МОТИВИ
към присъда № 75/28.05.2019
г. по НЧХД № 1285/2018 г. на СлРС.
Гр. Сливен, 11.07.2019г.
НЧХД
е образувано по тъжба на Д.П.Ж. срещу В.П.Д. за престъпления по чл.130 от НК. С тъжбата на Ж. е предявен и граждански
иск срещу подс. Д. причинени неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв.
В
с.з. частния тъжител Д.П.Ж., лично и
чрез своя пълномощник поддържа тъжбата. Иска подс. В.П.Д. да бъде признат за
виновен, а гражданският иск да бъде уважен по размер и основание.
В
с.з. подс. В.П.Д. лично и чрез своя защитник не се признава за виновен. Пледира
да бъде оправдан, като бъде отхвърлен и предявения граждански иск. Иска да му бъдат заплатени направените
разноски в производството.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
На
14.04.2018г., тъжителят Д.П.Ж. *** и отседнал в жилището на баща си П.Ж.,***
(блок „Божур“). Преди време той живял в
това жилище, но повече от 13 години учил и живеел в чужбина. В Сливен дошъл на
гости на баща си. На следващият ден излязъл да вземе част от багажа от автомобила си марка „Мазда“, модел „3“ с рег.
№ СВ 2170 АТ, който е бил паркиран до гаражите зад блок „Божур“. Ч. тъжител
така бил спрял, че пречел на собствениците да изкарат автомобилите си. В същото
време към неговият автомобил се движело друго МПС, чийто водач намалил
постепенно скоростта, спрял и слязъл. Това бил подс. Д.. Попитал ч. тъжител
защо спира пред гаражите. Започнала разправия между двамата, отправили си
обиди, спречкали се. Ч. тъж. посегнал да бутне подс. Д. и побягнал към входа на
блока си. Подс. Д. го последвал. Преди да влезе във входа ч.тъжител се спънал
на стъпалата. Извадил телефона си и се обадил на тел.112, като съобщил, че го
нападат. На входа започнали да бутат вратата, като подс. Д. искал да влезе а
ч.тъжител не го пускал, като препречвал вратата с крак. Подс. Д. бутнал силно и
влязъл във входа, а ч.тъжител залитнал и паднал, станал и се прибрал в
апартамента на баща си.
След
няколко минути пристигнали пол. служители Кр. К., Др. П. и С.Ж.. Установили
какво се е случило, съставили предупредителни протоколи и на двамата участници
в разправията. Видели, че по никого от тях няма травми или видими следи от насилие
и преценили, че не се нуждаят от медицинска помощ и си тръгнали.
Същия
ден на 15.04.2018г. в 12.30 часа тъжител отишъл в бърза помощ, където бил приет
от д-р Иванова, която след като го прегледала установила, че има охлузване само
в областта на дясно коляно. Д-р Иванова съставила лист за преглед на пациент и
в 12.50 ч. той напуснал болничното заведение.
На
16.04.2018г. около 09:19ч., отишъл на преглед при д-р Тома Чаушев. В издаденото
от него съдебномедицинско удостоверение № 186/2018г. се посочвало, че имал
контузия на лицето с наличие на кръвонасядане и болезнен оток на тъканите в
областта на лявата половина на лицето, болки в областта на дясната половина на
гръдният кош, контузия на лявата предмишница, които се засилвали при
функционална активност.
Същия
ден на 16.04. ч.тъжител бил прегледан и от д-р Ж. Г., която го насочила към
специалист УНГ. По късно посетил кабинета на д-р Йордан Котов- УНГ специалист.
Той го прегледал и установил, палпаторна болка в областта на левият
мандибуларен ъгъл, както и ливиден оток в областта на мекото небце и по горния
полюс на лявата небна тонзола, като не се налагала терапия за лечение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели- И.Д.Ч.К.К.Е.Д.Д.П.
, С.П.М.Ж.В.Г. С. Г. С., П. Г., С.Й.Ж., К.В.К.,
т.к. те са единни, последователни и взаимно се допълват помежду си и с
другите събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.Това са свидетели, които не са в близки,освен свид. С.М., която е
сестра на подс. Д., приятелски или облигационни отношения със страните, те не
са заинтересовани от изхода на процеса.
Съдът не кредитира показанията на ч. тъжител Д.Ж. и на
баща му -свид.П.С.Ж., т.к. те са заинтересовани от изхода на делото а и са близки роднини. Чрез показанията си те
се стремят да обвинят подс. Д. в описаното в тъжбата престъпление. Техните
показания са голословни твърдения и противоречат на възприетите от другите
свидетели факти и обстоятелства.
Съдът кредитира обясненията на подс. Д., защото те се
припокриват както с показанията на първата група свидетели а също и с останалия
доказателствен материал.
Съдът
даде вяра на приложените по делото полицейски материали- докладни, рапорти,
протоколи за предупреждение, СМУ и др., т.к. няма основания за съмнение в
тяхната достоверност.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Не
се установи по безспорен и категоричен начин, че от обективна и субективна
страна подс. В.П.Д. да е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, за
това, че на 15.04.2018 г. в гр. Сливен
причинил на Д.П.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се във „Временно
разстройство на здравето неопасно за живота му”.
По делото липсва каквото и да било доказателство, че
подс. Д. е нанесъл удари по лицето или тялото на ч. тъж. Ж.. Нито един от
разпитаните свидетели, които са били на 15.04.2018г. на мястото на скандала или
са видели какво точно се е случило, не съобщава за нанесени удари от подс. към
ч. тъжител. Напротив свид. С. Савов съобщава, че ч. тъж. е посегнал да удря или
бута подс.Д., след което побягнал. По късно ч. тъжител подложил крак на вратата на входа за да попречи на подс. Д. да
влезе. Д. е бутал от вън а Ж. е бутал от вътре. При това бутане ч. тъжител е
получил и охлузването на коляното описано от д-р Иванова при извършения му
преглед на 15.04.2018г. в 12.30 веднага след деянието. За
извършения преглед д-р Иванова е издала съответния медицински документ- лист за
преглед, където е описала констатираното от прегледа, преценила е, че ч.
тъжител не се нуждае от медицинска помощ и го освободила в 12.50 ч. Буди
недоумение от къде са се взели нараняванията описани в СМУ издадено от д-р
Чаушев на 16.04.,както и травмата констатирана от д-р Ж. Г. и д-р Котов. Ако
тези травми са били налични към 15.04. то д-р Иванова би ги видяла а и самия ч.
тъжител би съобщил за тях, нещо, което не е описано нито в снетата анамнеза,
нито в установеното обективно състояние находящи се в листа за преглед на
пациент. Нещо повече, при пристигането на пол. служители ч. тъж. не е поискал
медицинска помощ и не е съобщил, че е бит. Самите полицаи не са видели следи от
удари по лицата на подс. и ч. тъжител. Те предупредили писмено и двамата да не
се саморазправят.
От
друга страна за нанесен побой от подс. Д. на ч. тъж. Ж. свидетелстват само бащата на ч. тъжител и той самия, като
показанията им са меко казано противоречиви. В тъжбата ч.тъж. заявява, че са му
нанесени множество удари с ръце и крака. В нея е посочено, че първоначално
подс. нанесъл на тъжителя два удара, като първия бил по лек но втория според
него бил много силен, попаднал в челюстта, в следствие на който той паднал на
земята, и 1,2 минути бил дезориентиран. Станал побягнал и на входната врата бил
застигнат от подс. Д., който го блъснал, ритнал го в единия крак, ударил го с
юмрук по тялото, нанесъл му серия от ритници по краката, от които той паднал на
площадката и си ударил единия лакет. Докато бил на земята Д. го ритнал в
гръдния кош и в стомаха. След малко отново го ритнал два пъти в краката и
веднъж в гърдите. Според описаното в
тъжбата подс. Д. е нанесъл на Д. Ж. поне три юмручни удара в главата и тялото и
повече от пет ритника по краката и тялото. В с.з. ч.тъжител свидетелства, че е
получил два юмручни удара. Баща му свид. П. Ж. от своя страна съобщава пред
съда, че е видял как подс. Д. е нанесъл само два удара на сина му. Въпреки, че
е видял двамата да влизат във входа не съобщава за нанесен побой във входа.
Свидетелства, че комшията му свид. К. Е.
видял побоя и му казал, че и сестрата на подс. Д. също е видяла. Посочените от
него свидетели бяха разпитани и не споделиха такова нещо. Напротив и двамата
твърдят, че не са видели размяна на удари. Нещо повече, когато на място идват
пол. служители ч тъж. показал, че е ударен по крака. Налага се извода, че ако е
бил удрян на други места то той би съобщил на полицаите за нанесен побой, нещо,
което той е направил на следващия ден, когато е подал жалба до РУ на МВР Сливен,
след като вече е имал СМУ от д-р Чаушев.
Ето
защо, съдът прие, че подс. В.П.Д. следва да бъде оправдан по повдигнатото с
тъжбата обвинение, за посоченото по-горе престъпление, т.к. не се събраха
доказателства относно съпричастността му към обвинението на ч. тъж. Д.Ж..
Предвид
оправдателната присъда съдът отхвърли и предявения с тъжбата граждански иск от Д.П.Ж.
срещу подс. В.П.Д. за сумата от 5000 лв., за причинени неимуществени вреди
вследствие на претърпените от него болки и страдания – квалифицирани по чл.130
ал.1 от НК, оценени в размер на 5000
лв., като неоснователен и
недоказан.
По
правилата на процеса съдът осъди Д.П.Ж. да заплати на В.П.Д. направените по
делото от него разноски за адвокатска защита в размер на 500 лв.
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: