ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 591
гр. Перник , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа
„ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК и е образувано по подадена частна жалба
ОТ: К. П. К., ЕГН **********, от ***
СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 261135 от 03.12.2021 г., постановено по
гр.дело № 3176/2020 г. по описа на РС Перник,
с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост
на предявените искове и
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 16.03.2021 г. постановено по същото дело, с което К.К. е осъден
да заплати разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото в полза на Г.И. и
К.К..
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбите са подадени в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същите за допустими, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право, за да се произнесе взе
предвид следното:
Жалбоподателят К., счита обжалваното определение № 261135 от 03.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 3176/2020 г. по описа на ПРС за неправилно и моли същото да бъде
отменено и спорът да бъде разгледан по същество. Според жалбоподателя изводът на съда,
че искът е недопустим, бил изцяло неправилен.
В жалбата са наведени твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че искът на жалбоподателя на основание чл.346 ГПК е преклудиран. Жалбоподателят
твърди, че съдът се е произнесъл извън иска, с който е сезиран, като е изложил мотиви по
1
същество на спор, предмет на друго производство. Моли определението да бъде отменено, а
делото да бъде върнато за разглеждането му по същество. Прави искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 276 от ГПК въззиваемите Г. К. /И./ и К.К. – са депозирали отговор
чрез адв. Б., в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила / потвърдено изцяло /. Сочи, че исковата
молба е предявена след приключване на производството по извършване на делбата пред
ПРС, като същото е потвърдено от Окръжен съд – Перник. В отговора се посочва, че макар
решението да не е влязло в сила, поради подадената касационна жалба, то същата не би
довела до промяна на извода за недопустимост на така предявения иск, тъй като
жалбоподателят е пропуснал да реализира свои процесуални права като поиска
своевременно спиране на производството по извършване на делба. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Производството по гр.д. № 3176/2020 г. по описа на Районен съд Перник е
образувано по искова молба, подадена от К. П. К. от ***, срещу Г. К. /И./ и К.К., с която
ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят както следва Г. К. – сумата от 8
500 лв., а К.К. сумата от 5 000 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на претендираната сума, представляващи част от
извършените от ищеца разноски за подобрения в съсобствените им имоти.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, в който са оспорили
предявения иск на първо място като недопустим, и на следващо като неоснователен и
недоказан. Изложени са подробни доводи по същество относно обстоятелството, че ищецът
е пропуснал да заяви своите претенции па основание чл.346 ГПК, тъй като искът е предявен
след постановяване на решението по извършване на делбата. Относно възражението за
неоснователност на иска, ответниците твърдят, че липсва индивидуализация на
подобренията, които ищецът твърди, че е извършил, за кой имот, кога и на каква стойност.
С Определение № 261135/03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 3176/2020 г. по
описа на ПРС, първоинстанционният съд, след преценка на изложенията в исковата молба и
отговора по нея, както и приложените доказателства към тях, е приел, че искът е недопустим
и е прекратил производството по делото.
В мотивите си ПРС е посочил, че искът за подобренията е предявен след
постановяване на решението по извършване на делбата, като тези подобрения са извършени
след постановяване на това решение и не са се отразили на оценката на делбените имоти,
съответно на стойността на дяловете на съделителите и на сумите за уравняване на
дяловете.
В „Производство по сметки” съделителите предявяват искове за присъждане на
вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за
вземания, които имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, за
предявяването на които законът не изисква специално искова молба, предварително
заплащане на държавна такса, но е определил преклузивен срок – първото съдебно заседание
след допускането на делбата за предявяването им в делбеното производство. По тези
претенции съдът се произнася с решението по извършване на делбата с отделен диспозитив,
или отделно решение. Всяка от претенциите по сметки представлява отделен иск и
решението по нея може да влезе в сила отделно от останалата част от решението. Всяка от
частите на решението – по извършването на делбата, или по сметките може да се обжалва
отделно и да бъде постановен различен резултат по двете части на решението.
Производството по извършване на делбата може да продължи, а това по сметки да
приключи и обратно. Формира се сила на пресъдено нещо между заявилият на претенцията
и този, срещу който е предявена, а не между всички съсобственици. Целта на
производството по сметки е да уреди финансовите отношение между съсобствениците по
2
повод на съсобствеността. Тази цел обаче не се отразява на самостоятелността на решението
в частта за сметките. Претенцията по сметки може да не е предявена в делбеното
производство, а да е предмет на отделно производство. Законът дава такова право, но не
задължава съделителите да предявят своите претенции в това производство, тъй като те
могат да осъществят своите права и в отделен исков процес, когато не са ги предявили в
производството по сметките.
С Решение №108/08.07.2015 по дело №415/2015 на ВКС, ГК, I г.о. – обобщение на
практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 129/ 13.07.2011 г. по
гр. д. № 72/ 2010 г. І-во отд, решение № 131/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/ 2012 г, І-во отд,
решение № 159/ 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/ 2013 г, ІІ-ро ГО, решение № 180/ 25.04.2012 г.
по гр. д. № 198/ 2011 г, І-во ГО, решение № 820/ 20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, І-во
ГО, решение № 912/ 02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/ 2008 г. ІV-то ГО, решение № 134/
31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/ 2013 г.) е прието, че в основанието на претенцията за
присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за
неоснователно обогатяване, като общ принцип на облигационното право. Законодателят
провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и
чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията
между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно
основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия
имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз
основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за
качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или
държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на
съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта”, „по-малката от двете
суми”, „до размера на обедняването”, „до размера на обогатяването”, „връщане на
необходимите и полезни разноски”,) не ограничават съдът да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които
индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него
квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда.
