Решение по дело №1629/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба на С. Д. Д., [ЕГН] от гр. Варна, срещу Експертно решение № 91352 от зас. 067 с дата 24.06.2024 г. на НЕЛК – София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, в частта относно определената водеща диагноза „Коксартроза /артроза на тазобедрената става/“ и определената 48.00% трайна намалена работоспособност на жалбоподателката.

С жалбата се прави искане за отмяна на оспореното ЕР на НЕЛК, като се твърди, че същото e неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че оспореното решение не съдържа никакви мотиви за намаляване на ТНР от 76% на 48%. Според жалбоподателката фактическите установявания в решението са неправилни и не отразяват здравословното й състояние, с което е нарушена и целта на закона, доколкото са нарушени правата на освидетелстваното лице, което трябва да бъде подпомогнато при неговото лечение. В съдебно заседание жалбоподателката чрез проц. представител адв. А. Д. – ВАК поддържа жалбата на изложените в нея основания, както и искането за отмяна на ЕР на НЕЛК. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия – София не изпраща представител. Към писмена молба /л.12 от делото/, подадена от процесуален представител – юриск. В. А., прилага медицинското експертно досие /МЕД/ на жалбоподателката и изразява становище за законосъобразност на оспореното решение. Изтъква, че посоченият краен процент ТНР, противопоказни условия на труд и срок на инвалидизация са били определени съгласно установеното здравословно състояние на лицето и съобразно действащата нормативна уредба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С молба с.д. № 7038/28.04.2025 г. изразява становище за даване ход на делото; оспорва СМЕ в частта касаеща определянето на оценките на установените заболявания на освидетелстваното лице по реда на Част П. от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/; изразява становище по същество и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД - Варна, Агенция за хора с увреждания и РД „Социално подпомагане“ - Варна, редовно уведомени, не изпращат представител и не изразяват становище.

Заинтересованата страна ТП на НОИ – Варна в писмен отговор с.д. 14666/14.10.2024г. оспорва жалбата като неоснователна и необоснована, поради което моли за отхвърлянето й. Оспорва претенциите на жалбоподателката за разноски по основание и размер.

По допустимостта на производството:

Жалбата е подадена от лице, легитимирано с констатиран правен интерес и съобразно чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ в рамките на законоустановения срок, видно от приложените по делото доказателства за датата на депозиране на жалбата чрез органа до съда. Поради това е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация вх. №032023092931955/29.09.2023г. до ТЕЛК, жалбоподателката е поискала да бъде преосвидетелствана по повод изтичане на срока на последното ЕР №46 от зас. 002/05.01.2021г.

С Експертно решение ЕР на ТЕЛК №90278 от зас. 16/23.01.2024г. жалбоподателката е преосвидетелствана и са й дадени 76.00 % ТНР, без чужда помощ, за срок от три години. Като водеща диагноза е посочена М16.1 „Друга първична коксартроза.“ Като придружаващи заболявания са посочени: Е04.9 Нетоксична гуша, неуточнена, G63.2 Диабетна полиневропатия, I11.9 Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, I34.0 Митрална клапна инсуфициенция, I67.8 Други уточнени мозъчносъдови болести, Е11.9 Неинсулинозависим захарен диабет. Без усложнения, S82.8 Счупвания на други части на подбедрицата

Като мотиви са посочени: Двустранна коксартроза с контрактура в дясна ТБС - 50%- ч.1 р.9 т. 17.3.1, М16.1, контрактура на лява ТБС – 30% по ч.1 р. 9 т.17.2.1, M16.1 Трималеоларна фрактура луксация на ляв крус, оперирана с метална остеосинтеза и поради супорация и изтичане на гноевидна материя, санирана двукратно, след което е наложен външен фиксатор при направена артродеза с остеопластика на глезенната става и невъзможност за стъпване на ходилото — 40% - ч.1 р.9 т.35.2- Т93 L08.8 М86.1 S82.8, Захарен диабет тип 2 със затлъстяване Е11.4 с лош контрол от комбинирано перорално лечение с усложнено с ДПНП на долни крайници обуславя 40% по ч.9 р.1 т. 1.2.1, Хипертонична болест умерена без документирано лечение ХС I11.9 със запазена помпена функция обуславя 20% по ч. 4 р.6 т.2.1. Процент 76% ТНР с дата на инвалидизация установена.

В обективно състояние е посочено: Състояние след фрактура луксацио трималеоларис крурис син Супурацио двукратно оперирарано със саниране на оперативната секретираща рана и направена артродеза с шпан от криста илиака синистра с наложен на 14.10.2019г. външен фиксатор едностранен вече свален. Контрактура в двете ТБ стави при изразена коксартроза двустранно.

С Решение № 1956/06.03.2024г., медицинската комисия към Национален осигурителен институт, териториално поделение Варна, потвърждава датата и срока на инвалидизиране и не потвърждава оценката на ТНР /вида и степента на увреждане/. Указано на председателя на МК е, да бъде обжалван определения % ТНР по т.17.3.1, р.9, ч.1 - 50 % и т.17.2.1, р.9, ч.1 – 30% с мотив, че приложената ъглометрия в А. от ортопед от 18.01.2024г. лява ТБС С0-0-95, Р10-0-12, Ф10-0-10 и дясна ТБС С0-0-80, Р8-0-5, Ф7-0-5 не кореспондира с дадените оценки по НМЕ за тежка степен на ограничени движения на дясна, с флексионна контрактура по Т. над 30 гр. и контарктура на лява ТБС.

С жалба вх. №023740/18.03.2024г. от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Варна, ЕР №90278/23.01.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, гр. Варна е оспорено пред НЕЛК – София, в частта относно оценка на трайно намалена работоспособност /вида и степента на увреждане/.

С оспореното в настоящото производство Експертно Решение №91352 от зас. 067 от 24.06.2024г. на НЕЛК-Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ-София /л.131 от МЕД/, е отменено ЕР на ТЕЛК по обжалвания повод 76% ТНР и е издадено ново с постановена ТНР - 48% за три години. Като водеща диагноза е посочена М16 Коксартроза /артроза на тазобедрената става/, а като общи заболявания са посочени - М16 Коксартроза /артроза на тазобедрената става/, Е04.9 Нетоксична гуша, неуточнена; G63.2 Диабетна полиневропатия; I11.9 Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; I34.0 Митрална клапна инсуфициенция; I67.8 Други уточнени мозъчносъдови болести; S82.8 Счупвания на други части на подбедрицата; Е11.9 Неинсулинозависим захарен диабет.

Като мотиви е посочено, че в ЕР на ТЕЛК са коментирани и оценени следните заболявания като определените оценки за ТНР за тях не се обжалват от НОИ - за ЗД тип 2 със затлъстяване на комбинирано перорално лечение, усложнено с диабетна полиневропатия на долните крайници - 40% ТНР – чл.9 р.1 т.1.2.1 и за хипертоничната болест, умерена, без документирано лечение със запазена помпена функция - 20% ТНР по ч.4, р. 6, т. 2.1. Определен е краен процент 76% ТНР. В оспореното ЕР се сочи, че в ЕР на ТЕЛК след преглед е приета диагнозата М16.1 Друга първична коксартроза. В МЕД е приложена консултация с ортопед от 18.01.2024 год. с описан обем на движение в дясна тазобедрена става: С:0-0-80, Ф:7-0-5, Р:8-0-5 и лява т.б.става: С:0-0-95, Ф: 10-0-10, Р: 10-0-12. Налице е рентгенография на CD от 16.01.2024 год. и разчет - данни за двустранна коксартроза 2-ра 3-та степен. За М16.1 Друга първична коксартроза с обем на движение в дясна т.б. става: С:0-0-80 и в лява т.б. става С:0-0-95 по ч.1, р.9, т.17.1 от НМЕ се следва 2 х 10% ТНР.

По делото, във връзка с изясняване на релевантните за спора обстоятелства са назначени и изслушани съдебно - медицинска експертиза с вещо лице лекар със специалност обща медицина и комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица лекар-специалист по обща медицина и специалист ортопед-травматолог.

Съгласно изводите на приетата от съда съдебно-медицинска експертиза, която съдебният състав намира за обективно и професионално изготвена и поради това кредитира, освидетелстваното лице С. Д. страда от множество заболявания – М16 Коксартроза/артроза на тазобедрената става; М16 Контрактура; S82.8 Счупвания на други части на подбедрицата; Т93.2 Последици от други счупвания на долен крайник; Е11.4 НИЗД с неврологични усложнения; G63.2 Диабетна полиневропатия; I11.9 Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; I34.0 Митрална клапна инсуфициенция; I67.8 Други уточнени мозъчносъдови болести и Е04.9 Нетоксична гуша, неуточнена.

Оценката спрямо опорните точки е съответна на посоченото в ЕР на ТЕЛК №9027816/23.01.2024г.: Двустранна коксартроза с контрактура в ДТЛС – ч.1 р.9 т. 17.3.1 М16.1 и контрактура на лява ТБС – ч.1 р. 9 т.17.2.1 М16.1.

Трималеоларна фрактура луксация на ляв крус, оперирана с метална остеосинтеза и поради супорация и изтичане на гноевидна материя, санирана двукратно, след което е наложен външен фиксатор при направена артродеза с остеопластика на глезенната става и невъзможност за стъпване на ходилото - ч. 1 р.9 т.35..1 2- Т93 L08.8 M86.1 S82.8.

Захарен диабет тип 2 със затлъстяване Е11.4 с лош контрол от комбинирано перорално лечение с усложнено с ДПНП на долни крайници обуславя по ч.9 р.1 т. 1.2.1.

Хипертонична болест умерена без документирано лечение ХС I11.9 със запазена помпена функция обуславя по ч. 4 р.6 т.2.1.

Според вещото лице извеждането на водеща диагноза за експертиза на ТНР е тази с най-голям процент според Методиката. Това може да се прецени след нов пълен специализиран ортопедичен преглед съответно:

Коксартроза

Двустранна коксартроза с контрактура в ДТЛС – ч.1 р.9 т.17.3.1 М16.1

контрактура на лява ТБС – ч.1 р. 9 т. 17.2.1 М16.1

или Т93 Последици от други счупвания на долен крайник и S82.8.

Извеждането на водеща диагноза в случая зависи от анализа на ъглометрията на засегнатите стави – тазобедрени и глезенни, което е в компетентността на специалист ортопед-травматолог.

В о.с.з. проведено на 17.02.2025г. д-р Х. Д. заяви, че тъй като водещите заболявания на жалбоподателката са от областта „ортопедия и травматология“ в СМЕ следва да участва и такъв лекар-специалист, поради което съдът назначи комплексна съдебно-медицинска експертиза.

При изготвянето й на жалбоподателката беше извършен личен преглед, при който вещите лица установиха, че последната е ориентирана и адекватна. Оплаква се от обща скованост и трудно придвижване и се придвижва с помощта на една патерица тип Канадка с накуцване и изнасяне настрани на левия долен крайник. Има болезнено ограничени движения в двете тазобедрени стави, скъсяване на левия долен крайник с 2см., болезнено ограничени движения в гръбначния стълб по силно изразени в лумбалния отдел. При навеждане напред ръцете са от пода на 30 см., като не може сама да си обуе обувките.

При извършената ъглометрия д-р Р. М. установи, че по отношение на дясна ТБС има екстензия-флексия 0-20-85 при норма 15-0-125; Ротация 10-0-10 при норма 45-0-45гр., 10гр. абдукция, 10гр. аддукция при норма 45-0-1-10гр. По отношение на лява ТБС - екстензия- флексия 0-10-85, Ротация 15-0-15, Абдукция 10гр. и аддукция-10гр. Вещите лица дадоха заключение за наличието на рентгенови данни за двустранна коксартроза III ст.

При ъглометрия на ляв глезен и стъпало беше установена артродеза /обездвижване/ на горна и долна скочни стави в 10гр., плантарна флексия- благоприятно положение.

От рентгенографията бяха формирани изводи за изгладена поясна лордоза; неравномерно и значимо редуцирана височина на дискалните пространства в лумбалния отдел с биконвексност в дорзалните им 2/3; подчертано стеосклеротично уплътнен дискални повърхности с белези на масивна маргинална остеофитоза на всички нива, на места с образуване на костни мостове. Изразена хипертрофична остеоартроза със значимо стеснение на неврофорамените на дисталните 2-3 нива в лумбалния отдел. Нормална структура на видимите кости. В заключение експертите посочиха, че рентгеновите данни сочат за тежка поясна спондилоартроза.

Според изводите в заключението на комплексната СМЕ оценката спрямо опорните точки е съответна на посоченото в ЕР на ТЕЛК №9027816/23.01.2024г.

Двустранна коксартроза с контрактура в дясна ТБС – ч.1 р.9 т. 17.3.1 М16.1,

контрактура на лява ТБС – ч.1 р. 9 т.17.2.1 M16.1 ,

артродеза на лява глезенна става – ч. 1 р.9 т.35. 2- Т93 L08.8 М86.1 S82.8.,

Захарен диабет тип 2 със затлъстяване Е 11.4 с лош контрол от комбинирано перорално лечение с усложнено с ДПНП на долни крайници обуславя по ч.9 р.1 т.1.2.1.

Хипертонична болест умерена без документирано лечение ХС I11.9 със запазена помпена функция обуславя по ч. 4 р.6 т.2.1.

Извеждането на водеща диагноза за експертиза на ТНР е тази с най-голям процент според Методиката.

Двустранна коксартроза с контрактура в двете тазобедрени стави /ДТБС/ обуславя 50% по ч.1 р.9 т. 17.2.2 М16.1. Трималеоларна фрактура луксация на лява глезенна става, оперирана с метална остеосинтеза и поради супорация и изтичане на гноевидна материя, санирана двукратно, след което е наложен външен фиксатор при направена артродеза с остеопластика на глезенната става завършила с анкилоза на горна и долна скочни стави в благоприятно положение обуславя 30% по ч.1 р.9 т.35.2- Т93 L08.8 М86.1 S82.8. Захарен диабет тип 2 със затлъстяване Е11.4 с лош контрол от комбинирано перорално лечение с усложнено с ДПНП на долни крайници обуславя 40% по ч.9 р.1 т. 1.2.1. Хипертонична болест умерена без документирано лечение ХС I11.9 със запазена помпена функция обуславя 20% по ч. 4 р.6 т.2.1.

В заключение съобразно изискванията на Методиката за приложение на отправните точи, като краен процент ТНР експертите определиха 84%.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2025г. д-р Р. М. обясни, че направената от него ъглометрия и установена диагноза - двустранна коксартроза с контрактура на двете тазобедрени стави, обуславя 50 % по т.17.2.2. от НМЕ. Според експерта коксартрозата не е заболяване, което води до осакатяване само в случаите на провеждане на системни рехабилитации, гимнастика и балнеолечение. Обикновено хората, които страдат от други болестни състояния, както в случая диабет, травма на глезена, която води до обездвижване или не разполагат с достатъчно средства не могат да провеждат адекватно лечение.

По делото по искане на жалбоподателката с писмо с.д. № 19632/27.12.2024 г. от Районна здравноосигурителна каса – Варна беше представена справка за изписаните лекарства на С. Д. Д., за периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г.

С молба с.д. № 13712/01.10.2024 г. проц. представител на жалбоподателката представи нови писмени доказателства: амбулаторен лист № 23356703ССС3/22.12.2023 г.; амбулаторен лист № 240163034957/14.01.2024 г.; кардиограма от 22.12.2023 г.; амбулаторен лист № 24011D01D159/11.01.2024 г.; етапна епикриза към лист № 000200; етапна епикриза към лист № 000093; 64 детекторна компютърна томография амб. № 378/19.01.2024 г.; амбулаторен лист № 23156204Е038/05.06.2023 г.; етапна епикриза към лист № 001499; амбулаторен лист № 23331D0206Е9/27.11.2023 г.; амбулаторен лист № 24142208Е1СА/21.05.2024 г.; резултат от изследване от 27.05.2024 г.; етапна епикриза от 19.01.2024 г.; амбулаторен лист № 23143604D8D4/23.05.2023 г.; резултат от изследване от 24.11.2023 г.; амбулаторен лист № 23331D0206Е9/27.11.2023 г.; амбулаторен лист № 23156204Е038/05.06.2023 г. и протокол на изследване от 12.05.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Решението на НЕЛК е взето от специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице, което е съобразено с изискването на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и изискването, посочено в чл. 18, ал. 3 от Правилника, в специализирания състав да са включени не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава.

Изрично в оспореното решение е посочено, че то е постановено по документи по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно действащата към момента на постановяването на решението редакция на тази разпоредба (Изм. - ДВ, бр. 59/16.07.2024 г.), произнасяне само по документи е допустимо, като НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. Същевременно, според специалната норма на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

В случая не е спазена разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, доколкото ответникът не е изпълнил задължението си в условията на кумулативност да разгледа, както документацията намираща се в МЕД на пациентката, така и данните за нея, намиращи се в Националната здравноинформационна система.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че в хода на административното производство НЕЛК е разгледала само документацията, намираща се в МЕД на жалбоподателката, но не е направила справка за лицето в Националната здравноинформационна система, независимо, че изрично е посочено, че произнасянето е съобразно редакцията на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, направена с ДВ, бр. 23 от 19.03.2024 г.

Съдът намира, че допуснатото нарушение от страна НЕЛК на административнопроизводствените правила при прилагането на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ е съществено, доколкото в Националната здравноинформационна система, може да се съдържат данни за извършени прегледи, епикризи и др. на освидетелстваното лице, които следва да бъдат съобразени от НЕЛК, в резултат на което би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Ето защо постановеното ЕР № 91352 от зас. 067 с дата 24.06.2024 г. от НЕЛК – София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ подлежи на отмяна като издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът намира, че оспореното ЕР на НЕЛК е постановено и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, доколкото НЕЛК се е произнесла по представената й медицинска документация, която е била и предмет на обсъждане от ТЕЛК, като е определила нов процент ТНР – 48% по водеща диагноза М16 Коксартроза /артроза на тазобедрената става/.

Както беше посочено по-горе, оспореното ЕР на НЕЛК е постановено единствено по документи, съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Изхождайки от заключението на изпълнената комплексна СМЕ съдът намира обаче, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по аргумент от чл. 35 от АПК, така и в нарушение на специалното изискване по чл. 62 от НМЕ.

Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза в приложимата редакция (ДВ изм. бр. 23 от 2024 г. в сила от 21.06.2024 г.) видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. Тази норма указва задължения за колективния орган, преди постановяване на своя акт да извърши цитираните действия, с оглед получаване на информация за функционалното състояние както на заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с цел определяне степента на ТНР, респективно вид и степен на увреждането.

Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. По арг. от чл. 63, ал. 3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение № 2.

Легалната дефиниция на понятието "трайно намалена работоспособност" е дадена в §1, т. 35 от ЗЗ, според която това е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система.

Няма спор в съдебната практика, че експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания.

Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва именно обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява занижен.

Видно от ЕР на ТЕЛК, същото е произнесено след извършен преглед на жалбоподателката, а НЕЛК се е произнесла въз основа на наличната медицинска документация, като е обосновала решението си със съдържащата се в нея информация. В разглеждания случай обаче крайният извод на специализирания състав на НЕЛК, постановил оспорения административен акт, с който е променена водещата диагноза и е намален определеният с ЕР на ТЕЛК процент ТНР, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението по комплексната СМЕ. Освидетелстването по принцип включва снемане на подробна клинико-експертна анамнеза, извършването на клиничен преглед и изискването на насочени лабораторни и функционални изследвания, както и консулти от специалисти, но нормативната уредба допуска и произнасяне на органа на медицинската експертиза и само въз основа на документи. В случая при определяне на процента на трайно намалената работоспособност, вещото лице ортопед-травматолог, въз основа на извършената ъглометрия на лява и дясна ТБС и ъглометрия на ляв глезен и стъпало и получени резултати е направил извод за наличие на рентгенови данни за двустранна коксартроза III ст. и тежка поясна спондилоартроза. Спрямо така установените резултати експертът е приложил относимите материалноправни норми на част Първа, раздел Девет от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, като е определил съответния процент ТНР.

Обсъденото заключение по комплексната СМЕ е оспорено от НЕЛК-София, като неправилно и неотносимо към спора, което възражение съдът намира за неоснователно. От съдържанието на заключението по комплексната СМЕ, която обсъдена в съответствие с изискването по чл. 202 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК с останалите доказателства по делото, се налага изводът, че заключението на вещите лица е обосновано, обективно и компетентно изготвено от специалисти с нужната [жк], поради което съдът го кредитира изцяло. В доказателствата, съставляващи МЕД на л. 65, е приложено предходното ЕР на ТЕЛК от 2021г., според което при същата водеща диагноза М16.1 Друга първична коксартроза на жалбоподателката е поставена 50% ТНР, без наличието на съпътстващи заболявания. Според изявлението на вещото лице д-р Р. М., видно от етапната епикриза от 01.12.2020г., на базата на която е издадено предходното ЕР на ТЕЛК от 2021г. е установена контрактура в лява и дясна ТБС. Няма приложени доказателства, които да обосноват извод, че заболяването на жалбоподателката търпи позитивно развитие, поради което размера на процента ТНР следва да се снижава. Подобен извод трябва да е обусловен от безспорни доказателства, каквито ответника не е представил. Напротив налице е точно обратната негативна прогресия предвид установеното при личния преглед на лицето, новонастъпилите съпътстващи заболявания на жалбоподателката, липсата на средства за лечение и възможност за извършване на рехабилитация.

Следователно заключението на изпълнената комплексна съдебно-медицинска експертиза, опровергава констатациите на НЕЛК и правилността на определената водеща диагноза и процент трайно намалена работоспособност на С. Д., с оглед диагностицираните заболявания и степента на увреждане на здравето на лицето. Както беше посочено изводите на експертите са направени след преглед на всички съдържащи се в МЕД на жалбоподателката документи и съобразяване с тяхното съдържание, както и след личен преглед на лицето и цялостен анализ на здравословното й състояние, поради което се налага извод, че фактическите констатации, съдържащи се в оспорения административен акт в частта, с която е определено заболяването на лицето, съответно степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган не отразяват обективното състояние на лицето, поради което направените въз основа на тях изводи, касателно определения процент ТНР, са несъответни на материалния закон. В пълнота не е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния. Констатираните данни от вещите лица въз основа на медицинското експертно досие на освидетелстваното лице и извършен от тях преглед, категорично сочат на друга степен на функционално засягане и на обусловения функционален дефицит от заболяванията, съответно обуславят извод, че експертната оценка на работоспособността на освидетелстваното лице не съответства на степента на увреждане на неговото здраве.

По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореното решение като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, следва да бъде отменено съобразно чл.146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

Преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие с правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, при правилно прилагане разпоредбите на НМЕ, съобразно заключението на вещите лица в комплексната СМЕ и при спазване на изискванията за определяне на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност с оглед приложимите разпоредби от НМЕ и актуалните медицински документи на лицето и обективното му състояние.

При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката се явява основателно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сума в размер на 10 лева, представляваща платена държавна такса. По отношение на заявеното искане за определяне на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38 от ЗАдв. за осъществената правна помощ и процесуално представителство от адвокат А. Д., приложение следва да намери правилото по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. Съдът в този състав, като съобрази видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, приема, че в полза на адв. А. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателката С. Д. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер [рег. номер]., платими от Национална експертна лекарска комисия - гр. София. Разноските за СМЕ и КСМЕ общо в размер на 1416.70 лева, следва да се присъдят също в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от гореизложените доводи и на основание чл. 172, ал. 2 предл.второ от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. Д., [ЕГН] от гр. Варна, Експертно решение № 91352 от зас. 067 с дата 24.06.2024 г. на НЕЛК – София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, в частта относно определената водеща диагноза „Коксартроза /артроза на тазобедрената става/“ и определената 48.00% трайна намалена работоспособност на жалбоподателката.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия - гр. София да заплати на С. Д. Д., [ЕГН] от гр. Варна, сума в размер от 10 /десет/ лева, представляваща платена държавна такса.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия - гр. София да заплати на адвокат А. Х. Д., [ЕГН] от Адвокатска колегия - гр. Варна, съдебен адрес – гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 20, сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия - гр. София да заплати на Административен съд - Варна сума в размер от 1416.70 лв. /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща заплатен на вещите лица от съда хонорар за изготвяне на съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска експертизи.

ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия, за ново произнасяне по отношение на С. Д. Д., [ЕГН] от гр. Варна, съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в 1-месечен срок от получаване на административната преписка.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.