Р Е Ш Е Н И Е
№ 703, 10.07.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , пети граждански
състав
на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Стефанова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Зорница Тухчиева
секретар : Петя
Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 585 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Обжалвано е Решение № 264/22.01.2020г., постановено по гр.д.№ 9268/2018г.,
ПРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на Н.Х.Х., че К.С.К.
е собственик на основание договори за покупко-продажба на следния недвижим имот, а именно: гараж, представляващ
сграда с идентификатор № 56784.530.1792.2 по КК и КР, одобрени в гр. Пловдив, с
площ от 38 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор № 56784.530.1792, находящ
се в гр. П., ул. ***; както и в частта, в която
Н.Х.Х. е осъден да предаде владението на К.С.К. върху същия имот; както
и в частта, в която Н.Х.Х. е осъден да заплати на К.С.К. на основание чл.59 ЗЗД
сумата от общо 4166лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание
на процесния недвижим имот за периода от 30.05.2013 г. до 04.06.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.06.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и присъдените разноски.
Жалбоподателят Н.Х. е
останал недоволен от обжалваната част на
така постановеното съдебно решение, като
претендират отмяната му и постановяване на ново решение, с което се отхвърлят
предявените искове. Прави оплакване по иска по чл.108 от ЗС, че такъв имот реално не съществува в имота и
никога не е съществувал. Налице е метален навес, който служи и за вход към
сградата, че реално няма сграда с четири стени , която може да се квалифицира като
гараж по смисъла на закона. Поддържа, че отбелязванията в плана на имота за съществуването на постройка
с обозначение ПС, не доказва съществуването на обект гараж, който да бъде
самостоятелен обект на собственост. Заявява, че по делото не се доказва да е
построена сграда въз основа на издаденото разрешение на строеж на гараж.
Издаденото удостоверение за търпимост също не установява наличието на такава
сграда. Поддържа, че от заключенията на приетите по делото СТЕ се установява,
че такава постройка не е отбелязвана в старите планове, като такава е
отбелязвана единствено ПС с различни размери. И двете експертизи установяват,
че към момента не е наличен гараж , а метален навес. Предвид посочените
съображения счита, че по делото не се установява наличието на самостоятелен
обект на собственост, поради което и не може да съществува вещно право на
собственост. На следващо място поддържа, че в квадратурата на този навес, който
неправилно съдът възприема като гараж е включена и квадратурата на прохода ,
през който се осъществява достъпа до жилищната сграда, а той е обща част. Поддържа,
че пристройка, която няма самостоятелен статут на обект и която е функционално
свързана към всеки етаж от жилищната сграда има статута на присъединена към
главната вещ, при което се явява съсобствена между етажните собственици.
Предвид изложеното счита, че не е налице годен обект на собственост, той не
съществува в момента, а съществуващия навес не е изключителна собственост на
ищцата по делото. По отношение на исковата претенция с пр. осн. чл.59 от ЗЗД
счита, че не е препятствал достъпа на другия съсобственик до спорния имот –
гараж, като твърди ищцата да е притежавала ключ от входната врата и да е могла
да ползва този навес/ по твърденията на жалбоподателя/ съобразно правата си. В същото
време, той , като собственик на земята също е могъл да ползва тази пристройка.
Счита, че в действителност ищцата , чрез своите наематели на жилищния етаж, да
ползва навеса за преминаване, за паркиране на колелета , мотопеди, да складират
багаж. Освен това ищцата е отправила искане да ползва имота едва на
29.03.2017г., изпращайки нотариална покана до ответника. Не ставало ясно по
делото защо ищцата претендира обезщетение за ползване от 30.05.2013г. Моли за
отхвърляне на исковите претенции или евентуално за намаляване на претендираното
обезщетение само за периода 29.03.2017-04.06.2018г. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К.К. е
подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва, като поддържа, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Обсъжда събраните писмени и
гласни доказателства, като счита, че от тяхната съвкупна преценка се
установява, че праводателят й е построил гараж в собствения си имот и
собствеността върху него й е прехвърлена. Посочва, че в решението неправилно е
посочена площ на гаража, който се ревандикира от 37,83кв.м. вместо
претендираните 21.38кв.м. Счита, че към момента процесната сграда има две стени
и покрив и това е достатъчно за да се приеме, че е налице самостоятелен обект
на собственост, който подлежи на ревандикация. По отношение на иска с пр. осн.
чл.59 от ЗЗД счита, че по делото се установява категорично, че ответникът
ползва без правно основание собствения й имот – гараж от период дори предхождащ
исковия. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от
част от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което
и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно
валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по предявените искове, които са му подсъдни, произнесъл се е в законен състав.
Предявени са обективно съединени искове са с пр. осн. чл.108 от ЗС и
чл.59 от ЗЗД.
По отношение на иска с пр. осн.
чл.108 от ЗС
За да бъде уважен ревандикационен иск
следва да са налице при условията на
кумулативност елементите от фактическият състав на иска – доказване правото на
собственост на ищеца, осъществяване на владение върху имота от страна на
ответника и липсата на правно основание за това владение. И трите елемента следва да се установят от
ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване.
По отношение на първия елемент от
фактическия състав на нормата – правото на собственост на ищеца, във въззивната
жалба са направени няколко възражения, а именно – липсва годен обект на
собственост, такъв никога не е съществувал или дори и да е съществувал към
момента не съществува, изграденото съставлява пристройка – навес към жилищната
сграда, поради което е съсобствена между етажните собственици, а и е незаконно
изградена.
По този въпрос от фактическа страна
по делото се установява следното : К.К. купува от Л. Г.и от А. Г.с договори за
покупко-продажба, материализирани в НА № ***, т.1, д.***г. и НА № ***, т.2, д.***г.
на нотариус Нели Белева, общо 1/2ид.ч. от дворно място с площ 253кв.м.,
съставляващо УПИ ХII-1792, находящо се в гр. П.,
ул. ***, ведно с първи жилищен етаж от жилищната сграда, ведно с гараж,
построен в югозападния ъгъл на дворното място. В приложената скица /л.8 от
делото/ на сграда да имот с идентификатор 56784.530.1792.2 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. / процесната такава/ е записано, че същата е с площ от
38кв.м. , с предназначение –хангар, гараж. Графично тази сграда е долепена до
сграда 1, построена в ПИ с идентификатор 56784.530.1792.
Н.Х. и С. Х. закупуват от СД
„Микрон-Караилански-Йосифов сие“ с договор
за покупко-продажба, материализиран в НА № 160, т.3, д.464/2004г. на нотариус Нина
Добчева, общо 1/2ид.ч. от дворно място с площ 257кв.м., съставляващо УПИ ХII-1792,
находящо се в гр. П., ул. ***, ведно с втори жилищен етаж от жилищната сграда
Въз основа на тези сделки страните се
легитимират към момента като етажни собственици в жилищната сграда , построена
в имота и съсобственици на дворното място при равни права, като тази
собственост е прилежаща част към главната вещ – жилище.
По
делото са представени НА №***, т.14, д.***г., НА № ***, т.22, д.***г., НА №113,
т.2, д.567/1986г., както и удостоверения за наследници на К. К., от които се
установява, че К. К.и съпругата му М. К. са били собственици на жилищния имот и
дворното място, находящи се в гр. П., ул. *** и в годините са прехвърляли
различни части от имота, докато С. К., техен син, не е станал единствен негов собственик към
1986г. и през тази година отново е прехвърлил първия етаж и 1/2ид.ч. от
дворното място на своята майка. По
делото не са представени доказателства за последващите прехвърлителни сделки. Едва
с горепосочените нотариални актове страните по делото се легитимират като
етажни съсобственици в процесния имот.
По делото са събирани гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите Д. К., И. Т., С. С.
Свидетелят К. твърди да е съсед на
имота от 1966г. и да познава страните по делото, както и дядото и бабата на К.К.. Според свидетеля, дядото на К. след 1971/2г.
започнал да прави гараж с канал, за да си прибира колата и да може да я
ремонтира. За гаража се иззидали само стени, а отгоре бил навес. Свидетелят
твърди лично да е правил канала в този гараж. Той е видял изградена стена на
гаража на линията с имота на съседите, откъм двора, а отпред имало гаражна врата
като паркет, голяма колкото гаража. Между къщата и гаража имало желязна входна
врата. Твърди да е зида и стената откъм съседите и двора. Между гаража и къщата
имало разстояния около метър и нещо, за да се влиза в къщата. Имало
стена и откъм пътеката на къщата, като на тази стена имало и отвор, за да се
влиза откъм къщата в гаража. Не си спомня със сигурност какво е било покритието
на гаража – интернитови плоскости. До смъртта на дядото и бабата , те си
ползвали гаража и си прибирали колата в него.
След тяхната смърт не е влизал в имота, т.к. не е бил близък с децата
им. Вижда, че в имота има промени, но не може да каже кой ги е правил. Твърди ,
че сега гаражът се ползва от Н.. Когато правили гаража покривът лягал на едни
тръби, а не на оградата на съседите или на къщата. Новата врата на гаража е
сложена от Н..
Свидетелката Т. твърди, че познава
семейство К. от 40 години. Съпругът й бил съученик със С., бащата на К., а тя
била колежка с майката , поради което били приятелски семейства. Посещавала е
къщата до 2004/5г. Виждала е гаражът построен по дължината на къщата . Откъм
улицата имало дървена врата, три тухлени стени, като между гаражът и къщата
имало проход, който не бил покрит и бил с размери не по-малко от метър широк.
Над него имало и тераса. С. постоянно поправял коли в гаража и в канала. В
гаража можело да се влезе от вратата откъм улицата и от една малка врата откъм
прохода. Свидетелката твърди, че познавала и родителите на С. Баща му бил
международен шофьор и имал някаква западна кола, която паркирал в гаража. По
дължина гаражът покривал дължината на къщата, като свидетелката не може да каже
какъв е бил покривът му, но е сигурна, че е имало такъв. Пътеката, обаче, между
гаража и къщата не била покрита. Според свидетелката след 2008г. са извършвани
преустройства по гаража – вратата била друга, стената до къщата я нямало,
задната стена, която е към двора, стои частично, пътеката вече била покрита.
Свидетелката не знае кой е извършил тези преустройства. К. К. й се оплаквала ,
че съсобственикът й е извършвал тези промени и че е подавала жалби до
полицията. Преди К. ползвали гаража, а след закупуването на етажа е виждала черна
кола, която е собственост на Н.. Знае, че той ползва гаража. В последно време е
влизала в имота по молба на К. К., която я молила да я придружи, т.к. се
страхувала от разправии с новия собственик на втория етаж.
Свидетелят С. С. твърди, че е приятел
с Н. от 16-17г. и знае къде живее. Посетил имота веднага след като Н. го е
закупил. Според него до къщата имало дървен навес с наковани дъски, без стени и
с покривна конструкция захваната със сградата. Дървената врата към двора била
сменена от Н.. Ролетната врата откъм улицата са едно цяло, в една рамка, но
всяка се отваря самостоятелно. Правени са от Н.. В момента имотът се ползва за
гараж от него.
По делото е
представено и удостоверение от 10.05.2019г., изд. от Община Пловдив-Район Южен
за търпимост на обект „гараж“ със застроена площ от 21кв.м., построен в УПИ ХII-1792, кв.109 по плана кв. Македония, гр. Пловдив, от което се установява
че строежът е изграден преди 1987г. и не противоречи на действащите към този
момент строителни правила и норми.
Представени са и копия от разрешение за
строеж и дадена строителна линия за построяване на гараж с размери 3,5*5,5м. в
процесния имот на името на К. К.
Изготвена и приета е СТЕ с в.л. В. С.,
която е изследвала отразяванията в плановете на квартала за процесния имот.
Експертизата установява, че имот 111, кв.109 стар, според описанието в
строителното разрешение №752/81971г. е идентичен с ПИ с идентификатор 56784.530.1792 по КККР одобрена със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г., като за този имот се отнася издаденото разрешение за строеж
на гараж и дадената строителна линия.
Експертизата установява, че в плановете не е отразяван гараж в този имот
до изготвяне на КРП „Македония-регулация“, кадастър Въстанически-север. Този
план е и действащия регулационен план към момента. В него е нанесен гараж с
обозначение ПС, която е ситуирана на уличната регулационна линия на ул. В. И., до жилищната сграда, обозначена с 2МЖ и
отразен проход между тях. Експертизата установява и след оглед на място, че към
момента положението на тази ПС е променено – тя е свързана със сградата / т.е.
прохода го няма и е удължена в посока на вътрешния двор, като от стената
отделяща сградата от прохода между нея и жилищната сграда е останала малка
част. В съдебно заседание вещото лице твърди, че дадената строителна линия е за
м.гараж, но не може да уточни дали става въпрос за масивен или друг пит, т.к.
към този момент няма нормативно определени съкращения, които да се използват с
строителните книжа. Същото заявява, че една сграда може и да е построена и да
съществува, но да не е нанесена, кт.к. в този период /70-те и 80-те г. на
миналия век/ имотът е бил отреден в комплексно застрояване. В.л. С. заявява, че
не е открила основанието, въз основа на което е нанесена в плана тази ПС.
По делото е изготвена и приета
повторна СТЕ с в.л. Ст. В., съгласно която преповтаря обследването на
записванията в плановете, действали през различните години. Обяснява
записването на процесната постройка в последния плат от 1993г., който е и
действащия такъв, като ПС с това, че в плана се отразява конструкцията на
сградата, а не предназначението й. Експертизата дава обяснения и че след 1972г.
процесния имот попада в плана за комплексно застрояване, което само по себе си
говори, че от този момент не би могло да бъде разрешавано никакво друго
строителство, освен за задоволяване на остра жилищна нужда и не е било възможно
нанасянето му в кадастралните регистри. Друг съществен извод на експертизата е,
че към момента тази процесна постройка е претърпяла промени, които очевидно са
извършени след1993г./ нанасянето й в
плана/, като тя вече е свързана със сградата. Вещото лице установява при огледа
на място, че към момента е налице навес, който обединява пространството на
гаража и прохода към сградата. Между двете зони няма преградна стена, освен под
балкона на втория жилищен етаж /преустроен в санитарен възел/. Освен това
установява, че първоначално гаражът е бил изпълнен с размери 3*5,5м., като това
е и дадената строителна линия , предвид съществуващите на место колони за
терасата на втория етаж. Според експертизата съществуват различни по размери
гаражи и този въпрос се определя от инвестиционните намерение. В случая според
вещото лице постройката категорично отговаря на предназначение „гараж“.
Предвид на така събраните
доказателства съдът намира, че по делото се установява категорично, че дядото
на К.К. е построил въз основа на издадено строително разрешение и дадена
строителна линия гараж в собствения си имот, находящ се в гр. П., ул. ***, с
размери 3*5,5м. на уличната регулация успоредно на жилищната сграда. За да се
направи този извод съдът кредитира показанията на първите двама свидетели К. и
Т., които са преки свидетели на изграждането на постройката. В същото време
показанията им се подкрепят от строителните книжа, запазени и представени по
делото. Доколкото към този момент той се явява собственик на дворното място,
то той се явява и собственик на гаража
по приращение. След поредица прехвърлителни сделки, неговата внучка К. К.
придобива правото на собственост върху първия жилищен етаж, 1/2ид.ч. от
дворното място и гаража. Тази постройка е заснета за пръв път в КРП на кв. Въстанически,
гр. Пловдив пред 1993г. Без правно значение за възникване правото на
собственост е дали строежът е заснет и нанесен в плановете или кадастъра. Още
повече, в случая са налице планове, изработвани за периоди от време, през които
с оглед държавното управление е било предвиждано окрупняване на квартала и комплексното
му застрояване. Втората СТЕ установи категорично, че в този период не е
извършвано нанасяне на съществуващи постройки в плановете. Това обяснява и резултата,
който се констатира – процесния гараж е нанесен в КРП едва през 1993г. Съдът
намира, че е без правно значение и факта дали гаражът е законно изграден или
не. За да възникне право на собственост е необходимо да съществува обект на
това право, а законността на изграждането му има отношение единствено към
административните процедури по разрешаване и контрол над строежите.
Следващият спорен въпрос е дали към
момента е налице годен обект на собственост. Действително и двете СТЕ
установяват, че в момента гаражът не се намира в първоначалния си вид – липсва
едната преградна и покривната конструкция е свързана с жилищната сграда. Както
и посочил ВКС и в представеното в писмената защита на въззиваемите
Р№19/23.06.2020г., пост. по гр.д.№2689/2019, IIгр.о. , при извършване на преустройство без одобрен проект за това, макар
гаражът функционално вече да е свързан с друг обект, то той не става нов обект
на собственост и не може да води до вещно-правни последици – загубване на
собствеността. В този смисъл, независимо
че към момента едната стена на гаража липсва и покривът е разширен, то
процесния гараж е останал собственост на К. К.. Фактът, че е налице промяна в
собствениците на отделните етажи също не може да доведе до промяна в
собствеността на гаража, т.к. той е самостоятелен обект на своене и
собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че
по делото се доказва първият елемент от фактическия състав на нормата на чл.108
от ЗС – ищецът да е собственик на вещта. Тук е мястото да се отбележи, че макар
първоинстанционният съд да е достигнал до същите правни изводи е допуснал
грешка в идентификацията на обекта на собственост, като неправилно е включил и прохода
между жилищната сграда и гаража в обема на последния, като описаната от него
сграда е с по-големи размери.
От показанията на свидетелката Т. и
свидетелят С. се установява, че към момента тази вещ се ползва от
жалбоподателят Н.Х.. Първата свидетелка установява, че той паркира вътре
автомобила си, че държи свои вещи, а вторият, че той е извършил подмяната на
входната врата за гаража. Така се установява и вторият от елементите на
фактическия състав на нормата на чл.108 от ЗС - осъществяване на владение върху имота от страна
на ответника. Той не е посочил правно основание , въз основа на което да
упражнява това владение.
Така се установява кумулативното
наличие и на трите елемента на нормата на чл.108 от ЗС и искът на К. К. да бъде призната за собственик на
процесния гараж и ответникът Н. Х. да бъде осъден да върне собствеността и да й предаде владението
върху него се явява основателен и доказан.
Първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно по същество, но имотът , предмет на ревандикация
следва да бъде описан съобразно установените по делото размери.
По отношение на иска по чл.59 от ЗЗД.
Ищцата
К. К. претендира заплащане на обезщетение от Н. Х. за ползването без основание на собствения й гараж за
периода 30.05.2013г.-04.06.2018г.. Съгл. чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на
другиго следва да му заплати обезщетение равняваща се на по-малката сума
измежду обогатяването и обедняването. В случая следва да се установи по делото,
че ищцата е собственик на процесния гараж, че същият е ползван от ответника, че
ползването е осъществено без правно основание, а относно размера е необходимо
да се установи размера на обогатяването и обедняването. В случаите на ползване
на чужда вещ, тези размери винаги се съизмеряват със средния пазарен наем на
вещта.
По делото вече бе установено, че
ищцата К. е собственик на процесния гараж. От посочените по-горе свидетелски
показания на свидетелите Т. и С. се установява, че тази вещ се ползва от Х.,
който паркира автомобила си. Не се установи и правно основание за осъществяване
на това ползване.
Следователно предявеният иск се
доказва по основание. По отношение на периода, за който се дължи обезщетение
съдът намира, че това е периодът на ползване на вещта. В случая , обаче, не се
установява кога е започнало ползването. Изводи в тази насока не могат да се
направят нито от свидетелските показания, нито от други писмени доказателства.
По делото е представена нотариална покана от К. К. до Н. Х. за освобождаване на имота, като
последната е връчена на 29.03.2017 г..
Поради това съдът намира, че от тази дата се дължи и обезщетение, т.к. не се
установява от кой момент преди това е осъществявано ползването.
По отношение на размера , съдът намира, че следва да кредитира приетата
по делото СТЕ с в.л. В. Р. Така за
посочения от съда като доказан период на ползване средно месечния пазарен наем
възлиза на 1112,76лв. /78,18лв. на месец за 2017г. и 2018г./. За тази сума
следва да бъде осъден ответникът, като до пълния предявен размер и за периода
до 29.03.2017г. искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на делото Н.Х. следва
бъде осъден да заплати на К. К. сумата от 842лв., адвокатско възнаграждение по иска по чл.108 от ЗС, който размер е
намален с оглед възражението за прекомерност и 104,16лв., адвокатско
възнаграждение , съразмерно на уважената
част на иска по чл.59 от ЗЗД или общо 946,16лв.
К. К. следва да заплати на Н. Х.
сумата от 285,60лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар , както и 22,25лв.,
заплатена ДТ, съразмерно на отхвърлената част от иска.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 264/22.01.2020г., постановено по гр.д.№ 9268/2018г., ПРС, в частите, в
които е признато за установено по отношение
на Н.Х.Х., ЕГН **********, че К.С.К.,
ЕГН **********, е собственик на основание договори за покупко-продажба на следния недвижим имот, а именно: гараж, представляващ
част от сграда с идентификатор № 56784.530.1792.2 по КК и КР, одобрени в гр. Пловдив,
с размери 3,00м.*5,50м., построен на уличната регулация в поземлен имот с идентификатор
№ 56784.530.1792, находящ се в гр. П.,
ул. ***, както и в частта, в която Н.Х.Х.,
ЕГН **********, е осъден да предаде владението
на К.С.К. , ЕГН **********, върху гараж, представляващ част от сграда с идентификатор
№ 56784.530.1792.2 по КК и КР, одобрени в гр. Пловдив, с размери 3,00м.*5,50м.,
построен на уличната регулация в поземлен имот с идентификатор №
56784.530.1792, находящ се в гр. П., ул.
***.
ОТМЕНЯ Решение № 264/22.01.2020г., постановено по гр.д.№
9268/2018г., ПРС, в частта, в която Н.Х.Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на К.С.К., ЕГН **********, сумата над 1112,76лв.
до присъдените 4166лв., на основание чл.59 ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване
без правно основание на процесния недвижим имот за за периода от 30.05.2013г.
до 29.03.2017г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********,
против Н.Х.Х., ЕГН **********, иск за
заплащане на сумата над 1112,76лв. до претендираните
4166лв., на основание чл.59 ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване без правно
основание на процесния недвижим имот за за периода от 30.05.2013г. до
29.03.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Х.Х., ЕГН **********,
да заплати на К.С.К., ЕГН **********, сумата от 946,16лв., заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, да заплати
на Н.Х.Х., ЕГН **********, сумата от 307,25лв., разноски за въззивната
инстанция.
В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :