Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.04.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградския Районен
Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №551 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– Ж.И.Т. ***, ЕГН **********, е останал недоволен от Наказателно постановление №
43-0000451/13.10.2020г. на Директор на РД "Автомобилна Администрация"-
Стара Загора, с което за това, че на 08.07.2020г. около 10:00 часа в
гр.Димитровград, на ул."Захари Зограф" извършва таксиметрова дейност
с лек таксиметров автомобил марка "Шевролет" с рег.№ X 34-31 КС,
собственост на Ж.И.Т., жълт на цвят, стикиран, с открита табела
"ТАКСИ", като: - В момента на проверката не носи Разрешение за извършване
на таксиметров превоз за съответната община- Димитровград; - Водачът не носи
Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/, като не притежава
изискуемия документ, с което за виновното нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба
№34 от 06.12.1999г. на MT и на чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ,
на основание на чл.53 от ЗАНН са му наложени административни наказания: - „Глоба“
в размер на 200/двеста/лева- на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, и „Глоба“ в
размер 2000 /две хиляди/ лева- на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
В
жалбата са изложени мотиви, според които констатациите в НП не са основателни и
отговарящи на действителното състояние. Моли се да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление.
В
с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не взема становище. Упълномощеният
процесуален представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба, счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, представя
допълнителни доказателства чрез разпита на доведен свидетел, счита, че Т. не е
извършвал таксиметрова дейност по смисъла на цитираната наредба и пледира за
отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият
орган- РД”АА” – Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител и не
взема становище по жалбата.
Районна
Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
Предвид
получени сигнали за извършване на незаконна таксиметрова дейност в
гр.Димитровград, служители на РД“АА“-Стара Загора посетили същия град на
08.07.2020г. При обход из улиците на
града, видели спрян таксиметров автомобил на ул.“Захари Зограф“ – жълт на цвят,
с табела „такси“ и изискуемата маркировка. Приближили същия и при извършената
проверка установили, че водач на този автомобил е настоящия жалбоподател Ж.Т.,
а автомобилът е негова собственост, марка "Шевролет" с рег.№ X 34-31
КС. При поискване от контролните органи, водачът Т. не представил Разрешение за
извършване на таксиметров превоз за съответната община- Димитровград, както и
не носи Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/. Заявил, че
подал заявление за съответните разрешителни и удостоверения, както и че към
момента изчаквал съпругата си, която обаче през времето на извършване на
проверката не дошла.
За така констатираните
нарушения, св.А.У. съставил на водача Т. АУАН №262100, в който описал
нарушенията за неносене на разрешение за извършване на таксиметров превоз за
община Димитровград и Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Цифрово
изписал текстовете на чл.31, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба№34/06.12.1999г. – за
таксиметров превоз на пътници, който акт водачът подписал без възражения.
На база на така съставеният акт
за установяване на административно нарушение, било издадено атакуваното в
процеса наказателно постановление №43-0000451/13.10.2020г. на Директор на РД
"Автомобилна Администрация"- Стара Загора, с което за виновното
нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на MT и на чл.18,
т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание на чл.53 от ЗАНН са му
наложени административни наказания: - „Глоба“ в размер на 200/двеста/лева- на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, и „Глоба“ в размер 2000 /две хиляди/ лева- на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Препис от постановлението бил
връчен на жалбоподателя на 12.11.2020г.- видно от неразделната разписка към
него, жалбата против постановлението е постъпила пред съда на 16.11.2020г. –
видно от поставения входящ номер, т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните
факти се установиха от писмените документи- приети като доказателства по
делото, от показанията на актосъставителя А.У., на свидетеля по установяване на
нарушението и по съставянето на акта- С.К., воденият от жалбоподателя свидетел Стоян
Георгиев, които са еднопосочни и взаимно-допълващи се, с оглед и на което –
кредитирани от съда.
При
тези фактически данни, съдът от правна страна излага следните мотиви:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- на което по реда на
ЗАНН и ЗАвП е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН,
против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен
за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази
насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление,
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
При
издаване на акт за установяване на административно нарушение №262100/08.07.2020г.,
са спазени като цяло изискванията на ЗАНН, без да има допуснати съществени
нарушения.
Съобразно
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на MT „При управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно удостоверение
за психологическа годност. При поискване от контролните органи същият е длъжен
да ги представи, както и документите, предоставени му от търговеца, а именно:
1. разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на
съответната община“.
Разпоредбата на чл.18, ал.1,
т.5 от същата наредба въвежда и задължението: „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания: … 5. успешно да е положил изпит по теми, определени с тази наредба,
и да притежава валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил" за съответната община, на чиято територия се извършват
превозите (приложение № 7)“.
В случая безспорно се установи,
а и не се спори, че жалб.Ж.Т. не е представил разрешение за извършване на
таксиметров превоз, валидно за територията на община Димитровград.
Изпълнителното деяние на адм.нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредбата се
осъществява с непредставяне на контролните органи при поискване на разрешението
за извършване на таксиметров превоз. В случая такова не е представено и по този
начин е осъществен състава на така описаното адм.нарушение. В АУАН и в НП е
описано, че водачът „не носи“ съответното разрешение, което граматически се
различава от изпълнителното деяние „не представя“. Следвайки не буквата, а духа
на закона обаче, не е допуснато нарушение на материалния закон, доколкото
нарушителят не е поставен в положение да не може да разбере административното
си обвинение или да го тълкува превратно или двояко. При липса на издадено
разрешение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредбата, без съществено значение остава
дали изпълнителното деяние е „не носи“ или „не представя“, доколкото и при
сакнционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвПр не е предвидено отграничение при
изпълнителните деяния. Ето защо, Съдът намира, че така описаното нарушение е
установено и доказано.
По отношение на второто
нарушение, Съдът намира следното: - действително, в АУАН е описано, че водачът Т.
не носи удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите, а цифрово е
изписана като нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №34/1999г.
на МТ. Тази разпоредба обаче касае регулирането на съвсем други отношения. Така
адм.-наказващият орган при издаването на наказателното постановление е променил
правната квалификация на адм.нарушение, като е описал цифрово, че нарушението е
по чл.18, ал.1, т.5 от Наредбата. В тази част
няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава
възможност: „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“. В случая текстово е
описано ясно адм.нарушение и са установени безспорно съществените елементи на
нарушението, като цифрово изписаната правна квалификация правилно е била
коригирана от адм.наказващия орган, без да е налице нарушения на процесуалните
правила, предвид разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Налице е обаче друго
допуснато нарушение на процесуалните правила, състоящо се в несъответствие
между установена фактическа обстановка, разпоредба на нарушена материална норма
и разпоредба на санкционна норма, въз основа на която е наложено съответното
адм.наказание. Това е така, доколкото както в АУАН е описано, че водачът Т. „не
носи“ удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите. Доколкото изпълнителното
деяние на адм.нарушение по чл.18, ал.1, т.5 от Наредбата е непритежание на
съответното удостоверение, адм.-наказващият орган е допълнил това действие в
описанието в наказателното постановление. Съобразно мотивите по-горе това не би
довело до съществено нарушаване на правата на нарушителя, ако в санкционната
норма нямаше разлика при изпълнителните деяния. Видно е, че кореспондиращата на
това адм.нарушение санкционна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр предвижда
санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Т.е. санкция за липса на
такова удостоверение. В същото време обаче, разпоредбата на чл.93, ал.2 от
ЗАвПр предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му.
Т.е. законодателят е предвидил
различни по размер административни наказания за липса на издадено удостоверение
и за непредставянето на такова. В случая на водача му е вменено като извършено
нарушение непредставянето на такова удостоверение- в АУАН, като в НП е
преповторен този текст с допълнението, че и не притежава изискуемия документ.
Процесуалната изненада на тепърва запознаване с адм.обвинение едва при връчване
на наказателното постановление, без да има възможност нарушителя да се
възползва от правата си по отношение на АУАН и описание на съответни
възражения, в случая се явява съществено процесуално нарушение, водещо до
съществено ограничаване правото на защита на нарушителя и поради тази причина
наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение възраженията на процес.представител на жалбоподателя
за това дали последният е извършвал таксиметрова дейност или не, следва да се
отбележи, че съобразно разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба №34/1999г. на МТ „При преустановяване на работа водачът
отразява приключването в пътния лист, а ако е приключила смяната – приключва
пътния лист, поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела "Не
работи" (приложение № 13) и сваля или закрива с калъф знака "ТАКСИ".
В случая видно от показанията
на разпитаните свидетели А.У. и С.К., проверяваният автомобил е бил в готовност
за извършване на такава дейност, без да са изпълнени гореописаните изисквания,
по които да се приеме, че не работи. Поради което и правилно контролните органи
са приели, че на практика водачът осъществява таксиметрова дейност. Още повече,
видно от показанията на тези двама свидетели, водачът Т. не е споделил с тях,
че не работи, а че изчаквал съпругата си, която в рамките на 30 минути по време
на извършване на проверката така и не дошла.
Показанията на доведеният
свидетел Стоян Георгиев съдът възприе, но не като такива- носещи съществена
информация за установяване на обективната истина по делото. Обстоятелството
дали в близост до мястото, където е извършена проверката на автомобила на жалб.Т.,
същият има обитаемо жилище или не, не променя извода за осъществявана
таксиметрова дейност.
По
отношение на обстоятелството, че в последствие жалб.Ж.Т. се е сдобил с
изискуемите разрешително и удостоверение, не променя извода за осъществен
състав на адм.нарушение, доколкото към момента на проверката същият не е
разполагал с такива. А доколкото наложеното адм.наказание „Глоба“ 105, ал.1 от
ЗАвПр е във фиксиран размер от 200лв., то това обстоятелство не може да повлияе
и на размера на наложеното наказание.
Доколкото
по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат
възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото
са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор
за правна защита и съдействие с описана сумата от 300 лева като заплатена, то
тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган. Доколкото обаче наказателното постановление
обхваща две отделни нарушения и е отменено само по отношение на едното, то
следва да се редуцира и размера на разноските, които следва да се заплатят от
адм.-наказващия орган, съответен на уважената част от жалбата. В случая Съдът
приема, че редуцирането следва да е на 50% поради частичното уважаване на
искането, поради което и следва да бъдат присъдени като разноски 150лв.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 43-0000451/13.10.2020г. на Директор на РД "Автомобилна
Администрация"- Стара Загора, с което на Ж.И.Т. ***, ЕГН **********, за
това, че на 08.07.2020г. около 10:00 часа в гр.Димитровград, на ул."Захари
Зограф" извършва таксиметрова дейност с лек таксиметров автомобил марка
"Шевролет" с рег.№ X 34-31 КС, собственост на Ж.И.Т., жълт на цвят,
стикиран, с открита табела "ТАКСИ", като: - В момента на проверката
не носи Разрешение за извършване на таксиметров превоз за съответната община-
Димитровград; - Водачът не носи Удостоверение водач на лек таксиметров
автомобил /УВЛТА/, като не притежава изискуемия документ, с което за виновното
нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на MT и на чл.18,
т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание на чл.53 от ЗАНН са му
наложени административни наказания: - „Глоба“ в размер на 200/двеста/лева- на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, и „Глоба“ в размер 2000 /две хиляди/ лева- на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
като ОТМЕНЯ
Наказателното постановление в частта му, в която за извършено нарушение по чл.18,
т.5 от Наредба №34/1999г. на МТ, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено адм.наказание “Глоба” в размер на
2000 (две хилади) лева – като незаконосъобразно.
Потвърждава
Наказателното Постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“- Стара Загора, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Ж.И.Т. ***, ЕГН **********, съответната на
уважената част от жалбата направени разноски по делото (АНД 551/2020г. по описа
на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 150 (сто и
петдесет) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен Съд- Хасково в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: