Решение по дело №1164/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260039
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 10 април 2021 г.)
Съдия: Зорница Валентинова Петрова
Дело: 20204210201164
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Габрово, 23.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровски районен съд в открито заседание на първи март  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ПЕТРОВА

 

            При секретаря В. Николова, като разгледа докладваното от съдията, АНД №  1164 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Й.К.М. *** против Наказателно постановление № 312 от 22.11.2019г. издадено от Началник РУ Габрово.

            В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуалните норми и при пълна липса на доказателства. Излагат се подробни съображения, поради които се претендира отмяна на наказателното постановление.

            В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на ответното РУ Габрово оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.

Съдът, като взе предвид жалбата и наведените в нея доводи, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок е и процесуално допустима. Разгледана по същество е  частично основателна.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

От показанията на свидетелите И.Н. и И.П.  се установи, че на 16.11.2019г.  около 02,45 часа при извършване на обход в централна градска част,  бил забелязан жалбоподателя М.,***. Същият бил  във видимо нетрезво състояние, вървял по пътното платно и крещял на висок глас.  Полицейските служители спрели до него със служебния автомобил и на М. било разпоредено от мл. автоконтрольор И.Н. да преустанови нарушаването на обществения ред. Неколкократно било разпоредено на жалбоподателя да преустанови нарушението, но въпреки издадените полицейски разпореждания, М. не преустановил действията си и продължил да крещи. Неизпълнението на полицейското разпореждане станало основание за задържане на М. и транспортирането му до РУ Габрово.

Срещу Й.М. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР и чл. 264 ал.1 от ЗМВР. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя без възражение.

Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 312 от 22.11.2019г. от Началник РУ Габрово срещу Й.М. за това,че на 16.11.2019т. около 02,45 часа  в гр. Габрово, на улица „Николаевска” до № 1, М. във видимо нетрезво състояние не изпълнява отправено му устно полицейско разпореждане от мл. автоконтрольор Ив. Н. да не нарушава обществения ред, изрязаващо се в крещене на висок глас, като с действията си съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба. За нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР.

Изслушаните по делото свидетели Н. и П. потвърждават изложеното в съставения АУАН.

Приложена е заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015г., относно оправомощаване на лица от МВР да издават наказателни постановления по ЗМВР, от която е видно, че издателя на наказателното постановление е надлежно упълномощен за това.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира, че жалбоподателя  е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна  състава на административно нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР, поради което правилно е ангажирана и административно наказателна отговорност на осн. чл. 257 ал.1 от ЗМВР.

 В чл. 257 ал.1 от ЗМВР е предвидено, за този който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление  да се наказва с глоба от 100 до 500 лв.  Доколкото визираният в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР състав на административно нарушение, предвижда възникване на административно-наказателна отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено разпореждане от орган на МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на функциите на този орган, то за да възникне административно-наказателна отговорност по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, следва в наказателното постановление да е посочено, че лицето, на което е издадено наказателното постановление не е изпълнило конкретно издадено разпореждане от конкретен орган на МВР, направено в изпълнение на функциите на този орган.

В случая съдът намира, че в наказателното постановление са посочени и са индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за който е издадено наказателно постановление и е наложено административно наказание, а именно - че е било издадено конкретно разпореждане от орган на МВР, направено в изпълнение на функциите на този орган,  посочено е кой точно орган на МВР го е издал в изпълнение на функциите си. Както в съставеният АУАН, така и в наказателното постановление недвусмислено е посочено, че на  жалбоподателят е издадено  устно полицейско разпореждане  от мл. автоконтрольор  И.Н. да прекрати нарушаването на обществения ред, изразяващо се в крещене на висок глас. Установено е по безспорен и несъмнен начин, че въпреки издаденото полицейско разпореждане жалбоподателят не е преустановил нарушението.

 В чл. 257 ал.1 от ЗМВР е предвидено, за този който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление  да се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

В конкретният случай наказващият орган е наложил глоба в размер на 500лв.     Съдът счита, че при определяне на наказанието наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не е обсъдил всички обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и не е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.  Липсват мотиви за налагане на наказание в максимално предвидения от закона размер.

При така установеното съдът намира, че за постигане целите на наказанието спрямо жалбоподателя е достатъчно определяне на наказанието към минимално предвидения от закона размер, а именно двеста лева, като в тази си част наказателното постановление бъде изменено и  размерът на наложената глоба бъде намален от 500 лева на 200 лева.  Наказание в този размер съдът счита, че е справедливо и съответно на извършеното.

С наказателното постановление жабоподателят е санкциониран и на осн. чл. 264 ал.1 от ЗМВР, като му е наложена глоба в размер на 1 000 лева.

Според  чл. 264, ал. 1 от ЗМВР който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Относно това второ нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, съда намира, че извършването на подобно нарушение не е доказано.

Изпълнителното деяние на нарушението "противозаконно пречене" се осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия пред орган на МВР за изпълнение на функциите му. Начинът на извършване на деянието може да бъде в различни форми, като по начало се изисква активно действие, активно поведение от страна на дееца, т.е активно препятстване на орган на МВР да изпълнява задълженията си по служба.

Както в съставения АУАН, така и в  издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че с действията си жалбоподателя  съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба, но  липсва посочване на конкретни действия, извършени от жалбоподателя,  с които противозаконно е попречил на служител на МВР да изпълнява служебните си задължения,  липсва посочване на кой служител на МВР е попречено и какви служебни задължения е изпълнявал този служител към момента на извършване на твърдяното нарушение.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил устното полицейско разпореждане да прекрати нарушаването на обществения ред, както и че продължава нарушението е част от състава на нарушението по чл. 64 ал.4 от ЗМВР и не може да изпълни състава на нарушението по чл. 264 ал.1 от ЗМВР изискващ наличието на противозаконно пречене – действие или бездействие, на изпълнението на функциите на полицейски служител.

Факта на неизпълнение на полицейско разпореждане не означава наличие на противозаконно пречене по смисъла на чл. 264 ал.1 от ЗМВР.

Освен това, за да може да се квалифицира едно деяние, като такова по  чл. 264, ал.1 от ЗМВР следва да е налице не просто умисъл за неизпъленние на полицейското разпореждане, но и специфична цел, насочена към възпрепятстване изпълнението на определена полицейска функция. В конкретния казус такава цел не е налице.

По изложените съображения, съдът счете, че неправилно и незаконосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР, поради което наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.

На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по делото.

Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на на жалбоподателя, адв. Ваня Денева.  Не е направено искане от страна на процесуалният представител на РУ Габрово.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие  е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на  300 лева и съобразно  частичната основателност на жалбата- изменението на наказателното постановление в частта досежно размера на наложената глоба и отмяна в останалата част на наказателното постановление, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 240 лева.

В настоящия случай разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР Габрово.  

Поради изложеното ОДМВР Габрово следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя 240 лева представляващи направени разноски за    адвокатското възнаграждение

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 312 от 22.11.2019г. издадено от Началник РУ Габрово,  с което на Й.К.М. ***, ЕГН **********,  на осн. чл. 257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лева, в ЧАСТТА досежно размера на наложената глоба, като я НАМАЛЯВА  от 500 лева на 200 лева.

ОТМЕНЯ Наказателното постановление в останала част, с която на Й.К.М. е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на Й.К.М. ***, ЕГН ********** сума в размер на 240 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

           

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: