№ 977
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110214009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Д. А. Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 21-4332-021497 от 22.10.2021 г.,
издадено от Д.Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушения
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (нарушение по пункт 1 от НП) и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
(нарушение по пункт 2 от НП) на основание съответно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
50 лева (по пункт 1) и глоба в размер на 10 лева (по пункт 2). От страна на жалбоподателя се
иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни
фактически твърдения, както и доводи за нарушаване на процесуалните правила и на
материалния закон. Административно-наказващият орган чрез процесуален представител
излага становище за доказаност на обвинението и за процесуална и материална
законосъобразност на АУАН и НП с искане за потвърждаване на постановлението и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение (виж и по-долу в тази връзка!). Делото се
разглежда повторно от районния съд след отмяна от страна на касационната инстанция на
решението на друг негов състав и връщане на делото за ново разглеждане.
От дадените в съдебното производство свидетелски показания и писмените
доказателствени материали (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност въз основа
на определение на настоящия съдебен състав с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН), както и от справката относно регистрационните данни, изискана по АНД №
20221110214056 по описа на Софийския районен съд (по аргумент от чл. 378, ал. 2 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН събраните по реда на НПК доказателствени материали по визираното
дело, явяващо се част от същото административно-наказателно производство, могат да се
ползват без нов нарочен акт по събирането им), се установява (независимо дали се ползва
презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) по несъмнен начин - освен оправомощаването - към
съответните дати на съставяне/издаване - на актосъставителя и на наказващия орган за
съставяне на АУАН, респективно за издаване на НП, по ЗДвП с писмена (и подписана)
1
заповед на министъра на вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП като
препратка към АУАН фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за
използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка
/настоящата инстанция е такава по фактите, респективно същата установява фактическа
обстановка и я посочва, но чрез препращане/ липсва в релевантната нормативна уредба), с
изричното уточнение, че се касае за МПС от категория М1, а също и това, че към процесната
дата 03.10.2021 г. г. срещу жалбоподателя (роден през 1982 г.) имало над 30 влезли в сила
НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата. Съвсем естествено е
разпитаните като свидетели актосъставител (вън от въпроса за това какви указания е дала
касационната инстанция относно новото разглеждане на делото, ограничението по чл. 118 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН следва да се тълкува стеснително досежно съставителя на АУАН,
който обичайно е лице, което пряко възприема съответните релевантни за обвинението
обстоятелства) и свидетел по процесния АУАН да нямат спомен/коректен спомен от
съответния случай, но същите потвърждават подписите си по АУАН и от показанията им не
следва, че отразеното в акта е недостоверно (и при съобразяване на АУАН като източник на
доказателствена информация наред и наравно с всички останали не се установява от
фактическа страна нещо противно на фактите по обвинението). Версията по жалбата, която
практически е в смисъл, че жалбоподателят не е управлявал без предпазен колан, а го е
свалил едва при приближаването на полицейския служител, не намира никаква опора в
изрично отразеното в АУАН (подписан от въззивника), че нарушителят няма възражения
(липсва логика, ако коментираната версия по жалбата отговаряше на действителността, в
АУАН да е налице такова отразяване).
При това положение материалният закон поначало е приложен правилно от
наказващия орган с уточнението, че съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН приложение следва да
намери сега действащият закон, по чиято сила отпадна изцяло уредбата относно контролния
талон към свидетелството за управление на МПС (съобрази актуалната уредба по чл. 100, ал.
1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП!), поради което съобразно чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4
вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението в частта по неговия пункт 2 следва да
бъде изменено, като се приложи закон за същото административно нарушение (без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението), а именно като отпадне
отговорността за неносене на контролен талон към свидетелството за управление на МПС,
респективно основанието за санкциониране по предложение второ на чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Иначе, задължението за носене по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 (респективно на чл.
183, ал. 1, т. 1) от ЗДвП логически няма как да бъде схващано в друг смисъл освен като
такова за представяне на контролните органи при проверка; визираните органи нямат правна
възможност за претърсване на водача или превозното средство с оглед установяване на
данни за извършено административно нарушение; противно на широко разпространената в
теорията и практиката заблуда, използването на т. нар. разширително тълкуване (както беше
сторено в случая) за обосноваване на административно-наказателна отговорност не е
ограничено от разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, която се
отнася само до правоприлагането по чл. 46, ал. 2 от същия закон (правоприлагането по
аналогия), нито се явява в отклонение от принципа на законоустановеност на нарушението и
наказанието, доколкото тълкуването като дейност не се изразява в нищо друго освен в
изясняване на действителния смисъл на тълкуваната разпоредба (задължителен
тълкувателен съдебен акт, в чийто диспозитив /само със съответния диспозитив се дава
самото задължително тълкуване/, да е изложено нещо, противоречащо на застъпваното тук,
липсва). Досежно пункт 1 от НП е налице хипотеза по чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. Липсват съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
включително въпреки липсата на посочване в АУАН и НП на конкретната категория (М1)
МПС, доколкото ясно е индивидуализирано самото превозно средство (без да има каквото и
2
да било съмнение или дори оспорване досежно това дали то е от категория М1).
Релевантната фактическа обстановка не се отличава с каквато и да било сложност и същата е
изложена в АУАН и НП достатъчно ясно, че да позволи упражняването на процесуалното
право на нарушителя (в процесуалния смисъл на понятието) на защита по същество, което е
видно дори и от съдържанието на процесната жалба.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН съдът не установи други основания за изменение на НП извън горепосоченото
такова или изобщо основания за неговата отмяна. Отпадането на отговорността за
неносенето (непредставянето при проверка) на контролния талон към свидетелството за
управление на МПС в крайна сметка няма никакво отражение върху правния статус
(правния интерес) на жалбоподателя, поради което присъждане на разноски в негова полза
не се следва; уредбата по чл. 143 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН не дава пряк отговор на
въпроса как следва да се присъждат разноски при изменение на НП, като критерият по чл.
78 от ГПК вр. чл. 144 от АПК досежно хипотезите на частично уважаване/отхвърляне на
съответната претенция поне в случаи като процесния е очевидно неприложим, поради което
по тълкувателен (логически) път следва да се търси действителният смисъл на закона, който
да даде отговор на въпроса следва ли да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя
при изменение на НП, което изменение не влияе върху самото ангажиране на отговорността
на същия; липсва логиката в подобни хипотези, при които от гледна точка на защитата на
правния интерес на жалбоподателя обжалването не е дало никакво отражение, да е
оправдано с оглед смисъла на закона присъждането на разноски. Не е налице, обаче,
основание за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение съгласно поисканото от
административно-наказващия орган – депозираното писмено становище на този орган, както
е служебно известно на съда, е бланково, практически със смяна на данните за конкретното
нарушение и нарушител в зависимост от делото, за което се отнася и без вземане на
отношение по конкретните оплаквания на жалбоподателя, поради което присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в тази връзка практически ще доведе до отричане на
изискването за добросъвестност по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ обжалваното НП № 21-4332-021497 от 22.10.2021 г., издадено от Д.Д.Д.,
началник сектор в ОПП – СДВР, в ЧАСТТА по неговия пункт 2, като прилага закон за
същото административно нарушение с отпадане на отговорността за неносене на контролен
талон към свидетелството за управление на МПС, респективно на основанието за
санкциониране по предложение второ на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в ЧАСТТА по неговия пункт 1.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3