Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Добрич, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА
ИВАНОВА
ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 229/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 229/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на ТПК „С.“ гр. Добрич,
против Решение № 19/08.01.2020г. на РС – Добрич по гр. д. № 1449/2019 г.
С атакувания съдебен акт,
първостепенният съд е отхвърлил поради
постъпилото плащане в хода на процеса предявения от В.К.К. *** иск по чл. 14 ЗК
за заплащането на сумата от 2 026.00
лв., представляваща остатък от внесени вноски в кооперацията; осъдил е ТПК „С.“
гр. Добрич да заплати на В.К.К. следните суми: 114.82 лв., представляваща
законната лихва върху сумата от 2 026.00 лв. за периода от датата на подаването
на исковата молба - 23.04.2019 г. до датата на плащането на посочената сума-
12.11.2019 г.; 650.00 лв., представляваща законната лихва за забава при
плащането на дяловите вноски за периода от 27.04.2016 г. до датата на
подаването на исковата молба - 23.04.2019 г.;
като е присъдил на ищеца и сторените по делото разноски.
Недоволен от така постановения
съдебен акт, ответникът го обжалва в
частта, в която е осъден да заплати на ищеца гореописаните суми, с оплаквания
за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като
претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от
въззивната инстанция по същество.
Въззиваемата страна оспорва
въззивната жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на
атакувания съдебен акт. Моли обжалваното решение на първостепенния съд да бъде
оставено в сила.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост.
По
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира
следното:
Безспорно
установено е по делото, че в хода на съдопроизводствените действия пред
първостепенния съд, исковата претенция в размер на сумата от 2 026.00 лв.
е заплатена от ответника след образуване на първоинстанционното дело, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед
претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба до окончателното й заплащане, на ищеца следва да
бъде присъдена законната лихва върху главницата за периода 23.04.2019 г. - 12.11.2019 г. в размер на сумата от 114.82 лв.
На ищеца следва да се присъди обезщетение за
вреди от неизпълнение на главното парично задължение, определено по размер от законната
лихва за времето на забавата - 27.04.2016 г. до датата на подаването на
исковата молба - 23.04.2019 г. в размер
на сумата от 650.00 лева. Изискуемостта на вземането на бивш член – кооператор
за дялова вноска настъпва с приемането от общото събрание на кооперацията на
годишния финансов отчет за годината, през която е настъпило прекратяване на
членственото му правоотношение.
Въззивният съд напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по
спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички
доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е
еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените по делото разноски пред въззивна инстанция съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК.
Настоящият
състав на Съда, на основание чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на
Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност
на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да
уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
300.00 лв.
Правният
спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл.
1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК ,
поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 19/08.01.2020г. на РС – Добрич по гр. д. №
1449/2019 г.
ОСЪЖДА ТПК „С.“
гр. Добрич, ул.“П. Б.“ № *, ЕИК **** да заплати на В.К.К. ЕГН ********** с пост.
и наст. адрес ***, сумата от 300.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.