РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
227/31.1.2020г.
гр.
Пловдив, 31 януари 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като разгледа адм.дело № 64
по описа за 2020 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба на „Обединение
транс поддържане 2016“ДЗЗД, ЕИК ***, гр.Пловдив, бул.“Шести септември“144А,
ет.6, представлявано от Л.И.М., против заповед № Р-16001618004016-023-001 от
16.12.2019 г., издадена от А. А. Д. – началник сектор при ТД на НАП гр.Пловдив,
с която е постановено спиране на ревизионното производство по извършване на
ревизия, възложена със ЗВР №16001618004016-020-001 от 11.07.2019 г., извършвана
на жалбоподателя.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта
като издадена при липса на мотиви и без в административната преписка да е
налично удостоверение, указващо наличието на друго административно/ревизионно
производство, заради което да бъде спряно процесното.
Съдът, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и представените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата е депозиран в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване акт.
Ето защо същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Страните не спорят, а и това се установява
от приложените заповеди за възлагане на ревизия – л.18 и сл., че в ТД на НАП
Пловдив е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателя.
Същото е спряно с настоящата заповед.
Посочено е, че производството се спира поради
наличие на издаден РА на доставчик на жалбоподателя, обхващащ ДДС за периода
01.08.2017 г. – 30.06.2018 г., през който период той е издал 12 броя фактури на
жалбоподателя, по които той е ползвал данъчен кредит в размер на
258 831,64 лева. Въпросният РА е обжалван по съответния ред и пред АССГ
има образувано административно дело № 8183/2019 г. като към момента на
постановяване на оспорената заповед няма данни за съдебно решение.
Горното е описано в самата
заповед да спиране на производството по извършване на ревизия, но по
представената административна преписка липсват каквито и да било доказателства
за целта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, производството се спира при образувано
административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от
значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа,
пред когото е образувано.
Това императивно
изискване на закона не е спазено в конкретния случай - органът не е установил
наличието на посочените предпоставки за спиране, доколкото не е представено
изискуемото се удостоверение по чл. 34, ал. 2 от ДОПК, удостоверяващо наличие на посоченото в заповедта
съдебно производство. В случая, административният орган не е изпълнил доказателствената тежест да представи изискуемото се от
разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК удостоверение за образувано производство, имащо преюдициален характер по отношение на спряното ревизионно производство.
Единственият възможен извод в тази хипотеза е за незаконосъобразност на
оспорената заповед.
Спирането на ревизията засяга правата на
ревизираното лице, поради което заповедта по чл. 34, ал. 1 от ДОПК има характера на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК
и следва да отговаря на общите изисквания за форма и действителност на
административните актове. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
чл. 34, ал. 3 от ДОПК, но е немотивирана. В чл. 34 от ДОПК
са посочени хипотези в кои случаи може производството да бъде спряно.
Мотиви не са изложени от органа, издал акта,
и не могат да бъдат извлечени от приложените с оспорената заповед
доказателства, тъй като административната преписка съдържа единствено ЗВР с
доказателства за връчването им. Не се твърди и не се установява връзка на преюдициалност между двете производства. В тежест на
органа, извършващ преценката по чл. 34, ал. 1 от ДОПК, е да обоснове наличието на такава връзка, като в
случая това не е сторено. Дори и да е налице връзка между отделните
производства, същата не се установява от представените по преписката
доказателства, не е посочена и не е обоснована от решаващият орган. Мотивите на
административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания или съждения от
страна на съда, или страни в процеса. Недопустимо е съдът в хода на настоящото
производство да установява или предполага какви са били действителните мотиви
на административния орган за издаване на обжалвания акт. Единствено посочването
на налично съдебно производство на доставчик на жалбоподателя, при това без
представени каквито и да било доказателства за целта, не може да наведе съда на
извод, че са налице законовите основания за спиране на ревизионно производство
на жалбоподателя без да се посочва каква е връзката между двете производства,
която да формира преюцидиалност, съответно основание
за спиране.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК от АПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ заповед № Р-16001618004016-023-001 от 16.12.2019 г., издадена от А. А. Д.
– началник сектор при ТД на НАП гр.Пловдив, с която е постановено спиране на
ревизионното производство по извършване на ревизия, възложена със ЗВР
№16001618004016-020-001 от 11.07.2019 г., извършвана на жалбоподателя.
Преписи от настоящето определение да се
изпратят на жалбоподателя и на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив.
Определението е окончателно.
Административен съдия: