ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267
гр. Бургас, 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100100745 по описа за 2021 година
при проверка на допустимостта на предявените искове по реда на чл.140 от
ГПК установи следното :
Производството е образувано по искова молба на Н. В. О. с ЕГН
********** от *** против С. М. С. с ЕГН ********** от *** и
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ с ЕИК *********.
Предявени са следните искове :
1. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № ***г. на нотариус с № 246 в регистъра на НК.
Искът е предявен две евентуално съединени основания :
- на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД;
- на основание чл.26, ал.2, предл. последно от ЗЗД – поради
привидност на договора.
2. за прогласяване нищожност на договор за ипотека, учредена с
нотариален акт № 6, том 3, per. № 3739, дело № 359/ 2013г. на нотариус с №
133 в регистъра на НК. Предявеното основание на иска е чл.26, ал.1, пр.1 във
връзка с чл.167, ал.3 от ЗЗД.
Обстоятелства, на които се основават предявените искове :
Ищцата Н. В. О. твърди, че поради необходимост от средства за
погасяване на договор за банков кредит на 26.07.2010г. сключила с
ответницата С. М. С. договор за паричен заем на сумата от 40 000 лева и
възнаградителна лихва в размер на 10% годишно. За обезпечаване връщането
на тази заемна сума ищцата Н.О. да прехвърлила на заемателката С. М. С.
собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 07079.617.134.1.27 по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище. Прехвърлителната сделка
1
е сключена с описания нотариален акт за покупко-продажба№ ***г. На
същата дата страните подписали и предварителен договор за покупко-
продажба, по силата на който имотът да бъде върнат в патримониума на
ищцата след връщането на заемната сума.
Ищцата продължила да ползва необезпокоявано имота си, като и
понастоящем живее в него. Въпреки водените многократни разговори до
момента собствеността върху имота не е върната на ищцата.
През месец март 2021г. от поставено обявление ищцата узнала за
насрочена публична продан в периода 12.03.2021г. - 12.04.2021г. по изп. дело
№ 20157030400651 на ЧСИ с per. № 703 на НК. В обявлението ответницата
била вписана като ипотекарен длъжник. От извършена справка в Служба по
вписванията при PC - Бургас ищцата установила, че с нотариален акт № ***г.
на нотариус Огнян Желев ответницата е учредила върху имота договорна
ипотека в полза на „Сибанк“ ЕАД /сега „ОББ“ АД/ за обезпечаване на вземане
към трето лице - „Росойл плам“ ЕООД.
Ищцата твърди нищожност на продажбата на основание чл.152 от ЗЗД,
доколкото цели удовлетворяване на кредитора по договора за заем –
ответницата С. не по установения в закона ред. Освен това, доколкото
страните не са желали, нито целели прехвърлителния ефект на договора за
покупко-продажба, сделката била нищожна и като абсолютно симулативна.
Доколкото прехвърлителната сделка е нищожна и не е породила правно
действие, то нищожна, като сключена от несобственик е и учредената върху
имота договорна ипотека в полза на „Сибанк“ ЕАД, респективно „ОББ“ АД
като неин правоприемник.
В преклузивния срок отговор представя само ответникът „ОББ“ АД.
Оспорва допустимостта на иска, като твърди, че на основание чл.440 ГПК
третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението може да се защити с
иск срещу длъжника и кредитора. Сочи, че такъв установителен иск за
правото на собственост на ищцата не е предявен.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона Бургаският окръжен
съд намира за установено следното :
Предявените искове за нищожност на правни сделки са установителни
и на основание чл.124, ал.1 от ГПК са допустими при наличие на правен
интерес за ищеца.
Не е спорно, че ищцата черпи интереса си за предявените искове за
нищожност на договорите за покупко-продажба и за ипотека от
необходимостта да осуети принудителното изпълнение, насочено върху
недвижимия имот, който е предмет на тези сделки и по отношение на който
ищцата претендира собственически права.
Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на предявените искове подлежи на установяване от ищеца.
2
В настоящото производство не е спорно, че върху процесния
недвижим имот /самостоятелен обект с идентификатор 07079.617.134.1.27/ е
насочено принудително изпълнение по изп. д. № 20157030400651 по описа на
ЧСИ с рег. № 703 за изпълнение на парично вземане на ответника „ОББ“ АД
от трето лице – „Росойл плам“ ЕООД, обезпечено с договорна ипотека върху
недвижимия имот, по която ипотекарен длъжник е ответницата С. М. С..
Проведена е публична продан върху ипотекирания имот, която не е
приключила - обявени са постъпилите наддавателни предложения и не се
установява да е постановено влязло в сила възлагане на имота.
Съгласно т.2 от тълкувателно решение № 4/ 11.03.2019г. по тълк. д. №
4/ 2017г. на ОСГТК на ВКС ответницата С.С. има качеството на длъжник в
изпълнителното производство като лице, което е дало своя вещ в ипотека за
обезпечаване на чужд дълг и изпълнението е насочено върху това имущество,
а ищцата Н.О. е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението.
Способът за защита на ищцата като трето лице, твърдящо в своя полза право
на собственост върху имота, върху който е насочено принудителното
изпълнение, е ограничен от процесуалния закон – на основание чл.440 от ГПК
защитата на ищцата следва да се осъществи чрез иск срещу взискателя и
ипотекарния длъжник, с който да се установи, че имуществото върху което е
насочено изпълнението не принадлежи на ответницата – ипотекарен длъжник.
Когато третото лице е във владение или държане на имота, то може да
предяви отрицателен установителен иск срещу взискателя и длъжника, за да
установи, че имотът, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на
ипотекарния длъжник, а когато третото лице не се намира във владение или
държане на имота – ревандикационен или положителен установителен иск за
собственост. В този смисъл са и разясненията на касационната инстанция,
дадени при отговор на касационен въпрос в решение № 173/ 18.07.2019г. по
гр. д. № 2906/ 2018г., IV г. о. на ГК на ВКС. С предявените в настоящото
производство искове за нищожност на правни сделки, ищцата няма да
постигне нужната й защита, тъй като няма да бъде отречено със сила на
пресъдено нещо правото на собственост на ответницата върху процесния
имот.
По тези съображения съдът приема, че липсва абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на предявените установителни искове, поради
което производството по тях е недопустимо и следва да бъде прекратено.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ищцата дължи на ответника „ОББ“
АД претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Н. В. О. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 115, вх.А, ет.4 - адвокат
Мариета Георгиева, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4