№ 3673
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110102326 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова претенция, предявена от ищеца „ЕЕБ" ЕООД,
ЕИК *****, с управител *****, адрес: гр.Варна, ул.„*****", *****, срещу ответника ОВ,
ЕИК *****, с адрес: гр. Варна *****, с правно основание чл.49 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 2620,64лева , представляваща
стойността на нанесената вреда в размер на необходимите средства за отремонтиране на
повреден автомобил л.а. „*****", с peг. № *****, щетата върху който е нанесена от вещ,
която е собственост на ответника и същевременно ответника е лице, което е длъжно да
упражнява надзор над вещта, като възлага тази функция на длъжностни или наети лица,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждане - 07.02.2020г. до
окончателното и изплащане.
Претендират се с исковата молба и сторените по делото разноски, както и разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че на 07.02.2020г.,
около 16:40 часа, е управлявал автомобила в град Варна по ул.„Братя Бъгстон" №21, като
при заобикаляне на спрял автомобил на пътното платно е усетил силен удар от предната
част на автомобила. Веднага е спрял автомобила и излязъл от него. Забелязал е, че малко
след автомобила, от дясната му страна има голяма дупка на пътната настилка, намираща се
до шахта на ВиК. Разбрал, че ударът се дължи на преминаването му през тази дупка.
1
Веднага забелязал, че задната му лява гума е спаднала и има щети по ходовата част, както и
изтичане на течност от автомобила му. По пътя сочи, че е нямало никакви други
препятствия или предмети и ударът несъмнено се е дължал на голямата дупка на пътната
настилка, която не е била запълнена с нищо, нито е била обозначена с пътен знак. Ищеца
излага, че се е обадил на органите на МВР, след което пристигнали служители на сектор
ПП към ОДМВР -Варна на мястото и установили механизма на произшествието, като
съставили протокол за това произшествие. Щетите по автомобила, според ищеца, се
изразяват в следното: повреден ангренажен ремък, повредена водна помпа, повреден пистов
ремък, повреден термостат, повреден лагер на помпа, повреден преден амортисьор, повреден
заден амортисьор, повредена предна пружина, повредена задна пружина, повреден преден
ляв носач, повредена предна лява полуоска, повреден преден спирачен диск, повреден
картен на двигател, повреден воден радиатор. Имота, в който се намира дупката, според
ищеца е част от булевард, който е публична общинска собственост. Съгласно Наредба№ 1 от
17.01.2001г. за организиране на движението на пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр.13 от 10.02.2001г., по смисъла на
наредбата: „Стопанин на пътя", е собственикът или администрацията, която управлява пътя.
„Път", е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.
Разпоредбата на чл.3 от ЗДвП и чл.167, ал.1 от ЗДвП, се сочи, че вменява на лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за
препятствия по него и ги отстраняват в най-кратки срокове. Следователно за поддържането
и ремонта на пътя е отговорен собственика му, а именно ответната община, която е случая е
проявила бездействие, изразяващо се в бездействие на нейните служители, натоварени да
поддържат пътя в изправно състояние. Те са проявили бездействие в изпълнение на
служебните си задължения по чл.З от ЗДвП и чл.167 от ЗДвП. Налице са и вреди вследствие
на претърпяното ПТП, както и причинна връзка между тях. С изложеното, ищеца
обосновава правния си интерес от предявената искова претенция. Ø
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор от ОВ. С отговора се оспорва изцяло
насочената срещу ОВ искова претенция, като изложените в молбата твърдения се считат за
неоснователни и недоказани. Сочи се, че водачът на ППС, не се е съобразил с императивна
правна норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП и това е довело до настъпването на ПТП, и нанасянето
на вреди по автомобила. Настоява се с отговора, че липсват доказателства, установяващи
обстоятелството дали водачът е карал със съобразена с пътните и метеорологични условия
скорост. Счита се, че претендираните суми са завишени и възстановяването на описаните по
автомобила щети са в по-малък размер, поради което се настоява да се съобрази
действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на твърдените щети по
автомобила. Размерът на обезщетението, според ответната страна, следва да репарира
действителните вреди към датата на настъпване на ПТП. В противен случай ще се допусне
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ОВ. Оспорва се механизма на настъпване
на твърдените щетите по вещта, като също се твърди, че претендираните щети не могат да
настъпят при описаното настъпване на ПТП. Предвид изложеното, се отправя искане, да се
отхвърли предявената искова молба, като неоснователна и недоказана, в това число и
2
искането за присъждане на направените съдебни разноски и адвокатски хонорар. В случай,
че се претендират разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция, по-големи от
минималния, предвиден размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и за намаляване до
предвидените в наредбата стойности.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От изложените обстоятелства в исковата молба, се налага изводът, че е предявен иск и
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, който се обуславя от установяване на
правопораждащ фактически състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани
от ищеца: в резултат на неподдържане на пътен участък - общинска собственост, по
отношение на който ответникът има задължение за поддържане, е настъпило увреждане, в
резултат на което са нанесени имуществени вреди на автомобила на ищеца. В тежест на
ищеца е да докаже и размерът на тези вреди.
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещното си правонамаляващо
възражение за съпричиняване.
Безспорно между страните е, че посочения пътен участък е общинска собственост и
отговорността за неговата поддръжка е на ответника.
Спорен между страните е механизмът на причиняване на вредите по автомобила, а именно
оспорва се начина на причиняване на вредите, както са описани в протокол от ПТП.
По отношение на правната квалификация, съдът намира, че правилната правна
квалификация в случая е именно чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. По чл.49 ЗЗД,
отговаря този, който е възложил на друго лице някаква работа. В случая, общината отговаря
за бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по
поддържането на пътя. Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ т.е. вещта следва да бъде единствената причина за
увреждането, какъвто не е настоящия случай.
Отговорността на Общината следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, с оглед твърденията
за противоправно бездействие (необезопасена и необозначена дупка на пътното платно),
свързано с поддържането на републиканската пътна мрежа и по –точно на необезопасен
участък от пътя, станал причина за ПТП.
Ответникът е процесуалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск, тъй като
именно на Общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа– чл. 19 ал. 1 т.
2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА,
общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Нормата на чл. 11 от
ЗОС, задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър
стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП, ответникът е
бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От доказателствата по делото се
3
установява, че в резултат на противоправното бездействие на ответника при обичайната
употреба на повредената вещ /път/ на автомобила са били причинени имуществени вреди.
В този смисъл е налице обилна съдебна практика на ВКС при идентична фактическа
обстановка за правната квалификация на иска - Решение № 1184 от 29.10.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева; Решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка
Недкова; Решение № 165 от 18.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2013 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Борис Илиев.
От представената фактура № ********** от 13.02.2020г., се установява, че ищецът е
заплатил сумата от 2620,64 лева за за оказани автоуслуги и сменени части на МПС.
От представения по делото Протокол за ПТП, се установява, че същият е съставен на
07.02.2020г., като мл. автоконтрольор е отразил схема на ПТП, от която е видно, че при
заобикаляне на спряло МПС, автомобила на ищеца е попаднал в пропаднал участък от
пътното платно до шахта за ВиК. Протоколът е съставен на място, което предполага, че
същият удостоверява наличната на платното неравност. Описани са и видимите щети –
повредени части на автомобила.
Протоколът за ПТП, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, а именно в настоящия случай дата
на ПТП и място, наличната неравност на пътното платно и вреди, констатирани,
непосредствено след ПТП.
Разпитан е свидетелят А. П. П., мл.автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР-Варна, който е
посетил ПТП. Същият заявява, че на място при пристигането си, въпросната дупка вече е
била запълнена с чакъл, като в този момент именно са се извършвали ремонтни дейности от
общината.
Съдът възприема показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и във връзка със събраните писмени доказателства и отразяват преки
впечатления.
За изясняване на механизма на ПТП и оценка на щетите, е назначена и изслушана съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно се установява, че направения анализ на механизма на ПТП
показва, че вредите по своята форма и степен са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие. Стойността на ремонтните работи/части и труд/, по пазарни
цени, възлиза на 3075,36лева, което е повече от претендираната в исковата молба сума.
В с.з. е допуснато изменение на исковата претенция, като са допълнени причинените по
МПС вреди със следните увреждания: броня предна, гума задна дясна, въздушна
възглавница, управляващ модул и преден ляв колан.
Предвид изложеното съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45
от ЗЗД и искът следва да се уважи в цялост, ведно с присъждане на обезщетение за забава от
4
датата на увреждането, съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски в общ размер на 754,83
лева, в полза на ищеца, от които 500,00 лева за адвокатски хонорар, 104,83 лева за държавна
такса, 120,00 лева за вещо лице, 30.00лв., депозит за свидетел, които следва да се заплатят от
ответника.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, ОВ, ЕИК *****, с адрес: гр. Варна
*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ЕЕБ" ЕООД, ЕИК ***** , с управител *****, адрес:
гр.Варна, ул.„*****", *****, сумата в размер на 2620,64лв. , представляваща стойността
на нанесени вреди в размер на необходимите средства за отремонтиране на повреден
автомобил л.а. „*****", с peг. № *****, изразяващи се в следните повреди: повреден
ангренажен ремък, повредена водна помпа, повреден пистов ремък, повреден термостат,
повреден лагер на помпа, повреден преден амортисьор, повреден заден амортисьор,
повредена предна пружина, повредена задна пружина, повреден преден ляв носач, повредена
предна лява полуоска, повреден преден спирачен диск, повреден картен на двигател,
повреден воден радиатор, броня предна, гума задна дясна, въздушна възглавница,
управляващ модул и преден ляв колан, като щетите върху лекия автомобил са нанесени от
вещ, която е собственост на ответника и същевременно ответника е лице, което е длъжно да
упражнява надзор над вещта, като възлага тази функция на длъжностни или наети лица,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждане - 07.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОВ, ЕИК *****, с адрес: гр. Варна
*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ЕЕБ" ЕООД, ЕИК ***** , с управител *****, адрес:
гр.Варна, ул.„*****", *****, сумата в общ размер на 754,83лв., представляваща сбор от
сторените по делото разноски, както следва: 500,00 лева за адвокатски хонорар, 104,83 лева
за държавна такса, 120,00 лева за вещо лице, 30.00лв., депозит за свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
5
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6