Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
313 20.07.2016 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и трети юни Година две хиляди и шестнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар С.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1058 по описа за 2014 година.
Производството по делото е
образувано по повод предявени искове с правно основание чл.24 ал.4 от СК, чл.108
от ЗС и чл.59 от ЗЗД от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г.
в гр. Санкт Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със
съдебен адрес:***, офис 3 против С.С.К., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, Адв.А.П., Н.Н.Г., гражданин на Руска федерация, роден на ***г***,
притежаващ паспорт тип Р, 64 № 1983775 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с
постоянен адрес:*** и О.П.Г., гражданка на Руска федерация, родена на ***г***,
притежаваща паспорт тип Р, 64 № 1983580 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с
постоянен адрес:***, да се приеме за недействителен по отношение на ищцата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.а.№
89, т.ІV, рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на
действие РС-Несебър, да бъде прието за установено по отношение на втория и
третия ответник, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Несебър: СТУДИО 5 Г, разположено във вход
„Г“ на втори етаж на сградата блок № 4, състоящ се от антре, кухненски бокс,
стая – спалня, баня с тоалетна и тераса с площ от 57.10 кв.м., от които 45.64 кв.м.
застроена площ на студиото и 11.46 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, при граници: апартамент № 4 и студио № 6 в същия вход, външен зид,
вътрешен коридор, студио № 6 във вход „Д“; отдолу – апартамент № 1, отгоре –
студио № 11, а съгласно кадастралната схема на СГКК представляващ самостоятелен
обект в сградата с идентификатор 51500.502.447.4.405, с площ от 47.00 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с адрес на имота:
гр.Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл.4, ет.2, ап.405, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.447.4.506, самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.447.4.406 и
51500.502.447.4.404, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.401,
над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.411, като
бъдат осъдени да й предадат владението върху имота, а при условията на
евентуалност ако съда приеме, че договора е действителен, да осъди С.К. да
заплати на О.А. сумата от 27 090.70 лв. представляваща половината от
получената сума при изповяданата продажба на имота, както и ответниците да
заплатят направените по делото разноски. Според изложеното в исковата
молба, ищцата и ответникът К. са били
съпрузи от 24.11.2007 до 2013г., като в този период са придобили описания
недвижим имот. На 22.07.2011г. К. се разпоредил с имота в полза на останалите
двама ответници, което го прави недействителен по отношение на О.А.. Дори и
сделката да е била валидна, ответникът К. се бил обогатил за сметка на ищцата с
половината от стойността на имота.
В депозирания отговор на исковата молба от
пълномощника на ответника С.К., бяха направени възражения за недопустимост на
иска за прогласяване недействителността на сделката поради изтичане на
законовия преклузивен срок от 6 месеца – чл.24 ал.4
от СК, но не повече от 3 години от извършването й. Ищцата е знаела за сделката
още преди сключването й, познавала е купувачите, а е могла да узнае за нея и от
справка в Търговския регистър след фактическата раздяла между страните през
2012г. По същество иска беше оспорен, тъй като процесния имот не е СИО,
паричните средства не са имали семеен произход, а са получени като заем от общ
клиент за закупуване на недвижим имот в България от съдия-изпълнител. Парите са
били преведени през м.декември 2010г. от ответника Н.Г. като заем и К. е имал
задължението да прехвърли имота на това лице.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК, не постъпи
отговор на исковата молба от О.Г. на български език.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК, не постъпи по
делото отговор на исковата молба от Н.Г..
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което
да уважи исковете изцяло, като присъди и направените по делото съдебни
разноски. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.
В съдебно заседание ответникът К. не се яви, не
изпрати представител, не изрази становище.
Ответниците Н.Г.и О.Г. редовно призовани на основание чл.40 от ГПК, не се явиха в съдебно заседание, не изпратиха представител, не представиха
доказателства, не направиха доказателствени искания.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима,
като подадена от лице, което има правен интерес от исковете и подадена пред
компетентния съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност - чл.104
т.3 и чл.109 изр.1 от ГПК.
Според удостоверение, С.К.и О.А. са сключили
граждански брак на 24.11.2007г. /л.4 по делото/. С постановление за възлагане
на ЧСИ с район на действие ОС-Бургас, на 30.06.2011г. или по време на брака,
двамата са придобили недвижим имот – Студио 5Г или с идентификатор
51500.502.447.4.405 /л.5-6/. Според
постановление за възлагане на ЧСИ с район на действие ОС-Бургас, на 04.10.2012г.
или също по време на брака, двамата са придобили недвижим имот – Студио 8Е или
с идентификатор 51500.502.447.4.608 /л.7-8/. В нот.а.№
89, т.ІV, рег.№ 4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. на нотариус с район на действие
РС-Несебър, е обективиран договор за покупко-продажба на първия имот в полза на
Н.Г.и О.Г., като продавач е вписан единствено С.К. /л.9.11/. С влязло в сила
съдебно решение № 278/ 18.11.2013г. по гр.бр.д.№ 661/2013г. по описа на РС-Самоков, брака между лицата е бил прекратен /л.12/.
Приложени са нот.заверени преписи от документи, приложени по нот.д.№ 664/ 2001г. /л.156-172/.
Според показанията на свидетеля П.Т. – познат на О.А.и
С.К. от 2008-2009г., свидетелят притежавал недвижими имоти, които предоставил
на двамата – имали фирма „ТСК Пропърти“, да ги продават.
В средата на м.декември 2013г. О. дошла при Т. и му казала, че С. бил продал
2-3 апартамента по времето когато двамата били семейство, без нейно знание и
подпис. Когато ищцата била в Санкт Петербург поддържала контакти с руснаци,
които искали да купят имоти. После подготвяла и реклами за клиенти от Русия.
Лично била водила клиенти при свидетеля.
По предявения иск по чл.24 ал.4 от СК
При така събраните доказателства съдът приема, че иска
е предявен след изтичане на предвидения в чл.24 ал.4 от СК 6-месечен срок,
поради което следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Такова
възражение беше направено от ответника К. с отговора на исковата молба и същото
е основателно. Към момента на изповядване на сделката, О.А.и С.К. са били
съпрузи. Видно от приложеното съдебно решение, фактическата раздяла между
двамата е от лятото на 2012г., следователно към датата на изповядване на
сделката 22.07.2011г. все още са живеели заедно и са били в добри отношения.
Имотът е придобит от двамата като физически лица, макар според свидетеля Т. да
са имали фирма, която се е занимавала със сделки с недвижими имоти. Според
показанията на същия свидетел, ищцата е имала познанства в Русия, благодарение
на което е осигурявала купувачи оттам за имоти в България. Ответниците са
граждани на Руската федерация, което прави много вероятно твърдението на
ответника К., че също са познати на О.А.. Тези доводи пораждат и заключението,
че ищцата е знаела за извършената сделка, но не я е атакувала в 6-месечния
срок.
По предявения иск по чл.108 от ЗС
За да бъде уважен иск за собственост, ищецът следва да
докаже, че е собственик на имота, а ответниците го владеят без правно
основание. С оглед приетото, че атакуваната сделка е действителна спрямо О.А.,
може да се направи извод, че ищцата не е собственик на имот с идентификатор 51500.502.447.4.405
по кадастралната карта на гр.Несебър с площ от 57.10 кв.м. След извършената публична продан
/л.5-6/, имотът е бил придобит чрез валидна правна сделка от втория и третия
ответник, които са станали негови собственици. С придобиването на имота от О.и Н.
Г., О.А. е загубила правото на собственост върху имота. Това налага предявения
иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
Чл.59 ал.1 от ЗЗД изисква, всеки, който се е обогатил
неоснователно за сметка на другиго, да му върне това, с което се е обогатил. В
приложения нот.акт по н.д. № 664/2011г. е отбелязано,
че К. е получил договорената цена на имота от 54 181.40лв. по банков път.
Към момента на сделката той и ищцата са били съпрузи, в добри отношения. С
превеждането на сумата по сметка на К., парите са станали СИО, доколкото не се
и твърди, че тази сметка е била на негова фирма, дружество и т.н. Изводът е, че
не е налице „обогатяване“ на К. за сметка на ищцата, след като сумата е станала
обща между двамата. Поради това и иска по чл.59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Останалите твърдения на ответника К. останаха
недоказани. Чл.21 ал.1 и 3 от СК създават презумпция за съвместен принос по
отношение на придобитите по време на брака вещни права, като последните са общи
за двамата съпрузи. По отношение характера на паричните средства, с които е бил
придобит процесния имот от съдия-изпълнител, няма приложени доказателства.
Такива липсват и по отношение изложеното, че това бил заем за извършване на
сделката, получен от втория ответник.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.1
и ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати в полза на ответниците направените по делото разноски, но
доказателства за такива не бяха приложени.
Мотивиран от горното и на
основание чл.24 ал.4 от СК, чл.108 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт
Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***,
офис 3 против С.С.К.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, Адв.А.П., иск
да се приеме за недействителен по отношение на ищцата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.а.№ 89, т.ІV,
рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на действие
РС-Несебър, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт
Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***,
офис 3 против Н.Н.Г.,
гражданин на Руска федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт тип Р, 64 №
1983775 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:*** и О.П.Г.,
гражданка на Руска федерация, родена на ***г***, притежаваща паспорт тип Р, 64
№ 1983580 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:*** иск да бъде
прието за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Несебър: СТУДИО 5 Г, разположено във вход
„Г“ на втори етаж на сградата блок № 4, състоящ се от антре, кухненски бокс,
стая – спалня, баня с тоалетна и тераса с площ от 57.10 кв.м., от които 45.64
кв.м. застроена площ на студиото и 11.46 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, при граници: апартамент № 4 и студио № 6 в същия вход, външен зид,
вътрешен коридор, студио № 6 във вход „Д“; отдолу – апартамент № 1, отгоре –
студио № 11, а съгласно кадастралната схема на СГКК представляващ самостоятелен
обект в сградата с идентификатор 51500.502.447.4.405, с площ от 47.00 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с адрес на имота:
гр.Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл.4, ет.2, ап.405, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.447.4.506, самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.447.4.406 и
51500.502.447.4.404, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.447.4.401, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.447.4.411, като бъдат осъдени да й предадат владението върху имота, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт
Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***,
офис 3 против С.С.К.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, Адв.А.П.,
иск да бъде осъден да заплати сумата от 27 090.70 /двадесет и седем хиляди
деветдесет лв. седемдесет ст./ представляваща половината от получената сума при
изповяданата продажба на имота, обективирана в нот.а.№
89, т.ІV, рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на
действие РС-Несебър, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: