Решение по дело №506/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура, срещу Решение № 72 от 11.12.2024г. по а.н.д. № 328/2024г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е отменено наказателно постановление № 8874 от 24.09.2024г., с което на Н. Д. Н. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „А“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. Твърди се наличие на основанията на чл. 209, т. 3 от АПК, а именно: обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда се, че е налице компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Аргументи в тази насока се черпят от разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Изразява се несъгласие с извода, че правната квалификация е следвало да бъде по чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ от Закона за пътищата, като се цитира висящо тълкувателно дело на ОС на съдиите от ВКС и ВАС по този въпрос. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното решение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Ответната страна в производството – Н. Д. Н., заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че наложилият санкцията наказващ орган не е сред изброените в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Счита за правилен извода на съда относно приложението на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 72 от 11.12.2024г. по а.н.д. № 328/2024г. по описа на Районен съд Карнобат е отменено наказателно постановление № 8874 от 24.09.2024г., с което на Н. Д. Н. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „А“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Карнобат е приел, че АУАН и НП са издадени от органи, които не притежават компетентност за това. Констатирано е и нарушение, изразяващо се в неправилно приложена санкционна разпоредба. Изложени са съображения за неправилна квалификация на нарушението. С тези доводи е отменено наказателното постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна пред Районен съд Карнобат е установено, че на 21.08.2024г., в 19:41 часа, на път А. Т., км 335, на отбивна площадка в посока [населено място] – [населено място], жалбоподателят Н. Д. Н. управлявал и с това извършвал превоз на товари със съчленно ППС с пет оси – МПС с две оси [Марка] с рег. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. № [рег. номер]. На превозното средство била извършена проверка от св. Р. Г. – инспектор в дирекция АРОК към АПИ, който при направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10 № K0200009 и ролетка 1307/18 (5м) констатирал следното: 1. измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 14.200 т., при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква А от Наредба № 11 от 03.07.2001г.; 2. при измерено разстояние между осите от 1.36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,800 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. При тези констатации от св. Г. бил съставен АУАН № 0010268 от 21.08.2024г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „А“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в производството.

Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Карнобат, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, срещу установените факти не са наведени възражения и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в решението на Районен съд Карнобат мотиви за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган за издаването на АУАН и НП, както и за допуснато нарушение при определяне на санкционната норма. По тези въпроси съставът на Районен съд Карнобат е изложил подробни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Основната група аргументи в касационната жалба, свързани с компетентността на органите на АПИ да издават АУАН и НП, са насочени към тълкуването на чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП е част от глава Пета от ЗДвП: „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“. В нея е предвидено, че службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Компетентността във връзка с административнонаказателната отговорност обаче е специална и е подробно и изрично разписана в глава седма от ЗДвП – „Административнонаказателна отговорност“. Следователно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП сама по себе си не може да е основание за компетентност на длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ за съставяне на актове и издаване на НП по ЗДвП. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП е обща и предвижда възможност за осъществяване на контрол от тези органи, но конкретно за нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени изрични разпоредби, касаещи административнонаказателната отговорност, предвидени в глава 7 от ЗДвП. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, според която актове могат да се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. По сходен начин са определени и правилата за компетентност на органите, които могат да налагат административни наказания – чл. 47 от ЗАНН. Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен акт. В чл. 167, ал. 3 от ЗДвП изрично е предвидено, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е. с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за пътищата (с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България) контролните функции по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП са свързани с приложението и контрола по приложението на Закона за пътищата.

Както се посочи нормата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП е обща и въвежда служителите на АПИ в кръга от контролните органи, но не може сама по себе си да им вмени компетентност по издаване на АУАН и НП за нарушения на ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Тя обаче (по арг. от чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН) не може да се тълкува изолирано, а единствено в съответстъвие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, според която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Т.е. изводът е, че в чл. 189 от ЗДвП се предвижда обща компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП от контролни органи на конкретно изброени служби, сред които не е АПИ. Компетентност на органите на АПИ (и именно с привръзка към чл. 167, ал. 3 от ЗДвП) е дадена за конкретни нарушения – по чл. 179, ал. 3 - 3в (арг. от чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21б, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за движението по пътищата - обн. - дв, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - дв, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.). Следователно по категоричен начин законодателят е предвидил компетентност за точно определени нарушения на ЗДвП (по чл. 179, ал. 3 - 3в) за издаване на АУАН, респ. НП – арг. от чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, на контролните органи при АПИ и председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка е и препращането на чл. 189е, ал. 13 от ЗДвП към общите правила на чл. 189, ал. 1 – 3 и 13 – 16 от ЗДвП. Изводът от тълкуването на тези разпоредби е, че нито чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. Действително разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предоставя компетентност за съставяне на АУАН на контролни органи при АПИ, но само във връзка с чл. 189е, ал. 13 и чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП - за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, за които се издава наказателно постановление от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица.

От изложеното се налага крайният извод, че за всички останали нарушения на ЗДвП, извън тези, които се наказват по реда на чл. 179, ал. 3 – 3 в, не е налице компетентност на органите на АПИ – нито за издаване на АУАН, нито за налагане на санкции с НП. В случая е прието, че водачът Н. е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и е наказан по реда на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самите контролни органи са приложили ЗДвП и са квалифицирали нарушението по този закон. Следователно от значение е дали тези органи са компетентни да установяват нарушения и налагат санкции по ЗДвП. Без значение за настоящия случай е повдиганият с касационната жалба въпрос за наличие на спор относно [жк], за който е образувано Тълкувателно дело № 5/2023г. на ВАС и ВКС. След като в АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова на разпоредби от ЗДвП, то същите е следвало да бъдат издадени от органи, компетентни да установяват нарушение и да налагат санкции по този закон. Вече се посочи, че в случая такава компетентност във връзка с приложението на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и чл. 177, ал. 4 от ЗДвП не е предоставена на органите на АПИ. След като това е така, то изводите в обжалваното решение следва да бъдат споделени.

Извън горното, съставът на Районен съд Карнобат е констатирал съществено нарушение на процесуалните правила при определяне на санкционна разпоредба, тъй като наказанието е наложено по реда на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП, която норма предвижда наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, а в случая липсват констатации за управление на ППС с неукрепен товар. Т.е. налице е вътрешно противоречие в текста на НП, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Това нарушение се задълбочава и от факта, че в чл. 177, ал. 4 от ЗДвП са предвидени три различни хипотези за налагане на санкции (никоя от които не предвижда санкция [рег. номер]., каквато е наложена в случая), а от текста на НП изобщо не става ясна на коя от тези хипотези се е спрял наказващият орган. Т.е. дори и да беше издадено от компетентен орган наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, което правилно е констатирано от съставът на Районен съд Карнобат и е самостоятелно основание за отмяна.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Карнобат следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като на касационния жалбоподател не се дължат, а от ответника не са представени доказателства за осъществяването на такива.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 72 от 11.12.2024г. по а.н.д. № 328/2024г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване.