РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. гр. Хасково, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640100196 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от “Дженерали застраховане” АД с
правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. с чл. чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД срещу Община Хасково.
Ищецът твърди, че с полица № 0312180550014435 от 27.07.2018 г., в
качеството си на застраховател сключил договор за комбинирана
автомобилна застраховка „Автогрижа“, включваща застраховка „Каско на
МПС“ и застраховка „Автомобилен асистанс за България“ на л.а.
„***********“, с peг. № ***********, собственост на А. М. П., със срок на
действие от 28.07.2018 г. до 27.07.2019 г., при уговорено покритие „Пълно
Каско“ на рисковете, съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка.
На 15.09.2018 г. в гр. Хасково, на бул. „Съединение“, до входа на магазин
„Мебели Камбо“ било реализирано ПТП, при което застрахованият по
1
горепосочената полица лек автомобил, управляван от М. Д. П., попаднал в
необезопасено и необозначено от ответника препятствие на пътното платно -
отводнителна шахта, пропаднала около 20 см. под нивото на пътната
настилка, в резултат на което претърпял материални вреди, детайлно описани
в опис-заключение. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
1684312 от 15.09.2018 г. от мл. автоконтрольор при сектор „ПП“-ОДМВР-
Хасково, в който били отразени обстоятелствата и причините за настъпване
на ПТП и била изготвена схема на същото. Причинените вреди на
застрахования лек автомобил били описани от експерти на ищцовото
дружество и били оценени на сумата в размер на 703,37 лв. От така
определеното застрахователно обезщетение била прихваната сума в общ
размер на 576.50 лв., представляваща вноска за дозастраховане, втора и трета
невнесени вноски от застрахователната премия по застраховката с включен 2
% данък съгласно ЗДЗП, а остатъчната сума от 126.87 лв била изплатена на
застрахованото лице с преводно нареждане на 01.10.2018 г. Във връзка с
ликвидацията на преписката ищецът реализирал и обичайни разноски в
размер на 15 лева. Поддържа се, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение той встъпвал в правата на
застрахования срещу ответната община като възложител на възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
Отговорността на ответника се основавала на обстоятелството, че
увреждането на застрахования автомобил било в резултат на неподдържане в
състояние, осигуряващо нормално и безпроблемно експлоатиране, и
неизправността на пътния участък, на който било реализирано процесното
ПТП. Доколкото този участък от пътя се намирал в границите на ответната
община и не бил включен в утвърдения с Решение № 945 на МС от 01.12.2004
г. списък на републиканските пътища, същият се явявал общински и съгласно
чл. 8, ал. 3 ЗП съставлявал публична общинска собственост, а по силата на чл.
31 ЗП общината била задължена да поддържа с грижата на добър стопанин
изправността на пътната мрежа - публична общинска собственост, което
задължение в случая не било изпълнено от ответника. С писмо с изх. №
*********/11.11.2021 г. ищецът отправил регресна покана до ответника за
доброволно заплащане на сумата в размер на 718.37 лв., която била получена
на 12.11.2021 г., но дължимото от ответника обезщетение не било
2
възстановено, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на
исковете. Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 718.37 лв. - главница,
включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 703.37 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и сумата от 11.77 лв. - мораторна
лихва за периода от 28.11.2021 г. до 24.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и оспорва
същите по основание и по размер. Признава посочените в исковата молба
обстоятелства за наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
пострадалото МПС, както и че по време на действие на застраховката
настъпил процесния инцидент. Оспорва твърдяния механизъм на настъпване
на ПТП, наличието на причинно следствена връзка между същия и
настъпилите вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/ от страна на ответника за настъпване на
вредоносния резултат. Твърди, че било налице съпричиняване от страна на
водача на пострадалия автомобил в обем от 100 %, поради движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост на автомобила и непредприемане
на необходимите действия от негова страна за избягване на възникнали по
пътното платно препятствия. Поддържа, че изграждането на пътното платно и
отводнителните съоръжения по същото били изпълнени съобразно
съответните нормативни изисквания, като денивелацията на съоръжението
била естествено и закономерно допусната, а не се дължала на „пропадане на
пътната настилка“ и водачът на увреденото МПС следвало да се съобрази с
наличието на тези съоръжения на пътното платно. Тъй като ответникът бил
изпълнил изцяло всички свои законоустановени задължения, не следвало да
бъде ангажирана отговорността му за причинени вреди. Предвид изложеното
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
От застрахователна полица № 0312180550014435 от 27.07.2018 г. се
установява, че по отношение на лек автомобил марка „Опел Инсигния“, с peг.
3
№ X 5666 КМ е била сключена комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“, включваща застраховка „Каско на МПС“ и застраховка
„Автомобилен асистанс за България“, между ищеца и собственика му
Александър Младенов Павлов, с валидност от 28.07.2018 г. до 27.07.2019 г.
От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП №
1684312 от 15.09.2018 г., съставен от Д. Б. – мл. автоконтрольор при Сектор
ПП в ОД на МВР – Хасково, се установява, че на същата дата, около 14:30 ч.,
в гр. Хасково, на бул. „Съединение“, до входа за магазин „Мебели Камбо“, е
реализирано описаното в исковата молба ПТП.
С искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от
17.09.2018 г. М. Д. П. е уведомила ищцовото дружество за това ПТП, както и
за нанесените по автомобила материални щети.
В представените Опис-заключение за вреди на МПС от 18.09.2018 г.,
Калкулация за ремонт от 25.09.2018 г. и Ликвидационен акт № 800348 от
26.09.2018 г. са описани по вид и стойност щетите по увредения автомобил и
извършените в тази връзка услуги.
С платежно нареждане от 01.10.2018 г. на Александър Младенов
Павлов е изплатено обезщетение по щетата в размер на 126,87 лв.
С регресна покана изх. № *********/11118.2021 г., получена от
ответника на 12.11.2021 г. съгласно приложената обратна разписка, ищецът го
е поканил в 15-дневен срок от получаването й да му възстанови по посочена
банкова сметка застрахователно обезщетение в размер на 718,37 лв.
Според справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от 718,37
лв. за периода от 28.11.2021 г. до 25.01.2022 г., същата възлиза на 11,77 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката М. Д. П. за установяване на обстоятелствата относно
настъпването на ПТП. Показанията й са записани подробно в протокола за
съдебното заседание, проведено на 13.06.2022 г. /л. 68 – л. 69 по делото/, като
при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания
свидетел, тъй като са последователни и логични, резултат са на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
4
писмени доказателства, а и не се опровергават от други такива.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да
се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
се установява, че вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия
автомобил с предното дясно колело през отводнителна шахта на пътното
платно, с пропадане 15-20 см под нивото на асфалтовото покритие. В случая е
налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП
и настъпилите щети по автомобила, като техният размер към датата на
процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на 676,40 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 410 ал. 1, изр. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
В настоящия случай не се спори, а и от представените застрахователна
полица № 0312180550014435 от 27.07.2018 г., ликвидационен акт № 800348
от 26.09.2018 г. и платежно нареждане от 01.10.2018 г. се установява, че към
датата на ПТП увреденият лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № X 5666
КМ е бил застрахован в ищцовото дружество, за него е било определено
застрахователно обезщетение в размер на 703,37 лв., от което е приспадната
сума в общ размер на 576.50 лв., представляваща вноска за дозастраховане,
втора и трета невнесени вноски от застрахователната премия по
застраховката с включен 2 % данък съгласно ЗДЗП, поради което на
собственика е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 126,87
лева.
При това положение следва да се приеме, че е налице валидно
основание за суброгиране на ищеца в правата на увредения. В тази връзка
5
следва да се има предвид, че ПТП е предвидено като покрит застрахователен
риск и включено в представените Общите условия, неразделна част от
процесния застрахователен договор. Ето защо ищецът напълно правомерно - в
изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е обезщетил застрахованото
лице.
На следващо място, настъпването на застрахователното събитие, вкл. и
мястото на ПТП е безспорно установено чрез събраните гласни и писмени
доказателства, а и с Определение № 739/12.05.2022 г. е прието за ненуждаещо
се от доказване. Касае за улица, която се намира в населено място и не е част
от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3,
ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Хасково по силата
на чл. 8, ал. 3 от с.з. и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основни елементи на пътя, в т. ч. и върху пътните
съоръжения. Сред тях законодателят е включил и пречиствателните
съоръжения - § 1, т. 3 от ДР на ЗП, а съгласно § 1, т. 1 от ДЗ на ППЗП
пречиствателно съоръжение е утаителна шахта, разположена в обхвата на
пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното
платно. Тук е уместно да се отбележи и че на основание чл. 19, т. 4, б. „б” от
Закона за водите /ЗВ/ уличните канализационни мрежи и дъждоприемните
шахти в урбанизираните територии са изключителна публична общинска
собственост, а собствениците на водностопански системи са длъжни да ги
поддържат в техническа изправност – чл. 141, ал. 1 ЗВ. Освен това в чл. 191,
ал. 1, т. 2 ЗВ е вменено задължение на кметовете на съответната община да
контролират тяхното изграждане, поддържане и правилна експлоатация. От
друга страна ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват също от общините – чл. 31, ал. 1 ЗП. В чл. 167, ал. 1, изр. 1 от
Закона за движението по пътищата е предвидено пък, че лицата, които
стопанисват пътя, трябва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Несъмнено е, че установената пропаднала шахта
под нивото на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла
на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност на движението. Ето защо и доколкото същата не е била
обезопасена с нарочен пътен знак пред нея или по друг начин, ответникът не е
6
изпълнил своите посочени по - горе и законово уредени задължения, т.е.
налице е противоправно бездействие на неговите служители, респ.
работници, натоварени с ремонта и поддържането на общинските/местните
пътища, което по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно.
Поради това и при наличието на останалите предпоставки по чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, следва да се ангажира отговорността на Община Хасково.
Основните спорни въпроси по делото касаят механизма на процесното
ПТП, наличието на причинна връзка между него и настъпилите имуществени
вреди, както и техните вид и размер.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-автотехническата
експертиза се установява по категоричен начин, че е осъществен описания в
исковата молба деликт.
На първо място следва да се отбележи, че според преобладаващата
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, представеният протокол
за ПТП е официален свидетелстващ документ – така напр. Решение № 24 от
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., Решение № 73 от
22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о. и др. Дори да се приеме, че
той няма обвързваща доказателствена сила за самия механизъм на
произшествието, тъй като не е било реализирано в присъствието на
съставителя му или пък че въобще няма характер на официален документ,
следва да се има предвид, че по делото са събрани и преки доказателствени
средства за обстоятелствата, при които е бил увреден застрахования при
ищеца автомобил. Кредитираните показания на свидетелката М. Д. П. – водач
на автомобила по време на процесното ПТП напълно съответстват на
описаното в протокола. При съпоставката на свидетелските показания с
приетото експертно заключение, съгласно което възможния механизъм на
удара е преминаване на автомобила през отводнителна шахта на пътното
платно, с пропадане 15-20 см под нивото на асфалтовото покритие, се стига
до същия еднозначен извод за причините за настъпването на произшествието
и наличието на причинно-следствена връзка между него и претендираните
имуществени вреди.
Във връзка с вида и размера на причинените щети от ищеца са
представени Опис-заключение за вреди на МПС от 18.09.2018 г., Калкулация
7
за ремонт от 25.09.2018 г. и Ликвидационен акт № 800348 от 26.09.2018 г.,
които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния
издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за
установено по несъмнен начин с оглед показанията на разпитания свидетел и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и поради липса
на други доказателства, които да ги опровергават. При определяне на размера
на дължимото регресно вземане, обаче следва да се вземе предвид стойността
на причинните имуществени вреди, определена в заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, а именно средната пазарна цена на материалите
и труда, необходими за отстраняване на повредите по лекия автомобил към
датата на застрахователното събитие, съобразно чл. 386, ал. 2 КЗ, която в
случая е 676,40 лв. Към същото трябва да се прибавят и обичайните разноски,
сторени за неговото определяне, които настоящият съдебен състав определя
по правилото на чл. 162 ГПК в претендирания размер от 15 лв.
Възраженията на ответника, в т.ч. за съпричиняване на претърпените
щети от страна на водача му, не могат да бъдат споделени, тъй като същият
не ангажира доказателства в тяхна подкрепа, а и се оборват от кредитираните
по делото писмени и гласни доказателствени средства (в частност
Констативен протокол за ПТП № 1684312 от 15.09.2018, показанията на
свидетеля М. Д. П. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза).
Ето защо съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по
делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А
щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни
последици.
По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на регресната отговорност
на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният главен иск се явява
частично основателен за сумата от 691,40 лв. (676,40 лв. + 15 лв.).
Предвид частичната основателност на главния иск, следва да се уважи
частично и претенцията относно обезщетението за забава. Тя има акцесорен
характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от
неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/
парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение
8
на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата,
предшестваща подаването на исковата молба – 24.01.2022 г. /доколкото от
25.01.2022 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща
последица от основателността на предявения главен иск/.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането
по регресния иск произтича от закона и възниква от момента, когато
застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е
предвидена конкретна дата за това. Ето защо, за да настъпят последиците на
забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане. В този смисъл са
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай ответникът е получил покана от ищеца за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на 12.11.2021 г.,
поради което и с оглед дадения с нея 15-дневен срок за доброволно
изпълнение Община Хасково е изпаднала в забава след изтичането му, т.е. на
30.11.2011 г. /тъй като посоченият в исковата молба ден 28.11.2021 г. е
неприсъствен и на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът свършва в първия
следващ присъствен ден – 29.11.2021 г./ Размерът на дължимото
обезщетение, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на
общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна
лихва, върху процесната главница за релевантния период възлиза на сумата от
10,75 лева.
По изложените съображения искът по чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 691,40 лв., а този по чл.
86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 10,75 лв., а в останалата им част - до пълните
предявени размери от 718,37 лв., съотв. от 11,77 лв. и за периода от
28.11.2021 г. до 29.11.2021 г. – да бъдат отхвърени.
С оглед изхода на делото и че страните претендират разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива,
съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 447,17 лв.
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, включваща и юрисконсултско
9
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37
ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК, на ответника също се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а именно сумата от 3,83 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва
служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете
насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с
материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на
страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат
прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не
следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на “Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата от 691,40 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски по застраховка
„Каско на МПС“ със застрахователна полица № 0312180550014435 от
27.07.2018 г., във връзка с причинени при ПТП на 15.09.2018 г. в гр. Хасково
имуществени вреди по лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № X 5666 КМ,
собственост на Александър Младенов Павлов, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба - 25.01.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 10,75 лв., представляваща
обезщетение за забава върху нея от 30.11.2021 г. до 24.01.2022 г., като
исковете за главница за разликата над сумата от 691,40 лв. до пълния
предявен размер от 718,37 лв., и за обезщетение за забава за разликата над
сумата от 10,75 лв. до пълния предявен размер от 11,77 лв. и за периода от
28.11.2021 г. до 29.11.2021 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
10
да заплати на “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата от
447,17 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Княз Ал. Дондуков” № 68, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Община Хасково, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата от
3,83 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
11