РЕШЕНИЕ

 

Номер   527                         20.09 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХІХ състав

 

На осемнадесети септември, 2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                Секретар: Боряна Козова

 

като разгледа докладваното от Съдията т. дело номер 186 по описа за  2019  година намери за установено следното:

 

Искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 361 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

Предявени са искове от „ХОЛЛЕМАН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* със седалище в гр. Русе, против „ХМТ ТРАК“ /предишно наименование „17Н“/ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес и на управление: гр.Асеновград, община Асеновград, обл.Пловдив, ул. „Капитан Андреев“ № 13 за заплащане на сумата от 28 398.66 лв., представляваща неплатената стойност на извършена от ищеца спедиторска услуга по превоз на Мотокар НМТ Пловдив /България/ - ****с Р 2588 ВР/Р 0070 ЕЕ и ВР 5588 СА/ ВР 8134 ЕА, дължима по фактура №**********/02.11.2018 г., както и сумата от 1 988лв., представляваща неустойка, формирана върху главницата по 0,2 % на ден за периода 17.11.2018 г. до 21.12.2018 г. – 35 дни. Претендира се освен това законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и и разноските по делото.

Твърди се от ищеца, че между страните е възникнало правоотношението по сключен спедиторския договор, по силата на който по заявка на ответното дружество ищецът е осигурил транспортиране на посочената в петитума на исковата молба вещ до дестинацията, заявена от изпращача, а именно до ****. Твърди се от ищеца, че е извършил услугата, като вещта е пристигнала на посочения адрес, съобразно съдържанието на товарителница, издадена на 23.10.2018 г.

Ответникът в отговор на исковата молба признава дължимостта на главницата, заявява, че действително е дължал исканата сума от 28 398.66лв. за изпълнението на неформален договор, съобразно посочената фактура. Поради финансови затруднения длъжникът е поискал отсрочване, но независимо от това на 28.12.2018 г. длъжникът твърди, че е превел част от дължимата главница, а именно сумата от 8 398.66 лв. по сметка на ищеца. Заявява се, че поради забавата се счита за основателна от ответника и претенцията за законна лихва, както и за разноски по делото и за адвокатско възнаграждение, но в минимален размер по наредбата.

Оспорва се, обаче, претенцията за неустойка, като се твърди, че същата е недължима, тоест, такава неустойка не е била договорена.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно наличието на сключеният договор за извършване на спедиторска услуга по превоз на Мотокар НМТ Пловдив /България/ - ****с Р 2588 ВР/Р 0070 ЕЕ и ВР 5588 СА/ ВР 8134 ЕА по заявка на ответника. Последният не оспорва твърденията на кредитора, че ищецът е бил изправна страна и е извършил услугата, както и дължимостта на главницата в размера посочен от ответника след извършеното от него частично плащане. Тезите на страните се подкрепят изцяло и от събрания по делото писмен доказателствен материал. Съобразно събраните по делото доказателства и по специално преводно нареждане до Токуда Банк се установява, че ответникът е платил на ищеца сумата от 8398.66 лв., като основанието посочено в документа е фактура № 12447, а в поясненията е отбелязяно за „транспорт“.  Ето защо и следва да се уважи предявения иск за главницата за сумата от 20 000 лева.

Основния спорен момент по делото остава основателността на претенцията относно претендираната неустойка. Съдът намира искът с правно основание чл.92 от ЗЗД за неоснователен. Между страните няма сключен нарочен договор, като в разменените между тях документи липсва постигната уговорка за заплащане на неустойка. Единствено в процесната фактура издадена от спедитора фигурира, като текст, че „просроченото плащане генерира санкция от 0.2% на ден“. Принципно фактурата би могла по своето съдържание да обладава качеството на сделка между страните, когато в същата са отразени съществените уговорки относно възникналото правоотношение. В случая са ясни страните, цената на услугата, вещта която следва да бъде превозена, санкцията при неизпълнение за плащане на цената и т.н., но липсват подписи на съдоговарящите. Това лишава документа от присъщите му функции на инструмент на облигационното право материализиращ договор между страните, които съществуват наред със счетоводните  такива. След като фактурата не е подписана от възложителя не е оправдано да се приеме, че е налице възникнало задължение по чл.92 от ЗЗД. По делото няма данни дали фактурата е осчетоводена при длъжника. Дори обаче това да бе доказано настоящият състав на съда не счита, че това е факт с правно значение, който може да доведе до основателност на акцесорния иск, при положение, че фактурата така или иначе е неподписана. Съобразно счетоводните стандарти, при извършена услуга и издадена фактура от доставчика, получателят е длъжен да осчетоводи първичния счетоводен документ. Това задължение определя извод, че ответникът не би могъл да откаже да осчетоводи фактурата, при положение че признава извършването на стопанската операция, на основание че в първичния документ доставчикът е вписал нещо, с което последния не е съгласен. Т.е. осчетоводяването на неподписания първичен счетоводен документ би могло да служи, като признание за длъжника, че дължи цената на извършената услуга, но това не се разпростира извън рамките на конкретната стопанска операция дала повод за издаване на документа. Т.е. за другите уговорки материализирани в същия следва да е налице изрично волеизявление от страна на получателя на фактурата.

В ДИМ ищецът е формулирал искане, като го е наименовал „изменение на иска“, но съдът счита, че по същество е предявен при режим на евентуалност нов иск. Желае се от кредитора съдът да разгледа иска по чл.92 от ЗЗД и ако го приеме за неоснователен да осъди ответника да му заплати мораторна лихва в посочен размер. Това е недопустима правна конструкция, като съдът приема, че единственото, което би могъл да инициира ищеца в ДИМ е предявяване на инцидентен установителен иск./чл.372 от ГПК/ В случая това не е сторено, като е предявен втори евентуално съединен осъдителен иск, а не е извършено изменение на иска, както се сочи в ДИМ, който втори иск няма как да бъде приет за разглеждане при наличните процесуални правила.

Ето защо и Съдът

                                      Р  Е  Ш  И

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 361 от ТЗ „ХМТ ТРАК“ /предишно наименование „17Н“/ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес и на управление: гр.Асеновград, община Асеновград, обл.Пловдив, ул. „Капитан Андреев“ № 13 да заплати на   „ХОЛЛЕМАН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* със седалище в гр. Русе, сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща неплатената стойност на извършена от ищеца спедиторска услуга по превоз на Мотокар НМТ Пловдив /България/ - ****с Р 2588 ВР/Р 0070 ЕЕ и ВР 5588 СА/ ВР 8134 ЕА, дължима по издадена фактура №**********/02.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер, както и иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане и на сумата от 1 988лв., представляваща неустойка, формирана върху главницата по 0,2 % на ден за периода 17.11.2018 г. до 21.12.2018 г. – 35 дни, като неоснователни.

ОСЪЖДА „ХМТ ТРАК“ /предишно наименование „17Н“/ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес и на управление: гр.Асеновград, община Асеновград, обл.Пловдив, ул. „Капитан Андреев“ № 13 да заплати на   „ХОЛЛЕМАН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* със седалище в гр. Русе сумата от 1994.30 лева, направени деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :