Р Е Ш Е Н И Е

№ 667

 

гр.Русе, 22.XII.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският окръжен съд,                         гражданско отделение в публичното заседание         на                 17 ноември 2011г.                 в състав :

 

                                           Председател: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА                  Членове:

                                                                     

 

при секретаря……М.П.………………………… и в присъствието на прокурора ………………………………………………………, като разгледа докладваното от съдията ………………………………………………….. гр.дело № 444 по описа за  2011 год., за да се произнесе, съобрази :

         Ищцата П.М.Ц.,***, твърди, че нейната майка е била омъжена за  бащата на ответницата по делото-С. А. Ц., *****. След смъртта на майка й на *****.  Ц. продължил да живее на първия етаж на къщата по *****,  съсобствена между ищцата и брат й. От м.април 2006г. до смъртта му на *****. само ищцата полагала грижи за гледането, издръжката и медицинското обслужване на С. Ц., тъй като ответницата заявила, че няма жилище и възможности да полага грижи за баща си. Иска съдът да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата 22579,81лв. за положения труд, изразяващ се в гледане и грижи за бащата на ответницата С. Ц., за периода 01.04.2006г.-*****., както  и сумата 8871,65лв. натрупана лихва за периода до завеждане на исковата молба, при законните последици. 

         Ответницата Ц.С.Й.,***, изразява становище, че предявените искове за главница и лихва са допустими, но неоснователни. Признава обстоятелството, че баща й С. Ц.а и майката на ищцата – Ц. Ц.а, са били съпрузи и са живели на първия етаж от къщата, описана в исковата молба.Твърди, че  отношенията с баща й били обтегнати и не е била допускана до дома, в който той живее. Отношенията между баща й и ищцата също не били добри. Твърди, че баща й сам се е грижел за себе си, плащал си е всички разходи. Предполага, че е давал пенсията си на ищцата. Твърди, че Ц. се страхувал от ищцата, но „предвид възрастта му и здравословното му състояние е бил изцяло под нейно влияние”. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете. Алтернативно прави възражение за прихващане до размера на сумата от 9390лв., която представлява сбор от сумата 3340лв. получени с пълномощно №1238/25.06.2010г. на 28.06.2010г. от ищцата от личен спестовен влог на С. Ц. и сумата 6050лв. получени от последния в присъствието на ищцата.

                   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

         От представеното удостоверение за наследници № 005167 от 11.10.2010г. се установява, че ответницата е единствения законен наследник на С. А. Ц., *****, поч. на *****., негова дъщеря. По делото не се спори, че майката на ищцата Ц. Ц.а и С. Ц. са били съпрузи и са живеели на първия етаж от къща в *******. Не се спори, че след смъртта на Ц.а на *****., С. Ц. е продължил да живее в тази къща. От справката – извлечение от Агенцията по вписванията, представена по приложената преп.№3255/10г. по описа на РРП, е видно, че ищцата е собственик на 1/2ид.ч от имота,както е заявено и в исковата молба.

 В производството по делото като свидетел е разпитан М.Т., който от дълги години познава и ищцата, и С. Ц., когото свидетелят нарича *******. От С. Ц. свидетелят е разбрал, че по време на престоя си в Италия през 2004г. ищцата му е изпратила парична сума  „за ремонт на сърцето”. През 2006г. се върнала от Италия и се нанесла на втория етаж на къщата, а ***. останал на първия. Свидетелят има непосредствени впечатления за това, че ищцата се грижела за прането и готвенето на ***., за закупуването на лекарства, пазарувала. Водила го на медицински прегледи, придружавала го до болници.Заявява, че  Ц. не е говорил за дъщеря си Ц..През 2009г. ищцата помолила Т. да намери превоз, за да заведат С. на медицински преглед в София.Изнася данни, че и през пролетта на 2010г. Ц. е водила възрастния човек на преглед в София.Когато отсъствувала от града за  седмица, по нейна молба посещавал всеки ден ***. и по телефона уведомявал ищцата за състоянието му. Свидетелят си спомня, че на 30.06.2010г. сутринта се видял със С. Ц.-бил седнал на леглото си, но след обед  / 16.00-17.00ч/ ищцата се обадила, че старият човек не е добре. Когато отишъл в дома им, Т. заварил автомобил на спешна помощ, помогнал да внесат ***. в линейката и го закарали в болница. От сутринта до вечерта Ц. изглеждал „много променен”.

Свидетелят Ш. познава ищцата от около десет години, а през последните години й помагал във всякакви ремонти по къщата. С баща й – ***., били приятели. Свидетелят установява, че ищцата пазарувала и готвела на С.; виждал е тя да пере негови дрехи. Свидетелят не знаел, че С. Ц. имал и дъщеря на име Ц.. Изнася данни, че ***. имал бистър „стриктен” ум – понякога давал пари да му купи водка, мастика, и после искал точен отчет и ресто. Свидетелят е помагал на ищцата да води възрастния човек на кардиологичен преглед в София, както и при лекар в Русе. Има впечатления за ежедневието на С. Ц. и твърди,че той не е живял в охолство, но е имал всичко необходимо – храна и отопление, осигурени от ищцата. В последно време-преди смъртта му, Ц. не успявал да контролира физиологичните си нужди и съответно трябвало да бъде преоблечен и изпран, което също вършела ищцата.

По делото като свидетел е разпитана Н. С., която познава ответницата от дълги години-от 1981г., живели са заедно в един блок.Виждала е дядо С. да посещава дъщеря си Ц. много рядко - 1-2 годишно. От своя страна и тя не го посещавала, защото втората му  съпруга не разрешавала,  отнасяла се зле с Ц. и не я приемала. Когато съпругата му починала, дядо С. започнал да търси близост с дъщеря си. Веднъж свидетелката отишла с ответницата при него и той казал, че търси жена, която да се грижи за домакинството му и да го гледа. Заявил, че се страхува да не го отровят и държи оръжие под възглавницата си. Свидетелката установява, че при дядо С. било „невъобразима мръсотия” и мивката била пълна с мръсни чинии. Той споменал, че има „някакви пари” и иска Ц. „да купи нещо и да живеят заедно и тя  да се грижи за него”. Според свидетелката това било невъзможно, защото в жилището на  ответницата били „много хора”. Когато си тръгнали ищцата излязла и нещо се разправяла с ответницата,  размахвала някакъв лист. Според свидетелката след тази среща ответницата подала документи в организация за гледане на възрастни хора.

Свидетелката Я.Л. познава ответницата от 1974г., познавала е добре и нейния баща, както и майката на ищцата. Пред свидетелката ответницата е споделяла, че баща й  С. Ц. не е полагал грижи за нея, когато била малка. Втората му съпруга Ц. /майка на ищцата/ не я искала. Ответницата била отгледана от баба си.Свидетелката твърди, че има непосредствени впечатления от отношенията между ответницата от една страна и баща й и втората му съпруга, от друга, от период, в който е работила с тях в едно и също предприятие. Твърди, че отношенията баща-дъщеря били „никакви”. Пред свидетелката казал, че съпругата му не иска Ц. в дома си, а той самият не можел да й помага. През м.май 2010г. се обадили на ответницата, че баща й е в болницата, оказала се, че е вкъщи и тя отишла да го види. Свидетелката придружавала ответницата няколко пъти при тези посещенията и твърди, че заварвали голяма мръсотия и Ц. първо се заемала да почисти. Възрастният човек казвал, че или лично си пазарува, или дава пари на П. / ищцата/, тя да му пазарува. Казвал, че си готви сам храната, която имал в момента, но свидетелката няма непосредствени впечатления за това. Показал им, че държи пистолет под възглавницата. Искал дъщеря му Ц. да го гледа, но тя не предприела никакви стъпки в тази насока.

