Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 9 01.02.2019 г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 23.01. Година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар
ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
Прокурор ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1275 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, намери за установено
следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 151 от 07.11.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1581/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,
подсъдимият Д.П.Д. е признат за виновен в това, че на 26.01.2018 г. в гр. Стара
Загора, по хулигански подбуди, причинил на ********на 14 години, от същия град,
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на първи горен ляв зъб,
счупване на гребенния израстък на долната челюст от втори долен ляв зъб до
втори долен десен зъб, с избиване на втори долен ляв зъб и изкълчване на първи
и втори долни десни зъби и първи долен ляв зъб, което е причинило избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като макар и непълнолетен
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, вр. с чл.129, ал.1,
вр. с ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, вр.
с чл.371, т.2 от НПК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода,
което е намалено с една трета и подсъдимият Д. е осъден на осем месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което
наказание на основание чл.69, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият Д.П.Д., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника
си адв. М.М.. В
жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, постановена при неправилно
приложение на материалния закон и явно несправедлива. Жалбоподателят счита, че
присъдата е постановена, без да се вземе
-
2 -
предвид императивната норма
на чл.78а, ал.6 от НК. Моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и да
замени наказателната му отговорност с административно наказание – обществено
порицание или възпитателна мярка, като в жалбата са изложени подробни аргументи
за това. В пледоарията си адв. М.М. развива и съображения, че районният съд е
допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила. А именно – в мотивите
на обжалваната присъда е преповторено съдържанието на обвинителния акт, без
районният съд да изложи своя доказателствен анализ и своите фактически и правни
изводи. Адв. М.М. оспорва правната квалификация на деянието – че средната
телесна повреда е нанесена по хулигански подбуди, и твърди, че подзащитният му Д.
е действал при условията на мнима неизбежна отбрана – да защити свой приятел,
който е бил обект на нападение. Алтернативно, пледира за отмяна на обжалваната
присъда и за оправдателна въззивна присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и
правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1581/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на Д.П.Д. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното
престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на
делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от
доказателствата по делото.
Възраженията на жалбоподателя Д., че обжалваната присъда е незаконосъобразна, необоснована, неправилна и
постановена при съществени
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, са неоснователни и въззивният съд не може да ги
възприеме.
Несъстоятелно е твърдението на
жалбоподателя Д., че обжалваната присъда е постановена без съдът да изложи своя
доказателствен анализ и своите фактически и правни изводи.
Неоснователно
е и оплакването, че въз основа на
събраните по делото доказателства районният съд е следвало да приеме, че подсъдимият
Д. не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК и е следвало да го оправдае по това обвинение.
Производството пред районния съд е
преминало по реда на чл.ХХVІІ от НПК – чл.370, ал.1, във връзка с чл.371, т.2
от НПК.
Старозагорски окръжен
съд - 3
- в.н.о.х.д. № 1275/2018
г.
Районният съд подробно
и задълбочено е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
като детайлно е анализирал показанията на свидетеля ********/пострадал/,
свидетелите В.Х.Х. и А.В.В.В. /приятели на пострадалия/, Ж.П.П., Г.Л.С., И.М.Щ.,
Д.Г.Д., И.П.П., Д.Д.И., Т.Д.С., А.Е.С. и Г.А.Г. /движили се заедно с подсъдимия
Д. след пострадалия и приятелите му Х. и В./, чиито показания са приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК. Всички свидетели са
непълнолетни и са очевидци на деянието. Районният съд е съпоставил показанията
посочените свидетели както едни с други, така и със събраните по делото писмени
доказателства и други данни.
Позовавайки се на показанията на посочените
по-горе свидетели и на останалите доказателства по делото, районният съд е
приел, че подсъдимият Д. *** по хулигански подбуди е причинил на пострадалия М.
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на първи горен ляв зъб,
счупване на гребенния израстък на долната челюст от втори долен ляв зъб до
втори долен десен зъб, с избиване на втори долен ляв зъб и изкълчване на първи
и втори долни десни зъби и първи долен ляв зъб, което е причинило избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като макар и непълнолетен
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си. Всички доказателства, събрани по делото, подкрепят изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка.
Въз основа на тях районният съд е направил
правилния извод относно съставомерността на извършеното от подсъдимия Д. деяние
по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
Показанията на пострадалия М.
кореспондират с показанията на всички свидетели – очевидци на агресивното
поведение на подсъдимия Д., които са видели инцидента от началото до края му. Всички
посочени по-горе свидетели потвърждават приетата от районния съд за безспорно
установена фактическа обстановка по делото. А именно, че подсъдимият Д. е
нападнал без причина непознатия за него до този момент свидетел М., като един
път го е ударил силно с крак в областта на устата и брадичката; че след удара,
нанесен му от Д., М. паднал на земята и започнал да плюе кръв, като изплюл и
един от зъбите си; че подсъдимият Д. нанесъл още два по-леки удара с крак по
свидетеля Х., който легнал върху пострадалия, за да го предпази от други удари. Веднага след това подсъдимият Д.
и част от свидетелите се отдалечили, а на мястото останали пострадалият М. и
свидетелите Х., В., С. и С.а. Свидетелят В. се обадил на родителите на
пострадалия М., които дошли и го завели в СПО на МБАЛ „Тракия” – Стара Загора,
където му била оказана медицинска помощ.
- 4 -
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 61/2018 г. /назначена в хода
на д.п. № 8245зм-93/2018 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора/, на 26.01.2018
г. пострадалият ********е получил следните травматични увреждания: Кръвонасядане
и охлузване на брадичката, оток, охлузвания и разкъсноконтузна рана на долната
устна на устата, изкълчване на първи горен ляв зъб, счупване на гребенния
израстък на долната челюст от втори долен ляв зъб до втори долен десен зъб с
избиване на втори долен ляв зъб и изкълчване на първи и втори долни десни зъби
и първи долен ляв зъб. Тези травматични увреждания са от действието на твърд,
тъп предмет и отговаряли да са получени по време и начин, описани по-горе, а
именно чрез нанасяне на силен удар с крак в областта на устата и брадичката. Изкълчването
на първи горен ляв зъб, счупването на гребенния израстък на долната челюст от
втори долен ляв зъб до втори долен десен зъб с избиване на втори долен ляв зъб
и изкълчване на първи и втори долни десни зъби и първи долен ляв зъб,
осъществява медикобиологичния квалифициращ признак избиване на зъби, без които
се затруднява дъвченето и говоренето, и има характер на средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаният механизъм изцяло отговаря на
установената и приета от районния съд фактическа обстановка по делото и напълно
кореспондира с показанията на пострадалия М. за начина, по който му е причинена
средната телесна повреда – изкълчване на първи горен ляв зъб, счупване на
гребенния израстък на долната челюст от втори долен ляв зъб до втори долен
десен зъб с избиване на втори долен ляв зъб и изкълчване на първи и втори долни
десни зъби и първи долен ляв зъб.
Районният съд подробно и задълбочено е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и е мотивирал своите изводи
относно фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Обсъдил е
и е изложил своите съображения защо приема, че подсъдимият Д. е осъществил
горното деяние по хулигански подбуди и с пряк умисъл. Правилен е изводът,
че подсъдимият Д., макар и да е бил
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Тези изводи изцяло се споделят от
въззивния съд, който счита че обвинението срещу подсъдимия Д. е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Събрани са категорични доказателства /гласни и писмени/, че подсъдимият Д. е
причинил средната телесна повреда на пострадалия М., както и в какво точно се
изразява тази телесна повреда.
Поради това въззивният съд не може да
приеме за основателно оплакването на жалбоподателя Д., че районният съд не е
обсъдил и съпоставил всички събрани по делото доказателства, че не е изложил
подробни мотиви и че не е обсъдил какво приема и защо го приема.
Старозагорски окръжен
съд - 5
- в.н.о.х.д. № 1275/2018
г.
Както беше казано по-горе, не са налице
противоречия между показанията на свидетелите-очевидци, въпреки че едните са
приятели на пострадалия М., а другите са се движели с подсъдимия Д.. Всички
свидетели са единодушни в описанието на действията на подсъдимия Д. – той
вървял зад пострадалия М., когото не познавал, и без причина го нападнал, като го
ударил веднъж силно с крак в областта на устата и брадичката, след което М. паднал
на земята и започнал да плюе кръв, като изплюл и един от зъбите си. Подсъдимият
Д. понечил да продължи да рита пострадалия М., но свидетелят Х. легнал върху
последния и така го предпазил от ритниците на подсъдимия.
По делото няма никакви данни, че подсъдимият
Д. е помислил, че негов приятел е обект на нападение, нито поведението на
пострадалия М. по някакъв начин е допринесло за създаването на конфликтна
ситуация, каквито възражения прави защитата на подсъдимия Д.. Безспорно
установено по делото е, че свидетелите М., Х. и В. са вървели по улицата, а
след тях са вървели останалите свидетели и подсъдимия Д., като свидетелят
Делчев се опитал да спъне с крак пострадалия М., а свидетелят И. П. му казал:
„Дай да се разберем!” Пострадалият М. отговорил, че няма проблеми с тях и се
опитал да продължи напред, но точно в този момент към него се приближил
подсъдимият Д. и му нанесъл един силен удар с крак в областта на устата и
брадичката.
Следва да се отбележи и това, че в хода
на досъдебното производство подсъдимият Д. не е дал обяснения по обвинението, а в хода на
съдебното производство се е признал за виновен и е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно чл.371, т.2 от НПК. Т.е. – твърдението на защитата, че е налице мнима неизбежна отбрана, не
намира опора дори и в позицията на подсъдимия Д., доколкото същият е изразил такава
по делото.
Оплакването на
жалбоподателя Д., че присъдата е постановена, без да се вземат предвид
редукцията на наказанието по чл.63, ал.1,
т.3 от НК за
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.
1, вр. с чл.129, ал.1 от НК и императивната норма на чл.78а, ал.6 от НК /приложима, с оглед размера
на наказанието след редукцията/, е неоснователно.
Не е налице
нарушение на материалния закон, за каквото пледира защитата, и в случая съдът
/както първоинстанционния, така и въззивния/ няма законово основание да замени
наказателната отговорност на подсъдимия Д. с административно наказание –
обществено порицание или възпитателна мярка, каквото искане се прави в жалбата.
За да приложи чл.78а, ал.6 от НК, съдът следва
първо да прецени дали е налице условието на чл.78а, ал.1, б.”а” от НК – за
престъплението да е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
по-леко наказание, когато е
- 6 -
умишлено. Тук става дума за размера на наказанието за
съответното престъпление, предвиден в Особената част на НК, а не за размера на
наказанието, след редуцирането му по чл.63, ал.1 и ал.2 от НК.
Според теорията и константната съдебна
практика, недопустимо е преценката дали да се приложи чл.78а, ал.6 от НК да бъде предшествана от
редукция на наказанието по реда на чл.63, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като така се
нарушава смисълът на закона. Предвиденото в Особената част на НК наказание за съответното престъпление се
различава от редуцираното по реда на чл.63 от НК наказание, което представлява смекчаване
на обема на наказателната отговорност на непълнолетния подсъдим заради
особеното обстоятелство, свързано с личността му, което е основание за
намаляване размера на наказанието му /Р-247-11-І н.о./.
В случая е безспорно, че за
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, вр. с чл.129, ал.1 от НК се
предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода, поради което
институтът на замяна
на наказателната отговорност на подсъдимия Д. с административно наказание по
чл.78а, ал.6 от НК е неприложим.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, пр. 1, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
извършено от подсъдимия Д., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.
2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по
реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2
от НПК, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на
осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
е определил на подсъдимия Д. наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел
направените от подсъдимия Д. самопризнания, младата му възраст и сравнително
добрите му характеристични данни. Районният съд е отчел и високата степен на
обществена опасност на деянието, вида и характера на вредоносния резултат и
чувствителността на обществото към зачестилите случаи на прояви на насилие
между ученици.
За престъплението по чл.131, ал.1, т.12,
пр. 1, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК, след редукцията по чл.63, ал.1,
т.3 от НК, законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Районният
съд правилно е определил, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание
в размер на една година лишаване от свобода, с оглед преценката за превес на
смекчаващите вината обстоятелства и под средния размер. След като наказанието
от една година лишаване от свобода /12 месеца/ се намали с една трета /4
месеца/, се получава наказание от осем месеца лишаване от свобода.
Старозагорски окръжен
съд - 7
- в.н.о.х.д. № 1275/2018
г.
Законосъобразна и правилна е преценката
на районния съд, че на основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на горното
наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за
намаляване на наложеното на подсъдимия Д. наказание. Не са налице и
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на
които да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК, както правилно е изтъкнал районният съд.
Въззивният съд счита, че наложеното
наказание на подсъдимия Д. е
справедливо, законосъобразно и правилно. Спазени разпоредбите на чл.58а, ал.1
от НК и това наказание е наложено на подсъдимия Д. за едно тежко умишлено
престъпление против личността. Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и чл.60 от НК.
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира
основания за изменяне или отменяне на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбата на Д.П.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 151 от 07.11.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1581/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.