Р Е Ш Е Н И Е
№…………./2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 15.11.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на
петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№762/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищеца Ст.А.
твърди, че е работил на длъжността „пазач, въоръжена охрана” при ответника
военно формирование **** В****, за времето от 14.01.2013г. до 1.01.2019г.
когато е бил освободен от работа със Заповед №**** на осн. чл.325, ал.1, т.3 от КТ.
Ищецът сочи, че не е била на лице нито една от двете предвидени по чл.68, ал.1,
т.3 и 4 от КТ предпоставки поради което трудовото му правоотношение не може да
бъде прекратено на посоченото в заповедта основание. Сочи се, че трудовия
договор на ищеца е бил безсрочен и поради това не може да се прекратява като
срочен поради изтичане на срока му. Моли се, да се признае уволнението за
незаконно и да се отмени заповедта в която то е обективирано,
като ищецът се възстанови на заеманата преди това длъжност „пазач, въоръжена
охрана“, предвид това, че А. е останал без работа след прекратяване на
трудовото му правоотношение се моли да се осъди ответника да му заплати сумата
от 4 406.74лв. обезщетение за оставане без работа за времето от
3.01.2019г. до 3.07.2019г., заедно със законната лихва върху главницата считано
от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата, да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 056.68лв. допълнително
възнаграждение за положени 700ч. извънреден труд за периода от 1.01.2016г. до
31.12.2018г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до
окончателното изплащане на сумата тъй като ищецат е
работил на 12ч. работни смени продължавали реално по 12ч. и 30мин., да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 056.68лв. неплатено допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от
1.01.2016г. до 31.12.2018г., да се присъдят и 1 344лв. пътни разходи на
ищеца от гр.Варна до местоработата му складов район К**** и обратно за времето от 1.01.2016г. до 31.12.2018г. за 320
работни смени поради липса на осигурен транспорт от страна на ответника и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е депозирал
отговор в който сочи, че на първо място атакуваната заповед не е издадена от
командира на военното формирование ответник по делото поради което исковете за
отмяна на заповедта и за възстановяване на работа следва да се считат за
неоснователни. Сочи се, че са неоснователни и исковете за обезщетения, тъй като
съгласно действалите при ответника допълнителни разписания на длъжностите,
длъжността заемана от ищеца е била предвидена за срочен договор поради което
договорът му следва да се счита за такъв. Твърди се, че ищецът не е полагал
извънреден труд в периода за който се иска заплащане на възнаграждение за
такъв, като дори е работил по-малко от дължимото се. Ако се уважи иска се сочи,
че следва да се вземе предвид, че ищецът е получил 468.94лв. за положен
извънреден труд, който следва да се приспаднат от претенцията му. Твърди се, че
ищецът претендира неправилно заплащане на извънреден труд включвайки в това
число и един час на смяна за време за хранене. По отношение искането за
заплащане на незаплатени суми за трудов стаж и професионална квалификация се
сочи, че същият се оспорва поради това, че стажът на ищеца е набран на различни
длъжности предвиждащи различни проценти. По искането за заплащане на пътни
разноски се сочи, че ищецът не е искал заплащане на такива. Ответникът е развил
подробно доводите си на 20 листа, като моли да му се присъдят и разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ, чл.128 от КТ, чл.262 от КТ и чл.294, т.3 от КТ.
Съдът, след
като се запозна с предявените искове, становището на ответната страна и
събраните по делото доказателства, ценейки ги при условията на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от
представените трудов договор №**** и
допълнителни споразумения към него ищецът считано от 14.10.2013г. е работил при
ответника на длъжност охранител със шифър****, като последното изменение на договорното отношение е от
29.12.2017г. след което същото със заповед на командира на ответника №***-**** е
прекратено считано от 1.01.2019г. на осн. чл.63, ал.3
от КТ и е разпоредено изплащане на обезщетение по
реда на 224, ал.1 и 2 от КТ във вр.чл.177 и чл.178 от КТ.
Страните не
спорят, че между тях е имало сключено трудово-правно отношение, като спорът е
на първо място относно характера на същото, а именно дали договорът е бил
срочен или след изтичането на първоначално уговореният срок се е трансформирал
в безсрочен. Видно е от представения трудов договор, че още при сключването му
той е бил уговорен като срочен за срок от 14.10.2013г. до 31.12.2013г. По
делото липсват доказателства от които да се установява след изтичането на
посочения срок страните са предприели действия във връзка с промяна на
уговорката за срок, а от друга страна не се спори от представените допълнителни
споразумения косвено се установява, че ищецът е продължил да работи при
ответника. При това положение решаващия състав приема, че е настъпила
хипотезата на чл.69 от КТ и трудовото правоотношение е преминало от срочно в
безсрочно. Едва с представеното допълнително споразумение №*** е поставен отново въпросът за
продължителността на договора, като е посочено че той е срочен за времето от
1.04.2015г. до 31.12.2015г., в последствие е продължен с друго споразумение за
времето от 1.01.2016г. до 31.12.2016г., пак по същия начин е продължен за
времето от 1.01.2017г. до 31.12.2017г. и за времето от 1.01.2018г. до
31.12.2018г. При това положение настоящия състав приема, че след като се е
преминало от срочно към безсрочно трудово отношение в последствие са се
извършили действия в обратната посока, а именно за преминаване от безсрочно към
срочно трудово отношение. Тук обаче следва да се има предвид ограничението на
чл.67, ал.3 от КТ и тълкуването дадено в практиката на ВКС с Решение № **** от
19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №****, ГК, докладчик председателят Б**** Б**** сочещо, че:
Съгласно чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време не
може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на
работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен
документираното съгласно изискванията на чл.119 КТ споразумение за промяна на
съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на
отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият
договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Това
отклонение от общите правила за изменяване на
трудовия договор е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов
договор в срочен по съгласие на страните. То не е приложимо при уговарянето на
други промени в съдържанието на трудовия договор и по-специално при уговарянето
на срок за изпитване при заемането на нова, съществено различаваща се длъжност.
При настоящия случай липсват доказателства именно за наличието на такъв нарочен
документ в който да е обективана волята отправена от
работника към работодателя за преминаване от безсрочен към срочен договор.
При това положение решаващия състав приема, че заповедта с която се
прекратява трудовото правоотношение по реда на чл.325, ал.1, т.3 от КТ се явява
незаконосъбразна, тъй като трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено като срочно поради изтичане на уговорения срок, а в
действителност то е било безсрочно и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
следва да се уважи.
Произнасянето в положителен смисъл по иска с правно осн.
чл.344, ал.1, т.1 от КТ имащ обуславящ характер съобразено със събраните по
делото доказателства води на извода за основателност и на иска по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ поради което следва да се постанови възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „пазач, въоръжена охрана“.
По отношение на втория иск по чл.225, ал.1 от КТ вр.
чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от 4 406.74лв. обезщетение
за оставане без работа за времето 3.01.2019г. до 3.07.2019г., съдът приема
следното:
Ищецът е представил копие от последна страница на трудова книжка и
справка от НОИ от които се установява, че ищецът не е започвал работа и не е
бил осигуряван в периода на иска. От друга страна претенцията му е съобразена
със заключението на вещото лице по приетата ССчЕ
което е посочило, че размера на дължимото се обезщетение възлиза на
4 406.74лв. поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
По иска по реда на чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от
1 428.60лв. останало незаплатено възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, съдът приема, че посоченият иск предвид разпределената доказателствена тежест поставя ответника в положение да
докаже, че е платил дължимите се на ищеца трудови възнаграждения в цялост. При
настоящия случай ответникът не е представил доказателства в посочената насока,
а вещото лице по цитираната ССчЕ е посочило, че за
времето от 1.01.2016г. до 31.12.2018г. е останало да се дължи възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на общо 1 428.60лв.,
като претенцията е съобразена от ищеца със заключението на вещото лице и поради
това искът следва да се разглежда като доказан по основание и размер.
По искът с правно основание чл.262 от КТ за заплащане на сумата от 1 056.68лв. допълнително възнаграждение за извънреден труд за времето от
1.01.2016г. до 31.12.2018г. решаващия състав приема следното:
Съгласно представения трудов договор на ищеца той е следвало да работи
при ответника с месторабота складов район „Каваклар“
при нормиран работен ден на смени от по 12 часа, като твърденията са, че реално
са полагани по 12.30ч. по разпореждане на работодателя. За установяване
степента на заетост на ищеца са приложени графиците за нарядите от м.януари
2016г. до м.декември 2018г. Вещото лице е посочило в заключението си и е
потвърдило при изслушването си от съда, че се установява несъответствие между
броя на смените по представените от ответника графици и твърденията на ищеца.
При това положение съдът намира, че следва да се позове на установените по
записванията при ответника смени поети от работника предвид това, че става дума
за редовно водени графици в единица с висока отчетност. При това положение
съгласно посоченото заключение работодателят дължи на ищеца сумата от
1 128.81лв., като тази сума надхвърля претендираните
1 056.68лв. поради което претенцията следва да се уважи изцяло.
По иска за заплащане на сумата от 1 507.80лв. на осн. чл.294, ал.3 от КТ за пътни разходи на ищеца за
времето от 1.01.2016г. до 31.12.2018г. решаващия състав приема следното:
Ищецът не е представил каквито и да било доказателства за това, че в
негова полза е съществувала дадена от ответника възможност да получава средства
за покриване на транспортните разноски от местоживеенето му до местоработата
му. Ответникът е представил Заповед на командира на в.ф. ****с която се регламентира отпускането на посочените средства, като
наличието на такава практика се потвърждава и от представените заповеди №**** и №**** и №**** в които изрично са упоменати лица на които е предоставено право на
посочените допълнителни средства за път до работното място. Следва да се има предвид, че ищецът макар да е бил на работа през тези
три години за които се отнасят посочените заповеди не фигурира в нито една от
тях, което води на извода, че той не е подавал искане да бъде включен в тези
списъци. От друга страна следва да се има предвид и това, че освен да има право
на изплащане на транспортни разходи работникът следва изрично да докаже че ги е
сторил, като в тази насока липсват ангажирани доказателства. Предвид изложеното
решаващия състав намира, че този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по
основание.
Предвид частичното уважаване на претенциите и направеното искане
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер
на 1 780лв., а от своя страна ищеца следва да заплати на ответника 50лв. юрисконсултско възнаграждение и 35лв. разноски.
Ответника също така следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на районен съд Варна сумата от 333.41лв. такси и
80лв. разноски.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА за
незаконно и отменя прекратяването на трудовото правоотношение на С.А.А. ЕГН********** *** и Заповед №**** на
командира на В**** ф********, в която то е обективирано,
на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
С.А.А. ЕГН********** *** на заеманата преди прекратяването на
трудовото правоотношение длъжност „пазач въоръжена охрана“ във В****, на осн. чл.344,
ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА В**** да заплати на С.А.А.
ЕГН********** *** сумите както следва:
4 406.74лв. обезщетение за оставане без работа за времето
3.01.2019г. до 3.07.2019г., на осн. чл.225, ал.1 от КТ вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ
1 428.60лв. останало незаплатено възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит за времето от 1.01.2016г. до 31.12.2018г. на осн. чл.128, т.2 от КТ
1 056.68лв. допълнително
възнаграждение за извънреден труд за времето от 1.01.2016г. до 31.12.2018г., на
осн. чл.262 от КТ
заедно със
законната лихва върху тези суми от датата на сезиране на съда-18.01.2019г. до
окончателното им изплащане и 1 780лв.
сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.А. ЕГН********** *** срещу Военно
формирование 32 140 гр.В*** иск за
заплащане на сумата от 1 507.80лв.
за пътни разходи на ищеца за времето от 1.01.2016г. до 31.12.2018г. на осн. чл.294, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА С.А.А. ЕГН********** *** да заплати на
В**** ф**** **** гр.В**** сумата
от 85лв. разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В**** ф**** 3**** гр.В**** да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Варна сумата от 413.41лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: