Решение по дело №1058/2014 на Окръжен съд - Бургас

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    313                               20.07.2016 година                   Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                      граждански състав

На двадесет и трети юни                        Година две хиляди и шестнадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                         

                                       Съдебни заседатели:    

 

Секретар          С.В.

Прокурор                               

като разгледа докладваното от         С.Михов 

гражданско дело номер         1058        по описа за         2014 година.

 

                   Производството по делото е образувано по повод предявени искове с правно основание чл.24 ал.4 от СК, чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***, офис 3 против С.С.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, Адв.А.П., Н.Н.Г., гражданин на Руска федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт тип Р, 64 № 1983775 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:*** и О.П.Г., гражданка на Руска федерация, родена на ***г***, притежаваща паспорт тип Р, 64 № 1983580 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:***, да се приеме за недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.а.№ 89, т.ІV, рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на действие РС-Несебър, да бъде прието за установено по отношение на втория и третия ответник, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Несебър: СТУДИО 5 Г, разположено във вход „Г“ на втори етаж на сградата блок № 4, състоящ се от антре, кухненски бокс, стая – спалня, баня с тоалетна и тераса с площ от 57.10 кв.м., от които 45.64 кв.м. застроена площ на студиото и 11.46 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници: апартамент № 4 и студио № 6 в същия вход, външен зид, вътрешен коридор, студио № 6 във вход „Д“; отдолу – апартамент № 1, отгоре – студио № 11, а съгласно кадастралната схема на СГКК представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 51500.502.447.4.405, с площ от 47.00 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с адрес на имота: гр.Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл.4, ет.2, ап.405, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.506, самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.406  и 51500.502.447.4.404, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.401, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.411, като бъдат осъдени да й предадат владението върху имота, а при условията на евентуалност ако съда приеме, че договора е действителен, да осъди С.К. да заплати на О.А. сумата от 27 090.70 лв. представляваща половината от получената сума при изповяданата продажба на имота, както и ответниците да заплатят направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба,  ищцата и ответникът К. са били съпрузи от 24.11.2007 до 2013г., като в този период са придобили описания недвижим имот. На 22.07.2011г. К. се разпоредил с имота в полза на останалите двама ответници, което го прави недействителен по отношение на О.А.. Дори и сделката да е била валидна, ответникът К. се бил обогатил за сметка на ищцата с половината от стойността на имота.

В депозирания отговор на исковата молба от пълномощника на ответника С.К., бяха направени възражения за недопустимост на иска за прогласяване недействителността на сделката поради изтичане на законовия преклузивен срок от 6 месеца – чл.24 ал.4 от СК, но не повече от 3 години от извършването й. Ищцата е знаела за сделката още преди сключването й, познавала е купувачите, а е могла да узнае за нея и от справка в Търговския регистър след фактическата раздяла между страните през 2012г. По същество иска беше оспорен, тъй като процесния имот не е СИО, паричните средства не са имали семеен произход, а са получени като заем от общ клиент за закупуване на недвижим имот в България от съдия-изпълнител. Парите са били преведени през м.декември 2010г. от ответника Н.Г. като заем и К. е имал задължението да прехвърли имота на това лице.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК, не постъпи отговор на исковата молба от О.Г. на български език.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК, не постъпи по делото отговор на исковата молба от Н.Г..

 

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете изцяло, като присъди и направените по делото съдебни разноски. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.

В съдебно заседание ответникът К. не се яви, не изпрати представител, не изрази становище.

Ответниците Н.Г.и О.Г. редовно призовани на основание чл.40 от ГПК, не се явиха в съдебно заседание, не изпратиха представител, не представиха доказателства, не направиха доказателствени искания.

 

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

                   Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от исковете и подадена пред компетентния съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност - чл.104 т.3 и чл.109 изр.1 от ГПК.

Според удостоверение, С.К.и О.А. са сключили граждански брак на 24.11.2007г. /л.4 по делото/. С постановление за възлагане на ЧСИ с район на действие ОС-Бургас, на 30.06.2011г. или по време на брака, двамата са придобили недвижим имот – Студио 5Г или с идентификатор 51500.502.447.4.405 /л.5-6/.  Според постановление за възлагане на ЧСИ с район на действие ОС-Бургас, на 04.10.2012г. или също по време на брака, двамата са придобили недвижим имот – Студио 8Е или с идентификатор 51500.502.447.4.608 /л.7-8/. В нот.а.№ 89, т.ІV, рег.№ 4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. на нотариус с район на действие РС-Несебър, е обективиран договор за покупко-продажба на първия имот в полза на Н.Г.и О.Г., като продавач е вписан единствено С.К. /л.9.11/. С влязло в сила съдебно решение № 278/ 18.11.2013г. по гр.бр.д.№ 661/2013г. по описа на РС-Самоков, брака между лицата е бил прекратен /л.12/.

 Приложени са нот.заверени преписи от документи, приложени по нот.д.№ 664/ 2001г. /л.156-172/.

Според показанията на свидетеля П.Т. – познат на О.А.и С.К. от 2008-2009г., свидетелят притежавал недвижими имоти, които предоставил на двамата – имали фирма „ТСК Пропърти“, да ги продават. В средата на м.декември 2013г. О. дошла при Т. и му казала, че С. бил продал 2-3 апартамента по времето когато двамата били семейство, без нейно знание и подпис. Когато ищцата била в Санкт Петербург поддържала контакти с руснаци, които искали да купят имоти. После подготвяла и реклами за клиенти от Русия. Лично била водила клиенти при свидетеля.

 

По предявения иск по чл.24 ал.4 от СК

При така събраните доказателства съдът приема, че иска е предявен след изтичане на предвидения в чл.24 ал.4 от СК 6-месечен срок, поради което следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Такова възражение беше направено от ответника К. с отговора на исковата молба и същото е основателно. Към момента на изповядване на сделката, О.А.и С.К. са били съпрузи. Видно от приложеното съдебно решение, фактическата раздяла между двамата е от лятото на 2012г., следователно към датата на изповядване на сделката 22.07.2011г. все още са живеели заедно и са били в добри отношения. Имотът е придобит от двамата като физически лица, макар според свидетеля Т. да са имали фирма, която се е занимавала със сделки с недвижими имоти. Според показанията на същия свидетел, ищцата е имала познанства в Русия, благодарение на което е осигурявала купувачи оттам за имоти в България. Ответниците са граждани на Руската федерация, което прави много вероятно твърдението на ответника К., че също са познати на О.А.. Тези доводи пораждат и заключението, че ищцата е знаела за извършената сделка, но не я е атакувала в 6-месечния срок.

 

По предявения иск по чл.108 от ЗС

За да бъде уважен иск за собственост, ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, а ответниците го владеят без правно основание. С оглед приетото, че атакуваната сделка е действителна спрямо О.А., може да се направи извод, че ищцата не е собственик на имот с идентификатор 51500.502.447.4.405 по кадастралната карта на гр.Несебър с площ от 57.10  кв.м. След извършената публична продан /л.5-6/, имотът е бил придобит чрез валидна правна сделка от втория и третия ответник, които са станали негови собственици. С придобиването на имота от О.и Н. Г., О.А. е загубила правото на собственост върху имота. Това налага предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД

Чл.59 ал.1 от ЗЗД изисква, всеки, който се е обогатил неоснователно за сметка на другиго, да му върне това, с което се е обогатил. В приложения нот.акт по н.д. № 664/2011г. е отбелязано, че К. е получил договорената цена на имота от 54 181.40лв. по банков път. Към момента на сделката той и ищцата са били съпрузи, в добри отношения. С превеждането на сумата по сметка на К., парите са станали СИО, доколкото не се и твърди, че тази сметка е била на негова фирма, дружество и т.н. Изводът е, че не е налице „обогатяване“ на К. за сметка на ищцата, след като сумата е станала обща между двамата. Поради това и иска по чл.59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Останалите твърдения на ответника К. останаха недоказани. Чл.21 ал.1 и 3 от СК създават презумпция за съвместен принос по отношение на придобитите по време на брака вещни права, като последните са общи за двамата съпрузи. По отношение характера на паричните средства, с които е бил придобит процесния имот от съдия-изпълнител, няма приложени доказателства. Такива липсват и по отношение изложеното, че това бил заем за извършване на сделката, получен от втория ответник.

Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати в полза на ответниците  направените по делото разноски, но доказателства за такива не бяха приложени.  

                   Мотивиран от горното и на основание чл.24 ал.4 от СК, чл.108 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***, офис 3 против С.С.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, Адв.А.П., иск да се приеме за недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.а.№ 89, т.ІV, рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на действие РС-Несебър, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***, офис 3 против Н.Н.Г., гражданин на Руска федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт тип Р, 64 № 1983775 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:*** и О.П.Г., гражданка на Руска федерация, родена на ***г***, притежаваща паспорт тип Р, 64 № 1983580 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:*** иск да бъде прието за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Несебър: СТУДИО 5 Г, разположено във вход „Г“ на втори етаж на сградата блок № 4, състоящ се от антре, кухненски бокс, стая – спалня, баня с тоалетна и тераса с площ от 57.10 кв.м., от които 45.64 кв.м. застроена площ на студиото и 11.46 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници: апартамент № 4 и студио № 6 в същия вход, външен зид, вътрешен коридор, студио № 6 във вход „Д“; отдолу – апартамент № 1, отгоре – студио № 11, а съгласно кадастралната схема на СГКК представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 51500.502.447.4.405, с площ от 47.00 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с адрес на имота: гр.Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл.4, ет.2, ап.405, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.506, самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.406  и 51500.502.447.4.404, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.401, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.411, като бъдат осъдени да й предадат владението върху имота, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от О. А. А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***, офис 3 против С.С.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, Адв.А.П., иск да бъде осъден да заплати сумата от 27 090.70 /двадесет и седем хиляди деветдесет лв. седемдесет ст./ представляваща половината от получената сума при изповяданата продажба на имота, обективирана в нот.а.№ 89, т.ІV, рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на действие РС-Несебър, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

                    

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: