Р Е Ш Е Н И Е
№ 1794, 16.05.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 29.03.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11444 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Н.П.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
....., адвокат Е. М.,*** месеци наред осъществявала поредица от мероприятия по
поддръжка, ремонт и разширяване на ул....... в гр.
......, както и че на 16.08.2016 г., около 11.00 ч., прибирайки се към дома си,
вървяла по тротоара, като изведнъж, приблизително до имот с административен
адрес - гр. ......., ул. .........., тротоарната плочка под краката й
пропаднала, силна болка пронизала крака й и тя паднала на пътното платно, което
било изкопано за поставяне на кабели и тръби с дълбочина около 80/100 см. Не
могла да стане и безпомощно лежала в изкопа. Помогнали й да се изправи, за да
излезе от изкопа, но болката била непоносима, пулсираща и постоянна, поради
което не можела да върви. Посетила лекар в съдебна медицина, при което се
установило, че вследствие на падането е счупен кракът й. Последвали интервенции
по наместване на костта, поставяне на гипсова имобилизация, всички те
съпроводени със значителни болки, особено при извършването на операциите и
съпровождащите ги манипулации, като в продължение на повече от 30 дни било
затруднено движението на крака й. Последвал и рехабилитационен процес, но
болките и отокът в глезенната й става наложили провеждане на поддържаща
физиотерапия и рехабилитация, включително и към 25.10.2017 г. Към месец януари 2017
г. е констатирано ограничени и болезнени движения в дясна глезенна става,
поради което тя отново била насочена към терапия, като болките й продължават и
към датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.07.2017 г. През целия
престой на залежаването й, при интервенцията на костта и поставянето на
гипсовата имобилизация ищцата изживяла притеснения и всичко това много я
изнервило, станала неспокойна, трудно заспивала, не можела да си намери място у
дома, нарушени били и трудовите й ангажименти, нормалните й ежедневни навици,
семейните мероприятия, с оглед на което тя моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за претърпените от нея болки и страдания в размер на 7000
лева ведно със законната лихва от датата на
Продължение на решение по гр. д. № 11444/17 г. на РСПд – стр. 2/7
увреждането
до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ответникът Община Пловдив, с адрес –
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от .... И.Т., както и
от пълномощника й ......... Е.К., твърди, че : не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността й; не са налице доказателства ищцата да била имобилизирана за посочения в исковата молба период, както и
да е приемала болкоуспокояващи; в случай, че се приеме, че описаният в исковата
молба инцидент е настъпил на посочените дата и място, то същият не е резултат
от неизпълнение на нормативни задължения на общината, респективно на нейни
служители; ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
не се е съобразила с въведената временна организация на движението на ул.
.............; претендираният размер на обезщетението
не е съобразен с характера и степента на твърдените увреждания,
възстановителния период, включително с факта на съпричиняването
на вредоносния резултат, с оглед на което моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Установява се от показанията на :
св. Н.П.– ..... на ищцата, че : било Богородица, 2016
г., на обяд той се прибирал към дома си, вървейки към ул. ............., когато
видял как Н. както вървяла по тротоара паднала долу на пътното платно; отишъл
при нея и установил, че плочките на тротоара, на които Н. била стъпила, нямали
стабилна основа, тъй като бил премахнат циментът между тях, а там, където тя
била стъпила било подкопано отдолу, където бил бордюрът; нямало никакви табели,
че се извършват ремонтни дейности на мястото, където станал инцидентът; Н.
плачела, той й помогнал да се изправи, но тя не можела да стъпи на крака си;
св. Х.Н.- ..... на ищцата : бил пред входа на .......,
на ул. ............., когато на 40 – 50 метра по надолу от същата страна на
улицата видял, че са се събрали хора, а Д. /св. Н.Д.П. – допълнението е на
докладчика/ дърпал Н., за да я изправи; по същото време имало ремонт - улицата
била разкопана, били поставени мрежи, но на тези мрежи нямало предупреждения за
пешеходците и велосипедистите, които се придвижвали по тротоара от лявата
страна на ул. ............. /посока кв. ......./, плочките по който започвали
да разкъртват, за да ги извозват.
В унисон с твърденията на ответника установява се от
приложенията към исковата молба, че към 16.08.2016 г. третото лице .............
по възлагане от Община Пловдив е извършвало строителни дейности на обект :
„Основен ремонт и разширение на .............” в обхвата на Община Пловдив от ул.
........... до входа на кв. .......”, гр. ......”, като според показанията на
св. Д.П. –
Продължение на решение по гр. д. № 11444/17 г. на РСПд – стр. 3/7
технически
ръководител на обекта, към месец август 2016 г. била въведена временна
организация на движението на обекта, съобразно която платното за движение било
оградено с оградни мрежи, на които били поставени
предупредителни знаци и сигнални ленти с надпис „строителен обект” – такива
ленти имало поставени и в участъка от бул. ............ до фирма ......., а
придвижването на пешеходци се извършвало по тротоара; премахването на плочките
започнало след месец август 2016 г.; когато започнало извършването на
ремонтните дейности изпълнителят нямал ангажимент да опазва тротоара, защото „
....той е строителна площадка”; от лявата страна, посока растящ километраж,
около фирма ........фирмата си била изградила тротоара, останалото било 50 %
липсващи плочки и трева, а другото наноси, навети с времето.
Видно от приложените към исковата молба и неоспорени заверени
копия на Резултат от образно-диагностично изследване
от отделение по образна диагностика от 16.08.2016 г. и на Лист за преглед на
пациент в .... № .........2016 г. /листове 6 и 7 от делото/ на 16.08.2016 г.
ищцата посетила ......... – ......, където й било извършено образно
диагностично изследване – рентгенография на глезен, при което било констатирано
„...слаба фрактурна линия в дисталната
част на дясна фибула...”, а впоследствие посетила и
личния си лекар – д-р К., който на база на горното изследване й предписал
поставяне на „...гипсов ботуш за 35 дни”.
Съобразно неоспореното заключение на вещите лица по
допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза :
„В резултат на падането на 16.08.16 г. лицето е получило счупване на външния
израстък на дясна глезенна става и охлузване на дясно коляно .”
Въз
основа на коментираните до тук доказателства, които си кореспондират, могат да
се направят следните фактически и правни изводи : към 16.08.2016 г. улица
......... в гр. ........била затворена поради извършването на ремонтни дейности,
като придвижването на пешеходците се осъществявало по лявата страна на
тротоара, в посока кв. .......”, настилката на който била в лошо състояние –
имало места с липсващи плочки, както и плочки върху нестабилна основа; в такъв
вид била тротоарната настилка и на 40 – 50 метра от базата на .......... – гр.
......; именно на това място, на посочената дата, стъпвайки върху подвижна
тротоарна плоча на тротоара ищцата паднала на пътното платно, при което се
счупил външният израстък на дясната й глезенна става, както и получила
охлузване на дясното коляно. Следователно посочените травматични увреждания са
получени именно вследствие на падането на Г. на платното за движение поради
стъпването върху подвижна тротоарна плоча.
Съгласно § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ тротоарът е
част от пътя. Както се установи вече в настоящото изложение счупването е
произтекло на тротоара на ул. ............., която улица е на територията на
гр. ......., поради което съобразно § 7, т. 4 Закон за местното самоуправление
и местната администрация е собственост
Продължение на решение по гр. д. № 11444/17 г. на РСПд – стр. 4/7
на
Община Пловдив. А като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците
по съобразно § 6, т. 1 ДР ЗДвП, последната по силата
на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна го поддържа изправен, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по
него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства. Според чл. 167, ал. 1 ,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Наличието на подвижни плочи на тротоара създава опасност за движещите се по него
пешеходци, които са участници в движението по смисъла на § 6, т. 28 ДРЗДвП, поради което съставлява неизправност на пътя,
отстраняването на която е вменено в задължение на общината като собственик на
пътя по силата на закона. Същото, обаче, не е било изпълнено към 16.08.2016 г.
Общината като юридическо лице осъществява правни действия/бездействия
чрез натоварени от нея лица, както и отговоря за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените
лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на
тротоара в годно състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на ищцата. Ето защо и тъй като вината на натоварените от
общината лица се презюмира /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, то
налице са визираните в закона предпоставки за ангажиране на гаранционно
обезпечителната отговорност на възложителя – Община Пловдив, за обезщетяване на
вредите, като предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, уреждаща възможност за
намаляване на обезщетението в случаите, в които увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, то в рамките на настоящото производство при определяне
на размера на претендираното обезщетение следва да
бъде обсъдено и възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в
причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи
вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на обезщетението
/в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
Установи се по-горе в настоящото изложение въз основа
на показанията на свидетелите, че съобразно създадената временна организация за
безопасност на движението при извършване на ремонтните дейности на ул.
............. придвижването на пешеходците се е осъществявало по тротоара от
лявата страна на улицата по посока кв. .......”, а също и че ищцата, прибирайки
се към дома си на 16.08.2016 г., се е придвижвала пеша именно по този тротоар.
Следователно в разрез с твърдението на ответника съдът приема, че ищцата се е
съобразила с въведената временна организация на движението по улицата, а от
Продължение на решение по гр. д. № 11444/17 г. на РСПд – стр. 5/7
тук
и за недоказано твърдението му, че със своите действия Г. е допринесла за
настъпването на вредите.
Според
заключението на д-р К. и на д-р М., а също и изявленията на последния направени
в открито съдебно заседание на
29.03.2018 г. : получената травма е довела до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник за период от 35 дни, причинила е болка със
силно изразен характер, както и болеви усещания,
намалявали бавно с времето; страданията, които е изтърпяла ищцата са били силно
изразени поради обездвижване на важна става в човешкия организъм и ограниченото
обслужване по време на лечението, като пълното й възстановяване е отнело поне
2.5 – 3 месеца; посочените в исковата молба оплаквания – болки, отоци и
ограничени движения на глезенната става, се дължат не на травмата, а на
наличните й заболявания, от които винаги ще има някакви оплаквания; след
случилото се с Г. са налице критерии за поставяне на диагноза – разстройство на
адаптацията със смесено нарушение на емоции и поведение, като емоционалните или
поведенчески симптоми са обективизирани
в рамките от един до три месеца от излагането на стресовия фактор, а
продължителността на оплакванията е най-малко 6 месеца; преживяното стресово
събитие и към момента на експертизата при Г. води до неудоволствени
изживявания, които се засилват при коментиране на събитието, страх от
повторение на случилото се; не са налице симптоми на посттравматичен
стрес; на 16.08.2016 г. Г. е преживяла реакция на остър стрес с болков синдром и период на медицински дейности; след датата
на инцидента настъпва внезапна промяна в личната и социалната позиция, бита и
обкръжението на личността й;
най-вероятно острата стресова реакция е продължила дни, като преживените
психични реакции тревожност, страхове за здравето й, както и такива, свързани с
работоспособността й са довели до доминантно негативно мислене; били са
съчетани с болков синдром, тревожност и нарушения на
съня, двигателни ограничения и страх от осакатяване, вегетативни прояви,
промяна в планове и перспективи; имала е нужда от персонални грижи за около два
месеца; тази тревожност е в процес на отшумяване без специфично лечение, като
психичното й състояние е в пряка връзка с възстановяване на двигателната й
активност и са свързани периодичните болки в областта на счупването; налице са
остатъчни невротични прояви, които се провокират ситуативно; интензивността на
емоционалните преживявания се определя от характеровите
особености, в частност от темпераментните характеристики на личността.
Експертизата в частта й, в която вещите лица сочат, че
ищцата е променила работата си с по-статична такава, съдът не кредитира, тъй
като подобно обстоятелство в исковата молба не се сочи, както и не се
ангажирани никакви доказателства за същото.
Констатира се още от показанията :
на св. П.: след като свали гипса Н. също има болки;
св. Н.: „...Възстановяването й беше голям зор...”;
Продължение на решение по гр. д. № 11444/17 г. на РСПд – стр. 6/7
св. З.М. – ден след случилото се тя посетила ищцата,
която не можела да се движи, защото кракът й бил гипсиран до коляното; Н.
можела само да слезе от леглото и да се качи на количка; впоследствие ходела с
две патерици; тъй като много я боляло, вземала обезболяващи лекарства; по време
на рехабилитационния процес мъжът й или синът й я карали на процедури, тъй като
не можела да кара колата; и понастоящем има усложнения – глезенът й се подува.
С оглед на заключението на медицинските експерти, че
ищцата се е възстановила напълно от травмата за период от около 2.5 – 3 месеца,
а настоящите й оплаквания за болки в крака и отоци се дължи на други нейни
заболявания, съдът не кредитира показанията на свидетеля З.М. в частта им за
наличието на усложнения и към месец март 2018 г., изразяващи се в подуване на
глезена, а обобщавайки останалите обстоятелства, установени от показанията на
свидетелите и от заключението по комплексната СМПЕ в съответствие с твърденията
на ищцата настоящият състав приема, че : в резултат на счупването на външния
израстък на дясната глезенна става и охлузването на дясно коляно Г. е
претърпяла болка със силно изразен характер, а впоследствие е имала и болеви усещания за период от около 3 месеца, преживяла е и
страдания и редица неудобства поради невъзможността й в продължение на един
месец да се обслужва сама, а впоследствие и поради зависимостта й от други хора
и от помощни средства по време на възстановителния процес; преживяла е и
реакция на остър стрес, а впоследствие е развила и разстройство на адаптацията
със смесено нарушение на емоции и поведение, свързаните с което оплаквания са
продължили около 6 месеца, като и към датата на прегледа на ищцата – 27.02.2018
г., тя все още не се е отърсила от случилото се, тъй като все още продължава да
изпитва страхове, свързани с по-продължителни двигателни натоварвания и при
необичайни условия.
Изхождайки от посочените обстоятелства – вида на
травмата, възрастта на ищцата, която към датата на инцидента е била в
работоспособна възраст и за период от 3 месеца е била лишена от възможността да
престира работната си сила, пълното й физическо
възстановяване за не дълъг период от 3 месеца, но и че същевременно негативните
отражения върху психичния й статус са с продължителност от 6 месеца и
обстоятелството, че все още изпитва негативни психически изживявания при
спомена за случилото се, а също и от принципа за справедливост, по който
съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди,
настоящият състав намира, че същото следва да бъде присъдено в размер от 6000
лв., като за разликата до пълния претендиран такъв от
7000 лв. искът с правно основание чл. 49 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, като върху присъдената сума, тъй като се касае за вреди от
непозволено увреждане и длъжникът се счита в забава без покана по силата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, следва са се присъди и законната лихва от датата на
увреждането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 711.39 лв. разноски по
производството съразмерно
Продължение на решение по гр. д. № 11444/17 г. на РСПд – стр. 7/7
на
уважения иск /280 лв. държавна такса + 350 лв. платено адвокатско
възнаграждение + 200 лв. депозитни разноски х 85.71 %/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 5.72 лв. разноски по производството съразмерно
на отхвърления иск /40 лв. депозитни разноски х 14.29 %/, а на основание чл.
78, ал. 8 ГПК – сумата от 14.29 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено на база минимален размер на възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 1
Наредба за плащането на правната помощ от 100 лв., тъй като делото не
съставлява нито фактическа, нито правна сложност /100 лв. х 14.29 %/,
съразмерно на уважения иск.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес – гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от .... И.Т., на основание
чл. 49 ЗЗД да заплати на Н.П.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
офис 4, сумата от 6000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, произтекли
от счупването на външния израстък на дясната й глезенна става и охлузване на
дясното й коляно, вследствие на падането й на 16.08.2016 г. поради стъпване на подвижна
тротоарна плоча на не добре поддържаната настилка на тротоара на ул....... в гр. ......, на 40 – 50 метра от базата на ..........
– гр. ......, посока кв. .......”, собственост на Община Пловдив, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 16.08.2016 г., до окончателното й
изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 7000 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, представлявана от .... И.Т., да заплати на Н.П.Г. с ЕГН
**********,***, със съдебен адрес ***, офис 4, сумата от 711.39 лв. разноски по
производството съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Н.П.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
офис 4, да заплати на Община Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от .... И.Т. : сумата от 5.72 лв. разноски по
производството и сумата от 14.29 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт
съразмерно на отхвърления иск.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно с оригинала!
ММ