължение при доставка на количество над 100 000 тона да
плати допълнително по 10 щ.д. на всеки доставен тон. В резултат на това, ищецът претърпял вреди,
представляващи претърпяна загуба в размер на 1 000 000 щ.д., като на
практика това била печалбата за две години, което е пряка и непосредствена
последица от неизпълнение на договорното задължение на ответника да допусне
товарите на ищеца до пристанището и да ги обработи с цел тяхната
експедиция.
С отговора на исковата молба, ответникът признава
факта на договора. Позовава се на т. 8 и т. 4.1 от него, съгласно които лично
ищецът, а не друго лице, освен изрично упълномощено, е следвало да съгласува
товарите предназначени за износ. Твърди, че такъв документ за поискано
съгласуване на товарите не е бил представен от ищеца по време на действието на
договора. Поради непоискана съгласовка, ответникът отказал да обработва
товарите предназначени за износ. Твърди, че не е отказвал неоснователно достъп
на ищеца до услуги, което да прави невъзможна стопанската му дейност. В тази
връзка изтъква, че отказ е направен по отношение на дружеството „Крис маре“
ООД, което е вероятно спедитор и като такъв е кореспондирал с ответника, но не
е имал надлежно пълномощно от ищеца по смисъла на сключения договор и не е бил
представен спедиторски договор.
Освен това ответникът изтъква, че към 13.06.2014 г.
размера на негови просрочени вземания е 45 136, 77 лв. главница без ДДС. Това било договорно неизпълнение от
страна на ищеца да заплаща услуги в уговорения срок /т. 2.1/, поради което
пристанището е в договорното си право да откаже обработката на товари. Позовава
се и на т. 1.2 и т. 1.3 от договора, регулиращи отношенията при забава на
плащанията и твърди, че всички действия на пристанището по отказ да се
обработват товари са резултат от договорното неизпълнение на ищеца. За
просроченото задължение ответникът е издавал фактури, които ищецът отказал да
заплати с аргументи за договорно неизпълнение от страна на ответника. Междувременно ищецът заплатил частично сумата
от 8 046, 25 лв., като предложил проект за споразумение, каквото не било
постигнато. Поради това, ответникът завел иск против ищеца за осъждането му да
изпълни договорното си задължение по заплащане на сумата от общо 61 610,
31 лв.
Оспорена беше валидността на
споразумението между ищеца и неговия контрагент „АЙС СТИЛ“ от 18.11.2014 г.
Твърди, че е нищожно, като привидно сключено и противоречащо на чл. 103 ЗЗД и
моли съда да се произнесе на осн. чл. 212 ГПК. Изтъква, че допълнителната сума
от 10 щ.д. на тон за количеството над
100 000 тона е уговорена за висящия от 21.01.2014 г. договор, а в
споразумението е фиксирана дата, която е извън договорена /2013 г./, т.е.
правото на ищеца към 18.11.2014 г. – деня на споразумението, не е възникнало.
Прихващането е незаконосъобразно, тъй като вземането на ищеца не е било
ликвидно и изискуемо и изобщо не е било възникнало. Договорът между страните по
споразумението не установява количество скрап, още повече над 100 000
тона. Ищецът не установявал, че сумата по провалената доставка № *в размер на
526 500 щ.д. е била върната на купувача.
Освен това, цената на тази доставка е 702 000 щ.д. и в приложение на договора между страните по
доставката при липсваща доставка неустойката е 200 %, поради това уговорената
цена по споразумението от 1 000 000 щ.д. води до привидност на волята
на страните. Правото на неустойката изобщо не е възникнало, тъй като ищеца не е
положил грижата на добър стопанин за да изпълни поръчката, още повече, че
трайните търговски правоотношения между страните позволяват промяна на крайните
срокове на доставка. Доставката е могла да бъде изпълнена макар и със забава.
Ищецът сам се е поставил в условие да не изпълни доставката, като е изнесъл от
пристанището 165 тона скрап на 22.06.2014 г. На последно място споразумението е
подписано от лицето П. В., който не е бил надлежно упълномощен.
В заключение се твърди, че ответника нямал вина за
неизпълнението на процесната доставка; ищецът не е положил грижата на добър
стопанин да изпълни доставката; ищецът и неговия контрагент е трябвало да търсят
възможности да реализират доставки макар и със закъснение, а не санкции,
каквото е обезщетението за неустойка, поради което не е налице твърдяната от
ищеца загуба.
В допълнителната
искова молба, ищецът поддържа основанията си. Твърди, че е изправна по договора
страна, а ответника е в посоченото договорно неизпълнение. Ответникът е в
противоречие, като от една страна твърди, че не е ограничавал достъпа на ищеца
до пристанището, а от друга страна, че ограничението е в резултат на договорно
неизпълнение. Въвежда се и факта на писмо от директора на пристанището от
13.06.2014 г., с което се прави едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора /т. е. 13.07.2014 г. /, в което не се споменава за каквито и да било
просрочени задължения на ищеца, които трябвало да плати по договора. Такива
покани да се плати към тази дата изобщо не са били отправяни. Искане в този
смисъл е направено едва на 01.07.2014 г.
Износът на ищеца се извършва чрез спедиторски услуги на „Крис Маре МС“
ООД, като всички съгласувания и кореспонденции за уреждане на корабния
транспорт се осъществяват от дружеството – спедитор, явяващо се упълномощен
представител на ищеца. Именно на спедитора, на 18.06.2014 г. пристанището е
заявило, че поради настъпили организационни промени няма да се приемат вагони и
камиони със скрап за обработка. В това известие като причина за спиране на
обработката не е посочено просроченото задължение на ищеца да плати. Едва на
01.07.2014 г. и в отговор на искана съгласовка, представител на ответника е
посочил наличие на задължения на ищеца и е предупредил, че има право да спре
обработката на товари.
Ищецът оспори основанията за нищожност на
споразумението от 18.11.2014 г. Поддържа и законността на прихващането,
извършено със същото споразумение. Вземането на ищеца е било възникнало към
18.11.2014 г. Ищецът е положил грижата на добър стопанин. Преговорите за
постигане на споразумение са продължили няколко месеца, като се прибягнало и до
адвокатски услуги. За пълнота се уточни, в хода на настоящия процес търговските
правоотношения между ищеца и „АЙС СТИЛ“ са били прекратени /2015 г./. По
отношение изтеглянето на складирана стока, собствена на ищеца, се изтъкна, че
това е било сторено поради искане на ответника, още повече, че наличното
количество от 165 тона е твърде малко за натоварване на кораб. Поддържа, че
предоставения аванс по доставка № *е бил изцяло върнат на контрагента.
Признава, че по отношение процесната доставка № *не е продължен срока, но това
е станало по желание на контрагента, който не се е съгласил със следващата
възможна дата на доставка.
В допълнителния си отговор ответникът поддържа, че ищеца е в договорно неизпълнение, за което
е бил и осъден от ОС – Русе. При факта на договорното неизпълнение на ищеца,
ответникът е бил в правото си по договора да извърши описаните действия. Ищецът
е следвало да изпълни задължението си без покана от страна на ответника.
Поддържа всички свои възражения и доводи, включително и по оспорване
валидността на споразумението от 18.11.2014 г.
В съдебно
заседание пълномощникът на ищцовата страна заяви, че поддържа исковата молба и
моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа на
претенцията ангажира съдебно- счетоводна
експертиза и гласни доказателства. Аргументи изложи в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника в съдебно заседание поддържа направените възражения,
като счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. В подкрепа на защитната си теза ангажира свидетелски показания и
съдебно-счетоводна експертиза. Защитната
теза беше развита и в писмени бележки.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена
пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата
държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1,
предл. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Установява се
от приложените доказателства по делото, че между страните е сключен договор за
пристанищни услуги № */ 21.02.2014г., по силата на който товародателят - „Метал Р“ ЕООД възлага, а Пристанището приема да извършва пристанищни услуги, като
товародателя се задължава да осигурява превозните средства - кораби, вагони,
автомобили, необходими за превозване товарите до и от пристанището. Съгласно
т.2 от раздел ІІ ,т.1.2 и т.1.3 от договора, товародателят писмено уведомява
Пристанището два дни преди
пристигането на даден кораб за варианта,
по който ще се обработва товара, неговото естество и количество и начина, по
който ще се извършва експедицията му.
Приложен по
делото е Договор № 2014-* за спедиторско обслужване от 02.01.2014г., сключен между „Метал Р“ ЕООД
(възложител) и ,,СИМПЛАМ“ООД, с предмет -
организиране превоза на товари с железопътен транспорт. Видно е от
представеното копие от Акт/18.06.2014г., от Пристанище - Бургас Изток е
отказано да бъдат подадени на работен коловоз 5 вагона скрап с получател -
Директор на „Пристанище Бургас“ ЕАД - за „Метал Р“ ЕООД. Установява се, че с
писмо, рег.№ 474-*/ 13.06.2014г., ищцовото дружество е било уведомено от
„Пристанище Бургас“ ЕАД, че се прекратява действието на договор № */ 21.02.2014г., сключен между страните, след изтичане
на 30 календарни дни, считано от 16.06.2014г. С писмо, рег.№ 474/* от 02.07.2014г. , се уведомява „Метал Р“ ЕООД, че
„Пристанище Бургас“ ЕАД оттегля отправеното едномесечно предизвестие за
предсрочно едностранно прекратяване действието на горецитирания договор.
От приложеното
копие от кореспонденция между страните по електронна поща /17.06.2014г./, е
видно, че е изпратено писмо от ищеца, с което се иска потвърждение от директора
на ответното дружество за съгласовка за обработка на около 1800 кг метален
скрап, съгласно действащия договор между страните. Установява се, че с писмо ,
изх. № * от 19.06.2014г., изпратено от „Метал Р“ ЕООД
до „Пристанище Бургас“ ЕАД, е била поискана съгласовка за обработка на около
1800 кг. метален скрап. Ответното дружество е уведомено с писмото, че вагони с
метален скрап са натоварени и се движат с направление Пристанище Бургас; други
вагони чакат на гара Бургас. Видно от приложеното копие от писмо, изх.№ */ 23.06.2014г.
до директора на „Пристанище Бургас“ ЕАД, ищцовото дружество е поискало съгласуване за обработка на около 1800 кг. метален скрап, считано от
23.06.2014г, като е посочено, че стоката ще пристигне с камиони и вагони и ще
бъде изнесена до 15.07.2014г.
Представено по
делото е копие от нотариална покана /24.06.2014г./, чрез нотариус Емилия
Бакалова, рег.№ 342 на НК с район на действие РС-Бургас, с която „Метал Р“ ЕООД
уведомява „Пристанище Бургас“ ЕАД , че следва да изпълнява точно и
добросъвестно договорните си задължения по действащия между двете дружества
договор за пристанищни услуги, като незабавно преустанови ограниченията в достъпа до Пристанище Бургас и стори
дължимото за обработка и експедиране на товарите, за които е поискано
предварително съгласуване.
Видно от нотариалното удостоверяване, нотариалната покана е била връчена
на 26.06.2014г. чрез входиране в деловодството на адресата „Пристанище Бургас“
ЕАД.
Установява се
по делото, че на 02.07.2014г., ,,БМФ ПОРТ БУРГАС“ЕАД и „Метал Р“ ЕООД са
сключили договор за пристанищни услуги. Съгласно чл.1 от договора,
товародателят възлага, а пристанището приема да извършва следните пристанищни
услуги на пристанищен терминал ,,Бургас Изток-2“ и/ или на пристанищен терминал
,,Бургас Запад“, а именно: обработка, съхранение, групиране на товари - метален
скрап насипно; експедиране на товари; съответстващи и други услуги. Видно от чл.3,
ал.1 страните са договорили, че договора влиза в сила от момента на
подписването му - 02.07.2014г. и е валиден за период от 5 договорни години или
до 02.07.2019г. Установява се от приложените по делото писмени доказателства
(рамков договор за покупко - продажба от 10.01.2013г. между „Метал Р“ ЕООД като
продавач и ,,Айс Стийл“ЕООД като купувач; рамков договор за покупко- продажба
от 21.01.2014г.; допълнение № */ 27.05.2014г. към рамков
договор за покупко- продажба от 21.01.2014г.; копия от договор за покупки,
допълнения към договор за покупки; сертификат за качество, сертификат за тегло,
сертификат за произход), че между „Метал Р“ ЕООД и ,,Айс Стийл“ЕООД са
установени договорни отношения за покупко - продажба на черни стоманени
отпадъци.
По искане на страните, по делото е
допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на
вещото лице А., от проверените книжа на ищеца е установено, че потвърденото
количество скрап от ,,Айс Стийл“ЕООД е сбор от доставените количества по
фактури за периода от началото на 2013г. до 15.11.2014г. Отразено е, че към
този сбор следва да се прибави сборът от
количествата по дебитните известия и да се извади сборът от количествата по кредитните известия, които
са следствие от отчетените със сертификат за теглото количествени стойности при
разтоварването на стоките. От обобщените количествени стойности е отчетено, че
по заявка № */ 31.10.2014г. и получения аванс, обективиран
във фактура № ***от 04.11.2014г., ищецът е поел ангажимент и доставил 2050.246
тона скрап на ,,Айс Стийл“ ЕООД, които са били изпратени на 03.12.2014г. с издаване на фактура № ***от
03.12.2014г. Разликата между количеството по фактури и по издадените впоследствие корекционни известия се
дължи на кантарни разлики при
претеглянето при товаренето и при разтоварването, а не на допълнително
изпратени или върнати стоки.
Установява се от заключението на вещото лице З. (по
допълнително поставени от ищеца задачи), че в счетоводството на „Метал Р“ ЕООД
е отразено плащане на аванс в размер на 526 500 щатски долара по заявка № */2014г., като за същото е издадена фактура № ***/ 27.05.2014г.
и сумата е отразена като вземане по сметка 411 - ,,клиенти“ и сметка 504 -
разплащателна сметка във валута. Сумата
от 526 500 щатски долара на ,,Айс Стийл“ЕООД, е възстановена чрез прихващане с изпращане на стока -
отпадъчно желязо по фактура № ***/ 04.10.2014г. Посочено е, че съгласно справка в счетоводството на ,,Метал- Р“ЕООД,
задълженията на същото към ,,Пристанище
Бургас“ ЕАД (към 13.06.2014г.) са в размер на 40 633.25лв., от които 34 275.66 лева
с настъпил падеж, а за останалите 6357.59лв. не е бил настъпил падеж на
плащане, тъй като съгласно договора между страните , заплащането се
извършва до 5 работни дни от получаване
на фактурите. Размерът на просрочените вземания на ,,Пристанище Бургас“ЕАД по
договор № */2014г. от ,,Метал Р“ЕООД към 13.06.2014г. са
в размер на 34 275.66 лв. Доставките от ,,Метал Р“ЕООД към ,,Айс Стийл“ЕООД са
извършвани на основата на рамкови договори между търговските дружества. Въз
основа на рамков договор от 10.01.2013г. е сключено споразумение от
18.11.2014г. и е издадена от страна на ,,Метал Р“ЕООД фактура № ***/ 29.12.2014г.
за доплащане на цена. Горната фактура е осчетоводена и отразена в счетоводните
регистри на дружеството. Посочено е, че на 12.01.2015г. е издадено кредитно
известие № ***6 за осчетоводяване на ,,неустойка съгласно
споразумение от 18.11.2014г.“, която ,,Метал Р“ЕООД дължи на ,,Айс Стил“ЕООД
(рамков договор 3000МЕТ/ 21.01.2014г.). На 12.01.2015г. е издадено кредитно
известие № ****6 за осчетоводяване на
,,неустойка съгласно споразумение от 18.11.2014г.“, която ,,Метал Р“ЕООД дължи
на ,,Айс Стил“ЕООД съгласно рамков договор 300МЕТ/ 21.01.2014г. Кредитното
известие № ***6/ 12.01.2015г. е осчетоводено и отразено в
кредитните регистри. По този начин, счетоводството е отразило прихващане на
вземане и задължение между фирмите по цитираното споразумение. Вещото лице е
пояснило в заключението, че в счетоводството на ищцовото дружество се издават
за чужбина инвойс фактури и на тяхна база български фактури. Посочва се, че
фактура № */ 23.12.2014г. е инвойс фактура, която
отговаря на фактура № ***/ 29.12.2014г. за доплащане на цена. Същата е отразена и осчетоводена в
счетоводните регистри на дружеството. Вещото
лице е установило чрез извършената експертиза, че в счетоводството на ,,Метал
Р“ЕООД е отразено плащане на аванс в
размер на 526 500 щатски долара по заявка № **/2014г.,
като за същото е издадена фактура № ***/ 27.05.2014г. и сумата е отразена като
вземане по сметка 411- клиенти и сметка 504- разплащателна сметка във валута.
Сумата от 526 500 щатски долара е възстановена на ,,Айс Стил“ЕООД чрез
прихващане с изпращане на стока - отпадъчно желязо по фактура № ***/ 04.10.2014г.
По искане на ответната страна, по делото е допусната
допълнителна задача към съдебно-счетоводната експертиза - да се изчисли какво е
количеството доставен скрап от ,,Метал Р“ЕООД на ,,Айс Стил“ЕООД за периода
21.01.2014г.- 18.11.2014г. Вещото лице е посочило в заключението към
извършената експертиза, че резултатът е 41 365.013 тона.
В съдебно заседание, вещите лица А. и З. поддържат
направените от тях заключения по извършената съдебно - счетоводна експертиза.
С оглед изясняване на фактическата обстановка, по
делото са ангажирани гласни доказателства.
Преводачът Л., извършил превода (от английски на
български език) на рамковите договори за
покупко - продажба, заяви че горните са три: от 21.01.2014г.; от 10.01.2013г. и
27.05.2014г. - между ,,Метал Р“ЕООД
и ,,Айс Стил“ЕООД - Лондон,
Обединено кралство. В договорите се разглеждали общите условия за покупко -
продажба на стока, цени, количеството
стока, което се предава, превоз, цесия, разноски, услуги, форсмажорни
обстоятелства и арбитраж. Посочва, че били издадени две фактури и едно
потвърждение за предадено общо количество от 100 542.057 тона от ,,Метал
Р“ЕООД на ,,Айс Стил“ЕООД. В писмо от ,,Айс Стил“ЕООД
до ,,Метал Р“ЕООД, се посочвало общото количество стоманен скрап от
01.01.2013г. до 15.11.2014г.- 100542.057 тона. Не била договорена клауза за
неустойка.
Свидетелят Б. - търговски пълномощник на ,,Метал
Р“ЕООД, завява, че реализирал контакт между ищцовото дружество и „Пристанище Бургас“ ЕАД през 2012г.
Свидетелят подчертава, че дълги години осъществявал дейност с друга фирма на
територията на пристанището и имал контакти с Д. Д.и Ж. А.. Пояснява, че
представители на пристанището обещали да предоставят кейово място на източния
кей (№1 и №3). По това време посочените места били заети, но се постигнала
договорка между страните за доставка на определени количества - минимум 20 000
тона годишно; последвало и сключване на договор. Съгласно договора, ответното
дружество се задължавало да извършва товаро - разтоварна дейност, обработка на
товари, пристигащи с камиони или вагони, които се натоварвали на кораб.
Посочва, че съгласовката за товар се извършвала по следния начин: изпращане на
писмо по електронна поща, в която се съобщавало, че едната страна по договора
възнамерява да концентрира дадено количество стока за конкретно посочен период,
в който очаква да дойде кораб. Горното отнемало 10-15 дни. Подробно се описва
процесът на обработка на стоката от страна на пристанището. Свидетелят заявява,
че търговските отношения между страните продължили до 13.06.2014г., когато
същият бил поканен да получи писмо от директора на „Пристанище Бургас“ ЕАД, с
което ищцовото дружество било уведомено за прекратяването на договора. Предвид
горното обстоятелство, се получила реална забава с доставка на стоката на ,,Айс
Стил“ЕООД. Едва след сключване на договор с ,,БМФ Порт Бургас“ЕАД, била изпълнена
доставка от 2000 тона. Последвало влошаване на отношенията с ,,Айс Стил“ЕООД. В
резултат на проведените преговори с представители на дружеството (И. К.), се
постигнало споразумение, съгласно което вместо ,,Метал Р“ЕООД да заплати двоен
размер на аванса, ,,Айс Стил“ЕООД
следвало да си прихванат това, което дължат. Свидетелят Б. подчертава,
че било направено всичко възможно за изпълнение на доставката от 2014г. (вагоните
от гарата се придвижили до Пристанище -
Варна за 7-8 дни, а до Пристанище Бургас - за един ден). Стоката била общо 1700
тона, като от БДЖ започнали да налагат глоби, тъй като стоката залежавала по
гарите. Пояснява, че съгласовката можела да бъде извършена по телефона или пощата, но в определени случаи стоката се приемала и без съгласовка. Твърди, че
заявка № * не била доставена. Относно причината за
неизпълнение на заявките за Бургас за 30.06.2014г. и 15.07.2014г., свидетелят
посочва липсата на достъп до пристанище. Потвърждава наличието на договор между
,,Метал Р“ЕООД и Пристанище – Варна.
Свидетелят В. заявява, че работил като търговски
представител за ,,Метал Р“ЕООД и бил упълномощен да се занимава с износа.
Дружеството търгувало със скрап. Износът до Турция се осъществявал от
Пристанище - Бургас. Посочва, че през м. юни 2014г. , Б. съобщил, че е получен
отказ за извършване на съгласовка и обработка на товари и изнасянето на скрап
от пристанището. С ,,Айс Стил“ЕООД били установени дългогодишни търговски
отношения. Ищцовото дружество целяло достигане на 1000 000 тона износ, за да
получи бонус. Предвид обстоятелствата, наложената глоба се равнявала на бонуса,
който следвало да бъде получен. Споразумението със ,,Айс Стил“ЕООД било
подписано в България (през лятото), в присъствието на техен адвокат. Ищцовото
дружество установило търговски отношения с
,,БМФ Порт Бургас“ЕАД, тъй като от Пристанище – Бургас отказали
обработване на товара. Свидетелят А., заявява, че в качеството си на директор Дирекция ,,Експлоатация“, отговарял
за координиране основната дейност на пристанището - прием, обработка на кораби
и товари. Практиките относно клиенти с просрочени плащания включвали уведомяване по телефона, писмо до
счетоводството и юридическия отдел, спиране на товар и съдебно производство.
Посочва, че съгласовката на товара била обичайна практика и се изразявала в
това, едно пристанище да приема товар (износен) на едни клиент. Осъществявала
се по предварително искане на клиент или спедитор (кореспонденция в писмен вид,
електроннна поща, факс), след разрешение на пристанището да започне да се доставя партидата. Пояснява,
че съгласовка се отказвала при невъзможност за обработка на товара или при
наличие на задължения (най- често основание). Свидетелят твърди, че в периода
17.06.-22.06.2014., ползвал отпуск, но след
връщането си на работа около 25-26.06.2014г., същият се запознал със
сведенията, поради което заявява, че не били отказвани пристанищни услуги на
,,Метал Р“ЕООД. Не съществувала практика
да се спре съгласовка без предупреждение. Договорите с длъжници не се
прекратявали, а се отказвало обработване на товари. Добавя, че през 2014г.,
били сключени 30 договора за извършване на услуги, поради което съгласовките
понякога се забавяли, но следвало да се изпрати писмо кога може да започне обработката (част от съгласовката).
Свидетелят А., заявява, че договорът с ищцовото дружество не бил прекратен.
Била дадена съгласовка през м. юли 2014г., но не се осъществила. Посочва, че
обикновено договорите се прекратявали с
едномесечно предизвестие. Съществувала възможност за извършване на обработка и
без наличие на договор - по тарифа. Договорът в общата си част уточнявал ценови
параметри между пристанището и клиента.
Представените доказателства водят до следните правни
изводи. Предвид приложения договор между страните № */ 21.02.2014г., „Метал – Р“ ЕООД и „Пристанище Бургас“
ЕАД са били в трайни облигационни отношения, като ответното дружество е имало
подробно описани задължения, вкл. обработка и съхранение на товари (скрап),
експедиране на вносни товари и др., а ищеца е бил длъжен да ги заплати по
уговорени цени и срокове. Въпреки подадените своевременно 3 заявки от ищеца за
съгласуване на обработка на товари, ответникът е отказал, като е изпратил писмо
изх.№ 474-* от 13.06.2014г., с което ограничава достъпа на
ищеца до услугите на пристанището. С това свое действие ответникът е направил
невъзможно изпълнението на поето задължение от ищеца към неговия основен
контрагент „Айс стийл“ по доставка № */ 27.05.2014г. с краен срок на изпълнение
15.07.2014г. Договорните отношения между ищеца и „Айс стийл“ са били нарушени,
като по силата на сключено споразумение, „Метал Р“ ЕООД е заплатило
предвидената неустойка в размер на 1 000 000 щ.д. Това е станало чрез
прихващане с дължим на ищеца бонус при доставка на 100 000 тона скрап (при
10 долара за всеки тон) за определен период. Тази сума представлява претърпяна
загуба за ищеца и е в непосредствена последица от неизпълнението на
задълженията на ответника по валиден и действал договор с ищеца. Доколкото се
търси заплащане на сумата от 173 982 щ.д. (с левова равностойност
276 000 лв), искът за заплащането й е основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло. Като последица, следва да бъде уважен и иска за заплащане
на дължимата законова лихва върху сумата от завеждане на исковата молба.
Възраженията на ответната страна са неоснователни,
като част от тях останаха недоказани, а други са взаимоизключващи се поради
противоречие. Първо, изпратеното от „Пристанище Бургас“ ЕАД предизвестие за
прекратяване на договора е било оттеглено, поради което в тази си част не
следва да бъде обсъждано, тъй като не е породило правни последици в отношенията
между страните. Т.е. договорът е продължил да действа, без да е бил прекратен в
изследвания период.
Второ, дори да е допустимо ответната страна да
преустанови обработката на товари на ищеца поради неплатени негови задължения
(сумата е била близо 30 000 лв.), това също е следвало да стане след
предизвестие, според договора – месечно. Такъв срок ответникът не е предоставил. Впрочем това следва от
показанията на св.Е., който заяви, че няма практика за такова внезапно спиране
на изпълнението на задължения по договори. От друга страна, самото писмо не
съдържа изявление от ответника, че преустановява съгласовките по договора,
както и приема на товари. Пристанището изобщо не е посочило основание за
спирането, както и срок, след който ще има евентуално възобновяване. Това от
своя страна поставя и съда в невъзможност да прецени, на коя хипотеза според
чл. VІ т.1 от договора се е позовал ответника. В първата страните са се
договорили, че пристанището може да спре обработка на товари при забавено
плащане повече от 7 дни, а във втората става дума за спиране приемането на
товари при забава продължила повече от 60 дни. Пак според показанията на св.Е.,
при такава забава за плащанията е обичайна практика пристанището да изпраща
предупреждение. Доказателства за такова по делото липсват.
Трето, настъпилите вреди за ищеца с цифров израз
1 000 000 щ.д. се установиха от заключенията на вещите лица А. и З..
Плащанията между „Метал Р“ ЕООД и „Айс стийл“ са осчетоводени в ищцовото
дружество и съдът ги приема за действително извършени. Ищцовото дружество е
имало право на уговорения бонус, тъй като в уговорения период е извършило
доставка на повече от 100 000 т.скрап. Но дори да се приеме, че
доставеното количество е 99 000 т., то разликата е пренебрежимо малка.
Всъщност този факт не се нуждае от обсъждане, при наличие на писмено
споразумение между ищеца и британския му
контрахент.
Четвърто, ищецът е направил три неуспешни опита да
получи от ответника дължимата според договора престация. Едва след това се е
опитал да извърши доставката чрез пристанище Варна (което се е оказало твърде
далеко и са били необходими 7-8 дни допълнително време) и частно пристанище, но
чрез последното е извършена доставка с последващ номер - *. Действията на
„Метал Р“ ЕООД следва да бъдат квалифицирани като нормални и логични, предвид
безспорния по делото факт, че няма данни за предходни нерешени спорове между
страните, свързани с други доставки. С това съдът приема, че ищеца е положил
всички усилия, да преодолее неблагоприятните последиците от отказа на
„Пристанище Бургас“ ЕАД, вкл.чрез търсене на изпълнение чрез трети лица.
Пето, наличното количество скрап собственост на ищеца,
находящо се на територията на пристанището е било 165 т., което го прави без
значение за спора, доколкото доставките на ищеца са били за повече от 2000
тона, вкл. процесната. Т.е. дори и „Метал Р“ ЕООД да беше реализирало
доставката на това количество скрап, резултатът относно дължимостта на
неустойката пак би бил същият.
Поради изхода
на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Пристанище Бургас“ ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на „Метал Р“ ЕООД направените по делото разноски в
размер на 51 683.86 лв., от които 11 040 лв. внесена държавна такса,
39 343.86 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 1300 лв.
възнаграждения на вещи, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Пристанище Бургас“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. „Княз Ал.Батенберг“ № 1 представлявано от Д. Д.да заплати в полза на „Метал Р“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе 7000, бул. „Цар
Освободител“ № 46, вх.1, ет.1, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Светлин Стефанов, със съдебен адресат за връчване на
книжа: гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 46А, ет.1, адв. Ваня Дончева ***,
адв. Росен Кацарски сумата от 173 982 (сто седемдесет и три хиляди деветстотин
осемдесет и три) щатски долара, с левова равностойност 276 000 (двеста
седемдесет и шест хиляди) лв., представляваща част от общо дължимата сума от
1 000 000 щ.д., имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба,
като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение
на ответника по договор за пристанищни услуги № */ 21.02.2014 г. да допусне
товарите на ищеца до пристанището и да ги обработи с цел тяхната експедиция,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОСЪЖДА „Пристанище Бургас“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Княз Ал.Батенберг“ № 1 представлявано от Д.
Д.да заплати в полза на „Метал Р“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе 7000, бул.
„Цар Освободител“ № 46, вх.1, ет.1, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Светлин Стефанов, със съдебен адресат за връчване на
книжа: гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 46А, ет.1, адв. Ваня Дончева ***,
адв. Росен Кацарски сумата от 51 683.86 (петдесет и една хиляди шестстотин
осемдесет и три лв. осемдесет и шест ст.) направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: