ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
гр. Враца, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. П.
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.415, ал.4 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, чрез юрк. Г. И., против
определение № 450/21.03.2022 год. по гр. дело № 4411/2021 год. по описа на
РС-Враца, в частта, с която е оставена без разглеждане, като процесуално
недопустима, исковата молба, по която е образувано делото, в частта, с която
се претендира да бъде осъден ответника Г. С. В. да заплати на ищеца сумата
156,96 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ и сумата 472,50 лева - възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги „Флекси“, и двете по договор за кредит № *** от 04.07.2019 г. и е
прекратено в същата част производството по гр. дело № 4411/2021 г. на
Врачански районен съд.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че след подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, PC Враца е отхвърлил част от претендираните
вземания на дружеството, а именно вземането за възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер 156.96 лв. и възнаграждение за закупена услуга Флекси
в размер 472.50 лв., като е отказал издаването на заповед за изпълнение за
посочените суми. Поддържа, че след подадено възражение от страна на
длъжника Г.В., на дружеството са дадени указания за предявяването на
искова молба срещу клиента като в законоустановения срок е входирало
същата, с която е предявило два обективно кумулативно съединени иска -
установителна претенция за присъдените с издадената заповед за изпълнение
1
вземания и осъдителна за отхвърлените такива. Счита, че кредиторът, който
претендира съществуването на вземането, може да го предяви чрез иск пред
съд, независимо от това дали и как то е предявено в заповедното
производство и дали и каква част от вземането и при какви условия е била
издадена заповед за изпълнение, както и че не може да бъде ограничен да
предяви правото си чрез иск пред съд. Твърди също, че исковете, посочени в
чл. 415, ал.3 от ГПК - установителен за частта от вземането и срещу
длъжниците, за които е издадена заповед за изпълнение, и осъдителен за
останалата част от вземането, се считат съединени съгласно правилата на
първоначално съединяване на искове. Изтъква, че за предявените от него
осъдителни искове е заплатил следващата се държавна такса и същите се
считат съединени с установителния иск по чл. 422 от ГПК по правилата за
първоначално съединяване на искове. Моли съда да отмени обжалваното
определение в атакуваната му част, като незаконосъобразно и неоснователно,
като постанови допустимостта на исковата претенция за възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер 156.96 лв. и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер 472.50 лв. срещу длъжника Г. С. В., и да върне
същата за разглеждане и за произнасяне по същество на правния спор.
Препис от частната жалба е връчен на другата страна – ответника Г.С.
В., който в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е подал отговор.
Врачанския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата
доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1
от ГПК, от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по повод постъпила
искова молба, подадена от „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК ***, гр.
София, против Г. С. В., ЕГН ********** от с. ***, община Криводол,
обл.Враца, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове,
както следва: за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 598,16 лева - неиздължена главница по договор за
кредит № *** от 04.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата, сумата 173,57 лева - договорна
лихва за периода от 01.07.2020 г. до 03.07.2021 г. и сумата 21,40 лева -
законна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от
03.07.2021 г. до 26.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 953 от
03.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
2
гр. дело № 3250/2021 г. на Врачански районен съд, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 156,96 лева - възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и сумата 472,50 лева -
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“ и
разноските по исковото и по заповедното производство.
Установява се също, че на 30.08.2021 г. ищецът е подал срещу
ответника заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 3250/2021 г. на Врачански
районен съд. С разпореждане № 1111 от 03.09.2021г. съдът уважил частично
заявлението и издал заповед № 953 от 03.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 598,16 лева - неиздължена
главница по договор за кредит № *** от 04.07.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, 173,57 лева
- договорна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 03.07.2021 г. и 21,40 лева -
законна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от
03.07.2021 г. до 26.08.2021 г., както и за разноските по делото. Със същото
разпореждане съдът отхвърлил частично заявлението за следните суми:
сумата 156,96 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ и сумата 472,50 лева - възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги „Флекси“, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителни
искове за тези вземания, като довнесе дължимата държавна такса до 4% от
цената на всеки от предявените искове, като в противен случай внесената
държавна такса се губи.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК същият е подал възражение срещу нея, поради което е
предявен установителния иск, въз основа на който е образувано гр. дело №
4411/2021 год. по описа на РС-Враца.
Препис разпореждане № 1111 от 03.09.2021 г., в което се съдържат
указанията на съда до заявителя в заповедното производство да предяви
осъдителен иск за тези вземания, е редовно връчен на заявителя-ищец на
15.09.2021 г., видно от приложеното на л. 20 по ч. гр. дело № 3250/2021 г. на
Врачански районен съд съобщение. В изпълнение на указанията на съда по
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, с исковата молба, с която е предявил
установителния иск, заявителят „Профи Кредит България” ЕООД е предявил
и осъдителни искове за вземанията, за които заповедния съд е отхвърлил
заявлението.
За да приеме, че исковата молба, по която е образувано делото, в
осъдителната й част, е процесуално недопустима, съдията докладчик по
гр.дело № 4411/2021 год. на РС-Враца е посочил в обжалваното определение,
че с оглед заявеното от ищеца, че правният му интерес от предявяването на
тези осъдителни искове произтича от частичното отхвърляне на заявлението
по чл. 410 от ГПК и дадените от съда указания за предявяване на осъдителни
искове за отхвърлената част по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, то същата е
3
просрочена. Едномесечният срок по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е изтекъл на
15.10.2021 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е
подадена на 10.12.2021 г. (датата в товарителницата за приемане на исковата
молба от куриер).
Настоящият състав на Окръжен съд - Враца намира обжалваното
определение за правилно и напълно споделя фактическите и правни изводи на
районния съд, поради което счита, че не следва да ги преповтаря, а да
препрати към тях на основание чл. 272 ГПК.
Същевременно за пълнота на изложението, счита за необходимо да
посочи:
Предявените с исковата молба при условията на обективно кумулативно
съединяване искове - установителни /за сумите 598,16 лева - неиздължена
главница, 173,57 лева - договорна лихва и 21,40 лева - законна лихва/ и
осъдителни /за сумите 156,96 лева - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и 472,50 лева - възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги „Флекси“/, имат за предмет различни, самостоятелни
вземания, произтичащи от договор за кредит № *** от 04.07.2019 г.
Осъдителните искове произтичат и са предявени във връзка с образуваното
заповедно производство по ч. гр. д. № 2368/20 г. по описа на РС Враца.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, възможността за предявяване по реда на чл. 422 от ГПК
на осъдителен иск за вземане, заявено за защита в заповедното производство,
е допустима само в условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на
главния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за същото вземане. В
настоящия случай са предявени установителен и осъдителен иск в условията
на кумулативност, всеки от които с предмет различно притезание,
произтичащи от едно и също облигационно правоотношение, с оглед на което
разгледаната в цитираното тълкувателно решение възможност за съединяване
на установителен и осъдителен искове, по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, не е
приложима.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът указва на заявителя, че може
да предяви иск за вземането си, когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение, какъвто е конкретния случай. Искът в този случай е осъдителен,
но съгласно ал. 4 на чл. 415 от ГПК, същият се предявява в едномесечен срок
от съобщението. В случая ищецът е уведомен, че може да предяви осъдителен
иск на 15.09.2021 г. Едномесечният срок по чл. 415, ал.4 от ГПК е изтекъл на
4
15.10.2021 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е
подадена на 10.12.2021 г., което прави същата в осъдителната й част
процесуално недопустима като просрочена. Няма пречка жалбоподателят да
предяви вземанията си в общ исков процес, несвързан със заповедно
производство.
При така изяснената фактическа обстановка частната жалба се явява
неоснователна. Като такава следва да се остави без уважение, а обжалвания
акт – потвърден.
Водим от горното, Врачански окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450/21.03.2022 год. по гр. дело №
4411/2021 год. по описа на РС-Враца, в частта, с която е оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима, исковата молба, по която е
образувано делото, в частта, с която се претендира да бъде осъден ответника
Г. С. В. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК ***, сумата
156,96 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ и сумата 472,50 лева - възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги „Флекси“, и двете по договор за кредит № *** от 04.07.2019 г. и е
прекратено в същата част производството по гр. дело № 4411/2021 г. на
Врачански районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5