Решение по дело №9032/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4399
Дата: 21 юли 2024 г.
Съдия: Евгени Георгиев
Дело: 20231100109032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4399
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100109032 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] В искова молба от 09.08.2023 г. Л. С. завява, че на 23.12.2020 г. е
участвала в ПТП, предизвикано от Е. Г.. От ПТП Л. С. е получила: сътресение
на мозъка; разкъсване на кръстните връзки на дясното коляно; изместване на
капачката; други травми на мускули и сухожилия в областта на дясното
коляно и дясното бедро.

[2] От уврежданията Л. С. е претърпяла болки, страдания и неудобства,
които оценява на 30 000,00 лева. Също така, тя е заплатила и 140,00 лева за
лечението си

[3] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Е. Г. е била
1
застрахована при ответника ЗАД „Д...Б.: Ж.И З.“ АД (Д...Б.). На 22.12.2021 г.
Л. С. е поискала от Д...Б. да заплати обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Д...Б. не го е направил. Затова Л. С. моли съда да осъди
Д.Б. да заплати:
- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
- 140,00 лева обезщетение за имуществени вреди;
- законната лихва от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане;
- разноските по делото (искова молба, лист 2-5).

2. По писмения отговор на ответника

[4] Д...Б. е подал писмен отговор на 09.10.2023 г. Той е заявил, че:
1. Е. Г. не е причинила ПТП;
2. Л. С. не е претърпяла твърдените неимуществени вреди и не е
направила разходи за лечението си;
3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;
4. Л. С. е пострадала по време на изпълнение на служебните си
задължения, което представлява трудова злополука и обезщетението следва да
бъде заплатено от работодателя, тъй като всяко допълнително обезщетение би
било възнаградително;
5. Л. С. е допринесла: а) за настъпването на ПТП, тъй като се е движела
по пътното платно (на паркинг) без да се съобрази с движението на
автомобилите; б) за по-бавното си възстановяване поради наличие на
заболявания, предхождащи увреждането, и неспазване на лекарските
предписания. Затова Д...Б. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л.
46-49).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява
2

[5] Не се спори, че Л. С. е била роден на ******* г. Тя е работела като
полицай в 3-то РПУ в София; била е разведена и сама се е грижила за детето
си; била е подвижна и не е имала проблеми със стави и колене (показанията на
свидетелката А., л. 139-140).

[6] На 23.12.2020 г. около 11:35 часа Л. С. и свидетелят З. са
патрулирали около паркинга на магазин Лидл на бул. „Скобелев“ в София.
Тогава свидетелката Е. Г. е потегляла на заден ход с лек автомобил „Ситроен“
от паркомясто на паркинга на магазин Лидл. Свидетелката Г. не е забелязала
Л. С., която е била на няколко метра зад автомобила „Ситроен“, с гръб.
Свидетелката Г. е изгубила контрол над управлението на автомобила
„Ситроен“ и той е ударил Л. С.. Дори Л. С. да е била с лице към автомобила
„Ситроен“, тя не би могла да предвиди внезапното му потегляне и да излезе от
коридора му за около една секунда, с каквото време е разполагала
(показанията на свидетелите Г. и З., л. 137-139; заключението и показанията
на вещото лице инж. Т., л. 151-156 и л. 168).

[7] От удара Л. С. е получила:
- контузия с хематом по медиална повърхност на дясно бедро в средна
и долна трета и коляно;
- частично разкъсване на външната странична връзка на капачката;
- възпаление на сухожилия от външната страна на дясна коленна става,
външната колатерална връзка и предна кръстна връзка (стр. 5 от заключението
на вещото лице д-р С., л. 123-129). Не се спори, че към този момент ГО на Е.
Г. е била застрахована при ответника Д...Б..

[8] Л. С. е изпитвала интензивни болки 15 дни след случилото се, а след
това те постепенно са затихвали до края на възстановителния период, който е
продължил 76 дни (стр. 5 от заключението на вещото лице д-р С., л. 123-129).
През това време Л. С. е била в отпуск поради временна неработоспособност
(болничните листа, л. 19-21). Кракът на Л. С. е бил имобилизиран 30-35 дни
(стр. 5 от заключението на вещото лице д-р С., л. 123-129).
3

[9] Докато Л. С. се е възстановявала, за нея се е грижила майка
свидетелката А., която се е преместила от Благоевград в София (показанията
на свидетелката А. л. 139-140). За лечението си Л. С. е заплатила 140,00 лева
(платежните документи, л. 30-31; стр. 6 от заключението на вещото лице д-р
С., л. 123-129).

