№ 913
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110157270 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
09.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 57270/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от В. М. СП. срещу ............ – гр. София, като се твърди, че
за периода 01.06.1991 г. до 12.12.1992 г. била работила в авиокомпания „ДЕ“ ООД на
длъжност „стюардеса“ на полети със самолет А310. Поддържа, че е изпълнявала трудовите
1
си функции на ненормиран работен ден, предвид спецификата на работа, а трудовото
възнаграждение било изплащано ежемесечно. Навежда доводи, че работодателят е бил
първата частна авиокомпания, която била прекратено през 1993 г. без правоприемник.
Излага съображения, че във връзка с подготовка на документи за пенсия, се била сдобила с
удостоверение от НОИ, че липсват писмени данни относно трудовия и осигурителния стаж
при посочения работодател. Твърди, че трудовият стаж бил отразен в летателната книгата на
авиокомпания „Б“, където страниците били заверени от работодателя. Иска признаване на
трудовия и осигурителния стаж за процесния период.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че исковата молба е недопустима, тъй като не отговаряла на изискванията на закона и не
било предоставено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, освен това не бил посочен адреса
на работодателя и не били представени доказателства за друга част от релевантните
обстоятелства. Твърди, че нямало доказателства, че ищцата била осигурено лице през
процесния период. Поддържа, че съобразно чл. 7 от ЗУТССР можело да се установява
наличието на осигурителен стаж, но само при положение, че лицето е било от кръга лица по
чл. 2 ЗУТССР. Навежда доводи, че нямало данни за наличието на трудово правоотношение
за процесния период, съответно, че ищцата е имала качеството „осигурено лице“. Излага
съображения, че свидетелски показания не се допускали, ако липсвали писмени
доказателства, които да установят верността на трудовия и осигурителния стаж, които да са
издадени от работодателя или осигурителя при който е придобит стажа. Твърди, че
претенцията е неоснователна, тъй като липсвали доказателства, че ищцата е осигурено лице
за процесния период, както и че липсвали данни, че ведомостите са изгубени или
унищожени, както и удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР. Иска исковата молба да бъде
върната като недопустима, съответно претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 4, изр. 2 ГПК, във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, във вр. чл. 1, ал. 2, във вр. чл. 2 Указ №
527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред (отм.).
Представено е удостоверение с изх. № 5510-Н-16/08.09.2021 г. от ............ – гр. София,
като се установява, че в архива на НОИ липсват писмени данни за положен трудов и
осигурителен стаж от В. М. СП. при работодател „ДЕ“ ООД.
Следователно предявеният иск е допустим, доколкото по настоящото дело е издадено
удостоверение от НОИ, като лице което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са изгубени или унищожени – така Решение № 217 от 3.10.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 223/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 693 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
221/2010 г., III г. о., ГК , а с оглед обстоятелството, че юридическото лице, при се твърди да
е положен труд е прекратено без правоприемник, то единствен надлежен ответник се явява
съответното ............ – така Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. №
2
2/2015 г., ОСГК; Решение № 108 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2013 г., III г. о.,
ГК.
С оглед принципът tempus regit factum и доколкото в ПЗР на ЗУТОССР няма изрична
разпоредба в обратен смисъл, то настоящият съдебен състав намира, че правната
квалификация на предявената претенция следва да бъде съобразно отмененото
законодателство, което е било действащо в периода за който се иска установяване на
трудовия стаж при пенсиониране по съдебен ред. Нещо повече, в тази насока е и правилото
на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, съгласно което по реда на този закон може да се установява
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Основателността на предявения иск се обуславя от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е
полагал труд на твърдяната длъжност на пълен работен ден за твърдения период, съответно
да е бил от категорията на лицата, които е следвало да бъдат осигурявани, съответно да
попада в кръга на лицата, на които се признава трудов и/или осигурителен стаж без да са
работили; 2) документите удостоверяващи трудовият или осигурителният стаж да са
загубени или унищожение, което да бъде удостоверен от работодателя, осигурителя,
неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други трудови и осигурителни книжа.
В открито съдебно заседание от 31.01.2022 г., съдът по реда на чл. 183 ГПК е
извършил констатация от представена летателна книга на „бордна домакиня“ – В.М. Я от
05.01.1979 г., като в същата са били извършени отбелязвания от „ДЕ“ ООД от 1991 г. и 1992
г. с отбелязани общо за 1991 г., 417 часа и 25 мин. летателно време за периода от м.06. до
м.12 на самолет „А 310“ с длъжност „стюардеса“, съответно летателни часове за периода
м.01.1992 г. до м.12.1992 г., конкретно посочени за месеците – 46 часа, 44 часа, 54 часа, 58
часа, 62 часа, 48 часа, 28 часа, 18 часа, 51 часа и 24 часа за м.10.1992 г., като
удостоверяването е извършено от „ДЕ“ ООД, като за м.09. и м.10 са налице заличавания с
коректор.
Съгласно правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдът оценява доказателствената
сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая летателната
книга, респ. извършените констатации по реда на чл. 183 ГПК не са оспорени от ответника,
като с оглед останалите представени по делото доказателства, вкл. гласни доказателствени
средства (обсъдени по-долу в мотивите), се достига до извод, че удостоверяванията от
работодателя на правнорелевантни факти за изпълнение на трудовите задължения на ищцата
се потвърждават изцяло, поради което съдът счита, че следва да кредитира представеното
писмено доказателствено средство, респ. извършени констатации по реда на чл. 183 ГПК.
По делото е представена декларация (л. 21 и 24 в кориците на делото), с която
ищцата под страх от наказателна отговорност е потвърдила всички изложени в исковата
3
молба обстоятелства. В случая макар и принципно декларацията да представлява твърдение
на страната, в случая е налице изключение, доколкото законодателят изрично, както в чл. 7
Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред (отм.), респ. чл. 8
ЗУТОССР, законодателят изрично я е предвидил като писмено доказателствено средство.
Действително, не може да се уважи установителен иск за трудов стаж само въз основа на
подадената от ищеца декларация по чл. 7 УУТССР (отм.), респ. чл. 8 ЗУТОССР, тъй като
същата няма доказателствената стойност да установи пълно и главно релевантните
обстоятелства – така Решение № 447 от 12.II.1963 г. по гр. д. № 75/63 г., III г. о., , но тя
може да послужи за изясняване и установяване на някои части и подробности на
претендирания трудов стаж при условие, че последният в основните си елементи е
установен от събраните по делото доказателства. Тоест, декларацията е само индиция (т.
нар. доказателствен факт – косвен доказателство), което когато е подкрепено от останалите
доказателства по делото може да доведе до пълното и главно установяване на
доказателствено релевантните обстоятелства.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите КК и ЕК.
От казаното от св. К се установява, че познавала ищцата, като били бивши колежки.
Свидетелят също била стюардеса, като започнала да работи през 1980 г., а ищцата вече била
стюардеса. След това в „ДЕ“ отново били колежки от средата на 1991 г. до края на 1992 г.
До 1991 г. изяснява, че работела в авиокомпания „Б“, а след 1991 г. в „ДЕ“. Свидетелства, че
били екипа, като имали съвместни полети в този период на съществуването на
авиокомпанията, като с ищцата били летели заедно на самолет „Еър Бъз А 310“. Установява,
че след като напуснали „Б“ имало конкурс с около 40 човека, като стюардесите били
избрани от състава на „Б“. Изяснява, че жена на име ЕД им била ръководител, като тя
избрала стюардесите за „ДЕ“ ООД, която била първата частна авиокомпания, която била
отделно дружество от „Б“. Свидетелят сочи, че тя лично имала УП 2 и УП 3 и вече била
пенсионер. Изяснява, че документите й били предоставени при напускането.
При разпита на свидетеля К се изяснява, че познавал Валя от 1983 г. Били работили
заедно в авиокомпания „Б“, а от 1991 г. се преместили в първата частна авиокомпания „ДЕ“
ООД. Имали съвместни полети. Свидетелства, че той бил командир на самолет, а ищцата
била старша стюардеса на екипажа на самолета. Сочи, че реално в „ДЕ“ ООД, той бил от
втората група, а ищцата била от първата от месец май или юни 1991 г., а той бил от
м.08.1991 г. Установява, че той бил от вторите десет пилота, които били взети до м.04.1993
г. по договор. Сочи, че били заедно до месец януари или февруари 1993 г., като извършвали
полети на самолет „Еър Бъз А 310“. Свидетелства, че когато той постъпил в „ДЕ“ ООД,
Валя вече работела там. Изяснява, че не знае какво представляват УП, тъй като нямал
годините и трудовия стаж в България. Имал трудова книжка, като при напускане на
пилотите им се издавало писмо в което било посочени, че определено лице е работело на
определена длъжност в посочен период, което да послужело при започване на друга работа.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелят М. и св. К за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски
4
и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния
спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не
може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на
показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си
спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето,
поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия
по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране
на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори. В тази насока е необходимо да се отчете и обстоятелството, че фактите
за които свидетелите дават показания са възприети непосредствено от тях, като макар и
отдалеченият период от време свидетелите ги изясняват в достатъчна степен.
Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства намира, че ищцата е провела пълно и главно доказване на
материалните предпоставки за уважаване на предявеният иск, поради което същият е
основателен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищцата – така Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2015 г., ОСГК . Ищцата не е поискала присъждането на деловодни разноски, като не е
доказала, че реално е сторила такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК не следва
да й се присъждат.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР е предвидено, че по делата за установяване
на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. Следователно в случая е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 80,00 лева, представляващи дължима
държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТД – гр. София, адрес: гр.
.................., на основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, във вр.
чл. 1, ал. 2, във вр. чл. 2 Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по
съдебен ред (отм.), че В. М. СП., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................... има трудов стаж
за периода 01.06.1991 г. до 31.12.1992 г., ., който се зачита при пенсиониране, на длъжност
„бордна домакиня (стюардеса)“, при ненормиран работен ден и при ежемесечно заплащане
на трудовото възнаграждение в авикомпания „ДЕ“ ООД (понастоящем заличено без
5
правоприемник), със седалище и адрес на управление: гр. ..................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ТД – гр. София, адрес: гр. .................. да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 80,00 лева,
представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6