Присъда по дело №268/2025 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 16
Дата: 16 май 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20255600200268
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. ХАСКОВО, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М Д. П-Г.А
СъдебниШ Р. Ю

заседатели:Н ИВ. И.
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
и прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от М Д. П-Г.А Наказателно дело от общ характер
№ 20255600200268 по описа за 2025 година
и прецени доказателствата по делото



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А., роден на ** в гр. ** **, живеещ в гр.
***гражданин на ******ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2019 г. в гр.
Любимец, област Хасково, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия В. Г. К.
причинил смъртта на Н. К. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр.... поради незнание на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно:
извършване на товарно-разтоварни работи (преместване чрез повдигане и избутване на
хоризонтално положен метален резервоар за сурово растително масло) в нарушение на
разпоредбите на чл. 22 ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи на
МТСП и МЗ; чл. 16 ал. 1 т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 16
ал. 1 т. 3 и ал. 3 от Наредба № РД – 07 – 2 / 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане
1
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
здравословни и безопасни условия на труд; чл. 164 ал. 3 т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване; чл. 12 т. 6 вр. т. 89, т. 90, т. 90.1. от Приложение
№ 6, чл. 14 т. 3 и т. 6 и чл. 20 от Наредба № 12 от 30.12. 2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи на
МТСП и МЗ, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 вр. чл. 58а ал. 1 и чл. 54 от НК му
НАЛАГА наказание „лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца“.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на
подсъдимия А. А. наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. К., роден на *** г. в гр.***, живеещ в ***
***гражданин, ***, по занятие ***“, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2019
г. в гр. Любимец, област Хасково, при условията на независимо съпричиняване с
подсъдимия А. А. причинил смъртта на Н. К. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр.... поради
незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, а именно: извършване на товарно-разтоварни работи (преместване чрез повдигане
и избутване на хоризонтално положен метален резервоар за сурово растително масло) в
нарушение на разпоредбите на чл. 164 ал. 3 т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване и на чл. 12 т. 6 вр. т. 89, т. 90, т. 90.1. от
Приложение № 6, чл. 14 т. 3 и т. 6 и чл. 20 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи
на МТСП и МЗ, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 вр. чл. 58а ал.1 и чл.54 от НК му
НАЛАГА наказание „лишаване от свобода за срок от една година“.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на
подсъдимия В. Г. К. наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – един брой отпичен носител CD-R с надписи:
„MAXELL/CD-R/700mb/ 80min/52х/compact/disc/ Recordable/ да се остане към материА.те на
делото.
ОСЪЖДА подсъдимия А. А., със снета самоличност, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметката на Окръжен съд-Хасково сумата 5 107,90 лева,
представляваща равностойността на направените по делото деловодни разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. К., със снета самоличност, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметката на Окръжен съд-Хасково сумата 5 107,90 лева,
представляваща равностойността на направените по делото деловодни разноски.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
15-дневен срок от днес.
2


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НОХД № 268/2025 г.


Против подсъдимия А. А., роден на **** г. в гр.Б., Р.Т., е повдигнато
обвинение за това, че на 09.12.2019 г. в гр.Л., област Х., в условията на
независимо съпричиняване с В. Г. К. причинил смъртта на Н. К. Д., с ЕГН
**********, б.ж. на гр.Х., поради незнание на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно:
извършването на товарно-разтоварни работи – преместване чрез повдигане и
избутване на хоризонтално положен метален резервоар за сурово растително
масло в нарушение на разпоредбите на:
- чл. 22 ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-
разтоварни работи на МТСП и МЗ.
Чл.22. ал.1: „Товарно-разтоварните работи се извършват само ако е
извършено оценяване на риска съгласно разпоредбите на Наредба № 5 от 1999
г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.“
- чл. 16, ал.1 т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд.
Чл.16. ал.1 т.7: „При осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да не
допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за
здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани.“
-чл.16, ал.1, т.3 и ал.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Чл.16. ал. 1, т.3: „Извънреден инструктаж се провежда: при промяна на
технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при
промяна на работното място или организацията на работа“
Чл.16. ал. 3: „По преценка на работодателя или прекия ръководител
при организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и
специА.сти с различни професии и квалификация, както и при работи,
изискващи специфични мерки за безопасност и здраве при работа, преди
започване изпълнението на задачите на работещите се провежда извънреден
инструктаж.“
Чл.164, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минимални
те изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
Чл. 164, ал. 3, т. 3: „Съоръжения, машини и оборудване, включително
ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: използвани само по
предназначение.“
1
- чл.12 т.6 вр. т.89, 90.90.1 от Приложение №6 и чл. 14, т. 3 и т. 6 и чл.20
от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи на МТСП и
МЗ .
Чл.12 т.6 „При осигуряване на безопасността и здравето на работещите
в зависимост от вида на работата се изпълняват и:… специфичните
изисквания при товарно-разтоварни работи с различни видове товари,
посочени в приложение № 6“
Приложение №6
„Единични тежки неопаковани товари“
т.89.“Товарене, разтоварване и претоварване на тежки товари се
извършват след оценяване на риска, взети съответни мерки за безопасност и
под ръководството на компетентно лице, определено от работодателя.“
90.“Единични неопаковани и тежки товари се вдигат посредством
подходящи товарозахващащи приспособления, съобразени с вида, формата и
теглото на товара, като:
90.1.Товарите се захващат сигурно на определените за целта места и се
осигуряват срещу завъртане и преобръщане при вдигане.“
Чл. 14 „Начините за извършване на товарно-разтоварни работи се
избират така, че да осигуряват предотвратяване, намаляване или ограничаване
на риска за безопасността и здравето на работещите чрез:..
т.3. използване на специализирани товарозахващащи приспособления и
транспортни средства;…
т.6.използване по предназначение на работното оборудване в
съответствие с разпоредбите на нормативните актове и експлоатационните му
документи;“
Чл.20.“Преди повдигане и преместване на товари се проверяват
тяхната устойчивост и правилността на захващане или окачване“ -
престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Против подсъдимия В. Г. К., роден на ***** г. в гр. Л., област Х., е
повдигнато обвинение за това, че на 09.12.2019 г. в гр.Л., област Х., в
условията на независимо съпричиняване с А. А. причинил смъртта на Н. К. Д.,
с ЕГН **********, б.ж. на гр.Х., поради незнание на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно:
извършването на товарно-разтоварни работи – преместване чрез повдигане и
избутване на хоризонтално положен метален резервоар за сурово растително
масло в нарушение на разпоредбите на:
-чл. 164, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минимални
те изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните мес
та и при използване на работното оборудване.
2
Чл. 164, ал. 3, т. 3: “Съоръжения, машини и оборудване, включително
ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: използвани само по
предназначение.“
- чл.12 т.6 вр. т.89, т.90 и т.90.1 от Приложение №6 и чл. 14, т. 3 и т. 6 и
чл.20 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи на
МТСП и МЗ .
Чл.12 т.6: „При осигуряване на безопасността и здравето на работещите
в зависимост от вида на работата се изпълняват и:… специфичните
изисквания при товарно-разтоварни работи с различни видове товари,
посочени в приложение № 6“;
Приложение № 6:
„Единични тежки неопаковани товари“
т.89.“Товарене, разтоварване и претоварване на тежки товари се
извършват след оценяване на риска, взети съответни мерки за безопасност и
под ръководството на компетентно лице, определено от работодателя.“
90.“Единични неопаковани и тежки товари се вдигат посредством
подходящи товарозахващащи приспособления, съобразени с вида, формата и
теглото на товара, като:
90.1.Товарите се захващат сигурно на определените за целта места и се
осигуряват срещу завъртане и преобръщане при вдигане.“
Чл. 14: „Начините за извършване на товарно-разтоварни работи се
избират така, че да осигуряват предотвратяване, намаляване или ограничаване
на риска за безопасността и здравето на работещите чрез:..
т.3. използване на специализирани товарозахващащи приспособления и
транспортни средства;…
т.6. използване по предназначение на работното оборудване в
съответствие с разпоредбите на нормативните актове и експлоатационните му
документи;“
Чл.20: “Преди повдигане и преместване на товари се проверяват
тяхната устойчивост и правилността на захващане или окачване.“
-престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

И двамата подсъдими разбират предявените против тях обвинения. Те
заявяват, че признават изцяло изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и дават съгласие в хода на съдебното производство за
тях да не бъдат събирани доказателства, а това становище обвързват с
искането, подкрепено и от защитниците, съдебното следствие да бъде
проведено по правилата на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК. Направените в горепосочения смисъл изявления бяха преценени като
съответстващи на упоменатата разновидност на съкратения процес -
3
признанието на фактите е информирано относно неговите последици и
привилегии; то е съчетано със съгласие да не бъдат събирани доказателства за
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и в същото време
не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите го
доказателствени материали от досъдебното производство, което е проведено
обективно, всестранно и пълно, без да са допуснати процесуални нарушения
при набавянето на доказателствените материА., чиято преценка установява
следното:
Към 09.12.2019 г. дружеството с ограничена отговорност с фирма
„****“, гр. Х. се ръководело и представлявало от неговите управители -
свидетелите Д. Р. Х, Е. Б. и С. Б., като с търговските работи бил зает предимно
първият от тях. Дружеството имало разнородна търговска дейност, част от
която била ориентирана към маслодобивната промишленост, включително
към изграждането на производствени съоръжения за добив на сурови масла.
Тъй като посочените управители на „*****“ имали обичайна уседналост в Р.
Т., те делегирали значителна част от своите търговски правомощия на
живеещия в страната ни А. А., който бил упълномощен да извършва правни и
фактически действия от името на търговеца и бил назначен на длъжността
„******“ в предприятието. На него били възложени ръководни и управленски
функции и в самия производствен сектор - той координирал техническите
дейности и технологичните процеси; поставял конкретните задачи на
работниците (л.49-52 от т.4). Част от тези работници към 09.12.2019 г. били Н.
К. Д., с ЕГН **********, б.ж. на гр.Х., назначен на длъжността „*******“;
както и подсъдимият В. Г. К., свидетелят М. А. М. и свидетелят П. Д. П., които
заемали длъжността „******“. Пряк ръководител на изпълняваните от тях
трудови функции бил подсъдимият А. А., на когото съобразно издадената
длъжностна характеристика били възложени организацията на
производството, решаването на текущите въпроси при изпълнението на
производствените програми, контролът върху изпълнението на работните
задачи, издаването на инструкции и указания във връзка с производствената
технология, спазването на трудовата и производствена дисциплина, на
мерките за безопасност и хигиена. В изпълнение на тези задължения, А. А.
бил запознат с издадената от ***** Д. Р. Х. Заповед от 02.01.2019 г., с която
подсъдимия В. К. бил „упълномощен“ да управлява използвания в
предприятието колесен мини челен товарач с търговска марка GEHL SL 5640 с
рег.№ *****. Към този момент, а и към 09.12.2019 г., К. нямал
правоспособност за управление на земеделска и горска техника, каквото на
практика представлява посочената строителна машина и чието основно
предназначение било извършването на земекопни работи. К. бил
правоспособен водач на МПС, притежавал свидетелство за управление на
МПС категории „С“ „АМ“, „В“, ТКТ, но не и удостоверение, издадено по реда
на НАРЕДБА № 1 от 15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и
горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за
4
регистрация на учебни форми за тяхното обучение. А такова било необходимо,
тъй като управлението на земеделска и горска техника изисквало специална
правоспособност, позволяваща боравене със съответните уреди и апарати, в
каквото насока била и действащата към инкриминирания момент нарочна
регламентация, съдържаща се в разпоредбата на чл.13 ал.1 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Съгласно
последната с такива по рода си земекопни уреди имА. право да работят само
лица, притежаващи съответна компетентност, като правилата в чл.13 ал.4 на
от същия закон обособявали правоспособност в следните категории:
1. категория Твк - колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях
работни машини;
2. категория Твк-З - специализирана и специална самоходна земеделска
техника;
3. категория Твк-Г - специализирана и специална самоходна горска
техника;
4. категория Твк-М - специализирана и специална самоходна
мелиоративна техника (машини за земна работа)
5. категория Тпс - преносима и стационарна техника.
В подзаконов нормативен акт - Наредба № 1 от 15.02.2019 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и
реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното
обучение били уредени и правилата за обучение на лицата и за издаване на
документ, удостоверяващ тяхната квалификация в областта на машините за
земна работа - свидетелството за правоспособност.
Към 09.12.2019 г. В. Г. К. нито бил преминал предвидения в наредбата
обучителен курс за съответната категория Твк-М, каквото предполагала
квалификация за управление на машини за земни работи, нито притежавал
документ за правоспособност по смисъла на чл.13, ал.1 и ал.4, т.4 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника (т. 5 л.151).
Въпреки това, той имал известни знания и умения в управлението на такъв
вид машина и в частност на колесния мини челен товарач с търговска марка
GEHL SL 5640 с рег.№ *****, който по силата на упоменатата заповед
работодателят му поверил.
В края на 2019 година ,,*****“ изграждало маслодобивна фабрика в гр.
Л., *****, квартал № *****, *****. В тази връзка ***** на дружеството Д. Х.
с нарочна заповед /л.102 том 5 от ДП/ наредил на 09.12.2019 г. да започне
дейност по наливане на бетон на площадка с площ от около 2 кв.м.,
ориентирана в посока към гарата. Работата следвало да се извърши под
ръководството на подсъдимия А. А. - *****, чиито задължения включвали.
организирането, ръководенето и контролирането й с цел правилното и
безаварийното изпълнение.
5
Около 08:00 часа в посочения ден в новостроящия се обект на работа
били Н. Д., подсъдимият В. К., свидетелят М. М. и свидетелят П. П., които под
надзора на А. А. следвало да изпълнят горепосочената процедура по
бетониране на строителен участък. Извършването на строителните дейности
изисквало използване на описаният вече колесен мини челен товарач с
търговска марка GEHL SL 5640 с рег.№ ****** /боб кат/, който бил оборудван
с кофа. Мини челният товарач се съхранявал във вътрешния десен ъгъл на
сграда, представляваща новоизграден пресов цех. Сградата била едноетажна,
изпълнена от монолитна стоманобетонова конструкция. В помещението имало
изградени две метални конструкции с железни колони, които били заварени
към пода и прихванати с болтове. Единствено покривът на цеха не бил
завършен, като в този ден довършителни работи по неговата конструкция не
се изпълнявали. Самоходната земекопна машина била така позиционирана в
едноетажната сграда, че пътят й към изхода от цеха бил затворен от
хоризонтално положен метален резервоар за сурово растително масло, който
представлявал метално цилиндрично тяло с диаметър около 2,50 м. с
конусовидно дъно, с четири броя метални крака и височина - 7,0 м.
Резервоарът бил закупен в готов вид и теглото му било около 1 800-2000 кг.
Подсъдимият А. А. устно разпоредил на четиримата работници да
изведат мини челения товарач /бобкат/ от новостроящия се цех, като указал на
подсъдимия К. да премести тежкия резервоар и по-точно да го избута с
помощта на бобката към най-близкия до него изход на сградата, така че да се
освободи място за преминаването на машината към друг такъв изход. На Н. Д.,
М. М. и П. П. подсъдимият А. разпоредил още да обезопасят резервоара след
преместването му.
Никой от участниците в този работен процес – А. А., Н. Д., В. К., М.
М. и П. П., не бил извършвал товарно разтоварни дейности с толкова тежък и
обемист товар, какъвто на практика представлявал въпросният цилиндричен
съд. Никой от тях не притежавал и необходимите познания в тази специфична
техническа област. Освен това, мини челният товарач не бил предназначен за
извършване на товарни работи с тежки предмети, макар да бил сред най-
популярните машини, които се използвали в строителството, както за
земекопни, така и за товаро-разтоварни операции, тъй като техническите му
спецификации включвали транспортиране, прехвърляне, стифиране,
пробутване и извозване на насипни инертни строителни материали - пясък,
чакъл, тухли, руда. Независимо от това, заради ограничената си пригодност
мини челният товарач не притежавал товарозахващащи приспособления и не
можел да се използва като съоръжение за повдигане на единичен тежък
неопакован дългоразмерен товар – характеристики, които видимо отличавали
резервоара от обичайните строителни консумативи. Максималната
товароподемност на малката земекопна машина била 998 кг, а резервоарът бил
с тегло от 1800 кг до 2000 кг /съгласно приложена документация/. Всъщност,
повдигането и преместването на едрогабаритния резервоар изисквало
специализирана повдигателна техника, позволяваща сигурно захващане на
6
товара на определени места със специални товарозахватни приспособления и
придържане до момента на укрепването му срещу преобръщане. Въпреки
явните несъответствия между техническите функционалности на бобката и
товара, който следвало да бъде преместен, нито един от работниците не
възразил срещу издадените от подсъдимия А. разпореждания, а последният не
пристъпил към какъвто и да е род инструктаж за безопасност, макар че
предприетата дейност не била обичайна за работния процес в предприятието,
а четиримата работници не били обучени дори практически за нейното
изпълнение.
Така В. К., Н. Д., М. М. и П. П. започнали изпълнението на
възложената им работа – първият стартирал мини челния товарач, а
останалите трима очаквали избутването му към единия от входовете на
постройката. В този момент двата крака на резервоара се намирали нависоко,
а другите два – били ориентирани към пода, като единият от тях бил опрян на
настилката, а другият бил леко повдигнат във въздуха - на около 15-20 см.
Подсъдимият В. К. с кофата на строителната машина захванал крака, който
допирал терена, повдигнал го на около 5 сантиметра и започнал да избутва
резервоара напред. В същото време свидетелят М. М. и Н. Д. се намирали от
лявата страна на бобката /по посока на движение на машината/, а свидетелят
П. стоял от дясната страна. К. избутвал резервоара с малки стъпки напред,
които редувал със спиране. Не бил в състояние да прецени посоката, в която
резервоарът се премествал, тъй като машината, която управлявал, била
значително по-малка по размер спрямо големината (височината) на товара. По
посочения начин изминал около 2-3 метра, докато колегите му казали да спре.
Когато резервоарът бил преместeн на необходимото разстояние, К. спрял
мини челния товарач и задействал функцията „Паркинг“, за да препятствал
неконтролирано движение на машината. След това останал в нея. А. А., който
до този момент наблюдавал действията на своите подчинени, разпоредил
обезопасяване на резервоара чрез поставяне на дървени трупчета, а след това
напуснал помещението. В това време резервоарът от десния си край /спрямо
посоката на движение на боб-ката/ бил подпрян от изградена в цеха метална
конструкция, до която избутването му го довело. Двата крака на резервоара
отново били нависоко, третият крак бил на около 15-20 см от пода, а
четвъртият се намирал в кофата на мини челния товарач - на около 5 см от
земята. При това съчленяване машина-товар Д., М. и П. започнали да търсят
греди, за да подпрат металния съд. Най-близо до намиращите се в
помещението дървени елементи се намирал Д., който взел един от тях и се е
опитал да го постави в левия край на цистeрната. Застанал между низовите
крака на резервоара, наведен и приклекнал странично към К., който стоял в
шофьорската кабина. Докато Д. се опитвал да положи подпорите, резервоарът
се завъртял. Виждайки това, останалите работници започнали да викат към Д.,
за да се отдръпне, но поради шума от двигателя на мини-челния товарач, той
не ги чул. След завъртането горният крак на металния съд затиснал Николай
Д. в областта на кръста. Незабавно подсъдимият К. повдигнал цистерната,
7
така че тялото да се освободи от натиска, а това позволило на пострадалия
работник сам да изпълзи изпод крака на резервоара. Веднага след това
колегите му го издърпали на безопасно разстояние. За инцидента бил подаден
сигнал на телефон ЕНН 112. След около 5 минути на мястото на
произшествието пристигнал и един от ***** на дружеството - свидетелят Д. Р.
Х., който установил, че Д. е сериозно увреден. Дванайсетина минути по-късно
пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ, в който участвали
свидетелят С. К. - *****и свидетелят П. К. - *****. Те заварили пострадалия
да лежи на земята по гръб, полуобърнат на дясната си страна, констатирали
слаби дихателни движения и точковидни зеници. Поставили ранения на
носилка и го преместили в линейката, където той починал.
Заключението на съдебния лекар е за настъпила съчетана травма,
причинена от притискане на снагата и състоящата се от: Гръдна травма -
двустранно серийно счупване на ребрата, контузия на белите дробове;
Коремна травма - кръвонасядане на голямото було; разкъсване на дръжката на
тънките черва и дръжката на възходящото дебело черво; разкъсване на
слезката; травматични пукнатини на повърхността на черния дроб; двустранен
ретроперитонеален хематом; контузия на капсулите на двата бъбрека;
кръвоизлив в коремната кухина; разчленяване на симфизата на таза и на
лявата сакроилиачна кост. Експертът е категоричен, че именно тази травма е
причината за смъртта, тъй като тя е била несъвместима с основни жизнени
функции, а затова и леталният изход е бил неизбежен. Уточнил е, че телесните
увреждания се дължат на въздействие от твърд и тъп предмет и е потвърдил
възможността те да бъдат последица от притискане с тежест, както фактите по
делото сочат.
По делото са били назначени пет на брой технически експертизи -
първите три от тях са работили по идентични задачи, а на останалите са
поставени някои допълнителни въпроси (относно характера на товарно-
разтоварната дейност и относно спецификите на товара в аспекта на неговото
тегло), чиито отговори обаче по необходимост са наложили пореден анализ и
коментар на цялостната технологична последователност на предприетата
товарно-преместваща дейност. Първата експертиза (л.8 т.2) е фокусирана
върху механизма на настъпилия инцидент и допуснатите нарушения при
използването на земекопната машини за преместване на металния резервоар,
както и за неговото укрепване. Изготвилият я експерт – К. С., след подробен
разбор на съдържащите се по делото доказателствени средства е представила
своите изводи относно конкретните условия, довели до притискане на тялото
на работника от тежкия метален съд, като е отбелязала, че позицията, в която
той (товарът) се е намирал в момента на захвата му от челния товарач след
избутването, е предизвикала нарушение в центъра на тежестта, гарантиращ
равновесието, като именно това е довело до завъртане и преобръщане и
попадане на част от товара върху тялото на стоящия в опасна близост мъж.
Този важен за предмета на доказването извод е бил предшестван от преглед
върху техническите характеристики на двете „участващи“ във физическата
8
верига съоръжения – мини товарач и резервоар. В тази връзка е отбелязано, че
земекопната машина има следните спецификации: товароподемност до 998 кг
(до 1134 кг с противотежест) и максимална мощност от 62,6 КВ; компактност,
мощност, подвижност, многофункционалност и лесно обслужване;
предназначение, ориентирано към товарене, прехвърляне, стифиране,
пробутване и транспорт на насипни инертни строителни материали и руда,
както и към почистване на отломки и направа на изкопи; възможност за
оборудване с голям набор от допълнителни технически средства – багерна
уредба, многофункционални кофи, каналокопател, хидравличен чук, палетни
вилици, гребла и др.; липса на товарозахващащи приспособления и
непригодност за използване като повдигателно съоръжение за единичен
тежък неопакован товар. А относно резервоара експертът е посочил следното:
теглото му било между 1800-2000 кг и то предполагало нужда от
специА.зирана повдигателна техника при преместването му, налагащо
захващане на определени места със специални товарозахватни съоръжения,
които да го придържат до окончателното му укрепване срещу преобръщане. В
контекста на тези технически особености, притежавани от двата обекта, и на
плоскостта на предприетите от четиримата работника действия при
изпълнение на поставената им задача, експертът е представил и своите изводи
относно допуснатите нарушения на правилата за безопасност в хода на
работния процес.
Повторната техническа експертиза, изготвена от експертите И. В., К. С.
и Ц. В., е била натоварена с по-детайлен отговор на първоначално зададените
въпроси, като относно механизма на инцидента тя е попълнила набора от
специални познания в областта на задйствалите се физични закономерности с
уточнението, че повдигнатият крак на резервоара и оставянето му в кофата на
бобката е създало ос на въртене заради цилиндричната форма на металния
съд, което довело до завъртане около тази ос, пропадане и притискане на
тялото на Д.. Съобразно поставеното задание и тези експерти са насочили
своето внимание към пропуските и нарушенията при изпълнението на
товарно-разтоварната дейност.
Изцяло тъждествен е бил предметът на последвалата петорна
инженерна техническа експертиза, възложена на В. К., Р. М., Л. Б., М. Б.-Д. и
Ц. М.. Нейният принос към доказателствените цели със състои в по-
подробния научен коментар на условията, създали т.нар. „ос на въртене“ и
разяснението, че възникването й се дължи на намаляващата опорна равнина
след повдигането на единия от краката на металния съд с кофата на бобката и
предизвикваното асиметрично натоварване при наклон от 1-2 градуса.
Уточнено е в това заключение, че цилиндричното тяло на резервоара е
конструктивно неподходящо за пренасяне и застопоряване, поради големите
диаметър и дължина, тъй като дори при нормално - статично хоризонтално
разположение, стърчащите метални крака създавали риск от завъртане. Така е
обоснован и заключителният извод относно вероятните механични фактори,
породили нарушената устойчивост на съда в изследваната ситуация – тя
9
според експертите изначално била критична при повдигнатия крак, поради
което всяко допълнително въздействие (леко повдигане или побутване на
съда) било в състояние да разруши нестабилното статично равновесие и да
породи настъпилото завъртане.
На нова петорна експертиза, в чийто състав е участвал инж. Ж. Н.,
вместо инж. Л. Б., е възложено отново да изследва спецификите на
използваната за товарната работа земекопна машина, но и да даде отговор на
въпроса – представлява ли товарно-разтоварната дейност източник на
повишена опасност. Петимата експерти са разгърнали научния диапазон при
анализа на релевантните за въпросната цистерна технически особености и
физичните закономерности в пространственото й присъствие и след
съпоставката им с тези, относими към използваната машина, са посочили, че
принципно (при установения коефициент на триене „метал върху бетон“ и
производната на него редукция в усилието за избутване) бобкатът е могъл да
отблъсне (премести) резервоара, но само при спазване на съответните правила
за безопасна работа, които също детайлно са изброени. Относно втория от
зададените въпроси експертите са позовават на нормата в чл.32 от Закона за
техническите изисквания към продуктите, дефинираща повдигателните
съоръжения като източник на повишена опасност за здравето и живота на
работещите с тях. Потвърден е изводът за редуцираната опорна равнина при
повдигане на едния от кратата на металния съд и базисното значение на
асиметричното натоварване (предизвикващо сила на преобръщане от 1200 кг)
за загубата на устойчивост и строполяването на съда върху тялото на
работника. Подчертано е още, че извършваната от четиримата мъже дейност
категорично представлява товарно-разтоварна по смисъла на Наредба №
12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при товарно-разтоварни работи. В светлината на този нормативен документ са
изброени и задължителните изисквания за безопасност, както и тези, които в
случая са били пренебрегнати. В свое допълнително заключение тези експерти
отново са отбелязали, че мини челният товарач не е снабден с
товарозахващащи приспособления и не е пригоден за извършване на товарно-
разтоварни дейности, състоящи се в повдигане на единичен тежък неопакован
товар. Категорични са в становището, според което металният резевоар
представлява не само тежък, но и особено опасен товар, предвид неговите
тегло, габаритни размери и неравномерно разпределение на теглото по
надлъжната му ос.
Така изложената фактическа обстановка е лесно установима от
доказателствата по делото, защото те разкриват по непротиворечив и напълно
еднопосочен начин съдържанието и последователността на инкриминираните
събития. В доказателствените източници не са открива какъвто и да значим
разнобой, поради което и направените от подсъдимите самопризнания не са
изолирани от съпътстващия ги доказателствен комплекс, а са напълно
импониращо им и в същото време немаловажно доказателствено средство,
както защото А. и К. са били преки наблюдатели на реализираната работна
10
операция, така и защото представената от тях информация е пълноценна –
разказът им е детайлен, последователен, хронологично подреден и напълно
съпоставим с този на свидетелите П. П. и М. М. – останалите двама очевидци.
Несъмнено показанията на последните са най-решаващи за изграждането на
фактическата картина, но и за проверката на останалите доказателствени
средства, тъй като наред с двамата подсъдими и загиналият, те са участниците
в предприетата товарно-разтоварна дейност и затова възприятията им
безспорно следва да бъдат базисен ориентир за фактическите заключения,
включително за обективността на експертните изводи, почиващи не толкова на
илюстрираните в протокола за оглед обективни находки, а повече на
протоколираните свидетелски показания. А що касае достоверността на
представеното от П. и М., то няма как да не бъде отбелязана както липсата на
сериозни или необясними разминавания в съобщеното от тях, така и
отсъствието на колебливост, пестеливост или фрагментарност при свободния
разказ за развилите се на 09.12.2019 г. събития, а и при отговора на конкретно
зададените въпроси в проведените от разследващия допълнителни разпити.
Така двамата свидетели са категорични, че именно прекият им ръководител
А. А. е разпоредил преместването на цистерната чрез избутването й с
помощта на малката земекопна машина, като дадените работни указания
включвали мястото, на което металният съд следвало да бъде установен, за да
бъде разкрит път за самата машина, както и взимане на мерки за
последващото му укрепването, но без ясно разяснение за конкретната
реализация на тези обезопасителни мероприятия. Еднопосочни са свидетелите
и в конкретните стъпки, които е предприел всеки от работниците в изпълнение
на разпореденото им от А. – подсъдимият К. стартирал бобкат-а, а след това
захванал единия от „краката“ на металния съд с монтираната към машината
кофа и бавно бутал и спирал, докато изместил товара до желаното място. П. и
М. са категорични, че след този момент подсъдимият А. е напуснал
производственото хале и така не е дочакал завършека на товарната дейност,
която според собствените му разпореждания е следвало да бъде финализирана
с поставянето на препятстващи преобръщане на съда подпори. И двамата
свидетели са подчертали, а и не по-различно е твърдението на А., а и на К., че
дървените греди (клинове) за укрепване на резервоара не са били
предварително подготвени, а едва след преустановеното от К. движение те
(свидетелите) и Д. се впуснали в търсене на дървени елементи, докато в това
време шофьорът изчаквал при поставен в кофата на машината „крак“.
Коментираните показания изясняват и точния механизъм на настъпилото по-
късно преобръщане на резервоара и последвалото притискане на тялото на Д.
– той (Д.) намерил дървени греди и се насочил към стабилния според всички
метален съд, като застанал в зоната на „двата крака“ и приклекнал, за да
постави подпора, но точно тогава съдът окончателно загубил устойчивост и се
превъртял надолу, а падащият „крак“ притиснал тялото му. Нарушеното
равновесие било забелязано както от П. и М., така и от К., чиито обяснения са
в пълен синхрон с разказаното от първите двама относно настъпилото
11
преобръщане и разположението на Д. в този момент, както и относно заетата
от пострадалия позиция спрямо металния резервоар. От друга страна, двамата
свидетели потвърждават обясненото от К. относно собствената му реакция
след неуспелите предупреждения към Д. за грозящата го опасност и
последвалото съприкосновение на тялото с конструктивните елементи на
резервоара – К. незабавно повдигнал отново поставения в кофата на бобката
крак и така освободил захвата на тялото, а това позволило на ранения да
изпълзи извън прицелния за преобръщане периметър. И в тази част обяснения
и показания се припокриват и взаимно допълват, така че за пореден път
насочват към установената вече достоверност и пълноценност на
анализираните гласни доказателствени средства. Всъщност единствените
техни дефицити са колебливите сведения относно провеждането на
инструктаж в началото на работния ден, стратирал именно с дейността по
преместване на резервоара. Както П., така и М. твърдят, че не помнят дали са
били нарочно инструктирани, а са сигурни само в носенето на предпазни
каски. Те потвърждават принципното получаване на инструкции от
работодателя им и полагането на подпис, без да уточняват вида на разписания
документ. Не по-обстойни по този въпрос са и обясненията на К. и А., които
при първоначалното им изслушване не са споменали да са отправили (вторият
от тях), респ. да са били получени (относно първия) указания за безопасност
при изпълнението на конкретното задание, а по време на допълнителния им
разпит са отрекли изобщо да познават правилата, реграментиращи както
правоспособността за управление и ползване на земекопната машина, така и
за всякакъв род манипулации с тежък товар. Всъщност отсъствието на
извънреден инструктаж, концентриран върху конкретната товарно-разтоворна
дейност, установяват приложените на л.85 от т.4 на ДП извадки от
специалната книга, в която записи за проведени на 09.12.2019 г. извънредни
или периодични инструкции на четиримата работници не присъстват.
Предприемането на такъв род инструктажи не се и твърди от подсъдимия А.,
под чийто надзор и ръководство е започнало изпълнението на заповедта от
06.12.2019 г., издадена от **** Д. Х., който е наредил да се реализира
дейността по наливане на бетон /л.113 т.5 от ДП/ - дейност, която е
представлявала конкретният повод да се пристъпи към „освобождаване“ на
път за бобката в района на незавършеното производствено хале. А че тези
мерки са били набелязани, конкретно обозначени и адресирани за изпълнение
към работниците именно от А. е също безспорно установено по делото
обстоятелство, изводимо както от еднопосочните показания и обяснения, така
и от съдържанието на горецитираната заповед, възлагаща строителната
операция, а следователно и съпътстващите я мероприятия именно на
натоварения с организацията на производствения процес А. А. (л.49-52 от т.4).
Несъмнено е на следващо място, че товарно-разтоварната дейност не е
била част от регулярния технологичен процес на ****** от свидетеля Х.
търговско предприятие, чиято дейност е била концентрирана към добив на
сурови масла, а към месец декември на 2019 година – към изграждането на
12
производствени съоръжения. Както А. сочи в своите обяснения, преместване
на тежки, едрогабаритни товари никога не било извършвано в предприятието,
а както изрично отбелязват К., П. и М., те никога не били обучавани за работа
с такава категория товари, т.е. дейността по преместване на цистерната е била
необичайна, извънредна, излизащи извън рамките на утвърдената
технологична практика и ежедневната организация на работа. А такава
промяна, дори само съгласно приетите в дружеството вътрешни правила, е
изисквала провеждането на извънреден инструктаж, защото именно това е
било записано в документа, озаглавен „Програми за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд“ – част от вътрешноведомствения
норматив за организация на работата. Но не само той и аналогичната му по
съдържание разпоредба в чл.16 ал.1 т.3 и ал.3 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за здравословни и
безопасни условия на труд са били пренебрегнати от подсъдимия А. в
качеството му ******* на стартиралото в сутрешните часове на 09.12.2019 г.
избутване на тежкия метален съд или казано по друг начин, не само
регламентът относно извънредния инструктаж е бил изцяло загърбен.
Нарушено е било и изискването в чл.16 ал.1 т.7 от Закона за здравословните и
безопасни условия на труд до работните места със сериозна или специфична
опасност да не бъдат допускани необучени и неинструктирани работници, тъй
като нито Д., нито П. и М. са притежавали предварителна или инцидентна
подготовка за планираното работно действие. Но по-съществените нарушения
разбира се, се коренят в неприложените правила, уреждащи товарно-
разтоварните дейности, в които безспорно попада всяка пространствена
промяна в разположението на даден предмет. Тези специфични правила се
съдържат в Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи на
МТСП и МЗ, а те на първо място повеляват задължително оценяване на риска
съгласно Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска. Това общо по същината си правило, касаещо
всички разновидности на товарните работи, не изчерпва специалната
регламентация, която в нарочни раздели от същата наредба детайлизира
задължителните мерки за безопасност при бораване с товар, притежаващ
специфични характеристики, каквито видимо са били присъщи за
цилиндричния метален съд, който заради своя размер, обем, форма и
конструкция всички представили доклад по поставено задание експерти са
поставили в категорията „единичен тежък неопакован товар“. Уредбата на
този род товарно-разтоварна дейност се съдържа в Приложение № 6 към
Наредба № 12/30.12.2005 г., към която разпоредбата в чл.12 т.6 изрично
препраща. Тя включва ясно разписана технология от последователни и
взаимно свързани в единен комплекс технически действия, целящи от една
страна ефективното изпълнение на товарната работа, но от друга –
безопасността на заетите в нея. В този смисъл както задължителното участие
13
на компетентно лице (т.89), така и използването на товарозахващащи
приспособления, съобразени с вида, формата и теглото на товара (т.90) и
необходимостта от сигурно захващане (т.90.1), а също - използването на
работното оборудване в съответствие с неговото предназначение (чл.14 т.6), и
не на последно място, проверката за устойчивост и адекватност на
захващането (чл.20), се все предписани от закона технически мерки,
гарантиращи, че тежкият товар не би се оказал внезапна заплаха за
непосредствено боравещите с него или за намиращите се в близост до
работната зона лица. Нито една от тези мерки в случая не е била приложена от
организатора на товарно-разтоварната операция – подсъдимия А. А.. Той не е
извършил оценка на риска, не е отчел нуждата от привличане на компетентен
и обучен специА.ст, допуснал е в товарно-разтоварната дейност да участват
неквалифицирани работници, разпоредил е използването на работно
оборудване, чиято техническа спецификация е изключвала способност за
преместване на тежки товари, с което е била нарушена и разпоредбата в
чл.164 ал.3 т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Както експертите сочат в своите
заключения, макар земекопната машина да е позволявала реА.зирането на
широк диапазон от строителни, избутващи, стифиращи и транспортни
дейности, тя не е била пригодена за преместване на тежки товари поради две
основни причини: нейната максимална товароподемност била 998 кг (1134 кг
с противотежест), т.е. по-малка от теглото на цистерната /около 2 000 кг/, и
второ – тя не била снабдена с товарозахващащи приспособления, поради
което и изискването на чл.90 от Приложение № 6 на Наредба № 12/30.12.2005
г. е нямало как да бъде изпълнено. Специалните предписания за извършване
на товарно-разтоварната работи са били пренебрегнати и от подсъдимия К.,
който като водач на мини челния товарач е предприел изпълнение на
възложеното му от А., макар да е познавал техническите особености на
машината, защото именно нему с нарочна заповед е било възложено нейното
управление за нуждите на обичайно следвания в предприятието
производствен процес. В този смисъл той също е нарушил записаните в чл.12
т.6 вр. т.89, т.90, т.90.1. от Приложение № 6 и чл.14 т.3 и т.6, както и в чл.20
правила за безопасна работа, паралено с което е използвал колесния мини
челен товарач по несъответен на предназначението му начин, въпреки изрично
записаната в чл.164 ал.3 т.3 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване забрана, почиваща на принципното
разбиране, че всяка промяна в технологичната роля на съоръжението или
уреда компрометира сигурността.
Точно тези – допуснати от А. нарушения на общи и специфични
правила за безопасност и изцяло несъблюдаваните от К. особени правила за
преместване на тежък товар, са се оказали онзи обективно проявен фактор,
който е поставил началото на причинно-следствената верига, завършила с
14
настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на Д.. В тази насока
несъмнено подпомагащи процеса на доказване са дадените от експертите
разяснения (най-подробни в трите петорни експертизи), според които
цилиндричният метален съд е представлявал не само тежък, но и особено
опасен товар, заради съчетанието тегло-габарит-неравномерно разпределение
на тежестта по надлъжната му ос. Вещите лица са категорични в мнението, че
разположението на монтираните крака изначално е предполагало
неустойчивост на цилиндричното тяло, а позицията му при „повдигнат крак“
води до асиметрично натоварване и редуциране на опорната равнина, след
това до загуба на устойчивост и преобръщане. Експертите поясняват още, че
описаното пространствено разположение на металния предмет (поставен в
кофата на мини челния товарач крак) е накърнило не само адекватната за
стабилността равнина, но и е създало такова крехко равновесие, което всяка
допълнителна физическа намеса е могла да разруши и да задейства сила,
равна на 1200 кг в момента на завъртане след възникналата „ос на въртене“ –
извод, който е изцяло съпоставим с показанията на свидетелите П. и М., които
подробно описват как снабдилият се с дървен клин Д. е приближил цистерната
и се опитал да постави подпора, докато металният елемент /крак/ все още е
бил повдигнат от малкия товарач. От друга страна, очевидно е, че
преобръщането не би настъпило, ако товарната дейност беше извършена с
помощта на специално оборудване; ако са били използвани захващащи
приспособления; ако рискът от неконтролирано движение на предмета беше
оценен; ако са били взети всички мерки за безопасна работа, както по време не
самото избутване, така и при извършване на действията, препятстващи
самозадвижването, след като металната конструкция е била установена до
желаното място. Ето защо, точно описаните по-горе нарушения на
нормативните предписания са породили динамичния фактически комплекс,
довел до неконтролируемото преобръщане на тежкия съд и фаталното му
стоварване върху тялото на оказалия се в опасна близост работник.
Заключителните изводи, до които изложеното дотук води, са следните:
Товарно-разтоварната дейност представлява правно регламентирана дейност,
защото извършването й е подчинено на ясно разписани в нормативен акт
правила /Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи на
МТСП и МЗ/, отчитащи вида и естеството на товара, а в контекста на тези
специфики и интензитета на мерките за безопасност, които е наложително да
бъдат взети. Конкретната товарно-разтоварна работа категорично е била
източник на повишен риск за заетите с нея лица, тъй като се е боравило от
една страна с тежък, единичен, неопакован товар, от друга – с изначално
неустойчив дори в статично състояние предмет (конструкцията е била
неустойчива заради небалансираната тежест по надлъжната й ос, поради което
принципно не е била подходяща за товарни дейности) и трето – дейността е
била извън рамките на характерната за предприятието работна технология. В
този смисъл опасността за живота и здравето на работниците е производна на
15
конкретната работна обстановка и на избраната от А. технология за
реализация на въпросното преместване, а не толкова на самото използване на
повдигателно съоръжение и присъствието на този род уреди в каталога по
чл.32 от Закона за техническите изисквания към продуктите, от чиято
номенклатура експертите са направили опит да дефинират „опасния характер“
на дейността в отговор на поставеното задание от разследващия, който явно не
е отчел, че въпросът не е експертен, а правен, и решаването му предполага
анализ не на хипотетичния, а на конкретния риск от телесна увреда при най-
малкото незнание или немарливо изпълнение /ПВС № 6/69 г./. Точно
непознаването както от подсъдимия А., така и от подсъдимия К. на
техническите действия, които задължителният регламент предписва,
илюстрира предприетото и от двамата поведение – първият разпоредил, а
вторият изпълнил действията по транспортиране на металния резервоар в
зоната на производствената сграда, без да бъдат взети мерки, охраняващи
безопасността както преди, така и при самото извършване на техническата
операция, чийто финален етап е включвал мероприятията по застопоряване,
т.е. по препятстване на самозадвижването на преместения предмет. Именно
тези мероприятия, отново указани от А., са били и конкретната причина за
приближаването на Д. непосредствено до „стоящия“ под малък ъгъл спрямо
пода цилиндричен съд, а това категорично потвърждава функционалната
връзка между възложената трудова дейност и настъпилия вредоносен резултат
и едновременно с това допълва аргументите относно установената причинно-
следствена зависимост между неприложените поради незнание правила,
норми, предписания и фаталното за живота на Д. преобръщане. А че се касае
именно за „незнание“ по смисъла на чл.123 ал.1 от НК установяват не само
дадените от двамата подсъдими обяснения, в които те са категорични в
непознаването на приложимия за преместване на тежки товари регламент, но
и отсъствието на каквито и да е данни за придобита квалификация или
практически умения в областта на товарно-разтоварната дейност.
Подсъдимият К. не е бил специално обучен и за управление и използване на
земекопната машина, но не липсата на такава правоспособност е обусловила
неблагоприятния резултат, защото не неправилното боравене с уредите и
апаратите на товарача, а избраният траспортен метод е предизвикал
състоянието „опасна неустойчивост“, активирало както оста на въртене, така
и количеството от кинетична енергия при самото пропадане на цистерната
към тялото на работника Д.. Казано по друг начин, дори К. да беше
правоспособен водач на мини челния товарач, то това не би избегнало
инкриминирания резултат, дължащ се на неприложените товарно-разтоварни
правила, които нито прекият изпълнител, нито отговарящият за организацията
ръководител са познавали.
Безспорно последните двама – подсъдимите К. и А., не са
предвиждали, че избутването и укрепването на металния съд ще засегне
здравето или живота на някого от работещите в зоната на товарната дейност,
т.е. те не са предвиждали инкриминирания резултат, но са могли и са били
16
длъжни да сторят това, защото както особеностите на металната конструкция,
така и производствените характеристики на земекопната машина са били
достатъчно отчетлив индикатор за функционалната несъвместимост между
ползвания за повдигане уред и премествания товар, както и за нуждата от
привличане на компетентен участник в нетипичната за предприятието
техническа операция. В този смисъл двамата подсъдими са проявили
небрежност като форма на субективно отношение към смъртта на Д. при
осъзнато пренебрегване на задължителните правила за безаварийност при
работа, която е източник на повишена опасност.
Изложеното обоснова извода, че извършеното от А. и К. покрива
всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.123 ал.1 от
НК и затова те бяха признати за виновни по предложения от обвинението
наказателен състав.
Различните основания, на които се основава отговорността на двамата
подсъдими – А. в качеството му на ****** на работния процес, К. в качеството
му на ******, изисква диференциран подход при индивидуализацията на
наказанието за всеки един от тях.
Подсъдимият А. А. е роден на **** г. в гр. Б., гражданин е на ******,
но живее приемуществено в ******. По отношение на него не се установяват
сведения за имуществени, семейни или друг род социални затруднения,
напротив – постоянната му заетост в „*****“ (актуалното фирмено
наименование на „*******) маркира добра социална интеграция и липса на
материални негативи. От друга страна, по-съществени в аспекта на
необходимите поправителни мерки в случая са изявите на личността в
структурата на конкретната престъпна дейност, генерирана от липсата на
компетентност, но и от загърбването на обичайни, утвърдени практически
прийоми, които при ****-годишния житейски опит и дългосрочна трудова
заетост разбираемо би следвало да формират дори минимална емпирична
грамотност. В контекста на това няма как да не бъде отчетено, че
несъответствето подемна машина-товар е било видимо и за неспециализирано
око, а невзетите предварителни мерки за обезопасяване на металния съд
срещу преобръщане грубо са неглижирали всички произтичащи от вида на
товара опасности, при все че железният цилиндър изначално е представлявал
нестабилен предмет. В тази насока не би могло да бъде пренебрегнат и
фактът, че въпреки небезопасната обстановка, в която тримата работници са
били поставени, А. не е изчакал завършека на всички действия, които е
разпоредил, напротив – знаейки, че клинове (подпори) не са били подготвени,
а цистерната все още е повдигната с коша на бобката, той е напуснал
работното помещение, без да отчете, че именно приближаването на някой от
заетите с работата е факторът, криещ особения риск за живота или здравето
му. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат поставени в категорията
негативни и отегчаващи отговорността, без разбира се да бъдат изоставени
противостоящите им позитиви, които се състоят в следното: Безупречно е
стореното от А. непосредствено след настъпилия инцидент – той веднага е
17
потърсил (макар и не лично) спешна лекарства намеса, настоявал е за
отвеждане на пострадалия в болница, останал е на местопроизшествието до
момента, в който това е било необходимо, за да бъде огледано в цялост
работното помещение и намиращите в него съоръжения. Не търпи укор
присъствието на А. и в рамките на самия процес – той пълноценно е
съдействал за разкриването на обективната истина; подпомогнал е събирането
на доказателствата; изпълнил е добросъвестно издадените към него
разпореждания; представил е изискваните документи. Направените
самопризнания също са били навременни и безспорно изпреварващи
облекчения ред за провеждане на съдебното следствие – още първите
обяснения разкриват искрено съжаление за стореното, както и пълноценен
принос към доказателствената дейност. Казаното сочи, че ползващите този
подсъдим факти са преобладаващи, а това в съчетание с ниската степен на
лична обществена опасност, изводима от чистото съдебно минало и отлична
обществена характеристика, обоснова отмерване на наказанието под средния
предвиден в закона размер, а именно „лишаване от свобода за срок от две
години“. Това наказание беше редуцирано по правилото в чл.58а ал.1 от НК и
така окончателно се наложи „лишаване от свобода за срок от една години и
четири месеца“.
Подсъдимият В. К. е роден на *****г. Неговото социално битие също
не разкрива нетипичен рисунък в светлината на образователния, материален и
семеен ценз. К. не е осъждан, не са регистрирани други негови противоправни
прояви, освен разбира се управлението на самоходната машина без
съответната правоспособност, за което принос обаче е имал и ***** Д. Х.,
натоварил К. с използването на мини челния товарач, въпреки че
удостоверение за придобита квалификация не е било представено. Освен това,
в инкриминирания ден К. е изпълнявал нареденото му от А. и е следвал
указаните стъпки за прокарване на път към един от изходите на
производственото помещение, като единствено негово е било решението как
да захване с техническия уред металната конструкция, така че тя да бъде
задвижена напред. Далеч по-малко са били и допуснатите от К. нарушения на
норматива, обезпечаващ правилното и безопасно изпълнение на извършваната
дейност, макар наред с нарушенията на уредената в Наредба № 12/30.12.2005
г. технология, той да е позволил и използването на малката машина в разрез с
нейното предназначение и най-вече с производствената й подемност, която
разпознаваемо е била несъответна на избутвания товар. Независимо от
последното, смекчаващите отговорността на К. факти са видимо
преобладаващи, тъй като в тази група следва да бъдат поставени още:
навременната реакция непосредствено след пропадането на металния крак
върху тялото на Д.; изрядното процесуално поведение; безспорният принос за
разкриването на обективната истина и самопризнанието, дадено извън
рамките на предварителното изслушване по повод искането за прилагане на
диференцирания процесуален ред. Следователно, както в количествен, така и
в качествен аспект смекчаващите обстоятелства надделяват над отегчаващите
18
и изискват индивидуализиране на наказанието в близък до минималния
предвиден от закона размер. Затова се отмери наказание „лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца“, а то се редуцира с 1/3 и така се наложи
„лишаване от свобода за срок от една година“.
И за двамата подсъдими наказанието беше отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК. А. и К. не са осъждани и категорично поправянето и
превъзпитанието им не налага откъсване от обществото, защото поведението
им преди и по време на наказателния процес ясно илюстрира възможност за
собствено моделиране на социалните нагласи в положителна насока и
изграждане на респект към законовата регулация при осъзната нужда от
нейното бъдещо съблюдаване. В този смисъл с основание може да се очаква,
че санкционните цели ще бъдат постигнати с помощта на условното осъждане
и започналият вече превъзпитателен процес ще бъде успешно завършен в
рамките и на минималния изпитателен срок – три години, който се прие за
реципрочен на социалните и лични черти, излъчващи способността да бъдат
преодоляни генериралите престъплението фактори. По-лекото предвидено в
закона наказание – лишаване от права, не беше наложено, тъй като се прие, че
подобен санкционен сбор би надхвърлил необходимата репресия и би
прогнозирал противни на преследваните поправителни резултати.
На основание чл.189 ал.3 от НПК всеки един от подсъдимите беше
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените по
делото деловодни разноски – в размер на 5 107,90 лева, а относно веществото
доказателство се постанови да остане приложено към материалите на делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

19