[10] Увреждането на Л. С. е по-леко от това, предмет на обезщетяване
по решение на ВКС 60 140-2021-II Т. О. по т. д. 1 905/2020 г. Това е така,
защото увреждането, предмет на решението на ВКС, е било лекувано
оперативно. По скала от една до пет, където едно е оценката за най-лекото
подобно увреждане, а пет е за най-тежкото увреждането на Л. С. е с оценка
две-три, а това по решението на ВКС с оценка три-четири (показанията на
вещото лице д-р С., л. 85)

[11] На 22.12.2021 г. Л. С. е поискала от Д...Б. да заплати
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от уврежданията,
вследствие на описаното ПТП (молбата, л. 18). Не се спори, че Д...Б. не е
изплатил обезщетение. Липсват доказателства работодателят на Л. С. да е
заплащал обезщетение за вредите от уврежданията от процесното ПТП. Затова
съдът приема, че работодателят на Л. С. не е заплащал обезщетение.

[12] Л. С. е заплатила: 575,00 лева депозит за вещи лица (л. 144-145). Тя
е била представлявана безплатно от адвокат (л. 34) и съдът я е освободил от
внасянето на държавна такса (л. 35). Д...Б. е заплатил: 605,00 лева депозити за
вещи лица и свидетел (л. 64); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 65).
Д...Б. е бил представляван от юрисконсулт.

2. Спорни обстоятелства

[13] Спорило се е и са били събрани противоречиви доказателства
относно това, дали Л. С. е получила от ПТП сътресение на мозъка. Вещото
лице д-р С., който е ортопед, е приел, че Л. С. е получила сътресение на
4
мозъка, а вещото лице д-р С., която е невролог, е приела, че Л. С. не е
получила сътресение на мозъка.

[14] Съдът вярва на д-р С., защото тя е невролог и е компетентна да
прецени, дали Л. С. е получила сътресение на мозъка. Нещо повече, д-р С. е
приела това, след като е установила, че Л. С. не е имала наранявания по
главата, загуба на съзнание, възбудна и отпадна неврологична симптоматика.
Още по-съществено, сътресението на мозъка се е изключвало и от
специализираните образни изследвания, направени на Л. С. (заключението и
показанията на вещото лице д-р С., л. 116-119 и л. 167-168). Затова съдът не
приема, че Л. С. е получила от ПТП сътресение на мозъка.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[15] Л. С. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл.
429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди.

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

[16] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Това
той трябва да направи в границите на застрахователна сума, определена от
застрахователния договор. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[17] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:
1. Л. С. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
5
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Л. С.;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при Д...Б.;
4. вследствие на уврежданията Л. С. да е претърпяла
неимуществени/имуществени вреди;
5. Д...Б. да не е изплатил на Л. С. обезщетения за тези вреди.

[18] Съдът установи, че:
1. Л. С. е участвала в ПТП, което е покрит риск по застраховка ГО;
2. от ПТП Л. С. е получил телесни увреждания;
3. виновна за настъпването на ПТП е била Е. Г., а нейната ГО е била
застрахована при Д...Б.;
4. от уврежданията Л. С. е претърпяла болки, страдания и неудобства, и
е заплатила 140,00 лева за лечението си;
5. Д...Б. не е изплатил на Л. С. обезщетение за тези болки, страдания и
неудобства, както и за разходите по лечението. Съдът приема, че Е. Г. виновно
е причинила ПТП, защото тя е загубила контрол над управлението на
автомобила и така е причинила ПТП.

[19] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Затова
съдът осъжда Д...Б. да заплати на Л. С. 140,00 лева обезщетение за
имуществени вреди. Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неуимуществени вреди.

[20] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени
вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от
последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-
2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи
обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 23.12.2020 г.

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
6
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.

[22] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.
II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т.
т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

[23] Съдът установи, че към момента на ПТП Л. С. е била на 29 години.
От него тя е получила: контузия с хематом по медиална повърхност на дясно
бедро в средна и долна трета и коляно; частично разкъсване на външната
странична връзка на капачката; възпаление на сухожилия от външната страна
на дясна коленна става, външната колатерална връзка и предна кръстна
връзка.

[24] Л. С. е изпитвала интензивни болки 15 дни след случилото се, а
след това те постепенно са затихвали до края на възстановителния период,
който е продължил 76 дни. През това време Л. С. е била в отпуск поради
временна неработоспособност. Кракът на Л. С. е бил имобилизиран 30-35 дни.
Докато Л. С. се е възстановявала, за нея се е грижила майка свидетелката
А., която се е преместила от Благоевград в София.
7

[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700
000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00
лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00
лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
минималната застрахователна сума вече е 10 000 000,00 лева (чл. 492, т.1 от
КЗ).

[26] От 03.07.2017 г., откогато е увреждането по цитираното решение
на ВКС, до 23.12.2020 г., откогато е настоящото увреждане, икономическата
обстановка в страната се е променила, което се е отразило на размерите на
минималната работна заплата (МРЗ). Така например към 03.07.2017 г тя е
била 460,00[1], а към 23.12.2020 г. вече е била 610,00 лева[2]. Увеличението е
било 32,61% (610,00-460,00/460,00х100,00).

[27] Увреждането на Л. С. е по-леко от това, предмет на обезщетяване
по решение на ВКС 60 140-2021-II Т. О. по т. д. 1 905/2020 г. Това е така,
защото увреждането, предмет на решението на ВКС, е било лекувано
оперативно. По скала от една до пет, където едно е оценката за най-лекото
подобно увреждане, а пет е за най-тежкото, увреждането на Л. С. е с оценка
две-три, а това по решението на ВКС с оценка три-четири. С решението си
ВКС е определил 40 000,00 лева обезщетение на 50-годишния ищец за
увреждане от 03.07.2017 г.[3].

[28] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че
процесното увреждане е по-леко от увреждането, предмет на обезщетяване на
цитираното решение на ВКС, но и това, че от 2017 г. до 2020 г.
икономическата обстановка се е подобрила, като МРЗ се е покачила с 32,61 %.
Така съдът приема, че 35 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от Л. С..

8
[29] Недопустимо е съдът да присъди повече от поисканото. Затова
съдът осъжда Д...Б. да заплати на Л. С. 30 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди.

[30] Д...Б. е възразил, че Л. С. е допринесла: а) за настъпването на ПТП,
тъй като се е движела по пътното платно (на паркинг) без да се съобрази с
движението на автомобилите; б) за по-бавното си възстановяване поради
наличие на заболявания, предхождащи увреждането, и неспазване на
лекарските предписания. Съдът не установи нито едно от тези обстоятелства.
Затова възражението е основателно.

2. По разноските

[31] Л. С. търси разноски. Тя е направила такива за 575,00 лева и е била
представлявана безплатно от адвокат.

[32] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова
съдът осъжда Д...Б. да заплати на Л. С. 575,00 лева разноски, а на адвокат Б. Е.
3 050,00 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-25 000,00х0,08+2 650,00).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Д...Б. да заплати по сметка на
СГС 1 250,00 лева държавна такса (30 000,00х0,04+50,00). Ето защо съдът
[1]ПМС № 141/13.07.2017 г.
[2] ПМС № 350/19.12.2019 г.
[3] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: контузия на гръдния кош и корема вдясно;
разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно; вътреставно увреждане на дясната коленна става -
разкъсване на задния рог на медиалния менискус; непълно разкъсване на предната кръстна връзка; частично
разкъсване на вътрешната поддържаща връзка на капачето. Лечебно-възстановителният период е продължил
общо около два месеца. Проведено е било лечение чрез хирургична обработка и обездвижване на дясното коляно,
чрез поставяне на ортеза, което е поставило пострадалия в необходимост от чужда помощ и му е причинило
дискомфорт и неудобство. Той не се е бил възстановил напълно от травмата в коляното, като е продължавал да се
оплаква от болки и нестабилност на увреденото място. Перспективата е била те да продължат и за вбъдеще при
по-голямо натоварване.
РЕШИ:
[33] ОСЪЖДА ЗАД „Д...Б. Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:
9
1. на Л. Л. С.:
- 30 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от
Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 23.12.2020 г.
плюс законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане;
- 140,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от ПТП от
23.12.2020 г. плюс законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното
изплащане.
- 575,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото
2. на адвокат Б. Евгенива 3 050,00 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС 1 250,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК. Л. С. е със съдебен адрес – адвокат Б. Е., гр. София, ул. „*******“,
ет*******. ЗАД „Д...Б. Ж.И З.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ 1.

[34] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението.

[35] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 625,00
лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението,
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на
САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10