№ 814
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110209555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от РИСК ИНЖЕНЕРИНГ АД, с ЕИК ************,
чрез адв. П., срещу наказателно постановление (НП) № 580436-F612661/03.06.2021 г.,
издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП
София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
500.00 лева, на основание чл. 273 от ДОПК, за нарушение на чл. 37, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от
ДОПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е издадено при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. На първо място се счита, че правомощията на НАП се
изчерпват с разпоредбата на чл.45 от ДОПК и липсвал приложен акт към искането за
представяне на документи. Намира, че органът, извършил проверката не е избрал най-
благоприятната за държавата и обществото възможност. Сочи, че в НП не е описано
детайлно място на извършване на нарушението, датата му, както и на обстоятелствата по
делото. Сочи, че чл.13, ал.1 от ДОПК задължава проверяваните да съдействат, а чл.273 НПК
предвижда наказание и за възпрепятстване. Излага доводи, че не са надлежно посочени
документите и обясненията, които се твърди да са непредставени. Сочи, че нарушението на
чл.13, ал.1 се санкционира от разпоредбата на чл.278б, ал.1 от ДОПК. На последно място
намира нарушението за маловажно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, постъпила е молба от адв.
П., че не може да присъства на делото, моли да се даде ход на същото в негово отсъствие.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юрк. Кирилова, моли за
постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и НП да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното:
1
С Резолюция за възлагане на проверка № П-*************-0РП-001/26.01.2021 г.,
издадена от Л. Колева - началник на отдел „Ревизии и проверки” при ТД на НАП София,
дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители за „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ" АД е възложено
извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с доклад на
орган по приходите. В хода на проверката е изготвено Искане за представяне на документи
и писмени обяснения с изх. № П-*************-040-003/ 29.03.2021 г., в което е даден 14
дневен срок за представянето на изисканите документи и писмени обяснения. Искането,
видно от приложената към административната преписка разписка е връчено на 29.03.2021г.,
по електронен път. Бил указан 14 дневен срок за представяне на изисканите документи и
писмени обяснения, който бил до 12.04.2021 г. включително. В искането бил изрично указан
начинът на представяне на документите: в информационна система /ИС/ Контрол под
номера на самото контролно производство чрез електронен подпис или в деловодството на
дирекция СДО. До 12.04.2021 г. /вкл./, както и до издаване на НП от страна на „РИСК
ИНЖЕНЕРИНГ" АД не били представени изисканите документи и писмени обяснения, нито
по електронен път чрез електронен подпис в ИС Контрол, нито в деловодството на
Дирекция СДО към ТД на НАП София. Постъпило уведомление от 29.03.2021г., с което
дружеството заявило, че няма да представи изисканите документи, тъй като вече било
предоставило нужната според него информация и излага аргументи, сходни с тези в
постъпилата впоследствие жалба срещу НП, че документи не следва да представя.
Лицето, извършващо проверката, свидетелката К., установила, че документите не са
представени в срок, въз основа на което приела, че чрез непредставяне на изискана по реда
на ДОПК информация лицето възпрепятства изясняването на всички факти и обстоятелства
във връзка с възложената проверка и възпрепятства основни функции на органите по
приходите. Срещу дружеството бил съставен АУАН № F612661/20.05.2021г., в който
квалифицирала деянието по чл. 37, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от
ДОПК. Актът е съставен в присъствието и връчен на редовно упълномощено лице. Срещу
него не постъпило писмено възражение. В АУАН не били описани документите, които не
били представени.
Въз основа на съставения акт, при идентично описание на извършеното нарушение и
фактическата обстановка, при която е установено, било издадено наказателно постановление
(НП) № 580436-F612661/03.06.2021 г., от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и
осигурители“ в ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл. 273 от ДОПК, за нарушение
на чл. 37, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя К.; писмени – протоколи
за извършена проверка, искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице, удостоверение за извършено връчване по електронен път, пълномощни,
резолюции за извършване на проверка, уведомление от жалбоподателя до НАП и другите,
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са
еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното
им обсъждане се явява ненужно. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, който е
имал преки впечатления за изготвянето на искането, уведомлението от дружеството и
непредставяне на доказателствата в указания срок. Показанията се подкрепят от писмените
доказателства и съдът им даде вяра.
Съдът взе предвид заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2032 г. на изпълнителния директор на
НАП като доказателство за компетентността на административно-наказващия орган.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав,
достига до следните правни изводи:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е
депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
2
Актът и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на, вр. заповед №ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в рамките на законоустановените
давностни срокове.
Съгласно чл.13, ал.1 от ДОПК Участниците в производствата са длъжни да
оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс
на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.
12, ал. 1 – 4.
Според чл.37, ал.2 от ДОПК Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения,
документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до
неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на
установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или
общински органи, при които се намират такива.
Чл. 56, ал.1 от ДОПК предвижда, че По искане на органа по приходите
ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват,
са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от
значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено
лицето за последиците по ал. 2 от неизпълнението на това задължение, както и че може
да бъде призовано пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 273 от ДОПЛ е санкционна разпоредба, според която Който не окаже съдействие
на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на
правомощията им, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за
едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При
повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до
2000 лв.
Същевременно чл.278б от ДОПК предвижда санкцията за неизпълнение на
задължение по чл.13 от ДОПК - Лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с
глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в
размер от 3000 до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. При
повторно нарушение наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. – за физическите лица, или
имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните
търговци.
Съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си да представи изискани документи в срок, а самоволно и без да е
компетентно за това, е извършило преценка кои документи са относими към проверката.
Субективното отношение на представителите на дружеството кои документи са
относими, е ирелевантно към задължението им да ги представят. Книжата са изискани във
връзка с висяща проверка и касаят сделките на дружеството. Несъстоятелно е да се приеме,
че дружеството може да не съдейства поради причината, че счита документите за излишни и
ненужни за контролните органи. Също неотносимо за проверката и настоящето
производство е какъв ред е счел органът, извършващ проверката, за най-подходящ да се
снабди с нужните му данни. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на контрол
нито в хода на самата проверка, нито в хода на административнонаказателното
производство, включително и от настоящия съд.
Несъобразявайки се със задължението да представи изискани документи в указания
срок жалбоподателят е извършил нарушение.
Въпреки тази констатация на съда НП следва да бъде отменено по следните
3
съображения:
Настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на
закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на
което нарушение да е дадена точна правна квалификация. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното
нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за
какво точно е ангажирана административно-наказателната му отговорност и правото му на
защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на
обжалваното постановление.
Настоящият състав приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Описанието на изпълнителното
деяние на твърдяното нарушение не съответства на дадената правна квалификация, с което е
ограничено правото на санкционираното лице да разбере за какво неизпълнение е
ангажирана отговорността му и съответно да организира защитата си. Следва да е налице
единство между фактическото описание и дадената от компетентните органи правна
квалификация, поради което актът и НП не са съобразени с изискванията на закона.
Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл. 37, ал. 2 ДОПК всяко лице, от което
орган по приходите изисква информация и документи е длъжно да представи всички
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица,
държавни или общински органи, при които се намират такива. В конкретния случай, както в
АУАН, така и в НП, липсва описание какви конкретни документи не е представило
дружеството или какви обстоятелства са подлежали на установяване, като е недопустимо по
отношение на тези факти да се препраща към искането за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице. Така в Решение № 4660 от 10.07.2013 г. на АдмС -
София по адм. д. № 5017/2013 г. е прието, че пропускът в АУАН да се отрази пълно и точно
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съставлява процесуално
нарушение, рефлектирало върху законосъобразността на наказателното постановление.
Нарушението е описано лаконично, чрез посочване, че изисканите документи не са
представени, като е препратено към самото искане. В АУАН и НП не са индивидуализирани
въпросните документи, същите обаче са конкретизирани по дата на издаване и номер в
отправеното до ответника ИПДПОЗЛ. Съдът приема, че не е допустимо АУАН и НП да не
съдържат задължителни реквизити по чл. 42 ЗАНН, съответно чл.57 от ЗАНН, а да се
препраща към други документи, предхождащи съставянето им. Касае за порок, който не
може да бъде преодолян от разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, като в НП също не са
посочени документите. За да бъде гарантирано ефективното упражняване правото на
защита, фактите на административно-наказателното обвинение следва да ясни и
непротиворечиви и да не внасят съмнение във волята на компетентните по закон органи
относно обема на задължението, за чието неизпълнение е санкциониран ответникът.
Налице е липса на съответствие и между фактическото описание на нарушението в
АУАН и дадената му правна квалификация. Дори и пред настоящият съдебен състав,
актосъставителят продължаваше да твърди, че е съставил АУАН срещу дружеството за
непредставяне на изисканите документи в определения в искането срок, което деяние е
съставомерно по чл. 13, ал. 1 от ДОПК. Следва тук да се посочи, че нормата на чл.278б от
ДОПК е специална спряно чл.273 от ДОПК и за нейното нарушение се предвижда санкция
именно в първата разпоредба, съответно чл.273 за нарушение по чл.13 ДОПК не намира
приложение. Чл.278б от ДОПК предвижда санкцията за неизпълнение на задължение по
чл.13 от ДОПК - Лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер
4
от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до
20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение
наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция от
20 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, съответно неправилно
е определена санкционната норма, което влече порок в наказателното постановление, който
не може да бъде отстранен от съда.
Отделно от това съдът констатира и друго процесуално нарушение, което е отново
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Според санкционната разпоредба на
чл. 273 от ДОПК "който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен
изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от
500 до 1000 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с
имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. " В разпоредбата е предвидена
административнонаказателна отговорност за нарушения, осъществени с две различни
изпълнителни деяния, съответно с две различни негови форми. Първото от тях се изразява в
"неоказване на съдействие", а второто – във "възпрепятстване изпълнението на
правомощията" на органите, извършващи проверката. Първото поведение предполага
пасивност /бездействие/ от страна на задълженото лице, а второто- активни действия, с
които последното пречи съзнателно за осъществяване на законово регламентираната дейност
на контролните органи. Смесването на тези различни по своето съдържание деяния при
описанието на нарушението всякога нарушава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, тъй като го ограничава да узнае пълно,
точно и ясно в какво се изразява противоправното му поведение. Този пропуск е допуснат,
както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП. Първо
актосъставителят, а след това и административно-наказващият орган, приемат, че
дружеството – жалбоподател с непредставените в срок конкретно изискани документи
възпрепятства извършването и приключването на проверката в определения срок. Следва да
се посочи, че тази форма на изпълнителното деяние не е осъществена, доколкото липсват
активни действия на проверяваното лице. Напротив, касае се за липса на съдействие, която
при задължение за определено поведение (представяне на документи) не се изпълнява.
Съответно жалбоподателят не е санкциониран надлежно и е сгрешена правната
квалификация, в случай, че се приеме, както е посочено в АУАН и НП в обстоятелствената
му част за възпрепятстване.
В АУАН и НП в обстоятелствената им част се навеждат твърдения за
възпрепятстване на проверката, докато в диспозитива на НП изрично е посочено, че се касае
за налагане на наказание по чл.273 от ДОПК за „неоказване на съдействие“. Това вътрешно
противоречие в НП ограничава жалбоподателя да разбере за какво нарушение е наказан,
съответно възпрепятства неговата защита. Смесването на тези различни по своето
съдържание деяния при описанието на нарушението всякога нарушава правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като го ограничава
да узнае пълно, точно и ясно в какво се изразява противоправното му поведение. В този
смисъл Решение № 6947 от 22.11.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 7539/2018 г. Този
пропуск е допуснат, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП.
Затова е напълно неясно в какво се твърди, че се изразява извършеното нарушение, и
не е определен предметът на доказване в производството и НП подлежи на отмяна.
Право на разноски има въззивникът, който не претендира такива и не представя
доказателства за осъществяването им, съответно съдът не следва да му присъжда суми.
Така мотивиран и на основание, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 580436-F612661/03.06.2021 г.,
издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП
София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
500.00 лева, на основание чл. 273 от ДОПК, за нарушение на чл. 37, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от
ДОПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град, в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6