Касателно настоящия случай с подадената искова молба ищеца К. П. К. е предявил
пред районния съд иск за осъждане на ответницата Г.В. К. да му заплати сумата от 8 500.00
лв. и за осъждане на ответника К. К. К. сумата от 5000.00 лв., че тези суми са общия размер
на извършените от него подобрения в съсобствения им недвижим имот през периода от
29.06.2015г. до датата на завеждане на исковата молба. Направените значителни разходи за
подобрения е увеличила стойността на имотите, които сега били предмет на делбено дело и
ответниците претендирали да получат не само реален дял от тях, но и парична компенсация.
В обстоятелствената част на исковата молба подробно е описано по пера извършените
подобрения в два недвижими имота, като се твърди, че за първия са довели до увеличаване
на стойността с 12 000.00 лв. а за втория имот в размер на 10 000.00 лв. Посочено е че
подобренията са извършените от ищеца като съсобственик, в което качество той бил
добросъвестен владелец и имал право да претендира по – високата от двете стойности –
себестойността на извършените подобрения или увеличената стойност на имотите.
С оглед изложеното настоящия въззивен състав, че първоинстанционния съд се е
произнесъл по нередовна искова молба, за която служебно следва да следи. В
обстоятелствената част на исковата молба ищеца е посочил, че е извършил подобренията си
в качеството си на съсобственик и добросъвестен владелец, а същевременно, че имотите в
които са извършени подобрения са предмет на делото за делба, като ответниците
претендирали да получат не само реален дял, но и парична компенсация. Според
изложеното от ищеца имотите в който твърди, че са извършени подобрения са съсобствени,
и същевременно са предмет на дело за делба, по които се претендира реален дял и парична
компенсация, поради което остава неясно, в какво в качество твърди да е извършил
3
подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател), което затруднява съда да
даде правилната правна квалификация на иска и да изясни предмета на иска.
На следващо място в исковата молба е посочено, че между страните има висящо
дело за делба за имотите в които ищеца твърди че е извършил подобрения и ответниците
претендирал да получат не само реален дял от тях, но и парична компенсация. Тъй като
ищеца е имал правна възможност да предяви исканията си по сметки в делбеното
производство същия следва да посочи в обстоятелствената част как формира претенцията си
с оглед лед произнасянето на съда относно определяне на реалния дял на всеки от
съделителите – включени ли са при определяне стойността на всеки от дяловете или се
претендират отделно извън вече остойностеното. Това посочване е необходимо за
определяне на предмета на иска в настоящото производство.
Настоящия съдебен състав констатира и несъответствие между обстоятелствена
част и петитума на подадената искова молба, като в петитума не е посочено основанието на
което се иска присъждане на претендираните суми
Предвид изложеното районния съд е следвало да даде на ищеца указания за
отстраняване констатираните нередовности, да извърши обективна преценка сезиран ли е
или не с допустима искова молба и едва след неотстраняване на нередовността в указания
срок е следвало да приложи последиците на чл.130 от ГПК. /В този смисъл Определение №
725 / 11.11.2015 г. по дело №3241/2015 на ВКС, ГК, IV г.о./
В случая първоинстанционния съд, се е произнесъл преждевременно, като е
прекратил производството по делото, без да отстрани констатираните нередовностите,
поради което определението с което е прекратено производството по гр.д. № 3176 / 2020г.
по описа на РС Перник, следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Относно жалба срещу Определение от 16.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3176/20 г. ПРС, съдът
приема същата за неоснователна по следните съображения.
Подадена е частна жалба, наименувана „въззивна частна жалба“, от К.К. срещу Определение от
16.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3176/20 г. ПРС, с което на основание чл.248 ГПК първоинстанционният съд
се е произнесъл по направеното искане от страна на ответниците за присъждане на сторените от тях съдебно-
деловодни разноски. В жалбата се твърди, че сторените разноски не са своевременно поискани и липсват
доказателства същите да са сторени преди постановяване на процесното Определение. Жалбоподателят К.К.
твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е присъдил в полза на ответниците Г. К. /И./ и К.К. разноски.
Прави се възражение за прекомерност на същите.
В законоустановения срок е депозиран отговор от адв.Б., в качеството й на представител на ответниците
Г. К. /И./ и К.К., в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба. Моли се определението да
бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените разноски в настоящото производство.
Отговорността за разноски е специфичен вид деликтна отговорност, която следва да се понесе от
страната в процеса, за която крайният акт не е благосклонен. За да бъде уважено искането за присъждане на
разноски следва такова да е своевременно направено по аргумент от чл.80 ГПК, от страна, в полза на която
същите се дължат, и да са представени доказателства за действителното им извършване. Искането за присъждане
на разноски е направено своевременно, представени са доказателства за реалното им извършване и същите са
съобразени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното и крайният извод на настоящия състав, че Определение № 261135 от 03.12.2021 г.
следва да бъде отменено жалбата срещу постановеното определение се явява основателна, поради което
Определение от 16.03.2021 г. следва да бъде отменено.
По разноските за производството:
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те
самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива,
след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма
4
разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат
предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния
спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение
искането за разноски в сторени във връз с обжалването. / в този смисъл и Определение
№234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Водим от изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261135 от 03.12.2020 г., постановено по гр.дело№3176 /
2020 г. по описа на РС Перник, с което е прекратено производството по делото, поради
процесуална недопустимост на предявените искове.
ОТМЕНЯ Определение от 16.03.2021г. постановено по гр.дело№3176 / 2020 г. по
описа на РС Перник, с което К. П. К. ЕГН ********** с адрес *** е осъден да заплати на
Г.В. К. от *** сумата в размер на 755.00 лв. и на К.К. К. от *** сумата в размер на 580.00
лева направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия от същия състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5