От приетата съдебно - графологическа експертиза се установява, че подписът за получаване на пенсията на С. Ц. за м.10.2009г. не е положен от Ц.. Вещото лице допуска подписите за м.06.2005г., м.07.2005г., м.06.2006г. и м.02.2007г. да са изпълнени от Ц.. От заключението се установява, че всички други подписи в пенсионния картон от 2005г. до 2010г. вкл. са положени от С. Ц..В удостоверение изх.№94-II-10/21.10.2011г. издадено от Областна пощенска станция - Русе, се установява, че пенсията на С. А. Ц. през периода 2006г.-*****. е получавана лично от лицето срещу подпис в изплащателния картон. За м.10.2009г. пенсията е получена от П.М.Ц., с еднократно пълномощно.

От данните по съдебно-икономическата експертизата се установява, че средно месечните разходи за издръжка на едно лице за периода 01.04.2006г.-*****. възлизат общо на 12449,53лв. Общото възнаграждение за личен асистент за същия период възлиза на 10560лв.Размера на получената от С. Ц. пенсия за процесния период, е 13763,76лв. При определяне на възнаграждението за личен асситент вещото лице е съобразило служебното писмо от Дирекция „Социално подпомагане”-Русе, в което е удостоверено, че през периода от 01.04.2006г. до юни 2011г. от дирекцията са назначавани лица на длъжностите „Болногледач” и „Личен асистент” по програма „Асистенти на хора с увреждания” с минималната за страната работна заплата за съответната година.Съдът кредитира заключението на експертизата в частта относно разходите за издръжката на едно лице за посочения период, тъй като вещото лице е съобразило възрастта на Ц. и тежкото му здравословно състояние. При определяне на възнаграждението за личен асистент са съобразени обективните данни, удостоверени от Дирекция „Социално подпомагане”-Русе. От данните в констативно-съобразителната част на експертизата и от представените писмени доказателства – епикризи,  се установява, че Ц. е бил с високи стойности на кръвно налягане, страдал е от захарен диабет, констатирана е нестабилна стенокардия, инплантиран ПКС, многоклонова коронарна болестна инсулиново лечение. Постъпвал е на лечение в МБАЛ-Русе и в Университетска кардиологична болница – София /л.л.60-62/.

С нотариално заверено пълномощно рег.№1238/25.06.2010г. С. Ц. е упълномощил П.Ц. да го представлява пред Банка „ДСК” – ЕАД-София и да извършва всякакви разпоредителни действия с банковите му сметки/л.38/. От банковото извлечение на л.39 е видно, че на 28.06.2010г. П.Ц. е изтеглила от сметката на Ц. 3340лв. Не се сочат доказателства, че пълномощника е изпълнил задължението си по чл.284 от ЗЗД и да отчете изтеглената сума на титуляра на сметката, което е в тежест на пълномощника.

Представен е разходен касов ордер от 25.06.2010г., подписан от С. Ц. в уверение на това, че е  получил сумата 6050лв. която му е изплатена от „ДЕМ”-ООД във връзка к покупко-продажба на зем.земя в с.Лом Черковна. Представен е препис от пълномощно, с което С. Ц. е упълномощил Е. Д. Д., от *****, да продава и дарява на когото намери за добре собствените му земеделски земи в землището на с.Лом Черковна, описани в пълномощното.

По делото са представени преписи от протоколи и решения по други дела между страните по настоящото производство, данните по които са ирелевантни за предмета на спора. Заявеното от ищцата по делото по гр.д.№7598/10г. по описа на РРС, че не е наследница на  С. Ц. и не го е гледала е защитна теза по друго дело, поради което съдът не го обсъжда. 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното : Предвид наведените в исковата молба фактически обстоятелства и правни доводи съдът квалифицира претенцията по чл.59 от ЗЗД. Ищцата претендира заплащане на сумата 22579,81лв., представляващи обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, от спестени разходи за грижи за бащата на ответницата, като  труд в домакинството, битово и медицинско обслужване. Ищцата не е била задължена по закон  да осигурява  издръжката на С. Ц., *****, вместо ответницата, която има това задължение по чл.140, ал.1 от СК. Лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице независимо от това, дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава.Предвид изложеното искът е допустим. По същество искът е частично основателен. На първо място следва да се съобрази, че в случаите, когато едно лице е давало издръжка вместо задълженото да я дава, обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. като предпоставка от фактическия състав на иска -по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е предвидено обогатяване на ответника, което може да бъде осъществено чрез увеличение на имуществото му или когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице,  По делото безспорно се установи, че през процесния период бащата на ответницата е имал нужда от издръжка и специални грижи, поради влошеното му здравословно състояние, които са били осигурявани от ищцата. В тази насока съдът кредитира показанията на св.Т. и Ш., които имат лични и непосредствени впечатления за това, че ищцата ежедневно е осигурявала битовото обслужване на Ц., полагала е личен труд в домакинството му,  осигурявала му е  медицински грижи. Показанията им, че са съдействували на ищцата да заведе бащата на ответницата  на медицински преглед в кардиологична клиника в гр.София се подкрепят и от представената епикриза от Университетската национална кардиологична болница – София.Показанията им, че С. Ц. е имал свои пари /от пенсията/, се подкрепят от данните по пенсионния картон, че той лично е получавал пенсията си. Свидетелките С. и Л. имат непосредствени впечатления от епизодични посещения в дома на Ц., когато вече е бил със силно влошено здравословно състояние. И двете свидетелки установяват, че при дядо С. заварвали много мръсно. В същото време св.Ш., който много често е посещавал С. Ц., има лични впечатления че през този период Ц. вече не е могъл да контролира  физиологичните си нужди и в такива моменти грижи за хигиената е полагала ищцата.От друга страна, първата свидетелка твърди, че през месеца преди да почине баща й /*****./ на Ц. й било забранено до ходи в дома му. А втората свидетелка – св.Л. твърди, че през м.май 2010г. се обадили на ответницата, че баща й е болен и след това 3-4 пъти свидетелката и ответницата ходили при него.

Следва да се отбележи, че по принцип, в случая задължението за издръжка на децата към родителите не е безусловно, както е при задължението на родителите към ненавършилите пълнолетие деца. В случая обаче бащата на ответницата е бил възрастен, с тежко здравословно състояние и пред двете свидетелки Ц. е заявил, че има нужда и иска дъщеря му да се грижи за него, но тя не предприела нищо.Предвид изложеното искът следва да бъде уважен съобразно заключението по икономическата експертиза, като се приспадне размера на получаваната от С. Ц. пенсия. Искът е основателен до размер на 9245,77лв. От тази сума следва да се приспадне сумата 3340лв., за която е основателно направеното възражение за прихващане, тъй като ищцата не е доказала, че е отчела паричната сума на пълномощника.  Доколкото счетоводния документ за получаване на сумата от 6050лв. изплатена на С. Ц. от „ДЕМ”-ООД е подписан от Ц. и не се сочат никакви данни, че тази сума е получена от ищцата, възражението за прихващане в тази част следва да бъде оставено без уважение.По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до размер на 5905,77лв.Искът за лихви е неоснователен. Такива не се дължат при липса на покана. Същите се дължат от предявяването на исковата молба, тъй като последната представлява такава покана.

Съгласно чл.78 от ГПК ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Освобождаването на ищцата от такси и разноски по делото, на основание чл.83 от ГПК,  не освобождава същата от отговорността за разноски спрямо насрещната страна, на основание чл.78 от ГПК. Ето защо ищцата дължи на ответницата разноски в размер на 388,70лв.

По гореизложените съображения съдът

 

                                  Р        Е        Ш       И :

 

ОСЪЖДА Ц.С.Й.,*** да заплати на П.М.Ц.,*** сумата 5905,77лв. представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД, при законната лихва, считано от 28.04.2011г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П.М.Ц.,*** против Ц.С.Й.,***, с правно основание чл.59 от ЗЗД, в размера над 5905,77 лв. и иска по чл.86 от ЗЗД за сумата 8871,65лв.  лихва за забава, като неоснователни.

ОСЪЖДА  П.М.Ц.,*** да заплати на Ц.С.Й.,*** 388,70лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Апелативния съд-гр.Велико Търново в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                            СЪДИЯ :