РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100502071 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе придвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по постъпили две
въззивни жалби: едната въззивна жалба е подадена от „ГИТЕКС“ ЕООД представлявано от
Георги Георгиев – управител чрез адв. З.Марчева против Решение № 1951 от 28.09.2023г.
постановено по гр. дело № 716/2023г. по описа на РС-Бургас в частта с която е отхвърлен
предявения от „ГИТЕКС“ ЕООД частичен иск срещу „КОМОТЕК“ ЕООД, относно сумата
от 3000лв., претендирана като част от сума, в размер на 24 634,97лв. - неплатен остатък от
задължение по фактура № **********/11.04.2014г., която фактура е на обща стойност с ДДС
39 536,06 лева. Сочи, че БРС неправилно, приема, че относно фактура №
**********/11.04.2014г. с падеж 21.04.2014 год., погасителната давност е изтекла на
21.04.2019 год., като потвърждението е направено на 04.09.2019 год., поради което не е
започнала да тече нова погасителна давност. Твърди, че независимо от направеното
потвърждение, съдът не е взел предвид всички релевирани в исковата молба факти, а
именно, че е налице частично плащане по процесната фактура, което представлява
признание на задължението по фактурата, преди писмото-потвърждение, подписано на
04.09.2019 год. Твърди, че пълният размер на задължението по фактурата е 39536,06лв.,
частично платена от които по настоящото производство се претендира незаплатения
остатък, в размер на 24 634,97лв. и че са направени няколко частични плащания по фактура
№ **********/11.04.2014г. в общ размер от 14901.09лв. и така от датата на извършените
частични плащания е започнала да тече нова давност която не е изтекла към извършеното
потвърждение. Твърди, че задължението по процесните фактури никога не е било спорно и
многократно признавано от управителя на дружеството. Моли съдът да отмени решението в
1
обжалваната част, като неправилно. Претендира направените разноски.
Въззиваемото дружество „КОМОТЕК“ ЕООД не е представило отговор на в.жалба.
Втората въззивна жалба е подадена от „КОМОТЕК“ ЕООД представлявано от
Венцислав Желязков – управител чрез адв. В.Скочев против Решение № 1951 от 28.09.2023г.
постановено по гр. дело № 716/2023г. по описа на РС-Бургас в частта с която е
„КОМОТЕК“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца претендираните суми. Счита решението
за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В представен отговор „ГИТЕКС“ ЕООД оспорва жалбата на „КОМОТЕК“ ЕООД
и моли решението в обжалваната част от „КОМОТЕК“ ЕООД да бъде оставено в сила.
Въззивните жалби са допустими подадени от легитимирани страни в процеса, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред РС Бургас е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД от
„ГИТЕКС” ЕООД против „КОМОТЕК” ЕООД и В. Г. Ж. иск за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв., предявена частично като част от сумата
от 109 094,72 лв., представляваща неплатена цена на продадени горива съгласно фактура №
**********/11.04.2014 г. на обща стойност 39 536,06 лв., по която е налице неплатен
остатък от 24 634,97 лв., от които частично се претендират 3 000 лв., фактура №
**********/29.08.2014 г. на обща стойност 42 412,37 лв., от които частично се претендират
3 000 лв., и фактура № **********/30.09.2014 г. на обща стойност 42 047,38 лв., от които
частично се претендират 4 000 лв. Ищецът в иснковата молба е твърдял, че между
„ГИТЕКС” ЕООД и „КОМОТЕК” ЕООД е бил сключен договор за покупко-продажба на
горива при условия на разсрочено плащане № 171/01.12.2012 г., и ищецът е продал на
ответното дружество горива и са били издадени горепосочените фактури, но същите не са
платени от ответника, като частично плащане имало само по фактура №
**********/11.04.2014 г. като останалото неплащане по тази фактура било в размер на
24634.97лв. Твърди се също така, че ответникът В. Ж. се е задължил да отговаря солидарно
с дружеството - купувач за всички последици от неизпълнение на договора.
В подадения в законоустановения срок по делото отговор от ответника, се твърди,
че искът е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен. Заявено е, че претендираните
суми не се дължат, тъй като задълженията по процесните фактури са погасени по давност и
не са налице хипотезите на чл. 116 от ЗЗД, които да са довели до прекъсване на давността за
вземанията по процесните фактури, тъй като представените с исковата молба писма за
потвърждения не носят подписа на лице, оправомощено да подписва обвързващи
„КОМОТЕК“ ЕООД волеизявления. Молят искът да бъде отхвърлен изцяло и на
ответниците да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Не се спори и се установява от представения Договор (при условия на разсрочено
плащане) № 171/01.12.2012 г., че „ГИТЕКС” ЕООД - продавач и „КОМОТЕК” ЕООД и В. Г.
2
Ж. - купувачи, са сключили договор за покупко-продажба на течни горива и други течни
петролни продукти, като съгласно чл. 9.1 на договора плащането на продадените стоки е
следвало да се извършва до 10-тия ден от деня на експедицията, а в чл. 14 е посочено, че
физическите лица се задължават солидарно с дружеството – купувач за всички последици от
неизпълнението на задълженията от страна на купувача, включително и за разноските по
събиране на вземането.
Представени са три фактури – фактура № **********/11.04.2014 г. на стойност 39
536,06 лв. с падеж на задължението на 21.04.2014 г., фактура № **********/29.08.2014 г. на
стойност 42 412,37 лв. с падеж на задължението на 08.09.2014 г. и фактура №
**********/30.09.2014 г. на стойност 42 047,38 лв. с падеж на задължението на 09.10.2014 г.
Относно фактура № **********/11.04.2014 г. на стойност 39 536,06 лв. ищецът е посочил в
исковата молба, че е налице частично плащане и по тази фактура е останала наплатена
сумата от 24634.97лв., а общо по трите фактури задължението е в размер от 109 094,72 лв.
Тъй като ответниците не са оспорили доставките описани във фактурите и цената,
а се позовават само на изтекла давност, първоинстанционния съд с протоколно
определение от 26.06.2023 г. съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между тях е бил сключен договор, въз основа на който
ищецът е продал на ответниците посочените в трите фактури стоки на посочените във
фактурите цени, както и че са налице неплатени задължения по трите фактури в общ размер
от 109 094,72 лв.
Представени са от ищеца три писма-потвърждения, изхождащи от „КОМОТЕК“
ЕООД както следва: писмо за потвърждение от 04.09.2019 г. с което е признато, че към
31.12.2018 г. задълженията на „КОМОТЕК“ ЕООД към „ГИТЕКС“ ЕООД са в общ размер
от 128 360,08 лв., като в писмото е положен подпис без да са посочени имената на лицето
положило подпис; писмо-потвърждение (без дата) с което е признато, че към 31.12.2019 г.
задълженията на „КОМОТЕК“ ЕООД към „ГИТЕКС“ ЕООД са в общ размер от 136 101,73
лв. като е положен подпис и записано името – В.Ж. и писмо-потвърждение (без дата) с
което е потвърдено, че към 31.12.2020г. тези задължения са били в общ размер от 143 864,59
лв. с положен подпис и записано името на Д.Павлова.
Във връзка с оспорването автентичността на положените подписи е назначена
съдебно-графологична експертиза и от заключението се установява, че подписът върху
писмо-потвърждение за задълженията на ответното дружество към 31.12.2018 г. е положен
от В. Г. Ж., подписът върху писмо-потвърждение за задълженията на дружеството към
31.12.2019 г. не е положен от него, а подписът върху писмо-потвърждение относно
задълженията на дружеството към 31.12.2020 г. не е положен от Детелина Павлова.
Първоинстанционния съд с решението си е уважил частично иска, като е приел, че
останалата неплатена сумата по фактура № **********/11.04.2014 г. в размер на
24634.97лв. не се дължи, тъй като е погасена по давност.
Съдът намира постановеното решение за валидно и допустимо.
3
Предявения иск е с правно основане чл.79, ал.1 ЗЗД и се установи, че ищецът е
изпълни задължението си и продал на ответника стоката описана в представените
фактури. Ответникът не твърди да е изпълнил задължението си и да е платил
претендираните суми. Тъй като ответникът се позовава на погасителна давност, следва да
се прецени изтекла ли е давността и кога. Представени са три фактури: фактура №
**********/11.04.2014 г. с падеж на плащане 21.04.2014 г., фактура №
**********/29.08.2014 г. с падеж на плащане 08.09.2014 г. и фактура №
**********/30.09.2014 г. с падеж на плащане 09.10.2014 г. При така посочените във
фактурите падежи, следва да се приеме, че пет годишната погасителната давност по
отношение на тези задължения би изтекла съответно на 21.04.2019 г., 08.09.2019 г. и
09.10.2019 г. След като обаче с писмо-потвърждение от 04.09.2019 г. Венцислав Желязков -
управител на „КОМОТЕК“ ЕООД е признал наличието на неплатени задължения в общ
размер от 128 360,08 лв., то течащата погасителна давност е прекъсната и е започнала да
тече нова давност, считано от 04.09.2019г. Така вземането по фактура №
**********/11.04.2014 г. с падеж на плащане 21.04.2014 г. е погасено по давност, тъй като
писмото потвърждение е от 04.09.2019г.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, а
именно, че задължението по фактура №**********/11.04.2014 г. е погасено по давност.
Съдът не взе предвид представените с жалбата счетоводен баланс към 31.12.2018г. и 3бр.
справки по хронолигия за плащания по фактура **********/11.04.2014 г., тъй като е
преклудирана възможността на ищеца да представи тези доказателства пред въззивната
инстанция. Тези доказателства не са нови и не са били представени своевременно в
първоинстанционното производство.
По отношение задълженията по фактура № **********/29.08.2014 г. на стойност
42 412,37 лв. с падеж на 08.09.2014 г. и фактура № **********/30.09.2014 г. на стойност 42
047,38 лв. с падеж на 09.10.2014 г. същите са дължими и жалбата на „КОМОТЕК“ ЕООД е
неоснователна. Тези задължения не са погасени по давност и сумите се дължат.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, и при споделяне на мотивите
на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272
от ГПК, решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1951 от 28.09.2023 г. постановено по гр. д. №
4
20232120100716 /2023 г. по описа на РС – Бургас
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5