Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1048 25.03.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Анелия
Деведжиева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 1069 по
описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът Т.Д.Т. твърди, че по силата на давностно
владение в период по-голям от десет години, считано от 1995г. е придобил
собствеността върху поземлен имот № ******* находящ се в с. М.********, с площ
от 8356 кв.м., подробно описан в исковата молба. Имотът бил идентичен с нива с
номер ******* по плана за земеразделяне на землището на селото. Твърди, че
въпросната нива е била възстановена на наследниците на В.Д.Н., за което имало
постановено решение на поземлена комисия от 03.08.1999г. Сред тях била д. на Н.
– К.А.. Приживе тя била в брак с Д.Х.А. и двамата нямали деца. Тъй като бащата
на ищеца бил племенник на съпруга на А., ищецът бил поел грижите за бездетното
семейство през последните двадесет години. Твърди се, че през 1995г. всички
наследници на Н. били направили среща на която неформално разделили останалите
от него ниви, като процесният имот ***** бил разпределен на К.А. Тя от своя
страна заявила пред наследниците, че ще отстъпи нивата за обработване на ищеца
в знак на признателност за грижите. Останалите наследници се били съгласили с
това и така ищецът бил получил фактическата власт върху нивата, която
упражнявал непрекъснато до 2015г., когато се снабдил с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка. Ищецът поддържа, че през месец
септември на 2016г. дружеството ответник му отнело владението върху имота, като
отказало да го освободи доброволно. След направена справка в имотния регистър
ищецът установил, че ответното дружество е закупило имота от лицата А.В.С. и Ж.А.С.,
които от своя страна се били легитимирали като собственици по давностно
владение. Тези лица обаче никога не били упражнявали фактическа власт върху нивата.
Предвид това не могли да прехвърлят права на ответника и той владеел имота без
основание. При извършена справка в кадастъра ищецът бил установил също така, че
е била извършена промяна на кадастралната карта, като процесният имот №********* бил присъединен към друг имот на
ответника с № ********* и от двата бил образуван имот с нов идентификатор *********.
Предвид изложеното се прави искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота със стар
№********, заснет понастоящем в кадастъра като част от имот № **********, както
и да бъде осъден ответника да предаде владението върху него.
Ответникът „Валтабак“ ЕООД оспорва твърдението на
ищеца, че е упражнявал фактическа власт върху имота и е придобил същия по
давност. Поддържа, че неговите праводатели А.С. и Ж.С. са владели нивата в
периода от 2000 до 2016г. През това време тя била отдавана под наем и под
аренда на трети физически и юридически лица.
Третото лице помагач А.В.С. счита иска за
неоснователен.
Третото лице помагач Ж.А.С. не взема становище.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С решение от 03.08.1999г., постановено по преписка № **********.
ПК М.- П. възстановила на наследниците на В.Д.Н., с план за земеразделяне,
земеделски земи, находящи се землището на с. М.*******, сред които и нива с площ от 8,357 дка, съставляваща имот №
***** / лист 8/.
Установява се от приложеното удостоверение №
10-10-1351 от 22.12.2015г., че сред наследниците на В.Д.Н. е К.В.А., която
починала на 23.06.2010г. като вдовица и без да има деца / лист 14/.
На 28.12.2015г. с нотариален акт по обстоятелствена
проверка №******. на ************** ищецът Т.Д.Т. бил признат за собственик по
силата на давностно владение на процесния поземлен имот с идентификатор **********
по кадастралната карта, находящ се в с. М.*********, в местността „******“ / лист 4/.
Установява се още, че на 26.02.2016г. ***********
издала нотариален акт № **********г. с който признала третото лице помагач А.В.С.
за собственик по давност на същата нива в местността „********“ / лист 7/. В последствие
– на 15.03.2016г., с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № *********г.
на *********** А.С. и Ж.С. прехвърлили на ответника „Валтабак“ ЕООД собствеността
на имот ********** /лист 6/.
След сключването на гореописаната сделка била
извършена промяна в кадастралната карта на с. М.********, при което от
процесния имот ********* и съседния нему **********, също записан като собствен
на дружеството ответник, бил образуван един общ имот с идентификатор **********
и площ от 12861 кв.м. /лист 46 –
50/.
Според показанията на свидетеля В.Д. ищецът Т.Т. бил син
на п. на К.В.А.. Тя няма деца и била приела ищеца и семейството му в своя дом.
Отношенията им били добри и тя до смъртта си споделяла едно домакинство с Т..
Свидетелят поддържа, че по повод възстановяване на земеделските земи на общия
наследодател В.Н. била проведена среща между наследниците. Това се случило през
1995г., когато заявените земи били предоставени фактически за ползване, преди
да бъдат оформени окончателно решения за възстановяването им. В тази среща
присъствали всички наследници на Н. към онзи момент. В последствие, били възстановени
същите земи, без да има промяна на местоположението им /
лист 169 /. Свидетелят твърди, че
е участвал лично в срещата на наследниците, като било постигнато съгласие на
сестрите да се дадат по десет декара, а останалите земи да се разпределят между
братята. Нивата в местността „********“ в землището на с. М. била предоставена
на К.А., тъй като била по-близо до южната част на селото, където тя живеела.
Тъй като А. била на възраст, а от друга страна ищецът живеел в нейната къща и
полагал грижи за нея, тя му предоставила процесната нива за да я обработва. Той
се грижел сам за имота, а по- късно и го отдавал под аренда. Свидетелят твърди,
че никой от наследниците не бил оспорвал както правото на К.А. върху нивата,
така и това, че ищецът я обработвал, независимо че не бил от кръга на
наследниците на В.Н. Това обстоятелство било прието от наследниците, защото Т.
полагал грижи за А. и това продължило дълго време – до самата й смърт, като
през цялото време живеел в нейната къща.
Относно третото лице помагач А.С. свидетелят твърди, че той бил заявил,
че земите не го интересуват, както тъй като си имал доходна работа. Не бил
обработвал лично процесната нива и дори не знаел къде се намира местността, в
която тя е разположена.
Показанията на Д. се потвърждават от другата
свидетелка – Е.Т., която е п. на покойната К.А.. Тя потвърждава, че семейството
на ищеца се грижело за А. от дълги години и живеело заедно с нея. Поддържа
също, че знае за срещата през 1995г., когато наследниците разпределили помежду
си заявените земи. Тогава за А. била определена нивата от около девет декара в
м. „**********“ и тя била заявила, че този имот ще остане на ищеца, тъй като
той я е гледал, а освен това се занимавал със земеделие. От тогава ищецът
работел нивата и по отношение на нея никой друг не бил предявявал претенции.
Показанията на ищцовите свидетели относно
обстоятелствата, свързани с взаимоотношенията между Т. и покойната наследница
на общия наследодател, предаването и осъществяването на владението върху нивата
са взаимно непротиворечиви и почиват на лични възприятия. Поради това съдът ги
намира за достоверни. Доводът на ответника, че свидетелите са в лоши отношения
с неговия праводател А.С. и за това не следва да им се вярва не може да бъде
споделен. Фактът, че С. е водил против свидетелите дела, сам по себе си не ги
прави заинтересовани в полза на ищеца, тъй като въпросните спорове са относно
други ниви. Ето защо не може да се приеме, че те са заинтересовани само поради
добросъвестното си свидетелствуване, че между тях и третото лице помагач е
имало съдебни производства. Още повече, видно от показанията, делата са
приключили в полза на свидетелите.
Показанията на посочените от ответника свидетели не
опровергават по същество депозираното от тези посочени от ищеца. Така М.Х. и Х.А.
поддържат, че са служители на дружеството ответник, като участват в обработката
на земите които то стопанисва в землището на с. М. Твърдят, че ответникът
обработва почти всички земи в местността „ *******“. Поддържат също, че
познават ищеца, който се занимавал с животни, но не са го виждали да обработва
земи в посочената местност / в
този смисъл свидетеля Х./. И
двамата свидетели обаче, не посочват конкретно процесната нива, а Х.А. твърди,
че не знае коя е тя.
След анализ на гласните доказателства, следва да се
приеме, че твърдението на свидетелите на ответника, че „Валтабак“ ЕООД
обработва от 2000 г. „почти“ всички земи в местността не е в противоречие с
показанията на свидетелите на ищеца. Това е така, защото те поддържат, че Т. е
обработвал земята си лично в по-ранен период, а след това е възлагал това на
други лица. Последното обстоятелство се потвърждава и от представените договори
за наем на земеделска земя / лист
184- 185/, сключени с лицето Е.К..
От друга страна, свидетелят А.
потвърждава това, че ищецът разполага със собствена селскостопанска техника,
което е в унисон с депозираното от свидетелите Д. и Т.
Установява се от представеното писмо на Държавен фонд
земеделие, че процесния имот е бил заявен по програмата за подпомагане на
земеделски стопани за годините от 2007 до 2016 от следните лица: ЕТ „*********“,
Е.К.; „Млечни продукти“ ООД; „Вал Гин 99“ ЕОДД. При това за някои от годините
едновременно плащания са получавали повече от едно лице / лист 94/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да се легитимира като собственик на процесния имот
ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79, ал.1
ЗС. Според тази норма правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години. От събраните гласни
доказателства се установи, че от момента на възстановяване на нивата с
решението от 1999г. ищецът е получил от К.А. възможността да я обработва.
Самата А., още преди юридическото възстановяване на собствеността била заявила
на сънаследниците си намерението правото на собственост върху този имот да бъде
предадено от нея на ищеца като израз на благодарност за полаганите от него
грижи. Обстоятелството, че според свидетелите това заявление е било направено
на среща през 1995г. – тоест преди да има постановено решение по чл.27 ЗСПЗЗ,
не изключва достоверността на твърденията относно мотивите и намеренията на А..
В тази връзка съдът отчете ноторното обстоятелство, че процесът на
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е изключително продължителен. Той
протича многофазово и е свързан с редица процедури описани в чл. 20, ал.1
ППЗСПЗЗ - проучване, проектиране, обявяване, одобряване, трасиране,
координиране на граници и документиране на земеделските земи по собственици. В
този смисъл, от момента на изготвяне и обявяване за плана за земеразделяне до неговото
одобряване и публикуване има продължителен период, през който наследниците са
били вече в известност относно бъдещите очертания на имотите които ще им бъдат
възстановена. Поради това за достоверни могат да се приемат твърденията на
свидетелите, че наследниците са правели договорки за това как да разпределят
помежду си наследствените ниви още през 1995г., както и че някои от тях
фактическа са започнали да ползват тези имоти от тази дата.
От момента на издаване на решението за възстановяване
на земите – м. август на 1999г. до септември 2016г., когато ищецът е изгубил
владението върху имота / по собствените му признания/ е изтекъл период по-дълъг от десет години. По
делото се установи, че Т. е държал и обработвал за имота за себе си, като за намерението
му се съди и от афишираното от А. желание нивата да остане за ищеца. Владението
е било спокойно и непрекъснато. Обстоятелството, че фактическата обработка на
имота в по-късен момент е била предоставена на трети лица, не съставлява
прекъсване на владението, тъй като имотът е бил отдаван под наем. Следователно
към момента на съставяне на нотариалния акт от 28.12.2015г., с който Т. бил
признат за собственик, давността по чл.79, ал.1 ЗС е била изтекла в негова
полза. Ето защо първата предпоставка на чл.108 ЗС е налице – ищецът е
собственик на имота. Налице е и втората предпоставка – доколкото не е спорно по
делото, че нивата се владее от ответното дружество.
След като имотът е бил придобит от ищеца Т. по силата
на изтекла в негова полза давност, нотариалният акт от 26.02.2016г. /лист 7/ не може да легитимира праводателите на ответника като
собственици. Този извод се налага и от обстоятелството, че по делото не бе
проведено насрещно доказване, което за опровергава твърденията на Т. и да
доказва, че праводателите на ответника са владеели имота с намерение да го
своят в предвидения от закона период. От последното следва, че сделката
покупко-продажба от 15.03.2016г., обективирана в нот. акт № *********. на ********** /лист 6/ не е прехвърлила право на собственост в полза на
ответника „Валтабак“ ЕООД и той държи имота без основание.
Фактът на изменение на кадастралната карта на с. М. и
включването на процесния имот със стар идентификатор ********** в пределите на новообразувания
имот ********** не води до промяна на горните изводи. Това е така, защото
изменението на кадастъра само по себе си не създава права за ответника, а
собствеността на ищеца се установява в границите на стария поземлен имот *************,
заснет по-късно в кадастъра с идентификатор **********.
Изложеното означава, че
предявения иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцата деловодни разноски в размер на 84 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на „Валтабак“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Маноле, община
Марица, обл. Пловдив, Тютюнева база, че ищецът Т.Д.Т. ЕГН ********** с адрес ***
е собственик, на основание придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, на поземлен
имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. М.**********, по
кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-37/08.05.2009г. на изп. д. на
АГКК, с адрес на поземления имот: м. „********“, с площ 8356 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
съставляваща по предходен план имот номер *********, при съседи имоти с
идентификатори: ***************, който поземлен
имот е идентичен с нива от 8,357 дка, от
пета категория, находяща се в землището на с. М., местността „**********“,
съставляваща имот ******** по плана за земеразделяне при съседи: **************,
който имот е включен понастоящем в новообразуван поземлен имот с идентификатор *********,
образуван от имоти с идентификатори ******** и ********* и се намира в с. М.********
м. „*******“, при съседи: ***************,
като ОСЪЖДА ответника „Валтабак“
ЕООД да предаде, на осн. чл.108 ЗС, на ищеца Т.Д.Т. владението върху
гореописания имот.
ОСЪЖДА „Валтабак“ ЕООД да заплати на Т.Д.Т., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 84 лв./осемдесет и четири лева/, представляваща
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на А.В.С. ЕГН **********
и Ж.А.С. ЕГН ********** в качество на трети лица помагачи на страната на
ответника „Валтабак“ ЕООД.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца
шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да
отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок
вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД