Определение по дело №8/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 31/23.01.2023 г. по ЧНД № 8/2023 г. по описа на Окръжен съд - С.

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.
437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената К. Й. К.. В съдебно заседание молбата се
поддържа лично.
Процесуалният представител на Затвора - С. поддържа становището на Началника на
Затвора - С.. Подчертава наличието само на първата предпоставка за условно предсрочно
освобождаване, а именно изтърпяно е повече от половината от наказанието като втората
предпоставка не е налице. Преценява необходимост да бъде продължено възпитателното
въздействие върху осъденото лице.
Представителят на Окръжна прокуратура - С. също намира за неоснователна молбата
на осъдената за допускане на условно предсрочно освобождаване. Налице е първата
предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а именно осъденото лице е изтърпяло
повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Макар да се
наблюдава понижение в оценката на риска от рецидив, намира за нужно корекционната
работа да продължи. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.
В личната си защита и последна дума осъденото лице К. настоява, че е полагала труд,
когато й е предоставяна такава възможност. Моли за справедливо решение.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи следните
фактически констатации:
К. Й. К. постъпва за първи път в Затвора С. на 14.04.2022 г. От 13.04.2022 г. до
17.12.2022 г. с приспадане на 1 ден арест и 25 дни от работа в нейна полза е изтърпяла
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, наложено по НОХД № 319/2020 г. по описа на Районен съд – Р.. От 17.12.2022 г. търпи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от
НК, наложено с протоколно определение от 31.03.2022г., с което е одобрено постигнато
споразумение по НОХД № 23/2022 г. по описа на Окръжен съд - Р.. На основание чл. 59 от
НК съдът е зачел предварително задържане от 12.09.2021 г. до 15.09.2021 г., както и
времето, през което по отношение на осъдената е била наложена мярка за неотклонение
„домашен арест“ от 16.09.2021 г. до влизане на присъдата в сила 31.03.2022 г. в
съотношение два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода - общо задържане от
арести 3 месеца 11 дни.
Към 05.01.2023 г. осъдената е изтърпяла фактически 19 дни, от арест три месеца и
единадесет дни или всичко – четири месеца. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на два месеца. Към датата на съдебното заседание – 23.01.2023 г. по ЧНД № 8/2023 г. по
описа на Окръжен съд – С. К. е изтърпяла фактически 1 месец и 6 дни, а от работа – 7 дни,
от арест – 3 месеца и 11 дни или общо - четири месеца и двадесет и четири дни.
Неизтърпяната част от наказанието е 1 месец и 6 дни.
Придобила е формално право за замяна на режима на 14.10.2022 г., а формално право
за условно-предсрочно освобождаване на 17.12.2022 г. Правото й за промяна на режим е
разгледано в началото на м.12.2022 г. на работна група, основана със заповед на началника
на затвора с отрицателно становище.
На 11.05.2022 г. е разпределена за изтърпяване на наказанието в затворническо
общежитие от „открит“ тип С..
Съгласно приложеното по делото становище от Началника на затвора, от
постъпването си в затвора осъдената е с пренебрежително отношение към правилата и
изискванията на пенитенциарната среда. Подчертани са нарушения, свързани с неспазване
разпоредбите на чл. 97, т.2 от ЗИНЗС, като същата омаловажавала постъпките си,
1

оправдавала се с други хора или обстоятелства. За нарушението са приложени корекционни
мерки на въздействие - забележка и предупреждение.
В дейността си била слабо организирана, предпочитала да действа според моментни
интереси, без склонност да планира и предварително да обмисля случващото се.
Предпочитала да избягва излишни натоварвания и да не се ангажира с дейности, които
изискват продължителна подготовка или организация.
По отношение взаимодействие със служителите осъдената била предпазлива, поради
вътрешни съпротиви или предубеденост. Трудно приемала външна намеса, градивна
критика, с очакване всичко да се случва според желанията й. Не винаги изразявала
готовност да ограничава своето поведение за сметка на уважение и зачитане правата на
останалите.
Според представеното становище, активностите на ниво група са епизодични и
предимно в дейности със спортно-развлекателен характер. На 31.05.2022 г. осъдената
участвала в среща-беседа, свързана с ресоциализацията по проект на МКБТХ гр. С.; в
спортно състезание по случай годишнина от рождението на Васил Левски, проведено през
месец юли 2022 г.; в програма "Пъстроцветно лято" - модул "Лятна мода и красота",
проведена на 10.08.2022 г. и в танцова проява „Денс меджик“, проведена на 12.08.2022 г.
В ЗООТ С. от месец октомври 2022 г. подпомага работата на отговорника на секция
„Хигиенно-битова дейност“ към СОЛС.
От средата на месец ноември 2022 г. е включена в специализирана програма за
групова работа „Умения за мислене“, която не завършва поради включване в трудов процес.
На 27.12.2022 г. се включва с желание в изработка на коледни изделия за украса „Дар
от мама“.
Съгласно приложеното становище, индивидуалното въздействие по отношение на
осъдената е насочено към поемане на задачи с по-високо ниво на отговорност, предвид
добрите образователни ресурси, които притежава, към развиване на качества като
организираност, планираност, приоритизиране и др. гъвкави умения, повишаващи
личностната автономност и компетентност.
В живота на свобода е с формирани трудови умения от ограничено естество. По
нейни данни е със завършено средно образование, специалност „Производства в
биотехнологиите“. Не притежава квалификация и професионални компетенции. Съобщила
за трудов опит като сервитьор в заведение в гр. Р.; като търговски представител в гр. Р. и
като крупие в две казина; в продължение на 1 година работа зад граница в Англия, онлайн
дизайнер по обзавеждане; 3 седмици като продавач на каса в кино.
След разпределение в ЗО „С.“ е устроена на работа в Шивашки цех, но след един
работен ден е преназначена в неработеща по медицински индикации. В продължение на
около 4 месеца не е работила и не проявявала интерес към други работни места. През месец
септември 2022 г. е устроена на работа на външен работен обект „Пластформ“, който
преустановил дейност в началото на месец октомври 2022 г. поради свиване обема на
производство. Междувременно полагала доброволен труд за поддържане на двора в ЗО и
района в затвора. От 01.12.2022 г. устроена на работа на външен работен обект „Карио“
ООД, на който се справяла сравнително добре с възложената й трудова дейност, не
допускала неоснователни отсъствия, спазвала трудовите изисквания.
За времето на фактически престой не е награждавана.
Въпреки първоначално показаното пренебрежително отношение към труда,
вследствие на провежданата интензивна корекционна дейност, осъдената е преодоляла
съпротивите си и към настоящия момент показва мотивация и постоянство в трудовата си
реализация, макар ресорната администрация да отчита допълнителна необходимост от
подобряване на трудовите качества и умения и възприемането на труда като общовалидна
човешка ценност. Според изразеното становище, отношението към труда е колебливо и
съпроводено с избирателност и търсене на конкретно измерими ползи и за осъдената все
2

още не представлява осъзната вътрешна потребност и начин за себеразвитие.
Предвид наличието на средно образование осъдената не е включвана в
общообразователното обучение на училището при затвора.
В хода на поправителното въздействие са извършени две оценки на риска от рецидив
- първоначална и последваща. Първоначалната оценка, изготвена на 11.05.2022 г.
регистрира 84т. - среден риск. Идентифицирани проблемни зони в разделите „Управление на
финансите и доходи“, „Взаимоотношения - семейство, партньор“, „Начин на живот и
обкръжение“, „Употреба на наркотици“, „Емоционално равновесие“, „ Мисловни умения и
поведение“. В средните стойности са разделите „Жилищно устройване“ и „Образование,
обучение и трудова заетост“. Риск от вреди - среден за индивида и за останалите предвид
характера на извършените престъпления - употреба, шофиране и разпространяване на
наркотични вещества.
Актуалната оценка, изготвена на 29.12.2022 г., отчита 68 т., среден риск.
Регистрираното понижаване на стойностите в претеглената оценка са следствие промени
настъпили и отчетени в следните раздели: „Образование, обучение и трудова заетост“;
„Начин на живот и обкръжение“; „Емоционално равновесие“, „Мисловни умения и
поведение“. В изготвената актуална оценка въпреки отчетените промени продължават да
бъдат с високи стойности разделите: „Взаимоотношения - семейство, партньор“, „Употреба
на наркотици“, „Мисловни умения и поведение“, „Нагласи“.
Общопенитенциарното въздействие следва да бъде насочено към подобряване
уменията за мислене на осъдената, към преосмисляне начина на решаване на проблеми, на
изграждане на стратегии, намиране на алтернативи и прогнозиране на последици. Това е
област с висок криминогенен потенциал и представлява т.нар. рисков фактор, улесняващ
повторно извършване на закононарушения. Прегледът на оценката на правонарушителя
отчита задържане в раздел „Нагласи“, имащ пряко отношение към извършването на
престъпления и разбиране на факторите, които стоят в основата на криминогенното
поведение. Въпреки осъществяваната професионална намеса в тази област осъдената не
изпитва потребност от промяна на нагласите. Във формуляра за самооценка, реквизит от
оценката на правонарушителя, л.св. К. не посочва проблемни зони, което отчита ниска
мотивация за работа върху проблеми и върху разбиране на фактори, които стоят в основата
им.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, съобразени с
изведените проблемни области и индивидуални потребности: подобряване уменията за
анализ на собственото поведение и мотивите, които стоят в основата му; стимулиране
активността на осъдената извън зоната на личния й комфорт и интерес; ресоциализираща
подкрепа в посока изграждане на адекватни житейски перспективи; повишаване
мотивацията й за отговорно и съзнателно изпълняване на трудови задължения и поети
конструктивни ангажименти. Тези цели не са изпълнени в тяхната цялост и в необходим
обем.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата на лишената от свобода за допускане на условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Не са налице законовите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на останалата част от
наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и към настоящия момент
осъдената е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание. Видно от
становището на затворническата институция и приложените към него, както и
представените в съдебно заседание писмени доказателства, а именно система за оценка на
3

осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо
досие и справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената е дала доказателства за
своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за поправянето на
осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у
него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се установяват с
всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието. Нормативно това е уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от
НПК, като основните доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №
7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че констатацията за показано от осъдения
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК изискват
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно освобождаване е
наличието на категоричен извод за започнало трайно и необратимо поправянето на
осъдената, като не е необходимо окончателното й поправяне в условията на затвора. По
делото бяха представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система за оценка на
осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на наказанието, материалите,
съдържащи се в затворническото досие на осъдената, справка за изтърпяното наказание на
осъдената към датата на съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при осъдената
продължават да са налице проблемни зони, свързани с „Взаимоотношения - семейство,
партньор“, „Употреба на наркотици“, „Мисловни умения и поведение“, „Нагласи“ с оглед
идентифицираните рискови фактори, които към настоящия момент задържат промяната,
целите и дейностите, свързани с пенитенциарното третиране на продължаващо въздействие.
Идентифицираните проблемни области се нуждаят от допълнително пенитенциарно
третиране с цел реализиране на целите в индивидуалния план за въздействие по отношение
на тях. От анализа на изпълнението на поставените цели в плана следва извод за
необходимост от допълнително въздействие, което налага продължаване на корекционното
въздействие с оглед постигане и затвърждаване на трудови умения, преодоляване на
колебливото и съпроводено с избирателност и търсене на конкретно измерими ползи
отношение към труда, за да стане осъзната вътрешна потребност и начин за себеразвитие за
осъдената. Въпреки отчетеното снижение в оценката, два от изследваните параметри
остават с високи стойности: раздел „Мисловни умения и поведение“ и раздел „Нагласи“.
Това са раздели, съдържащи динамични фактори, които са адресирани към конкретни
дефицити на правонарушителите и които подлежат на корективна намеса при наличието на
осъзнато и целенасочено сътрудничество. Високите стойности в тези раздели се явява
задържащ фактор за снижаване на риска от рецидив и преминаването му от зоната на среден
4

в нисък.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на
изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни
доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира
извод за наличие на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна
личностова промяна. Факт е началото на този процес – преодолени са с възпитателни мерки
нарушенията на дисциплината, налице е промяна в отношението към трудови дейности и
участие в активности на ниво група, но последното е епизодично предимно към дейности
със спортно-развлекателен характер, поради което не дава доказателства за цялостното
поведение на лицето. Сам по себе си този факт не е достатъчен да се заключи за трайност и
необратимост на промяната. Макар дисциплинарните прояви да не са значими и да се
решават чрез педагогически мерки на въздействие, е факт, че осъдената не спазва стриктно
установените в затвора правила. Осъдената не е награждавана за престоя в затвора. Тези
факти сочат недостатъчност на поправителния ефект на наказанието към настоящия момент,
доколкото не са мобилизирани всички ресурси и към лицето и неговото поведение са
поставени определени цели, като към настоящия момент не е достигната необходимата
промяна.
Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, които на този етап макар да бележат спад в цифрово отношение, не
удостоверяват трайна положителна промяна, рискът от рецидив оставащ в границите на
среден и конкретното поведение, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са
достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Размерът на остатъка от наложеното
наказание, макар и малък, дава възможност за продължаване на поправителното въздействие
върху осъденото лице и постигане на заложените в индивидуалната програма цели.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови своя акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	31
Дата:	23 януари 2023 г.
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20232200200008
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 януари 2023 г.

Определение по дело №8/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите