№ 59
гр. Русе, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500715 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Т.Б. АК Пловдив като процесуален
представител на ЕМ. Л. Т. против Решение № 260506 от 02.07.2021 г. по гр. д. №
2367/2020 г. по описа на Районен съд Русе, с което е осъден да заплати на ЗК „У.“ АД
сумата 17426,16 лв. платено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек
автомобил „Хонда“, модел CR-V с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от
06.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1509,10 лв. разноски по
делото. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Възразява, че съдът не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната връзка. Заявява, че
съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната
истина. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу него искове. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна ЗК „У.“ АД чрез юрк. В.Д., в който взема становище за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане тя да не се уважава. Излага
съображения за правилност и обоснованост на изводите на съда. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
Решение № 260506 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 2367/2020 г. по описа на Районен съд
Русе е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЗК „У.“ АД, с която
същият предявил срещу ЕМ. Л. Т. искове да бъде осъден ответникът да му заплати
сумите 17423,16 лв. изплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек
автомобил “Хонда”, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и 5304,40 лв лихва за забава за периода от 06.01.2017
г. до предявяване на иска. С влязло в сила като необжалвано определение в о. с. з. на
22.10.2020г. производството по делото относно иска с правно основание в чл. 86 ЗЗД за
сумата 5304,40 лв. лихва за забава за периода от 06.01.2017г. до 06.01.2020 г. е
прекратено поради отказ от иска. В исковата молба са изложени твърдения, че отв. Е.Т.
като водач на лек автомобил марка “Ауди”, модел 80 с рег. № ***, поради движение с
несъобразена скорост причинил верижно ПТП, при което бил увреден лек автомобил
марка “Хонда”, модел “CR-V” с рег. № ***, собственост на “ТСР И.” ООД. За
произшествието бил съставен Протокол за ПТП №1579496/31.05.2016 г. Ищецът заявил
още, че към 31.05.2016 г. ответникът не е имал задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което му бил бил съставен АУАН, въз основа на който е било
издадено НП и му било наложено административно наказание по чл. 638, ал. 3 КЗ. В
исковата молба се твърди още, че увреденият автомобил “Хонда” имал валидна
застраховка “Каско“ на МПС, сключена с дружеството – застрахователна полица
№15054110531. Във връзка с постъпило уведомление за щета била образувана
преписка по щета №15110541088, извършен бил опис на щетите, отремонтирани били
в доверен на застрахователя сервиз и ищецът изплатил стойността на извършения
ремонт на увреденото МПС в размер на сумата 17 423,16 лв – фактура №
**********/09.08.2016г. Ищецът твърди още, че с изплащане на тази сума,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, встъпил в правата на собственика
срещу причинителя на вредата - ответника. Въпреки отправената на 08.02.2017 г.
регресна покана за доброволно уреждане на отношенията относно възникналите щети
на лекия автомобил “Хонда”, ответникът не заплатил тази сума.
По реда в срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕМ. Л. Т. чрез адв. Г.С. АК Русе взел
становище за недопустимост на исковете поради това, че не била доказана вината му.
По същество възразил, че исковете са неоснователни. Заявил, че не е санкциониран по
административен ред за допуснато ПТП на 31.05.2016г. АУАН, който му бил съставен
бил за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, т. е. за липса на задължителна застраховка ГО,
2
което обстоятелство не било във връзка с предмета на настоящото производство.
Възразил, че с влязло в сила на 08.11.2016г. решение по АНД № 1613/2016г. РРС
отменил НП №16-1085-001030/20.07.2016г., с което му било наложено
административно наказание по чл. 179, ал. 2 ЗДвП поради недоказана вина за
извършено нарушение на чл. 20 ЗДвП. Поради това счита, че разпоредбата на чл.410,
ал.1, т.1 КЗ не намира приложение в случая. Не оспорил обстоятелството, че е участвал
в ПТП на 31.05.2016 г., но заявил, че не са налице елементите на фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД. Възразил срещу твърдението, че е получил регресната покана.
От приложения по делото протокол за ПТП № № 1579495 и 1579496 се установява,
че на 31.05.2016 г. в 11:55 часа ответникът при управление на лек автомобил “АУДИ”,
модел 80, с рег. № *** в гр. Русе, по бул. “Липник” след кръстовище “Олимп” в посока
към Центъра на гр. Русе, срещу комплекс “С.”, поради несъобразена скорост блъснал
отзад товарен автомобил “Ивеко” с рег. № ***, при което предизвикал верижно ПТП и
били нанесени щети на лек автомобил “Хонда”, модел CR-V с рег. №***, собственост
на “Инженеринг” ООД.
На ответника е бил съставен АУАН №16-1085-001030 от 31.05.2016 г. като с НП
№ 16-1085-001030/20.07.2016 г. същият е санкциониран на основание чл.179, ал.2
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП с глоба. От приобщеното към
доказателствения материал АНД №1613/2016 г. е видно, че това НП е отменено от РРС
с влязло в сила на 08.11.2016 г. решение поради процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на извода, че възприетата от водача Т. скорост е била несъобразена.
Установява се още, че към датата на настъпилото ПТП водачът на лек автомобил
“АУДИ”, модел 80, с рег. №*** не е имал сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което въз основа на АУАН е бил санкциониран с
влязло в сила на 12.08.2016г. НП №16-1085-001047/03.08.2016г. с 400 лв глоба –
чл.638, ал.3 КЗ.
Установява се също така,, към датата на процесното ПТП собственикът на
увреденото МПС - “ТСР И.” ООД е имал валидно сключена имуществена застраховка
“Каско” с ищеца относно товарен автомобил марка “Хонда”, модел “CR-V” с рег. №
***.
По делото са приложени описи на щетите от това МПС от 31.05.2016г. и
17.06.2016 г., както и фактура №**********/09.08.2016 г., видно от които ремонтът на
т. а. марка “Хонда”, модел “CR-V” с рег. № *** e на стойност 17423.16 лв с вкл. ДДС.
С платежно нареждане за кредитен превод от 01.09.2016г. ищцовото застрахователно
дружество е заплатило на сервиз “Б.М.с” АД, клон Пловдив сумата 17423,16 лв
обезщетение за вреди по щета №15110541088 за застрахования автомобил.
От страна на ответника са ангажирани гласни доказателства за установяване на
въведените от него с отговора на исковата молба възражения.
3
Свидетелят Виктор Николов Димитров дава показания, че е пътувал на предната
дясна седалка в л. а. “Ауди 80”, управляван от ответника, когато се случило процесното
ПТП. Движели се от кв. “Здравец-изток” в посока към центъра на гр. Русе с ниска
скорост – около 30-40 км/ч. и на кръстовището на “Олимп” се блъснали в бус на
“Техномаркет”. Пред тях е имало три други автомобила: “Лада - Нива”, джип “Хонда”,
бус на “Техномаркет”. Свидетелства, че преди да се ударят в буса видял друго МПС да
излиза от автобусната спирка, да влиза пред “Лада”-та, при което джипът се блъснал в
нея, бусът се блъснал в джипа и техният автомобил се блъснал в буса. Ответникът
натиснал спирачка в последния момент, според свидетеля спирачният път бил много
къс, вероятно те били скъсили дистанцията.
Свидетелят А.С. Т. дава показания, че е бил очевидец на процесното ПТП. Бил
на спирката в дясна посока кв. „Здравец – изток“ – центъра на Русе. Видял, че от
спирката тръгнала рязко една кола в посока центъра, при което джипът, намиращ се на
пътното платно, набил спирачки, един бус се блъснал в него, а след това л. а. “Ауди” се
блъснал в буса.
За изясняване механизма на процесното ПТП пред първоинстанционния съд е
приета съдебно-оценителна и автотехническа експертиза. Поради допуснати
процесуални нарушения от страна на районния съд при събиране на това
доказателство, във въззивната инстанция е приета нова експертиза със същите задачи,
вещото лице по която дава следното заключение:
Механизмът на произшествието според експерта е следният:
Настъпило е на 31.05.2016 г., около 11:55 часа, през светлата част на
денонощието, в гр. Русе, на бул. „Липник“ непосредствено след кръстовището му с ул.
„Никола Петков“ и ул. „Чипровци“ („кръстовище Олимп“). В този район бул.
„Липник“ е разделен на две платна за движение във всяка посока, като отделните
платна са отделени от затревена ивица. Произшествието е настъпило в платното за
движение, водещо в посока към к-с „Ялта“, в лявата лента на бул. „Липник“. Това
платно е разделено на две ленти за движение с единична прекъсната линия с обща
широчина около 7,40 метра. Вдясно от пътните ленти има изградено уширение за
спирката на градски транспорт. Пътят е равен, без надлъжен и напречен наклон,
изграден е от асфалт, който е бил сух. Пътни знаци към момента на произшествието не
са установени, а към днешна дата според вещото лице непосредствено преди спирката
има пътен знак („Д24 - Автобусна спирка“). Кръстовището, което е непосредствено
преди мястото на произшествието е управлявано със светофарна сигнализация.
Вещото лице дава още заключение, че от анализа на данните по делото следва,
че преди произшествието л. а. „ВАЗ 21214“ е бил спрял, зад него е бил спрял л. а.
„Хонда CR-V“, а зад този автомобил е бил спрял т.а. „Ивеко Дейли 35с12“. Зад т.а.
„Ивеко Дейли“ се е движил л. а. „Ауди 80“ с около 40 км/ч, който е ударил товарния
автомобил. Ударната сила, породена от количеството на движение на л. а. „Ауди 80“,
4
вследствие от удара е предадена на т. а. „Ивеко Дейли“, той от своя страна я е предал с
удар на л. а. „Хонда CR-V“ и той от своя страна я е предал с удар на л .а. „ВАЗ 21214“.
Експертът заключава, че от анализа на данните по делото следва извода,, че скоростта
на л. а. „Ауди 80“ предадена на т. а. „Ивеко Дейли 35с12“, вследствие на удара между
тях е около 40,25 км/ч.
Според вещото лице е установено, че преди произшествието л.а. „ВАЗ 21214“,
л.а. „Хонда CR-V“ и т.а. „Ивеко Дейли 35с12“ са били спрели на малко разстояние
между тях, по-малко или равно на 1,0 м. В спряло положение, тази дистанция е
достатъчна, за да се предотврати произшествие, зависещо от водачите на всеки един от
тези автомобили в условията на транспортен поток. Причината за произшествието,
според експерта, е ударът на л.а. „Ауди 80“ в задната част на т. а. „Ивеко Дейли“ и
последвалите го удари. Произшествието е било предотвратимо, ако водачът на л. а.
„Ауди 80“ е спазвал необходимата дистанция, позволяваща му да спре преди
намиращия се пред него т. а. „Ивеко Дейли“, съобразно с конкретните пътни условия.
Вещото лице дава заключение, че щетите по превозните средства, участвали в
произшествието са в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието като
стойността на нанесените щети по л. а. „Хонда CR-V“ вследствие от произшествието е
около 12207,87 лв. с ДДС. В о. с. з. на 25.02.2022 г. експертът разяснява, че тази
стойност е определена при приет от него клас „А“ за автомобила.
Според експерта масата на т.а. „Ивеко Дейли 35с12“ е била около 2200 кг. При
удар в задната му част от автомобил с масата на л.а. „Ауди 80“, товарният автомобил
придобива скорост равна на 0,545 от скоростта на лекия автомобил.
По делото е приета и допълнителна САТЕ, вещото лице по която дава
заключение, че в посочената към Наредбата методика няма автомобили клас „Д“. Има
автомобили клас „D“, но процесният автомобил съобразно габаритните си дължини
следва да се определи към клас „В“, в съответствие с класовете, определени в Наредба
№ 24.
Според вещото лице, ако се приеме, че процесният автомобил е клас „D“ - МПС
от клас (Джип) – дълги бази и автомобили тип „Фургон“ и тип „Пикап“, то стойността
на нормовремената и на количеството на боя, необходимо за отстраняване на щетите е
59,90 часа труд и 4х0,350 = 1,4 литра боя, а стойността на нанесените щети вследствие
от произшествието е около 13834,72 лв. с ДДС.
Изводите на вещото лице относно необходимостта да се подмени радиатора,
трудът за това - 1 час, както и за 2-та часа труд, необходими за ремонт на
шумозаглушителя не следва да бъдат съобразявани, тъй като заключението му за тях е
основано на снимков материал, неприобщен надлежно към материалите по делото.
Поради това, с оглед дадените разяснения от експерта в о. с. з., ако се приеме, че
автомобилът е клас „D“, то стойността на нанесените щети, вследствие от
произшествието е около 12 868,21 лв., формирана след приспадане от 13834,72 лв. на
900,51 лв., което е стойността на радиатора, 22 лв. труд за него и 44 лв. за 2 часа труд за
ремонт на шумозаглушителя.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
5
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило
повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а
встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице –
суброгационно право. В хода на производството по иск по чл. 410 КЗ следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до доказване
на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение
към момента на увреждането между "З.К. У." АД и собственика на увредения
автомобил с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 18 ноември 2015 г. до
23:59 ч. на 17 ноември 2016 г. Установени са и всички предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника като причинител на вредата по смисъла на чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ. При липса на валидна на територията на България застраховка
"Гражданска отговорност" за управлявания от последния автомобил, той е пасивно
легитимиран да отговаря по иска на встъпилия в правата на увредения застрахован
застраховател.
За да се ангажира отговорността на виновното лице по чл. 410 КЗ трябва да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето,
което е причинило вредите. В процесния случай се установява от събраните
доказателства – писмени, гласни и САТЕ, че на 31.05.2016 г. е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, при което на ударения лек автомобил „Хонда CR-V“
са причинени щети.
При анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност се налага
единствено възможен извод, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка “Ауди”, модел 80 с рег. № ***, който е нарушил правилата за
движение по пътищата, свързани със скоростта и дистанцията – чл. 20, ал. 2 ЗДвП на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Възражението на ответника, че съдът е следвало да се съобрази с
приобщеното към доказателствения материал АНД №1613/2016 г. е неоснователно.
Действително, издаденото НП е отменено от РРС с влязло в сила на 08.11.2016 г.
6
решение, но поради процесуална незаконосъобразност. В мотивите си съдът е приел,
че е налице необоснованост на извода, че възприетата от водача Т. скорост е била
несъобразена. В настоящото производство обаче, с приетата по делото САТЕ,
механизмът на ПТП е безспорно установен. Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като компетентно, пълно и обективно. Експертът е дал изчерпателен отговор на
поставените от ответника въпроси и вината му е безпротиворечиво установена.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че излизането на неустановен
автомобил от спирката е допринесъл за размера на щетите. Вещото лице по приетата
пред настоящата инстанция експертиза, след обстоен анализ на приложения по делото
снимков материал, дава обосновано заключение, че посоченият от свидетелите
механизъм на настъпване на произшествието не съответства на обективните находки –
в т. ч. местоположение на автомобилите след удара, уврежданията по тях, липсата на
спирачни следи между „ВАЗ 21214“ и „Хонда CR-V“, както и между л. а. „Хонда CR-
V“ и т.а. „Ивеко Дейли“, наличието на течност по платното за движение в областта на
предната част на т.а. „Ивеко Дейли“ и задната част на л.а. „Хонда CR-V“, както и в
областта на предната част на „Ауди 80“ и задната част на т.а. „Ивеко Дейли“.
Последното според вещото лице показва, че контактът и ударът между тях е бил един и
тези превозни средства след него не са били премествани.
Според експерта, ако се приеме механизмът, посочен от свидетелите, би следвало след
произшествието предната част на л. а. „Хонда CR-V“ да е „долепена“ до задната част
на л.а. „ВАЗ 21214“ и на известно разстояние след „Хонда CR-V“ да са се намирали т.
а. „Ивеко Дейли“ и л.а. „Ауди 80“ в положението, в което са намерени, което не
отговаря на установеното.
Причинната връзка между вредите и механизма на деянието се установяват от
приетите пред настоящата инстанция експертизи. От тях е видно, че не всички вреди,
посочени в приложената по делото фактура и обезщетени от застрахователя, са в
причинна връзка с процесното ПТП, поради което за ищеца възниква вземане само да
размера на доказаните такива. Същият настоящият състав определя в размер на 12 600
лв. на основание чл. 162 ГПК, като съобразява, че според вещото лице стойността на
щетите възлиза на около 12207,87 лв. с ДДС, ако автомобилът е клас „А“ и на
12 868,21 лв., ако автомобилът е клас „D“, както и заключението му, че процесният
автомобил съобразно габаритните си дължини следва да се определи към клас „В“.
Ето защо съдът приема, че искът на застрахователя е основателен и доказан до
размера на 12600,00 лв., а за разликата над него до пълния претендиран размер от
17426,16 лв. като недоказан следва да се отхвърли.
По тези съображения първоинстанционното решение се явява частично
неправилно и следва да се отмени в частта, с която е уважен искът за сумата над
12600,00 лв. до присъдения размер от 17426,16 лв. и да се постанови друго, с което
искът за тази част да се отхвърли, а в останалата част като правилно да се потвърди.
Относно разноските:
Частичната отмяна на решението налага да бъде преразгледан въпросът за
7
разноските в първата инстанция. Пред районния съд ищецът претендира разноски в
размер на 1509,10 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, като с оглед изхода
на спора в негова полза следва да бъдат присъдени 1091,16 лв. на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. От страна на ответника също е представен списък по чл. 80 ГПК за общо
сторени разноски в размер на 1230 лв., от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да му бъдат присъдени 340,65 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски съгласно
приложени списъци по чл. 80 ГПК. Въззивникът иска да му бъдат присъдени разноски
в размер на 348,46 лв. държ. такса и 1200 лв. адвокатско възнаграждение. От страна на
въззиваемия е своевременно въведено възражение за неговата прекомерност, което
настоящият състав намира за неоснователно съобразявайки, че платеното адвокатско
възнаграждение надвишава само със 147 лв. установения в Наредба № 1 минимум,
фактическата и правна сложност на делото и участието на процесуалния представител
в две открити съдебни заседания пред настоящата инстанция, в които са събирани
доказателства. С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят
428,84 лв. разноски пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззиваемият претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. за платено възнаграждение на вещо
лице. С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да се присъдят 325,37 лв.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Или общо за двете инстанции, ответникът дължи на ищеца 1344,53 лв., а ищецът
на ответника 769,49 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260506 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 2367/2020 г. по описа на
Районен съд Русе, в частта, в която ЕМ. Л. Т. е осъден да заплати на ЗК „У.“ АД
сумата над 12600,00 лв. до пълния претендиран размер от 17426,16 лв. платено
застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил „Хонда“, модел CR-
V с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2020 г. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК „У.“ АД против ЕМ. Л. Т. от гр. Русе иск за
заплащане на сумата над 12 600 лв. до 17426,16 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил „Хонда“, модел CR-
V с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2020 г. до окончателното
изплащане като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260506 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 2367/2020 г. по
8
описа на Районен съд Русе в останалата част.
ОСЪЖДА ЕМ. Л. Т., ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „У.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата в размер на 1344,53 лв.
разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕМ. Л. Т., ЕГН ********** от гр. *** сумата в размер на 769,49 лв.
разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9