Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 22.01.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА сложи за разглеждане докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. д. № 751 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК и чл. 59 СК, а възраженията на ответницата са с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК, чл. 59 СК, чл. 143, ал. 2 СК и чл. 56 СК.
Делото е образувано по искова молба на М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която на основание чл. 49, ал. 1 СК се иска прекратяване на брака им като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне за вината за разстройство на брака. Иска се определяне на личните отношения на ищеца с детето му Я.М. Б.. Ищецът иска да плаща издръжка на детето си Я. М. Б. в размер на 180 лева на месец от подаване на исковата молба, а съпругата му да носи предбрачното си име М.. Твърди се, че на 20.10.2007 г. страните сключили граждански брак, като имали едно малолетно дете Я. М. Б. ЕГН **********. Твърди се, че семейното жилище било нает апартамент, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. „С.“ № 29 , ет. 1 , aп. 1. Ищецът твърди, че само той работил като шофьор на камион, а ответницата била „ревнива и обсебваща, както и винаги недоволна“, започнала да предизвиква скандали и да го напада физически, за което имал съдебно-медицинско удостоверение. Това го мотивирало да напусне семейното жилище през юни 2019 г. Твърди се, че ответницата започнала да занимава детето със своите подозрения и ревности, да му внушава отношение към ищеца, неприсъщо на дете към родител и дори да поставя детето в „криза на лоялност“, внушавайки му, че ако проявява добро отношение към него я предава нея, а ответницата е жертва. Твърди се, че ответницата няма родителски подход и авторитет, за да се справи с възпитанието и отглеждането сама на детето, за което веднъж го потърсила, защото детето не се прибрало вкъщи.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В.И.Б. е подала отговор на исковата молба, в който твърди, че след сключване на гражданския брак на 20.10.2017 г., заживели под наем в гр. Елин Пелин, ул. „Н.В.“ № 4. Семейният им живот течал нормално, а през 2009 г. си закупихме празно дворно място в с. Столник, община Елин Пелин. След това през 2013 г., закупили апартамент в гр. Елин Пелин, който да е тяхно семейно жилище и където трябвало да расте детето им. Започнали ремонт и докато той течал, семейството се преместило под наем в гр. Елин Пелин, бул. „С.№ 29. През последните две години ищецът рядко се прибирал вкъщи, като избягвал контакт с ответницата и дъщеря им, а скандалите ставали все по сериозни. Ответницата разбрала, че ищецът бил с друга жена на различни екскурзии. На 07.06.2019 г. след пореден скандал, ищецът ударил ответницата с юмрук в лицето, поради което била повикана полиция. Твърди се, че ищецът не желаел да гледа дъщеря си, отказал да я запише в училище и не присъствал на родителските срещи. След подадената жалба на 07.06.2019 г. ищецът напуснал домът им и не се прибирал, когато са там с детето, като започнал да праща издръжка по 180 лева с пощенски запис. Иска се прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца, предоставянето на майката на родителските права, определяне на режим на лични отношения на бащата, осъждане на бащата да плаща издръжка от 200 лева месечно, предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Акация“ № 1, ет. 1, ап. 1. Направено е искане за постановяване на привременни мерки по чл. 323 ГПК относно родителските права, личните отношения и издръжката на детето Я. М. Б..
В съдебното заседание ищецът М.В.Б. лично и чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа предявените искове, както и желанието си за прекратяване на брака. Сочи се, че семейното жилище е това, в страните са живели преди тяхната фактическа раздяла. Исканото жилище от ответницата не било годно за живеене и не представлявало семейно жилище. Сочи се, че детето било въвлечено в твърденията на майката, че бащата бил изневерил. Моли се за определяне на по-широк режим на лични отношения. Твърди се, че определеният в привременните мерки размер на издръжката (от 180 лева) е обоснован, като се сочи, че ищецът плащал социалния патронаж на баща си.
В съдебното заседание ответницата В.И.Б. лично и чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа исканията си в отговора на исковата молба. Твърди, че вина за разстройството на брак има само ищеца М.В.Б.. Счита, че следва да й бъдат предоставени родителските права и местоживеенето на детето Я. М. Б., както и ползването на жилището на адрес: гр. Елин Пелин, ул. „А.“ № 1, ет. 1, ап. 1, защото било семейно. Твърди се, че определената издръжка с привременните мерки е равна на минимума и е крайно недостатъчна, като се сочат посещаваните курсове за английски език. Твърди се, че новозакупеното жилище било „пуснато в експлоатация“, поради което може да се присъди ползването му, като се сочи Постановление № 12/1971 г. на Пленума на ВС.
В съдебно заседание съдът многократно е приканил страните към доброволно уреждане на споровете, но същите не постигат такова.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение за сключен граждански брак (дубликат) от 09.09.2019 г., че М.В.Б. и В.И. М. са сключили граждански брак на 20.10.2007 г. гр. Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. Софийска, за което е съставен акт за граждански брак № 71/20.10.2007 г. След брака съпругата носи фамилното име Б..
Според удостоверение за раждане от *** г., че на 24.01.2008 г. е родена Я.М. Б., а нейни родители са В.И.Б. и М.В.Б..
Видно е от удостоверение от 18.06.2019 г. от „Глобал Биомет“ ЕООД, ЕИК …., че М.В.Б. за 12 месеца от юни 2018 г. до май 2019 г. е имал общ брутен доход от 10467,96 лева т.е. среден месечен брутен доход 872,33 лева. Според удостоверение от 14.10.2020 г. от „Глобал Биомет“ ЕООД, ЕИК …, че М.В.Б. за 7 пълни месеца от януари 2020 г. до юли 2020 г. е имал общ брутен доход от 5702,23 лева (5680,53 лева – 158,23 лева за август 2020 г.) т.е. среден месечен брутен доход 814,61 лева. Според трудов договор 652/03.08.2020 г. М.В.Б. приел да изпълнява длъжността „шофьор –товарен автомобил над 12 т“ в „Сакса“ ООД, ЕИК ….. Според удостоверение от 13.10.2020 г. М.В.Б. имал брутен доход 1105 лева за 08.2020 г. и 1289 лева за 09.2020 г. Според вносни бележки М.В.Б. давал на социален патронаж по 127,50 лева. Според разписки М.В.Б. дал 200 лева за наем на В. Й..
Видно е от удостоверение от 25.09.2019 г. от „ТРИЗА“ ООД, ЕИК …, че В.И.Б. за 12 месеца от октомври 2018 г. до септември 2019 г. е имала общ брутен доход от 11491,56 лева т.е. среден месечен брутен доход 957,63 лева.
Според служебна бележка от 26.09.2019 г. през учебната 2019/2020 г. Я. М. Б. е ученичка в пети клас на СУ „В. Л.“ гр. Е. П.. Според служебна бележка от 25.09.2019 г. Я.М. Б. е записана на курс по английски език за учебната 2019/2020 г. с продължителност 9 месеца и месечна такса от 62 лева.
Видно е от нотариален акт № 19, том II, рег. № 1929, дело № 169/2013 г. на нотариус Л.Х., че на 05.04.2013 г. по време на брака между страните чрез договор за продажба М.В.Б. е придобил правото на собственост на следния недвижим имот: апартамент № 1 („в ляво от стълбата, т.е. в североизточния край на първия жилищен етаж) със светла площ от 105,31 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, столова, кухня, тоалетна, входно предверие, баня с тоалетна и три тераси, при граници и съседи на жилището: апартамент № 2, коридор, стълбище и от три страни външен зид, над него апартамент № 3, а отдолу гараж № 1, мазе № 1, гараж № 2, котелно, гориво и гараж № 5, заедно с ГАРАЖ № 4, със светла площ от 17,38 кв.м., при граници и съседи на гаража; коридор, мазе № 2 , гараж № 6 и от две страни външен зид, от горе апартамент № 2, заедно с МАЗЕ № 2 със светла площ от 6,69 кв.м., при граници и съседи на мазето: коридор, гараж № 3, гараж № 4 и външен зид, от горе апартамент № 2 и заедно с ТАВАН № 2 със светла площ от 33,64 кв.м., при граници и съседи на тавана: стълбище, коридор, таван № 6, от две страни външен зид и отдолу апартамент № 6 находящ се в четириетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 1259,74 кв.м., заедно с 16,532 % идеални части от общите части на сградата и от съответното право на строеж върху имота представляващ УПИ с площ от 840 кв.м., находящ се в гр. Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. София, съставляващ УПИ I - За ОЖС в квартал 71 по плана на гр. Елин Пелин, утвърден със заповед № АБ - 164/1985 г. и изменен със заповед № 142/1989 г., № 1152/1990 г., № ТС - 36/2000 г., при граници и съседи по скица: от три страни улици и УПИ XXIV – 66 за сумата от 30000 лева.
Издадено е удостоверение № 25/04.07.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Многофамилна жилищна сграда /бивша „ЖСК Изгрев“/, находяща се в УПИ I - За ОЖС в квартал 71 по плана на гр. Елин Пелин.
Издадено е съдебномедицинско удостоверение V-426/2018 г., издадено на 29.12.2018 г. в 09.35 ч. на М.В.Б., в което са констатирани: охлузвания в областта на горния десен клепач, в областта на кръста в ляво и по дясната предмишница, кръвонасядания по дясната предмишница. М.В.Б. посочил, че на 29.12.2018 г. около 3 часа бил блъскан и драскан от съпругата си.
С постановление от 22.01.2019 г. на прокурор от РП Елин Пелин е отказано да се образува ДП по прокурорска преписка № 47/2019 г. по описа на РП Елин Пелин. Преписката била образувана по заявление на М.В.Б. срещу В.И.Б. за това, че узнала информация за провежданите от него разговори чрез електронния му профил на сайта на „А1“.
С постановление от 25.07.2019 г. по прокурорска преписка № 700/2019 г. по описа на РП Елин Пелин е образувано досъдебно производство № 216/2019 г. на РУ Елин Пелин за това, че на 07.06.2019 г. около 22.30 ч. в гр. Е.П., ул. А.1, ет. 1, ап. 1, в условията на домашно насилие е причинена лека телесна повреда на В.И.Б. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Според удостоверение от 21.02.2020 г. М.В.Б. подал заявление с вх. 262000-3388/ 18г. на РУ Елин Пелин за нанесен физически и психически тормоз от страна на В.И.Б..
Представени са операционни бележка с посочено основание издръжка за Я. от 23.12.2019 г. за 500 лева, 03.01.2020 г. за 180 лева, 17.01.2020 г. за 300 лева, 06.02.2020 г. за 180 лева, 02.03.2020 г. за 180 лева. Представени са справки от Български пощи за парични преводи на 31.08.2019 г. за 360 лева, на 17.09.2019 г. за 180 лева, на 21.10.2019 г. за 180 лева, на 15.11.2019 г. за 180 лева.
Според изготвения социален доклад от 16.01.2020 г. на ДСП Елин Пелин, че страните били във фактическа раздяла от 07.06.2019 г., като майката и детето останали да живеят в жилището под наем на адрес: гр. Елин Пелин, бул. „София“ № 29 , ет. 1 , ап. 1, а бащата приспивал при майка си и в негово жилище в ремонт. По данни на бащата след раздялата детето Я. М. Б. не го посещавало, избягвало срещи с него и престанало да общува с роднините по бащина линия. По данни на майката детето Яница Мартинова Б. не искало да среща с баща си, защото се чувствало обидено, а детето споделяло, че нейна приятелка й разказала история очерняща баща й. Родителите били консултирани за възможността да ползват социална услуга „Психологическа подкрепа“. Яница Мартинова Б. разполага със самостоятелна стая, добре обзаведена с необходимото лично пространство според потребностите за възрастта и правилното развитие. Жилището на адрес: гр. Елин Пелин, бул. „С.“ № …, ет., ап. представлява едностаен апартамент с разширение, където са обособени кухня, всекидневна с хол, детска стая и санитарен възел. Наемът на жилището е размер на 200 лева. Според Б. новозакупеният апартамент бил в ремонт, като можело да се ползва таванско ателие, състоящо се от две стаи и санитарен възел.
Установяват се от показанията на свидетелката В. А. Б., майка на ищеца М.В.Б., че последният напуснал жилището на страните около 6 месеца преди разпита й (т.е. през юни или юли 2019 г.). Страните живеели под наем в гарсониера в гр. Елин Пелин. Бащата на ответницата живеел в с. Столник, където имал къща на два етажа. По време на брака бил закупен апартамент, който бил още „на тухла“, защото трябвали средства. Един месец преди раздялата им около 1 часа след полунощ Я.М. Б. извикала В.А.Б., защото имало скандал между страните. Когато отишла свидетелката Б. видяла, че В.И.Б. била пияна, пищяла и крещяла истерично. В.И.Б. постоянно обвинявала М. в изневери. Свидетелката Б. сочи, че синът й М.В.Б. дошъл да живее при нея на адрес: Елин Пелин, ул. „Иглика“ № 16, защото не могъл да издържа скандалите им.
Установяват се от показанията на свидетелката Д. А. С., леля на ищеца, че първоначално страните живеели на квартира на адрес: Е. П., ул. „Н. В.“ № .., а след това се пренесли пак на квартира на бул. „София“ в гарсониера, която била преустроена в две стаи и кухненски бокс. Свидетелката С. сочи, че М. обожавал дъщеря си, но тя не искала да общува с него и му пращала смс-и „По добре да си умрял. Ти не си ми баща“. Миналата години М. искал да заведе Я.по почивка в Турция, но В. скъсала документ от нотариус. След раздялата В. търсила М. само веднъж, когато не могла да намери Яница.
Установяват се от показанията на свидетеля И.Б.М., баща на ответницата В., че М. се бил променил и казвал, че иска да си живее живота и М. не можел да понася В.. Свидетелят М. сочи, че преди време помагал за новозакупения апартамент, който бил на тухла и нямал прозорци, като е ходил за последно там през 2016 г. Веднъж го извикали пред полицията, а Я. му казала, че „тате опитал да души майка“. Свидетелят М. сочи, че В. му се оплаквала, че М. не се прибирал и твърдяла, че имал любовница Християна. От повече от година В. работила във фирма за четки за зъби, както и се грижила за Я., а свидетелят М. можел да им помага. Свидетелят Милатинов твърди, че М. му бил пращал някакви снимки, но свидетелят ги изтрил.
Установяват се от показанията на свидетелката Е.А. Ф., че са приятелски с В. от много години. М. се държал с пренебрежение към В.. Свидетелката Е. А. Ф. сочи, че през януари 2019 г. В. й показала, че има синини по ръцете, като твърдяла, че са от М.. Новозакупеното жилище не било обзаведено, а свидетелката го била виждала преди 2 години (т. е. 2018 г.). Тогава жилището било на тухла, но имало сложена дограма. Новозакупеното жилище било голямо на първия етаж, а на последният имало таванско помещение-гарсониера, в която имало наематели. В. полагала грижи за Я., като живеели под наем. Я.споделяла, че е обидена на баща си. В. имала съмнения, че М. й изневерявал.
Съдът прецени показанията на свидетелите В. А. Б., Д. А.С., И.Б.М. и Е.А. Ф., съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като констатира, че същите са логични, последователни и не са налице съществени противоречия, поради което следва да бъдат кредитирани.
При изслушване на ищеца М.В.Б. същият сочи, че на 15.09.2019 г. отишъл с букет и плик с пари, но Я.гледала майка си и му казала, че от него не иска нищо. Ищецът сочи, че живеели под наем в гр. Е. П. на ул. „И.“ 16, а след това пак под наем на бул. „София“, където и към момента живее ответницата. Ищецът твърди, че напуснал това жилище през юни 2019 г., заради тормоз и скандали от страна на ответницата В.И.Б.. Ищецът сочи, че след постановяване на привременните мерки по настоящето дело се вижда редовно с детето си.
При изслушване на ответницата В.И.Б. същата твърди, че Я. била с М. на басейн в Пловдив, а някаква жена говорила с него по телефона, като помислила, че му е любовница. В.И.Б. сочи, че детето не искало да се вижда с баща си. В.И.Б. сочи, че живеели под наем в гр. Е. П. на ул. „И.“ …, а след това пак под наем на бул. „София“. През юни се разделили с М., заради постоянните му „неприбирания“. Твърди, че М. постоянно я нападал и обвинявал, затова му била блокирала телефона. Новозакупеното жилище представлявало апартамент с таванско помещение и гараж, като били завършени таванското помещение и гаража. Сочи, че имало наематели в таванското помещение. В.И.Б. сочи, че в този апартамент не са живели никога. Детето им в начало било разстроено, но сега В. мисли, че няма проблем между М. и детето. Към момента плащали наем от 200 лева
При изслушване на детето Я. М.а Б. по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, същата заявява, че баща й ги е напуснал, защото изневерил на майка й. Твърди, че за това имали разправии и караници. Сочи, че е ходила на море с баща в Слънчев бряг (вероятно говори за 2020 г.).
Установяват се от заключението на съдебно-психологичната експертиза на вещото лице Н.Г.И., което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, че детето Яница Мартинова Б. е със съхранена емоционална връзка и с двамата родители, като има данни преди около година за период, когато при детето е била налична „криза на лоялност”. Я.е преживява емоционална криза, характерна за всички деца на разпадащи се семейства, чиито прояви зависят от възрастта и зрелостта на детето. Несъзнателно децата се стремят да останат лоялни към останалия отглеждащ родител и да показват поведение и отношение към другия, което да задоволи очакванията на отглеждащият го родител. Към момента на експертизата, когато детето има възможност да общува спокойно с липсващия родител, то е на път да успее да рационализира и преживее травмата от раздялата. Малолетната Я. е на 12 години, като не се констатира нарушение в когнигивните функции. Има развити сравнително добри комуникативни възможности и социални умения на базата на практически опит, независимо от интровертните характеристики с по-изразена чувствителност и затвореност. Малолетната се намира в период на нарастваща самостоятелност /предпубертет/, при която си задава добре познатите въпроси: „Кой съм аз?“, Какво мога?“- т.нар. криза на идентичността. Детето се е идентифицирало полово и ролево със своята майка, като между двете са се установили доверителни отношения, изградено е чувство на привързаност. Паралелно с това обаче е изградена и съхранена дълбока емоционална връзка и с бащата, като раздялата с него все още преживява болезнено. При детето Я.М. Б. не се установява синдром на родителско отчуждение, тъй като отсъстват критериите за такова (Кампания на отблъскване и омаловажаване на родителя, който в момента не упражнява родителски права върху децата; Абсурдни рационализации; Автоматично вземане на страна; Феномен на личните мнение; Отсъствие на чувство за вина- децата не виждат нищо лошо в това, че отхвърлят и очернят един родител; Скрити сценарии). Най-добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото насилственото изтриване на създадена топла връзка с родителя волно или неволно от страна на другия родител води до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство. Предвид възрастовото й развитие на развиващ се пубертет, отсъствието на емоционална и социални зрялост, я правят недостатъчно критична към себе си и взаимоотношенията в семейството. Децата в тази възраст са все още лесно манипулируеми и внушаема именно заради ниската социална зрялост. Поведението и е изводимо от възрастовата криза и възможностите на родителите да покажат достатъчно родителски капацитет. На този етап не е необходимо да се предприемат мерки от социалните служби с оглед защита интересите на детето.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. Изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат на доказване (Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС).
От доказателствата по делото се установява, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Страните са във фактическа раздяла от юни 2019 г., като отношенията им не могат да се възобновят. Конфликтите между страните са ескалирали във взаимни обвинения, за които е търсено съдействие от РП Елин Пелин и РУ Елин Пелин. Съпрузите са се лишили от чувство за близост, общност и единство. Разногласията между съпрузите са довели до охладняване на отношенията помежду им и трайно установяване на отношения на неразбирателство. Между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, привързаност, а трайно са установени отношения на неразбирателство, които лишават брака от негово присъщо вътрешно съдържание, като този брак не е в интерес на съпрузите. Предвид изложено, съдът намира, че бракът им следва да бъде прекратен, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.
Относно вината:
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат-дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за определяне на вината за разстройството на брака е направено от ответницата В.И.Б., като се сочи, че „виновник за разпадане на отношенията“ е ищеца, поради нежелание за контакти със семейството, скандали и екскурзия с друга жена.
Съдът намира, че горните твърдения на ответницата В.И.Б. не са доказани по делото. Не е проведено пълно доказване на поддържаните от ответницата В.И.Б. твърдения за извънбрачни връзки на ищеца преди фактическата раздяла. Наличието на скандали са били провокирани от твърдения на ищцата за изневяра, но за такава няма доказателства, а само твърдения. Установява се желание на ищеца да контактува с дъщеря си Яница, въпреки обвиненията за изневяра от страна на М., в която вярва и детето, вероятно под влиянието на майка си. Недоказани са и твърденията на В., че на 07.06.2019 г. М. я ударил с юмрук в лицето. С постановление от 25.07.2019 г. по прокурорска преписка № 700/2019 г. по описа на РП Елин Пелин е образувано досъдебно производство № 216/2019 г. на РУ Елин Пелин за това, че на 07.06.2019 г. около 22.30 ч. в гр. Е. П., ул. А. , ет. , ап. , в условията на домашно насилие е причинена лека телесна повреда на В.И.Б. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК, като няма данни за повдигане на обвинение, респ. присъда. По делото е представено постановление от 22.01.2019 г. на прокурор от РП Елин Пелин, с което е отказано да се образува ДП по прокурорска преписка № 47/2019 г. по описа на РП Елин Пелин, която била образувана по заявление на М.В.Б. срещу В.И.Б. за това, че узнала информация за провежданите от него разговори чрез електронния му профил на сайта на „А1“. Представено е съдебномедицинско удостоверение V-426/2018 г., издадено на 29.12.2018 г. в 09.35 ч. на М.В.Б., в което са констатирани: охлузвания в областта на горния десен клепач, в областта на кръста в ляво и по дясната предмишница, кръвонасядания по дясната предмишница, в което същият посочил, че на 29.12.2018 г. около 3 часа бил блъскан и драскан от съпругата си. Според удостоверение от 21.02.2020 г. М.В.Б. подал заявление с вх. 262000-3388/ 18г. на РУ Елин Пелин за нанесен физически и психически тормоз от страна на В.И.Б.. По делото не доказано към момента ищецът да е бил бит от съпругата си, както и последната да е била бита от ищеца. Обстоятелството, че свидетелката В. А. Б. е видяла веднъж ответницата В.И.Б. да крещи на сина й М. под въздействие на алкохол, но могат да обосноват изводи за вина за разстройството на брака. Разпитаните по делото свидетели по делото не са очевидци на физическа саморазправа между страните и не установяват факти за изключителна вина на един от съпрузите за разстройството на брака.
При тези обстоятелства явно съпрузите не са положили усилия за изграждането на стабилни отношения, да преодолеят и изгладят противоречията, като взаимно се обвиняват в недоказани факти. Поведението и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Затова и двамата съпрузи следва да поемат вината за разстройството на брачните отношения.
Относно определянето упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата по чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима в случаите на развод по исков ред и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях, като законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права, какъвто е и настоящия случай. Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето (в този смисъл Решение № 27/03.02.2009г. по гр.д.№ 4294/2007г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съдът е длъжен да установи тези интереси, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на мерките по упражняване на родителските права се изхожда от съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, каквито са възпитателските качества на родителите, полаганите грижи за детето и изразената готовност да го отглеждат и възпитават, привързаността на детето, полът и възрастта му, материално-битовите условия, помощта от близки и пр. обстоятелства от значение за интересите на детето.
С оглед установените факти по делото съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето Я.М. Б. следва да се предостави на майката В.И.Б., тъй като условията на живот, които е създала и грижите, които полага, съответстват на нуждите му. Следва да се отбележи, че регулирането на въпросните отношения не се ползва с установително действие и въпросите могат да бъдат пререшавани при изменение на обстоятелствата по отношение на детето.
Съдът следва да определи режим на лични контакти между бащата и детето, като при определянето му взе предвид, че с оглед неговата възраст същото има нужда възможно повече време да контактува с баща си, поради което следва да се определи следния режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване, за Коледните празници - всяка четна година, считано от 24 декември до 27 декември включително, с право на преспиване, като детето да бъде върнато на майката на 28 декември, за Новогодишните празници - всяка нечетна година, считано от 29 декември до 2 януари, с право на преспиване, като детето да бъде върнато на майката на 3 януари, както и един месец през лятото в периода от 15 юни до 15 септември и 10 дни през зимата в периода от 10 януари до 01 март, които не съвпадат с платен годишен отпуск на майката.
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете Я. М. Б.. Според посочената разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно детето да не е навършило пълнолетие. Това задължение е общо за двамата родителите и произтича от задължението да се грижат за децата си.
В случая двамата родители полагат труд и получават на доходи под 1000 лева брутно трудово възнаграждение месечно. При изчисление на доходите от труд във връзка с определяне възможността на дължащия издръжка по чл. 80 СК се вземат предвид всички елементи, от които се формира индивидуалната работна заплата на работници и служители по съответния нормативен акт. Удръжките по чл. 82, ал. 1, пр. 2 от Кодекса на труда не се приспадат при определяне възможността на дължащия издръжка по чл. 80 СК (Тълкувателно решение № 34 от 5.XII.1973 г., ОСГК).
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето Я. М. Б. с оглед неговата възраст /13 години/, възможностите на всеки от родителите, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 380 лв. за издръжката на детето Я. М. Б., необходими за облекло, храна и здравни грижи, от която сума бащата следва да заплаща 200 лв., а майката - останалата част от необходимата издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите неотложни разходи за детето.
Съдът присъжда служебно издръжка при постановяване на решението по брачния иск и в случаите, когато се присъди привременна издръжка. Началният момент на служебно присъдената издръжка за деца е влизането в сила на решението относно развода и родителските права (Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС).
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По искането на ищцата с правно основание чл. 53 СК:
Според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Искането не ищеца за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата е без правно значение. При липсата на изрично искане на В.И.Б. за възстановяване на фамилното си име преди този брак, същата следва да носи брачното си фамилно име.
Относно ползване на семейното жилище:
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК). Ответницата е заявила претенции към семейното жилище. Твърди, че такова било жилище на адрес: гр. Е.П., ул. „А.“ № .., ет. .., ап. …, което било закупено по време на брака и било в ремонт.
Според пар. 1 от ДР на СК „Семейно жилище“ по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата (Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС). Несъмнено е по делото, че страните са живеели под наем в гр. Елин Пелин на ул. „И.“ № а след това пак под наем на адрес: гр. Елин Пелин, бул. „С.“ № , ет. , aп. до фактическата раздяла през юни 2019 г. Претендираното от ответницата лище, макар и придобито по време на брак, не представлява „семейно жилище“, тъй като страните не са живели в него.
Предвид изхода на делото съдът следва да постанови ползване на семейното жилище апартамент, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. „С. № , ет. , aп. , на майката В.И.Б. и непълнолетното дете Я.М. Б..
По разноските:
С оглед изхода от спора, съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер на 50 лева, която следва да се внесе от страните по равно, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК – по 25 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както в размер на 288 лева върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Предвид изходът на спора, съдът намира, че исканията за присъждане на разноски от страните са неоснователни, поради което не следва да бъдат уважавани, тъй като по брачните дела са неприложими общите правила на чл. 78 ГПК. Такива се дължат от виновния съпруг според специалната разпоредба на чл. 329, ал. 1 ГПК. Разноските следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между М.В.Б., ЕГН ********** и В.И.Б., ЕГН **********, сключен на 20.10.2007 г. гр. Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. Софийска, за което е съставен акт за граждански брак № 71/20.10.2007 г., ЧРЕЗ РАЗВОД, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ на основание чл. 49, ал. 3 вр. с ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Я.М. Б., ЕГН **********, на майката В.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Я. М. Б., ЕГН **********, при майката В.И.Б., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.В.Б., ЕГН ********** с детето Я.М. Б., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване, за Коледните празници - всяка четна година, считано от 24 декември до 27 декември включително, с право на преспиване, като детето да бъде върнато на майката на 28 декември, за Новогодишните празници - всяка нечетна година, считано от 29 декември до 2 януари, с право на преспиване, като детето да бъде върнато на майката на 3 януари, както и един месец през лятото в периода от 15 юни до 15 септември и 10 дни през зимата в периода от 10 януари до 01 март, които не съвпадат с платен годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********, да заплаща на Я. М. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка В.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200 лв. (двеста лева), дължима до 10-число на съответния месец, от влизане в сила на съдебното решение за развод до настъпване на основание за изменение и прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата В.И.Б. да запази брачното си фамилно име Б..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Елин Пелин, бул. „С. № , ет. , ап. , на майка В.И.Б., ЕГН ********** и непълнолетното дете Я. М. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 313 лева.
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: