Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ДАРИНА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНЧХД № 615 по описа за
2018 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 30/11.09.2018 г. по ЧНХД № 4109 по описа за
Съдът е признал
Ц. П.И. за невиновна и в това, че по
същото време и място, публично и по друг начин /в същите сигнали/ да е приписала
на Д.Г.Д. *** престъпления, както следва: в Сигнала от 06.10.2015 г., сочейки
че „...лицето Д.Г.Д., регистриран земеделски производител подава декларации по
чл. 70 ППЗСПЗЗ с неверни данни." и „...неправомерно получаване на средства
/субсидия по СЕПП, възстановяване на акциз върху горивата, злоупотреба с
Европейски средства/." и в Сигнала от 04.09.2015 г. сочейки, че „...Ви
уведомявам, че са подадени декларации по чл. 70 ППЗСПЗЗ с неверни
данни." и я оправдава по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, пр. 1 във връзка с ал. 1,
т. 1 и т. 2, пр. 2 във връзка с чл.147, ал. 1, пр. 2 от НК.
Съдът е отхвърлил
предявения от Д.Г.Д. *** против
подсъдимата Ц.П.И. граждански иск за сумата от 3 000. 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Съдът е
отхвърлил предявения от Д.Г.Д. *** против
подсъдимата Ц.П.И. граждански иск за сумата от 2 000. 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил Д.Г.Д. да заплати на Ц.П.И. сумата от 558. 90 лева, представляваща направени по
делото съдебно - деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът е осъдил Д.Г.Д.
*** сумата от 165. 00 лева, представляваща разноски по делото.
Пред
настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от Д.Г.Д., чрез адв. Г., с
която молят съда да отмени отмените обжалваната присъда и върнете делото за разглеждане
от друг състав на съда поради допуснато отстранимо съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на мотиви или съда да постанови присъда, с която
отмени обжалваната и вместо нея да постанови такава, с която осъди подсъдимата
за извършените от нея деяния, както и да уважи предявените против нея
граждански искове. Посочва, че с оглед анализа на доказателствата, съдът е
следвало да приеме, че обвиненията против подсъдимата са доказани по безспорен
и несъмнен начин и да постанови своята осъдителна присъда. Излага, че в мотивите си съдът е приел, че деянията на
подсъдимата са несъставомерни от обективна и
субективна страна. Акцентите на съда са в няколко насоки : тъй като инкриминираните
в двата документа фрази не попадат в обхвата на престъплението „клевета" и
чрез тях е било реализирано от нейна страна правото на свободно изразяване на
мнение, гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията на РБ; предмет на клеветнически
твърдения могат да бъдат само факти с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретно явление,
което трябва да предизвика от гледна точка на обществения морал и добри нрави
отрицателна оценка на обществото или да приписва престъпление; разгласяването
на позорното обстоятелство или приписването на престъпление са част от
средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение
върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е
продукт на мисловна дейност или за да е налице клевета, то средството на
клеветата трябва да бъде факт, а не оценка или мнение; липса на умисъл - пряк
или евентуален у подсъдимата, тъй като във връзка с изложените от нея
обстоятелства в подадените сигнали била извършена проверка, както и образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 309, ал. 1, във връзка с чл. 26,
ал. 1 НК, но което било прекратено не поради липса на престъпление, а поради
наличие на основанията за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Посочва се, че
в мотивите
на присъдата съдът е възприел, че подсъдимата е реализирала правото си на
свободно изразяване на мнение, което било гарантирано нейно право от
европейското и национално законодателство, а не разгласяване на позорно
обстоятелство за съществуването на определен факт, свързан с личността на
тъжителя, което наред с това е следвало да бъде и неистинско, като развива
мотивите си в тази насока. Защитата намира този мотив за необоснован. Защитата счита,
че за да приеме, че се касае до изразено мнение,
а не разгласяване на позорно обстоятелство, имащо значението на посочване на
конкретен факт, съдът е следвало да проследи значението на понятията изразяване
на мнение и посочване на конкретно обстоятелство или факт и е следвало да извърши, както
едно граматическо тълкуване на двете понятия, така и логическо такова, а така
също и тълкуване на вложения в инкримираните фрази смисъл, без да ги изважда от
контекста на цялостното изложение на фактите и обстоятелствата в
инкриминираните документи. Налага довод, че това съдът не е обсъдил в мотивите
си, което означава, че липсват мотиви, което от своя страна е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
На следващо място
се посочва, че с инкриминарите фрази не се изразява мнение, а се сочат
конкретни факти, свързани с договори за аренда на 149 дка ниви, 75 дка трайни
насаждения и 11 дка пасища и ливади, които лицето Д.Г.Д. ползва в нарушение на
закона и неправомерно получава средства по СЕПП, възстановяване на акциз върху
горивата и злоупотреба с Европейски средства. Адв. Г. счита, че тълкуване на изложеното
води до извод, че се касае до конкретно посочени факти и обстоятелства,
свързани с допуснати нарушения и извършени престъпления от тъжителя, а не до
реализиране от страна на подсъдимата на правото й да изразява свободно своето
мнение и този извод следва от тълкуване на цялостното
съдържание на сигналите - подсъдимата е извършвала проверки в Службата по
вписвания - Ловеч, проверявала е наличието на съответни договори, тяхното
съдържание, въз основа на което е внесла и посочените сигнали.
Защитата
твърди, че ако съдът е дал отговор
в мотивите си на изложените от тях доводи и съображения,
че тъжителят лично не е извършил /нещо повече: дори няма данни да е знаел за
това, което е извършвано конкретно от неговата майка/ абсолютно нищо от това,
което се твърди в сигналите, то е следвало да стигне до обратните изводи за
наличието на умисъл от страна на подсъдимата. Излага се аргувент за липсата на мотиви, което води до отмяна на постановената присъдата при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, а се представлява
от адв. Г., който поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.
Допълнително излага, че липсват мотиви относно изложените от тях доводи и
съображения, което представлява липса на мотиви. Излага, че по делото няма нито
един документ, договор или декларация, който да е съставен от доверителя му. Счита, че преди да бъде
съставен сигнал и описано нарушение, следва съставителят да се убеди, че
фактите и обстоятелствата, които изнася, са истински, защото в противен случай
може да попадне под ударите на закона. Посочва, че престъплението клевета е възможно да бъде
извършено и при евентуален умисъл.
В съдебно заседание въззиваемата се явява лично и с
адв. Н., като молят да се потвърди първоинстанционната присъда. Излага, че не е налице основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, тъй като не са налице
твърдените съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липсата на мотиви. Счита,
че присъдата е мотивирана, като е обсъдено приложението на Европейската
конвенция защита правата на човека основните свободи, както и са обсъдени в
делото и отделните елементи на състава
на престъплението.
Сочи, че за да е налице изпълнителното деяние е необходимо подсъдимата да е
разгласила публично позорни обстоятелства или да е преписала престъпление и тези
обстоятелства да са неистински по своя характер, но трябва да е налице и
субективния елемент - тя да е си
знаела, че тези обстоятелства са неистински. Счита, че по делото са събрани
доказателства в обратна насока. Излага, че в
сигналите си тя посочва, че тъжителят Д.Д. е подал декларация с неверни данни, като се има
предвид заявление по чл. 70 от Правилника за прилагане на закона за
собствеността и ползването на земеделските
земи, което заявление е
приложено като доказателство по делото на л. 47 от първоинстанционното дело. В това заявление Д.Д. е описал на
поземлените имоти, за които има правно основание за ползването му като е посочил в
следваща графа основанието за това
ползване, а именно договори за аренда, като е декларирал това обстоятелства с
изричния текст под заявлението, че е запознат с наказателната отговорност
за деклариране на неверни данни. Това заявление не е посочено да е
подавано от пълномощник, независимо от твърденията във въззивната жалба, в заглавната
част на заявлението са посочени данни на Д.Д., а накрая на заявлението има
подпис без да се уточнява на кого е и след като не е уточнено име на заявителя,
то нормално е да се предположи, че той е съставителя на това заявление. Адв. Н.
излага, че е възможно Д. да е имал пълномощници, не възразяват на този факт, били са приложени пълномощни по делото, но те не са представени като част от заявлението
и не са посочени в него, че са подават от пълномощник. Налага довод, че в този
смисъл подсъдимата няма от къде да как да предполага, че е
възможно той да е представляван от майка
си и сестра си, поради което няма как подсъдимата да предполага, че не Д.Д. е подал това
заявление и приложи договорите за аренда,
а това е неговата майка. Излага се, че е неоснователен аргументът, който
е бил изтъкнат в хода на първа
инстанция, че тя можела да предположи,
че тъй като договорите за аренда са подписани от пълномощник пред нотариус, тъй
като не всички договори са подписани от
пълномощник, има такива които са подписани лично от Д. Д. и това също може да се види по
делото, става въпрос за по-старите по
време договори за аренда, но тяхното
действие се запазва и през стопанската 2015-2016 година, която е обект на
разглеждане по делото.
Налице е различие между съдържанието на договорите по
делото, което се установява от изискана справка от Общинска служба земеделие, с
приложени копия от арендните договори, както и справка от Служба по вписванията
Ловеч, като са изискани същите арендни
договори под същите номера. Посочва, че при съпоставянето им се вижда, че има
съществено разминаване между
съдържанието им, а именно договорите за аренда, които са в Служба по
вписванията съдържат по - малък брой имоти, отколкото тези които са представени
като копия от Общинска служба „Земеделие”, като тази тенденция това е посочено
от вещото лице в заключение и за трите предходни стопански години, т. е за
всяка стопанска година има разминаване между броя на имотите. Излага, че този
факт е бил признат и от разпитаната свидетелка Ц.Т., която е майка на тъжителя
и беше разпитана от ЛРС, като е признала, че тя лично е извършвала това дописване
на имоти в договорите за аренда, с цел да избегне плащане на държавни такси за сключени на нови
договори за аренда. Налага довод, че категорично се доказа, че твърдените обстоятелства от страна на подсъдимата не са
неистински по своя характер, дори напротив касае се за документи със съвсем
различно съдържание между оригинала и копието, представени пред държавен орган,
с цел лицето което ги е представило да се ползва от фактите, които се доказват
в тези договори за аренда. Вещото лице в заключението си е приело, че
подаването на това заявление е задължително предпоставки, за да може да се
поиска заплащане на субсидии после за тези имоти, за възстановяване на акциз
върху горивата и злоупотреба с европейски средства. Излага становище, че за
посочените имоти не е налице на практика наистина правно основание, посоченото
в заявлението от страна на тъжителя, тъй като земеделския производител заявява
тези земи, за да получи субсидии.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата
въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства пред ЛРС, намира за установено следното :
Ц.П.И. *** и
била регистрирана като земеделски производител и ползвател на земеделски земи в
землището на същото село.
Д.Г.Д. *** и в
качеството му на собственик на ЕТ „Д.Г.Д.” имал регистрация като земеделски
стопанин за периодите от 01.10.2013 г. – 28.02.2014 г., 01.10.2014 г. –
28.02.2015 г. и 01.10.2015 г. – 29.02.2016 година. Д. бил управител и на
дружеството „Аксиал
Във връзка с тази
дейност Д. ежегодно участвал в разпределението на земеделските имоти за
обработване в землището на с.Славяни по чл.37б и чл.37в от ЗСПЗЗ, заедно с
други регистрирани земеделски производители, между които и Ц.И.. Д. чрез упълномощения от него
представител – св. Ц.Т. /негова майка/ подавал декларации по чл.70 от ППЗСПЗЗ
до ОСЗ.
На 04.09.2015
г. Ц.И. подала сигнал до Областен управител гр. Ловеч, вх.№
ВС-37-1430/04.09.2015 г. /л.13/, с копия до Областна дирекция „Земеделие”
гр.Ловеч и до Държавен фонд „Земеделие” гр.София. В сигнала тя посочила, че
тъжителя Д.Г.Д. е подал декларации по чл.70 от ППЗСПЗЗ с неверни данни и че
арендните договори представени в поземлената служба не отговарят на тези
вписани в Службата по вписвания гр.Ловеч. Посочила също и че : …има дописани
имоти в договорите за аренда на земеделски земи, т.е. декларираните имоти в ОСЗ
по чл.70 ППЗСПЗЗ с основание договор за аренда не съществуват като вписани в СВ
- гр.Ловеч. Сумарно се касае за 149 дка ниви, 75 дка трайни насаждения, 11 дка
пасища и други, които се ползват като правно основание в продължение на няколко
стопански години от горепосоченото лице неправомерно, в нарушение на закона и
„...Ви уведомявам, че са подадени декларации по чл.70 ППЗСПЗЗ с неверни
данни.”. В сигнала подсъдимата отразила и че в Районна прокуратура гр.Ловеч има
подаден сигнал с вх.№ 818/15.05.2015 г., но тъй като още нямало произнасяне по
сигнала, моли да бъдат отстранени нередностите за стопанската 2015-2016 година,
за да може да бъде дадена възможност на ползвателите на земеделска земя в
землището на с.Славяни да създадат масиви за обработването й и за сключване на
споразумение за ползване.
На 06.10.2015
г. И. подала сигнал до изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
гр.София (вх.№ 02-6500/9999 – л.14 от делото), с копие до Дирекция
„Противодействие на измамите” при ДФЗ. В този сигнал, освен изложеното в
горепосочения до областния управител на гр. Ловеч, И. отразила и следното
: …Арендните договори предоставени в
поземлена служба от Д.Г.Д. не отговарят на тези вписани в Служба вписвания
гр.Ловеч.; ...на лицето Д.Г.Д....има дописани имоти в договорите за аренда на
земеделски земи. Сумарно се касае за приблизително 149 дка ниви, 75 дка трайни
насаждения, 11 дка пасища и други, които се ползват от горепосоченото лице
неправомерно в нарушение на закона, както и : ...лицето Д.Г.Д., регистриран
земеделски производител подава декларации по чл.70 ППЗСПЗЗ с неверни данни.; и
...неправомерно получаване на средства /субсидия по СЕПП, възстановяване на
акциз върху горивата, злоупотреба с Европейски средства/. В този сигнал
подсъдимата също е поискала съдействие в смисъла, каквото е било търсено и от
областния управител.
По делото пред
ЛРС е установено, че декларациите /заявленията/ по чл.70 от ППЗСПЗЗ са били
подадени в ОСЗ от св. Ц.Т. – майка на
тъжителя и за което същата е била надлежно упълномощена /пълномощно на л.44 от
делото/.
За тези два
сигнала Д. научил на 13.09.2016 г., когато те били представени като писмени
доказателства в съдебно заседание по образуваното по негова тъжба НЧХД №
620/2016 г. по описа на РС Ловеч срещу Ц.И. – протокол от съдебно заседание по
цитираното дело на л.18.
От заключението
на вещото лице К.К. по изготвената в хода съдебното производство
съдебно-техническа експертиза на л.45-48 се установява, че за стопанските
2013/2014, 2014-2015 и 2015-2916 години от името на тъжителя са били подадени
декларации /заявления/ по чл.70 от ППЗСПЗЗ с основание на договора „аренда”, за
които нямало вписани в Службата по вписвания арендни договори, като същите
подробно са посочени от експерта в т.ІV.1. от заключението. Вещото лице е
направил съпоставка и сравнение на представените в ОСЗ копия на договорите за
аренда с оригиналите им вписани в Службата по вписвания гр.Ловеч и е установил,
че за всичките цитирани по-горе (т.ІV.1. от заключението) са налице
несъответствия, като са били налице дописвания на изброените в т.1 имоти.
Поради тази причина описаните в т.1 от заключението имоти са били изключени
служебно от ОСЗ, в следствие на което и не фигурирали в заповеди №№
РД-12-74/12.02.2016 г. и РД-12-78/12.02.2016 г., като имоти с правно основание,
а са били разпределени за ползване като бели петна по реда на чл.37в, ал.3, т.2
от ЗСПЗЗ.
От изготвеното
допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза /л.72-73/ с вещо лице К.
се установява, че за стопанската 2015-
От заключението
на втората допълнителна съдебно -техническа експертиза на л. 198-200, с вещо
лице К. се установява, че Д. е заявявал по реда на чл.70 от ППЗСПЗЗ посочените
в първото заключение на експертизата /л.45-48/ имоти, тъй като ако не са били
включени в тези заявления, то общата им площ е щяла да бъде изключена от
подпомагането. Включването на имотите е била задължителна предпоставка и
основание за получаване на субсидии по СЕПП /схема за единно плащане за площ/,
за възстановяване на акциза върху горивата и за съответно получаване за
обработване на по-голям обем имоти от т.нар. „бели петна” при разпределение на
ползването.
Така
установената фактическа обстановка от първата инстанция изцяло се споделя от
въззивния съд.
Жалбата е
неоснователна.
Правилен и
обоснован е извода на съда, че Ц. П.И. следва
да бъде призната за невиновна в това, че
в сигнал до Изпълнителния директор на ДФЗ - гр.София, с копие до Дирекция
„Противодействие на измамите" при ДФЗ от 06.10.2015г. и в сигнал до
Областен управител - гр. Ловеч, с копия до Областна дирекция „Земеделие" -
гр. Ловеч и Държавен фонд „Земеделие" - София от 04.09.2015 г., в които
посочила, че „Арендните договори
предоставени в Поземлена служба от Д.Г.Д. не отговарят на тези вписани в Служба
по вписванията гр. Ловеч"; „..има дописани имоти в договорите за аренда на
земеделски земи, т.е. декларираните имоти в ОСЗ по чл. 70 ППЗСПЗЗ с основание
договор за аренда не съществуват като вписани в СВ - гр. Ловеч. Сумарно се
касае за 149 дка -ниви, 75 дка трайни насаждения, 11 дка- пасища и други, които
се ползват като правно основание в продължение на няколко стопански години от
горепосоченото лице неправомерно в нарушение на закона." и в посоченото
във втория сигнал: „Арендните договори предоставени в поземлена служба от Д.Г.Д.
не отговарят на тези вписани в Служба Вписвания гр. Ловеч."; „...на лицето
Д.Г.Д....има дописани имоти в договорите за аренда на земеделски земи. Сумарно
се касае за приблизително 149 дка-ниви, 75 дка трайни насаждения, 11 дка-пасища
и други, които се ползват от горепосоченото лице неправомерно в нарушение на
закона.", като с това да е разгласила публично за Д.Г.Д. *** позорни
обстоятелства, че е извършил нарушения в качеството си на земеделски
производител и е оправдал по обвинението за престъпление по чл.148, ал. 2,
пр.1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, пр.
2 във връзка с чл.147, ал.1, пр. 1 от НК.
Правилно и
законосъобразно съдът е приел, че Ц. П.И.
следва да бъде призната за невиновна и в това, че по същото време и място,
публично и по друг начин /в същите сигнали/ да е приписала на Д.Г.Д. ***
престъпления, както следва: в Сигнала от 06.10.2015 г., сочейки че „...лицето Д.Г.Д.,
регистриран земеделски производител подава декларации по чл. 70 ППЗСПЗЗ с
неверни данни." и „...неправомерно получаване на средства /субсидия по
СЕПП, възстановяване на акциз върху горивата, злоупотреба с Европейски
средства/." и в Сигнала от 04.09.2015 г. сочейки, че „...Ви уведомявам, че
са подадени декларации по чл. 70 ППЗСПЗЗ с неверни данни." и я оправдава по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.148, ал.2, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 във
връзка с чл.147, ал. 1, пр. 2 от НК.
Неоснователно е становището на адв. Г., че съда следва да постанови присъда, с която отмени
обжалваната и вместо нея да постанови нова, с която да осъди подсъдимата за
извършените от нея престъпления, както и да уважи предявените против нея
граждански искове. Посочва, че с оглед анализа на доказателствата, съдът е
следвало да приеме, че обвиненията против подсъдимата са доказани по безспорен
и несъмнен начин и да постанови своята осъдителна присъда. Излага, че в мотивите си съдът е приел, че деянията на
подсъдимата са несъставомерни от обективна и
субективна страна. Акцентите на съда са в няколко насоки : тъй като инкриминираните
в двата документа фрази не попадат в обхвата на престъплението „клевета" и
чрез тях е било реализирано от нейна страна правото на свободно изразяване на
мнение, гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията на РБ; предмет на клеветнически
твърдения могат да бъдат само факти с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретно явление,
което трябва да предизвика от гледна точка на обществения морал и добри нрави
отрицателна оценка на обществото или да приписва престъпление; разгласяването
на позорното обстоятелство или приписването на престъпление са част от
средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение
върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е
продукт на мисловна дейност или за да е налице клевета, то средството на
клеветата трябва да бъде факт, а не оценка или мнение; липса на умисъл - пряк
или евентуален у подсъдимата, тъй като във връзка с изложените от нея
обстоятелства в подадените сигнали била извършена проверка, както и образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 309, ал. 1, във връзка с чл. 26,
ал. 1 НК, но което било прекратено не поради липса на престъпление, а поради
наличие на основанията за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Правилен е извода
на съда, че деянията, извършени от И., не осъществяват от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по
чл.148, ал. 2, пр.1 във връзка с ал. 1,
т. 1, т. 2, пр. 2 във връзка с чл.147, ал.1, пр. 1 от НК и престъпление по чл.148,
ал.2, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 във връзка с чл.147, ал. 1,
пр. 2 от НК. За да направи този извод,
съдът е анализирал изцяло събрания доказателствен материал и е приложил
правилно закона. Въззиваемата, като автор на двата сигнала, чрез
инкриминираните фрази е упражнила правото на свободно изразяване на мнение,
гарантирано от чл. 10 Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и чл.39, ал.1 Конституцията на Република България. С
подаването на двата сигнала въззиваемата не е осъществила от обективна страна
състава на престъпленията, за които е предадена на съд, тъй като целта й е била да подаде жалба относно определени
нередности и да потърси съдействие от компетентните органи.
Съгласно Решение № 70/25.02.2009 год. на ВКС по
к.н.д. № 36/2009 год., I н. о
„Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение,
своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на
искания, от които произтичат определени правни последици. В тези случаи, деецът
упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например
правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при
закононарушения или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като
реализира предоставените му за тази цел правни възможности”. Правото на
свободата на изразяване на мнение е гарантирано и в чл. 10 от Европейската
конвенция за защита на правата и основаните свободи и чл. 39, ал.1 от
конституцията на Р България.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 147 от НК се осъществява чрез разгласяване на
позорно обстоятелство за другиго, което е неистинско или преписване на
престъпление. Предмет на клеветнически твърдения могат да бъдат само факти с
конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено
обстоятелство или за конкретно явление, което трябва да предизвика от гледна
точка на общоприетия морал и добри нрави отрицателна оценка на обществото, или
да преписва престъпление. Разгласяването на позорно обстоятелство или
приписването на престъпление са част от средството за извършване на деянието,
но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи
на проверка за истинност, защото е продукт на мисловна дейност.
Въззиваемата
не е осъществила изпълнителното деяние на посоченото престъпление, тъй като и в
двата сигнала е посочила, че твърденията си основава на направени от нея
справки в Службата по вписвания гр.Ловеч и Информационната система за
разпределяне на земеделски земи ІІ за стопанската година от 01.10.2015 г. до
30.09.2016 г. за землището на с.Славяни, ЕКАТТЕ 67060, както и като
непосредствен участник в тези разпределяния, в следствие на което е установила,
че е имало дописани имоти в договорите за аренда на земеделски земи, поради
което счита, че тъжителят Д. е подал декларации по чл.70 от ППЗСПЗЗ с неверни
данни, а във втория сигнал и че „…вероятно се касае за неправомерно ползване на
т.н.”бели петна”, неправомерно получаване на средства /субсидии по СЕПП,
възстановяване на акциз върху горивата, злоупотреба с Европейски средства/. Въззиваемата
е изложила в първия сигнал какъв според нея и закона би следвало да реда за
осъществяване на тези права на регистрираните земеделски производители. По този
начин И. е упражнила правото си на мнение и е дала е оценка съобразно
собствената си компетентност и информираност на факти и обстоятелства, които тя
лично е възприела след направените справки в Службата по вписвания и
Информационната система, заявявайки защо счита за нарушен реда за разпределение
на земеделските земи в землището на с.Славяни и е потърсила съдействие от
съответните държавни органи. По делото безспорно е установено заключението на вещото лице К. по
първата съдебно-техническа експертиза на л. 45-48, че е налице разминаване в договорите представени в ОСЗ с
тези вписани в Службата по вписвания, като са били изключени и разпределени като бели петна за
стопанската 2015-2016 година, видно от доклади изх.№ РД-05-126/12.02.2016 г.
/л.181/ и изх.№ РД-05-124/12.02.2016 г. /л.182-194/. Поради изложеното
законосъобразно ЛРС е приел, че въззиваемата не е осъществила състава на
престъплението клевета, тъй като за разлика от фактите и обстоятелствата, които
имат обективно отражение в действителността, мнението и оценката на фактите и
обстоятелствата не подлежат на проверка за истинност или не, поради което, те
не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
клеветата и не представляват противоправно деяние. Правилно съдът е приел, че И.
е изразила с подаването на двата сигнала мнение и лична позиция и не е
разгласила позорни обстоятелства за въззивника. Целта на И., подавайки двата
сигнала, е била да упражни правото си на мнение и да търси съдействие от
съответните държавни органи за обстоятелства, които са й станали известни във
връзка с упражняваната от нея дейност.
Деянията са
несъставомерни и от субективна страна. От събраните по делото доказателства се
установява, че по описа на ОД на МВР Ловеч е било образувано досъдебно производство
№ 78/15 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1, във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 2013 –
Въззивната
инстанция не споделя и аргумента на адв. Г., че следва да се отмени отмените обжалваната присъда
и делото да се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав на съда поради
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
мотиви. Съдът е обсъдил всички изложени
доводи и аргументи, изложил е подробни мотиви, които изцяло се споделят от тази
инстанция.
Присъдата
следва да бъде потвърдена и в гражданската част, с която са отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани, предявените
от Д.Д. срещу Ц.И. граждански искове за неимуществени вреди /първия за сумата
от 3 000 лева и втория за сумата от 2 000 лева/, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.11.2016 г. до окончателното й изплащане, а втория за
сумата от 2 000 лева, също представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.11.2016 г. до окончателното й изплащане. Не е налице състава на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно не е установено противоправно
и виновно поведение от въззиваемата. По делото не са доказани и претърпени от въззивника
неимуществени вреди.
В съответствие с разпоредбата на чл. 190,
ал.1, пр. 2 от НПК съдът е осъдил Д.Г.Д. да заплати на Ц.П.И. сумата от 558. 90
лева, представляваща направени по делото съдебно - деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение, а на Районен съд гр. Ловеч да заплати сумата от 165.
00 лева, представляваща разноски по делото.
Ловешкият окръжен съд
приема, че следва да се потвърди присъда №
30/11.09.2018 г. по ЧНХД № 4109 по описа за
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
30/11.09.2018 г. по ЧНХД № 4109 по описа за
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.