Определение по дело №1477/2020 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......, 11.09.2020 г., гр. Пазарджик

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в закрито заседание проведено  на единадесети септември през две хиляди и двадесета година,в  състав:

                                                                                                       

          Председател: Ангел Ташев

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1477 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от С.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат К.П.К., против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор, Иван Гешев, с адрес: гр. София, бул.”Витоша” №2- Съдебна палата.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения  иск:

В исковата молба ищцата твърди, че на 27.07.2016 год. било образувано досъдебно производство № 312 ЗМ-126/2016 год. по описа на ОД на МВР-Пазарджик и започнало разследване за престъпление по чл.201 от НК, което било насочено срещу нея. Сочи, че била призована в полицията за взимане на сравнителен почерков материал, че получила призовка за явяване в ОД на МВР- Пазарджик за привличане в качеството й на обвиняема. Излага твърдения, че за да бъда защитавана от адвокат, на 15.11.2017 год. сключила договор № 001965, за правна помощ с адвокат К.П.К. ***, който да я представлява по време на следствените действия. За това заплатила сумата от 300 лева.

Твърди, че на 15.11.2017 год. била привлечена като обвиняема по цитираното ДП за извърпено престъпление по чл.205 ал.1 т.1, във връзка с чл.201 от НК, за това, че на 23.07.2013 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1, буква „б“ от НК - старши касиер-счетоводител в Община Септември да е присвоила чужди пари - в размер на 4541,99 лева /четири хиляди петстотин четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, собственост на Община Септември, представлявана от Кмета - Марин Василев Рачев, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като е изтеглила посочената сума с нареждане-разписка № 443267/23.07.2013 г. от банкова сметка „***“ АД, офис Пазарджик с титуляр Община Септември и не я е внесла в касата на Община Септември, като присвоената сума е била внесена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Била е взета по отношение на ищцата МНО „парична гаранция” в размер на 2 000 лева, която внесла веднага. Сочи, че непосредствено след привличането дала обяснения, както и че било разпоредено да й се извърши полицейска регистрация, която била извършена под № 16162/15.11.2017 год. По време на извършване на тези действия се чувствала в изключително унизително състояние, в което била поставена, с оглед качеството й на обвиняема.

Твърди, че на 22.11.2017 год. разследващия полицай извършил ново привличане, в качеството й на обвиняема, след което дало отново обяснения. Сочи, че била разпитвана общо два пъти от разследващия орган, а преди това от полицейските служители, както и че давала писмени обяснения.

Посочва, че на 17.01.2018 год. прокурор при Районна прокуратура Пазарджик изготви и внесен в съда обвинителен акт срещу ищцата, въз основа на който било образувано НОХД № 84/2018 год. по описа на РС Пазарджик. Сочи конкретни дата, на които се е явява в съдебните заседания - на 22.03; 23.03, 17.04 и 31.05.2018 год.. Сочи, че във връзка с защитата си сключила отново договор за правна помощ с адвокат К.К., № 000779/21-03-2018 год., за което въз основа на Наредба № 1 на ВАС му заплатила сумата от 800 лева. Твърди, че във връзка с проведените съдебни заседания били разпитвани множество свидетели, като повечето от тях били служители от Община – Септември – нейни колеги, които познавали ищцата и поради тази причина изпитвала изключително неудобство. Посочва, че на 31.05.2018 год. Районен съд - Пазарджик, постановил присъдата си по НОХД № 84/2018 год., с която била призната за невиновна и била оправдана за вмененото й от прокуратурата престъпление.

Сочи, че постановената присъда била протестирана пред ОС Пазарджик, където било образувано въззивно наказателно производство от общ характер № 470/2018 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик като отново, за да бъде защитавана пред тази съдебна инстанция сключила нов договор за правна помощ с адвокат К., № 002983/3.09.2018 год., за което му заплатила съгласно чл.13 ал.1 т.З от Наредба № 1 на ВАС възнаграждение в размер на 800 лева. Твърди, че се провели нови шест съдебни заседания - на 3.09, 15.10, 5.11, 3.12, 17.12. 2018 год. и 11.02.2019 год. По време на тези заседания били преразпитвани свидетелите от първата инстанция. Посочва, че с оглед многобройните заседания пред въззивния съд на 8.02.2019 год. сключила допълнителен договор за правна помощ № 001127, с адвокат К., по който заплатила допълнително сумата от 400 лева, на основание чл.14 от посочената Наредба. Твърди, че на 14.02.2019 год. Окръжен съд Пазарджик постановил решение, с което оставил в сила оправдателната присъдата на Районен съд - Пазарджик.

Излага твърдения, че през време на целия процес търпяла дълбоки емоционални сътресения. Много от колежките й започнали да гледат с недоверие на нея, като някои коментирали, че и друг път сигурно е присвоявала пари, но не била заловена. Сочи, че обстановката в Община Септември била нетърпима по отношение на нея и  многократно мислила за напускане на работата й. Твърди, че гореизложеното се отразило на психиката й. Станала сприхава и нервна. Лесно се дразнела в работата и в семейството си. Опитвала се да се контролира, но не винаги успявала. Имала чувството, че в общината я считат за „черната овца“, която иска бързо да забогатее.

Излага съображения, че между причинените й неимуществени и имуществени вреди и противоправните действия на Районна и Окръжна прокуратура -Пазарджик, съществува пряка причинна връзка. С оглед принципите на справедливост счита,че размера на причинените й неимуществени вреди от ответника възлизат на 10 000 лева, а имуществените вреди изразяващи се в заплащане адвокатска защита общо в размер на 2 300 лева за всички инстанции - ОД на МВР, Районен съд и Окръжен съд - Пазарджик, на основани Наредба № 1 на ВАС.

Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор Иван Гешев, да й заплати сумата от 2 300 лева, представляваща имуществени вреди за ищцата от заплащането на адвокатски хонорари по ДП № 312 ЗМ-126/2016 год. по описа на ОД на МВР-Пазарджик, по НОХД № 84/2018 год., по описа на Районен съд – Пазарджик и по ВНОХД № 470/2018 год. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, както и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на привличането й като обвиняем – 15.11.2017 год., до окончателното плащане на същата. Претендират се разноски.

Правна квалификация:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор, чрез прокурор Румяна Петрова - Прокурор в Районна прокуратура гр. Пазарджик, в който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:

Оспорва, че ДП е било образувано срещу ищцата. Сочи, че към момента на внасянето на обвинителния акт в съда ищцата е била с МНО „Подписка“, както и че за полицейската регистрация ищцата следва да търси обезщетение от МВР, тъй като Прокуратурата на Р. България не е пасивно легитимира да отговаря за действия на полицейските органи по изпълнение на Наредба издадена от Министъра на вътрешните работи.

Твърди се, че във връзка с претендираните неимуществени вреди на ищцата, последната не представя никакви доказателства, не представя никакви медицински документи, не твърди да има трайни вреди върху физическото и психическото здраве.

Ответникът счита, че не следва да отговаря за промененото отношение на колегите на ищцата към нея в Община Септември, което можело да се дължи и на други обстоятелства, като посочва, че самата преписка въз основа, на която е образувано и процесното ДП е по сигнал на нейна колежка.

Излагат се твърдения, че по делото нямало данни Прокуратурата на Р. България по какъвто и да е начин да е давала данни на други лица извън кръга на наблюдаващия прокурор, обвиняем и защитник.

Сочи, че продължителността на производството от година и три месеца не е извън разумния срок – делото било преминало през две съдебни инстанции. Също повдигнатото срещу ищцата обвинение е извършено тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

Твърди се, че за да е привлечена за това престъпление ищцата сама е внесла инкриминираната сума. Във връзка с това се сочи, че в случая следва да намери приложение разпоредбата чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и ищцата виновно е допринесла за увреждането и обезщетение не следва да се дължи.

По отношение на МНО, ответникът посочва, че спрямо ищцата не са налице мерки за процесуална принуда, които да са ограничили по някакъв начин правата й.

Излагат се твърдения, че размерът на претендираните неимуществени вреди е завишен и не съответства, както на принципа заложен в чл.52 ЗЗД, така и с установената практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В подкрепа на изложеното сочи, че ищцата не е понесла никакви ограничения както в правата й, така и в правото и на свободно придвижване и личен живот. Изтъква, че ищцата не е ангажирала никакви доказателства, от които да се направи изводът, че ответникът със своите действия е причинил вреди. По отношение на иска за имуществени вреди, ответникът сочи, че ищцата не представя доказателства в подкрепа на искането си.  Прави се възражения за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Доказателствени искания:

С исковата молба ищцата е направила искане за приемане на представени писмени доказателства и допускане на гласни такива чрез разпит на двама свидетели за установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди. Съдът намира, че представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като допустими, относими и необходими. Доказателственото искане на страната за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, е допустимо и относимо към предмета на спора, поради което следва да бъде уважено като в тази връзка съдът намира възраженията на ответника срещу доказателственото искане за неоснователни. Изискването по чл.156, ал.2 ГПК за посочване на три имена на свидетелите се отнася до случаите, когато се иска призоваването им, наред с това ищцата е посочила и какво ще установява с провеждането на разпита им - търпените от нея неимуществени вреди.

По искането за да се приложи по настоящото дело НОХД № 84/2018 год. по описа на РС Пазарджик, съдът намира същото за относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

БЕЗСПОРНО е между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление, за което е бил признат за невиновен и е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 84/2018 год. по описа на РС Пазарджик.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи, че в резултат на воденото наказателно производство е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди /причинно-следствената връзка/, а така също и размера на търпените от него имуществени вреди - заплатени адвокатски възнаграждения за оказано процесуално представителство в хода на цялото досъдебното и съдебното производства.

УКАЗВА на ответника да докаже, възражението си по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ - че ищцата виновно е допринесла за увреждането си, както и че сочените от ищцата вреди не са в резултат на воденото наказателно производство, както и възраженията си.  

На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2020 год. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и на отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от страна на ищеца, на двама свидетел за установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди.

БЕЗСПОРНО е между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление, за което е бил признат за невиновен и е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 84/2018 год. по описа на РС Пазарджик.

ДА СЕ ИЗИСКА НОХД № 84/2018 год. по описа на РС Пазарджик.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. 

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи, че в резултат на воденото наказателно производство е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди /причинно-следствената връзка/, а така също и размера на търпените от него имуществени вреди - заплатени адвокатски възнаграждения за оказано процесуално представителство в хода на цялото досъдебното и съдебното производства.

УКАЗВА на ответника да докаже възражението си по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ - че ищцата виновно е допринесла за увреждането си, както и че сочените от ищцата вреди не са в резултат на воденото наказателно производство, както и възраженията си.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

            УКАЗВА на ответника, че на основание чл.238, ал.1 от ГПК, ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, последиците по чл.238, ал.2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението е окончателно.     

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: