О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 02.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 674 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от адв. С.Г., като пълномощник на В.К.П. в качеството му на
ответник по гр.д. № 215/2017 г. на РС – Сливен срещу определение №
16409/23.10.2018 г. , с което е отхвърлено като неоснователно искането на В.К.П.
да бъде изменено постановеното решение в частта му за разноските, като му се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1280.00 лв. В частната жалба се сочи, че
определението е неправилно, тъй като по делото е представено пълномощно и
договор за правна помощ от 09.05.2017 г., където изрично е уговорено, че сумата
от 1280.00 лв. е възнаграждение на адвоката за защита по първоначалните искове,
а сумата от 355.00 лв. – насрещния. Определението на съда противоречи на
разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, тъй като всички искове от първоначалния
ищец са отхвърлени, поради което се иска да бъде отменено определението и да се
постанови друго, с което да бъде уважена молбата с правно основание чл.248 от ГПК и да бъде изменено решението в частта за разноските.
В
законовия срок не е постъпил отговор на
тази частна жалба.
Настоящият
състав, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 946/24.07.2018 г.
по гр.д. № 215/2017 г. са отхвърлени като неоснователни предявените от „Луфтханза техник София“ с Булстат ******, със
седалище и адрес на управление гр. София, район“Слатина“, летище“София“ хангар
3 , да бъде осъден В.К.П. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на основание на чл. 92 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.
8 ал. 2 от трудов договор № 479/15.09.2011г.сумата от 20 000.00лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и
е отхвърлен като неоснователен искът на
ищеца ответникът да заплати на основание на чл.92 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
и чл. 5 т. 7 и т.9 от Договор за квалификация от 20.10.2010 г. неустойка в
размер на 10000.00лв., Със същото решене
е отхвърлен като неоснователен искът на ищеца ответникът да заплати и сумата от
10341.81лв. като обезщетение за пълно неизпълнение от ответника на поетото от
него задължение да работи в търговското дружество по придобитата квалификация в
продължение на 5 г. С решението е отхвърлена и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 540.18лв., представляваща обезщетение за вредите от
забавата в плащането на сумата от 10341.81лв.
със същото решение е отхвърлен като неоснователен искът на ищеца да бъде
осъден ответника да заплати на основание
на чл. 55 ал. 1 предл.3 от ЗЗД сумата от 8113.61 лв., заплатена му от
дружеството под формата на месечни стипендии през срока на обучението му, както
и претенцията за сумата от 402.98 лв. ,
представляваща обезщетение за вредите от забавата в плащането на сумата. С решението е отхвърлен и искът по чл. 220
ал. 1 от КТ за заплащане от ответника на сумата от 4508.98 лв., представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, както и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 223.39лв.,
представляваща обезщетение за вредите от забавата. С решението е отхвърлен като неоснователен искът на В.К.П. да бъде осъдено дружеството да му
заплати на основание н чл. 221 ал. 1, във
вр. с чл.327 ал.1 т.3 от КТ обезщетение в размер на 3-месечното му брутно
възнаграждение – общо 4540.89 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба. С решението са отхвърлени претенциите на
страните за присъждане на направените по делото разноски.
С молба от 27.08.2018г. процесуалният представител
на първоначалния ответник е поискал да бъде постановено определение, с което да
бъде изменено решението в частта за разноските, като е претендирал да му бъдат
заплатени тези свързани с отхвърлените претенции на дружеството.
С разпореждане № 16409/23.10.2018г., имащо характера
на определение, съдът е отхвърлил това искане като се е позовал, че в
пълномощното не е направено разграничение по колко от договореното и заплатено възнаграждение
е за исковете, по които П. е бил ответник и съответно по тези, по които е ищец.
По делото е представен договор за правна помощ от
09.05.2017г., от който е видно, че страните са определили възнаграждение на адвоката
в размер на 1280.00лв. за първоначалния иск и 355 лв. без ДДС за насрещния иск.
Определено е и допълнително възнаграждение за пътни разноски в размер на
176.00лв., като е уговорен начин на плащане по банков път. Представено е
платежно нареждане за кредитен превод, от което е видно, че В.К.П. е привел
сумата от 2140.00лв. на 29.06.2017 г. Като основание за това плащане е посочено
фактура № 35/28.06.2017 г. Приложена е и фактурата за процесуално
представителство по гр.д. № 215/2017 г. на РС – Сливен.
С оглед на установеното съдът намира молбата за
основателна, тъй като безспорно е, че за процесуална защита и съдействие по първоначално предявените срещу В.П. искове е
било уговорено възнаграждение в размер на 1280.00лв., което с оглед на
представените по делото доказателства, е било заплатено по банков път. Тъй като
тези предявени искове с решението са били отхвърлени, то ищецът дължи на ответника заплащане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение за защитата по тях. Ето защо молбата с правно основание чл. 248 от ГПК се явява
основателна, а от там и подадената срещу обжалваното определение частна жалба,
също е основателно.
Ръководен от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №І 16409/23.10.2018 г. по гр. д. № 215/2017 г. на
Районен съд – Сливен НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание
чл.248 от ГПК, Решение №
946/24.07.2018 г. по гр.д. № 215/2017 г по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:
ОТМЕНЯ
Решение № 946/24.07.2018 г. по гр.д. № 215/2017
г по описа на СлРС
в частта, с която е отхвърлено искането на В.К.П. да му бъдат присъдени
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„Луфтханза техник София“ с Булстат ******, със седалище и адрес на управление
гр. София, район“Слатина“, летище“София“ хангар 3 да заплати на В.К.П. ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 1280 / хиляда двеста и осемдесет/ лева без ДДС, представляваща
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
пред ВКСРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: