М О
Т И В И:
Подсъдимият Г.Б.Н. е
предаден на съд:
-за престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с
чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във връзка с чл.129, ал.2
от НК за това, че на 17/18.12.2011 г. в
град Казанлък, обл. Стара Загора, действайки при условията на опасен рецидив, е
отнел чужди движими вещи - паричната
сума от 60.00 лв., 1 бр. мобилен апарат м.“Нокиа 1208” на стойност
30.00 лв., 3 бр. шоколадови вафли “Мура”
на стойност 0.90 лв., 3 бр. шоколади “Милка” на стойност 5.10 лв., 1,5
кг агнешко месо на стойност 21.00 лв., всички на обща
стойност 117.00 лв. (сто и седемнадесет лв.) от владението на С.И.С. - родена 1933 г., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено със средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на трети долен десен зъб, без който
се затруднява дъвченето и говоренето;
-за престъпление по
чл.150, ал.1 от НК за това, че на 17/18.12.2011 г., в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесет годишна възраст -
С.И.С., родена **** г., чрез привеждането й в безпомощно състояние;
-за престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на
06.01.2012 г., в град
Казанлък, обл. Стара Загора, без
надлежно разрешително, държал
високорисково наркотично вещество – марихуана с тегло 0.8953 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент - тетрахидроканабинол – 8.3%
тегловни процента, на стойност 5.37 лева
(пет лева и тридесет и седем стотинки).
Подсъдимият Г.Б.Н. по
реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Б.Н. е
роден на *** ***.
Подсъдимият Г.Б.Н. е
многократно осъждан, като осъжданията му, от значение за правната квалификация
на първото от престъпленията по повдигнатото срещу му обвинение, са следните:
С Присъда № 7и/29.01.2003
г. по НОХД № 669/2002 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на
28.02.2003 г., за престъпление по чл.170, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
извършено на 03/04.05.2002 г., е осъден на две години лишаване от свобода при
“строг” режим.
С Присъда № 18ж/28.06.2002
г. по НОХД № 287/2002 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на
19.03.2003 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, извършено на
29.10.1999 г., е осъден на една година лишаване от свобода при “строг” режим.
Със Споразумение №
135/26.03.2003 г. по НОХД № 758/2003 г. по описа на Районен съд – Русе, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, извършено на 01/02.02.2003 г., е
осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода при “строг” режим.
Със Споразумение №
170/12.06.2003 г. по НОХД № 1392/2003 г. по описа на Районен съд – Русе, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, извършено на 27/28.01.2003 г., е
осъден на три години лишаване от свобода при “строг” режим.
С Присъда № 47а/
30.05.2003 г. по НОХД № 671/2002 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 14.07.2004 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК,
извършено на 10.07.2002 г., е осъден на четири години и шест месеца лишаване от
свобода при “строг” режим.
С Определение № 302/06.12.2004 г. по НОХД № 1392/2003 г. по
описа на Районен съд – Русе, по реда на чл.304, ал.1, т.1 от НПК (отм.), на
основание чл.25-23 от НК спрямо Г.Б.Н. е определено общо наказание по НОХД №
671/2002 г. по описа на Районен съд – Казанлък, НОХД № 1392/2003 г., НОХД № 758/2003 г. –
двете на Районен съд - Русе, НОХД № 287/2002 г. и НОХД № 669/2002 г. – двете на
Районен съд – Казанлък – четири години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален “строг” режим. На основание чл.24 от НК определеното общо
наказание е увеличено с една година, като е постановено увеличеното наказание
да бъде изтърпяно също при първоначален “строг”
режим. Определението е влязло в сила на 22.12.2004 г.
От справка рег.№
И-7621/03.05.2012 г. на ГД “Изпълнение на наказанията” при МП – София се
установява, че на 16.07.2007 г. Г.Б.Н. е бил освободен от изтърпяване на
определеното с горното определение общо и увеличено наказание – условно
предсрочно, по чл.70 от НК, с неизтърпян
остатък шест месеца и осем дни.
Пострадалата – С.И.С.,
родена *** г., живеела сама в къща, намираща се в град Казанлък, ул. “***” № **.
На 17.12.2011 г., вечерта, облечена с нощница, възрастната жена лежала в
леглото си и четяла книга. Около 23.30 часа чула шум, идващ от двора на къщата.
Помислила, че е предизвикан от улични котки и не му обърнала повече внимание.
Няколко минути по-късно, обаче, пострадалата чула да се отваря вратата на
стаята, в която била. Лицето, което влязло в стаята бил подсъдимият Г.Б.Н.. Той
бил с шапка на главата си – червена на цвят, с голяма козирка, под която носел плътно
прилепнала по лицето черна маска. В ръката си държал нож. Подсъдимият се
обърнал към пострадалата с думите: “Млъквай, защото ще те намушкам с ножа!
Давай парите!” Свидетелката С.И.С. попитала подсъдимия как е влязъл в дома й,
на което той отговорил, че е сторил това през прозореца на къщата. Възрастната
жена дала на подсъдимия парите, с които разполагала – 20 лв., в различни
банкноти и монети, като му казала, че това са единствените пари, които има.
После го помолила да си върви, като обещала, че няма да казва на никой за
случилото се. Вместо това обаче,
подсъдимият Г.Б.Н. наредил на пострадалата да си отвори устата, в която със
сила натъпкал носен от него парцал, представляващ ръкав от риза, тютюнево-зелен
на цвят. При това действие на подсъдимия, свидетелката усетила остра болка в
областта на един от долните си десни зъби. Подсъдимият свалил калъфката от
възглавницата на леглото и я поставил
върху главата на възрастната жена, за да не вижда. Извил ръцете зад гърба й и
ги завързал една за друга. Разпоредил на пострадалата да легне на леглото, след
което седнал до нея и започнал да й говори на ухото. Разправял на пострадалата,
че познава починалия й съпруг, че знае
къде е работил, че знае къде е работила
самата тя преди да се пенсионира. Възрастната жена издавала слаби звуци. *************
После подсъдимият запалил цигара. Излязъл в коридора на къщата и от намиращия
се там хладилник, както и от шкаф – в стаята при пострадалата, взел оставени
там хранителни продукти. В шкафът подсъдимият намерил и пари – две банкноти от
по 20 лв., които също взел. Междувременно свидетелката С.И.С. успяла да
освободи ръцете си, но продължила да се държи все едно, че са вързани.
Подсъдимият поискал от възрастната жена да му даде някаква туристическа чанта,
в която да сложи нещата за ядене, които намерил - три броя шоколадови вафли
“Мура”, три броя шоколади “Милка” и 1.5 кг агнешко месо. Свидетелката обяснила,
че няма такава чанта, а има само обикновени, прозрачни найлонови торбички. След
това, тъй като главата на свидетелката С.И.С. все още била затулена с калъфката
от възглавница, подсъдимият Г.Б.Н.
хванал жената за ръка, изправил я
от леглото и я накарал да го заведе до входа на къщата, за да му покаже къде
държи ключа за входната пътна врата. Прикрепяна от подсъдимия свидетелката
излязла в коридора и обяснила на подсъдимия къде до стълбите държи ключа, който
търси. След като намерил ключа, подсъдимият
наредил на възрастната жена да не мърда. Заявил й, че след около две минути ще
дойде да я отвърже. После подсъдимият отворил с ключа входната пътна врата и
заедно с парите и вещите, които успял да вземе от дома на свидетелката С.И.С.,
напуснал къщата й.
Няколко минути след
излизането на подсъдимия от къщата, свидетелката С.И.С. останала неподвижна,
страхувайки се, че непознатият й нападател може отново да се върне. След още
няколко минути обаче възрастната жена свалила калъфката от главата си.
Придвижила се до стаята си, където установила, че всичките й дрехи са по
земята, а вратите на шкафа – зеят отворени. Тъй като била гола, й било студено.
Облякла се. Веднага след това възрастната жена отишла в съседната къща,
намираща се в един двор с нейната, в която живеел девер й – свидетелят С.И.Д..
Разказала му случилото й се. Свидетелят С.И.Д. се обадил на дъщеря си –
свидетелката М. С. М., която пък позвънила на тел.112, а после и на внука на
пострадалата – свидетелят Д.И.С.. След
като последният пристигнал при баба си, тя разказала и нему за случилото се.
Свидетелят установил, че липсва мобилния телефон на баба му. Издирвайки го, от
своя собствен телефон с номер ***, набрал номера на телефона на баба си, който
телефон е с IMEI ****, регистриран на
името на майка му – свидетелката В. И.С.. Обадил се мъжки глас и след кратък
разговор, в рамките на който свидетелят Д.И.С., афектиран от случилото се,
напсувал мъжа отсреща, от другата страна изключили телефона. След около петнадесет минути свидетелят Д.И.С.
направил опит отново да проведе разговор, но лицето, в чийто ръце бил телефонът
на баба му, го държало изключен.
При извършен малко
по-късно оглед на липсващото имущество, свидетелката С.И.С. установила, че
освен паричната сума от 20 лв., която първоначално дала на подсъдимия, както и
мобилният й телефон марка “***”, липсват
още две банкноти от по 20 лв., три броя шоколадови вафли “Мура”, три
броя шоколади “Милка” и 1.5 кг агнешко месо – приготвени за помен на починалия
й син.
Гореизложените
фактически обстоятелства съдът прие за установени по несъмнен и категоричен
начин, съпоставяйки направеното от подсъдимия Г.Б.Н. самопризнание по смисъла
на чл.371, т.2 от НПК със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Освен от самопризнанието
на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, фактът на извършване на грабежа
и блудството се установява от показанията на пострадалата С.И.С. (л.20,
л.22 и л.77 ДП) и показанията на
свидетелите С.И.Д. – неин девер (л.23 ДП), Д.И.С. – неин внук (л.24 ДП), М. С. М.
– племенница на пострадалата (л.78 ДП) и
В. И.С. – нейна снаха (л.79 ДП). Всички свидетели, с изключение на
последния от тях, са очевидци на това каква е била обстановката в жилището на
пострадалата, непосредствено след случилото се, както и в какво емоционално
състояние е била самата пострадала. Свидетелката В. И.С., пристигнала от
чужбина в началото на м.януари 2012 г.,
разказва за настъпилата промяна в психичното състояние на пострадалата след
деянието. Показанията на всички свидетели, независимо от това дали съдържат
преки впечатления, за това, за което съответният свидетел разказва или се
състоят в преразказ на съобщено им от пострадалата, кореспондират напълно на
нейните показания и дообрисуват емоционалното състояние на възрастната жена
след проникването в дома й и блудството с нея.
На показанията на
пострадалата С.И.С. относно поведението на непознатия й нападател съответстват
и обстоятелствата, установени чрез оглед на веществените доказателства
(протокол за оглед – л.115 ДП), по-специално на ръкава от риза в тютюнево-зелен
цвят (иззет при извършения оглед на местопроизшествие с протокол – л.5 ДП), с
дължина 50 см, в горната широка част на който са видими следи от срязване на
плата, а в долната част – са установени петна с неправилна форма и размери от
засъхнала червеникаво-кафява течност. Относно посочените петна в заключение на
изготвена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства – изложено
в Протокол № 6/02.02.2012 г. – л.111 ДП – се излага, че засъхналата
червено-кафява материя по представения за изследване ръкав от риза е кръв от
човешки произход; че в човешката кръв по ръкава не е доказано наличието както
на “**”, така и на “**” аглутиноген; че “**” и “**” аглутиногени не се съдържат
в човешка кръв от група “**” (**, **), каквато е кръвната група на пострадалата
С.И.С..
Фактът на извършване на
грабежа и блудството се установява още и от обстоятелствата по Протокол за
оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум – л.5 ДП, от които се
установява начинът по който подсъдимият е проникнал в къщата на самотно
живеещата жена (през прозореца на съседната стая, чиято мрежа за насекоми срязал) и които съответстват на разказа на
пострадалата относно поведението на подсъдимия, след като вече е проникнал в
жилището.
Деянията като обективен
факт и обстоятелствата на извършването
им се установяват и чрез заключения на изготвени в хода на досъдебното производство
експертизи.
От заключенията на
първоначално изготвената Съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 420/18.12.2011
г. – л.26 ДП и последващата Съдебно-медицинска експертиза № 43/05.02.2012 г. –
л.87 ДП, и двете изготвени от вещото лице д-р Т.Г.П., които са взаимно
непротиворечиви и допълващи се (тъй като чрез второто заключение е проследено
развитието на травматичните увреждания, констатирани при направата на първото),
се установява, че в резултат на насилствените действия, упражнени спрямо нея на
17/18.12.2011 г., пострадалата С.И.С. е претърпяла оток и кръвонасядане по
лявата скулна област на лицето; оток и кръвонасядане по долната устна на
устата; травматично разклащане на трети долен десен зъб, с кръвонасядане на
венеца около него; линейни кръвонасядания по долните трети на двете
предмишници; охлузване по входа на влагалището. Вещото лице д-р П., изготвило
посочените заключения, излага, в които
му изводи няма основание за съмнение, че всички установени травматични
увреждания отговарят да са получени по начина и времето, съобщено от
пострадалата: тези, в областта на лицето и устата – от удари и притискане, в
областта на ръцете – от притискане при връзване, а в областта по входа на
влагалището – от въздействие на човешки пръсти и натиск. Вещото лице заключава, че всички травматични
увреждания са причинили болка и страдание, като травмата на десния долен зъб,
поради това, че е наложила стоматологичното му отстраняване, в конкретния
случай представлява избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето.
Във връзка с последното
от описаните травматични увреждания пострадалата С.И.С. обяснява, на което
съответстват и обстоятелствата, изложени в изготвен на нейно име от д-р И.А.
стоматологичен статус – л.56 ДП, че в деня, следващ случилото й се, на
18.12.2011 г. посетила д-р И.А., в стоматологичния й кабинет, поради това, че болката в долния й
десен зъб се засилвала, самият зъб бил разклатен, а венецът – силно подут. По
указание на д-р А. пострадалата си направила рентгенова снимка, от която се
разбрало, че зъбът не подлежи на лечение, поради което се пристъпило към
екстракция на същия.
Доказателства за
извършването на деянията се съдържат и в заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза - № 4/16.01.2012 г., л.82 ДП. Вещото лице д-р Г.
Д.К. излага, че извършените деяния са предизвикали у пострадалата С.И.С., която
не страда от психично заболяване, основателен страх за живота и интегритета на
тялото. Вещото лице е констатирало, в
чиято преценка не съществуват основания за съмнения, наличието на клинични
данни за преживян стрес, отключил остра
стресова реакция. В заключението се излага, че към време на изследването при
пострадалата са констатирани късни
прояви на стреса в рамките на разстройство на адаптацията и смесена тревожно-депресивна
реакция – F 43.22 по международната класификация на
болестите.
От изготвения протокол за оглед на местопроизшествие – л.5
ДП, е видно, че от външната страна на дървената рамка на прозореца, през който
е проникнато в къщата, е иззета дактилоскопна следа. Посочената дактилоскопна
следа е оставена от палеца на лявата ръка на подсъдимия Г.Б.Н., видно от
заключението на дактилоскопна експертиза, изложено в Протокол № 2/06.01.2012 г.
– л.37 ДП.
На 06.01.2012 г., след
като бил установен като извършител на описаните по-горе деяния, подсъдимият Г.Б.Н.
бил отведен в сградата на РУ “Полиция” – град Казанлък, където с протокол за
доброволно предаване от същата дата – л.55 ДП, предал следните движими вещи:
1./чифт мъжки спортни обувки, черни на цвят, с надпис в задния край “Reebok”;
2./мобилен телефон м. “***”, сиво-черен на цвят, със сериен № ***; 3./лятна
шапка с козирка с надпис “Chicago Bulls”
и червена козирка; 4./едно полиетиленово пликче, съдържащо суха зелена тревиста
маса, която след направен полеви наркотест, реагирала на канабис. В този
протокол за доброволно предаване, обяснявайки произхода на вещите, подсъдимият
саморъчно е изложил следното: “Обувките и шапката са мои. Аз ги нося. Тревата
също е моя. Купих я за лично ползване от София. Телефонът го взех от една жена,
с която съм имал взаимоотношения, която живее на ул. “**” град К.”.
При извършване на огледа
на местопроизшествие, видно от горепосочения протокол – л.5 ДП, е намерена и фотографирана
следа от подметка на обувка. Чрез заключение на трасологическа експертиза,
обективирано в Протокол № 8/06.01.2011 г. – л.30 ДП, се установява, че
изследваната следа от подметка на обувка, фотографирана при огледа на
местопроизшествие, е оставена от подметка на лява обувка, имаща същата
конфигурация на грайферите, като на изследваните чифт маратонки, марка “Reebok”,
предадени с протокол за доброволно
предаване от подсъдимия.
Пострадалата С.И.С. е
категорична, че предаденият от подсъдимия мобилен телефон е идентичен с този,
който е бил взет от дома й, на които й показания съответстват обясненията на
подсъдимия, изложени в протокола за доброволно предаване от 06.01.2012 г.,
както и фактът, установен чрез съдържащите се на л.121-127 ДП детайлни справки
от “Мобилтел” ЕАД за проведен в 01.38 часа на 18.12.2011 г. телефонен разговор
с продължителност 85 секунди, между абонат
с тел. № ****, ползван от внука на пострадалата
- Д.И.С. с телефон с IMEI *** (регистриран на
името на В. И.С., ползван от свекърва й – пострадалата С.И.С.).
Гореизложените
обстоятелства, а именно – наличието на вещ (мобилния телефон), собственост на
пострадалата във владение на подсъдимия; оставената от палеца на лявата ръка
дактилоскопна следа от подсъдимия върху
рамката на прозореца, през който е проникнато в къщата на пострадалата; наличието
на съвпадение между установената при
огледа на местопроизшествие следа от подметка на обувка с грайферите на
обувките (маратонките), носени от подсъдимия - подкрепят в достатъчна степен
направеното от подсъдимия Г.Б.Н. самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК,
тъй че да може да бъде изведен по несъмнен и категоричен начин извод, че
подсъдимият е извършител на описаните деяния.
Чрез заключение на
съдебно-оценъчна експертиза – л.91 ДП, което съдът приема като правилно и
обосновано, тъй като в същото вещите са ценени заедно и поотделно по средни
пазарни цени към време на извършване на деянието се установява, че общата
стойност на вещите, отнети от владение на пострадалата С.И.С., включая и
паричната сума, е 117 лв.
Относно сухата зелена
тревиста маса, държана от подсъдимия Г.Б.Н. на 06.01.2012 г., от заключението на
физико-химическа експертиза – обективирано в Протокол № 114/19.01.2012 г. –
л.104 ДП – се установява, че тази растителна маса представлява марихуана
(коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 8.3% (тегловни проценти), с нетно тегло преди изследванията
0.8953 грама и след тях – 0.7951 грама. В заключението на физико-химическата
експертиза се излага и фактът, че марихуаната се намира в Приложение 1 на чл.3,
т.1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
включващо “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”; че марихуаната (канабис, коноп) е
наркотично средство, че няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от Р България, както и съгласно
ЗКНВП.
Между събраните по
делото доказателства липсват противоречия, които да налагат обсъждането им и
излагане на съображения защо се възприемат едни и отхвърлят други.
Въз основа на
установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът
прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
І.По обвинението за
престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във връзка с чл.129, ал.2 от НК:
От установените по
делото фактически обстоятелства е видно, че на
17/18.12.2011 г. подсъдимият Г.Б.Н. чрез принуда спрямо свидетелката е
отнел нейно движимо имущество. Подсъдимият е използвал принуда, за да преодолее
възможна съпротива от възрастната жена и
за да я мотивира да му даде наличните в себе си пари. Между упражнената спрямо
пострадалата С.И.С. принуда и отнемането на вещите – предмет на престъплението,
е налице функционална връзка, защото принудата, освен, че е използвана с
горепосочената цел, е упражнявана до установяване от подсъдимия на фактическа
власт върху вещите, които е преценил, че си струва да вземе от къщата на
жертвата. В конкретния случай употребената принуда е в двете й форми –
физическа и психическа (с нож в ръката и маска на лицето, още с влизането си в
стаята на пострадалата, подсъдимият я заплашва
с думите: “Млъквай, защото ще те намушкам с ножа! Давай парите!”),
но повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение е само за упражняване на сила при отнемането на вещите. Упражненото
насилие се изразява в затулване на
устата и очите на пострадалата – в устата на жената е натъпкан парцал, а върху главата й е сложена калъфка
от възглавница, в обездвижване на възрастната жена върху леглото, където е
заставена да легне с вързани от към гърба ръце.
Горепосочените два акта
– употреба на принуда и отнемане на вещите от владение на пострадалата с
намерение за противозаконното им присвояване – в неразривната си връзка,
съставляват особеностите от обективна страна на престъплението грабеж по
чл.198, ал.1 от НК.
Упражнявайки насилие за
сломяване съпротивата на свидетелката С.И.С., подсъдимият й е причинил средна
телесна повреда. Парцалът, с който е запушил устата на пострадалата,
подсъдимият е натъпкал с такава сила,
че в резултат на това му действие
жената е изпитала внезапна, остра болка
в областта на един от долните си десни
зъби, който травматично е бил увреден до
степен, наложила стоматологичното
му отстраняване. Причиненото травматично увреждане – избиване на зъб, без който
се затруднява дъвченето и говореното -
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК
и определя квалифициране на грабежа като
такъв по чл.199, ал.1, т.3 от НК.
Грабежът
е извършен от подсъдимия Г.Б.Н. в срока по чл.30, ал.1, предложение първо от НК спрямо осъждането му на пет
години и шест месеца лишаване от свобода
с Определение № 302/06.12.2004 г. по НОХД № 1392/2003 г. по описа на Районен
съд – Русе, влязло в сила на 22.12.2004 г., с което са групирани наложените му
наказания по НОХД № 671/2002 г. по описа на Районен съд – Казанлък, НОХД № 1392/2003 г., НОХД № 758/2003 г. –
двете на Районен съд - Русе, НОХД № 287/2002 г. и НОХД № 669/2002 г. – двете на
Районен съд – Казанлък, от изтърпяването на което наказание подсъдимият е бил
условно предсрочно освободен на 16.07.2007 г., с неизтърпян остатък шест месеца
и осем дни.
Тъй като основание за
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б” от НК е наличието на две или повече осъждания, а не присъди – в
този смисъл изцяло Решение № 138/07.04.1997 г. на ВКС, н.д. № 586/1996 г., І
н.о. – извършеният от подсъдимия Г.Б.Н.
грабеж по настоящото делото представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, не и по чл.29,
ал.1, б.”б” от НК.
Горепосоченото
обуславя квалифициране на извършеното от
подсъдимия Г.Б.Н. деяние като грабеж по
чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.“а”от НК.
Подсъдимият
е действал при форма на вина – пряк
умисъл, проява на който е осъществената предварителна подготовка за извършване
на деянието – подсъдимият прониква в
чуждото жилище, носейки маска на
лицето, нож и парцал, с който да запуши
устата на жертвата си.
Въз основа на гореизложеното и установените фактически обстоятелства, съдът прие, че след
като на 17/18.12.2011 г. в град
Казанлък, обл. Стара Загора, действайки
при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - паричната сума от 60.00 лв., 1 бр. мобилен
апарат м.“***” на стойност 30.00 лв., 3
бр. шоколадови вафли “Мура” на стойност 0.90 лв., 3 бр. шоколади “Милка” на
стойност 5.10 лв., 1,5 кг агнешко месо на
стойност 21.00 лв., всички на обща стойност 117.00 лв. (сто и седемнадесет лв.)
от владението на С.И.С. - родена *** г.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
деянието е придружено със средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на
трети долен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето,
действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият
Г.Б.Н. както от обективна, така и
от субективна страна е осъществил състава на чл.199, ал.1, т.3 и т.4 във връзка
с чл.198, ал.1 във връзка с чл.129, ал.2 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК,
в извършването на което престъпление го призна за виновен.
С оглед на
гореизложеното относно основанието за опасен рецидив, съдът призна
подсъдимия Г.Б.Н. за невинен в това, извършеният от него грабеж, представляващ
опасен рецидив, да осъществява и чл.29, ал.1, б.”б” от НК,
поради което го оправда в тази част от
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл.129, ал.2 във връзка с чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Относно наказанието:
За грабеж по чл.199,
ал.1, т.3 и т.4 - придружен със средна телесна повреда и представляващ опасен
рецидив - законът предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото
на виновния.
С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при
хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава
съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК, т.е. да
приложи чл.58а, ал.1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно
Общата част на НК наказание или ако едновременно с това са налице условията на
чл.55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.
Водим от горното и
изхождайки от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът взе предвид следните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства:
-висока степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец с оглед на осъжданията му, извън
тези, определящи правната квалификация на извършения от него грабеж като такъв
при опасен рецидив;
-средна към висока
степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид: от една
страна с оглед на ниската стойност на имуществото, предмет на престъплението, от друга, имайки
предвид предварителната планираност в действията на подсъдимия, явстваща от факта, че същият е проникнал в жилището,
носейки маска, нож и
парцал, чрез който да запуши
устата на жертвата си, както и поради причинените с оглед обстоятелствата на
извършване на деянието (нощем, чрез проникване
с взлом в
къщата на възрастна жена) несъставомерни общественоопасни последици –
извън главния обект на престъплението – изразяващи се в нарушаване на чувството
за сигурност на самотно живеещите, дори
в градски условия, възрастни жени;
-обстоятелството, че още
в хода на досъдебното производство, подсъдимият е съдействал за установяване
на обективната истина;
-това, че към време на извършване на деянието
подсъдимият е бил трудово ангажиран, т.е.
водил е уседнал начин на живот, като е
разчитал на средства за препитание от лична трудова заетост;
-немладата възраст на
подсъдимия – род. *** г., т.е. понастоящем
приблизително *** годишен.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства по отделно и в съвкупността им, съдът прие, че е
налице баланс на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което – по реда на чл.54
от НК – определи на подсъдимия Г.Б.Н. наказание лишаване от свобода,
съответстващо на средното, предвидено в закона – десет години (сто и двадесет
месеца), което на основание чл.58а, ал.1
от НК намали с една трета (четиридесет месеца)
и осъди подсъдимия на шест години
и осем месеца (осемдесет месеца) лишаване от свобода.
Съдът не наложи на
подсъдимия наказание конфискация, макар
и в закона да е предвидена възможност за налагане на такова за извършеното
престъпление, тъй като по делото не се установи подсъдимият Г.Б.Н.
да притежава каквото и да е налично имущество, което може да бъде
предмет на това наказание.
Съдът прие, че така
наложеното на подсъдимия наказание съответства оптимално на целите на чл.36 от НК.
ІІ.По обвинението за
престъпление по чл.150, ал.1 от НК:
Горепосочените действия
на употребена физическа сила спрямо пострадалата за сломяване на съпротивата й, към които
следва да бъде прибавено и нанасянето
на удари с длан в лицето, са използвани
от подсъдимия както за осъществяване на грабежа, така и за извършване на
блудствени действия. От обективна страна категорично се установи, че
подсъдимият Г.Б.Н. чрез своите действия
- **** - е целял да възбуди и
удоволетвори половото си желание, без съвкупление. Подсъдимият е действал против волята на пострадалата, чрез принуда, като в
случая една и съща принуда се явява елемент от съставите на две
престъпления – по чл.198, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1 от НК. Принудата е
предшествала и съпровождала както отнемането на
вещи от жилището на възрастната жена с намерение за противозаконното им
присвояване, така и извършването спрямо
нея на действия, целящи подсъдимият да възбуди и удоволетвори половото си
желание без съвкупление.
Предявената от
обвинението квалификация относно привеждане на пострадалата в безпомощно
състояние – чрез нанасяне на побой, не отговаря на конкретния казус, тъй като в
практиката (Р. 247-74-І) под привеждане в безпомощно състояние се приема, ако
деецът, чрез физическо или психическо въздействие върху пострадалата, я доведе
до състояние на невъзможност за оказване на съпротива, като физическото или
психическо въздействие за постигане на
това състояние може да се изразява в измамливи действия, упояване, опиване,
хипноза, но не и в използването на сила.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, желаел е неговото извършване, като е предвиждал
съставомерните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че
пострадалата не е съгласна с осъществявания с нея физически контакт, така и, че
с
действията си на сила, против
волята й, я принуждава към такъв. Наред с това е налице и специалната цел, а
именно удоволетворяване на полово
желание, без съвкупление. Това съдът извежда от
цялостното поведение на подсъдимия, в частност - от вида
и последователността на действията му.
Въз основа на
гореизложеното и установените фактически обстоятелства, съдът прие, че след като на 17/18.12.2011 г., в гр. К., обл. Стара Загора, е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесет
годишна възраст - С.И.С., родена *** г., чрез употреба на сила, действайки при форма на вина
– пряк умисъл, подсъдимият Г.Б.Н. както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.150, ал.1
от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.
С оглед на
гореизложеното относно използвания от
подсъдимия способ за осъществяване на
блудствените действия (употребена е сила), съдът призна подсъдимия Г.Б.Н. за невинен
в това да е извършил престъплението по чл.150, ал.1 от НК чрез
привеждане на пострадалата в безпомощно състояние, поради което го оправда по
така повдигнатото му обвинение.
Относно наказанието:
За престъплението по
чл.150, ал.1 от НК законът предвижда наказание от две до осем години лишаване
от свобода.
При определяне размера
на наказанието за това от извършените от подсъдимия престъпления, съдът взе
предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на същия обстоятелства:
-висока степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от съдебното му минало;
-висока степен на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние с оглед
бруталния начин на осъществяването му предвид настойчивата физическа
принуда, упражнена по отношение на беззащитна, възрастна жена, още и
поради причинените в резултат на деянието несъставомерни
общественоопасни последици – извън главния обект на престъплението – изразяващи
се в нарушаване на чувството за сигурност на самотно живеещите, дори в градски условия, възрастни жени;
-обстоятелството, че още
в хода на досъдебното производство, подсъдимият е съдействал за установяване
на обективната истина;
-това, че към време на извършване на деянието
подсъдимият е бил трудово ангажиран, т.е.
водил е уседнал начин на живот, като е
разчитал на средства за препитание от лична трудова заетост;
-немладата възраст на
подсъдимия – род. *** г., т.е.
понастоящем приблизително
шестдесет годишен.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства по отделно и в съвкупността им, съдът прие, че е
налице превес на отегчаващи отговорността такива, поради което
– по реда на чл.54 от НК – определи на подсъдимия Г.Б.Н. наказание
лишаване от свобода към максималния размер на предвидено в закона – седем години (осемдесет и четири месеца), което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета (двадесет и осем месеца) и
осъди подсъдимия на четири години и осем месеца (петдесет и шест месеца)
лишаване от свобода.
Съдът прие, че така
наложеното на подсъдимия наказание съответства оптимално на целите на чл.36 от НК.
ІІІ.По обвинението за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК:
Безспорно е
обстоятелството, че подсъдимият Г.Б.Н. не е имал разрешение за държане на
наркотично вещество, което да е издадено по реда и условията на чл. 32 и чл.35
от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл.18 от същия закон по реда на ЗКНВП.
Съгласно приложение № 2
на ПМС № 23/1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, стойността на установеното у подсъдимия Г.Б.Н.
наркотично вещество – марихуана с тегло
0.8953 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол – 8.3% тегловни процента – е 5.37 лв.
Въз основа на гореизложеното
и в съответствие с установеното от фактическа страна, съдът прие, че след като на
06.01.2012 г., в град
Казанлък, обл. Стара Загора, без
надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с
тегло 0.8953 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол – 8.3% тегловни процента,
на стойност 5.37 лева, действайки при форма на вина – пряк умисъл (знаел е, че упражняването на каквато и да е
фактическа власт върху наркотично вещество е подчинено на особен режим, тъй
като при установяване на наличието му, е настоял, че държи същото само за лична
употреба), подсъдимият Г.Б.Н. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за
виновен.
Относно наказанието:
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1
от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
При определяне на наказанието за
горепосоченото престъпление, извършено от подсъдимия Г.Б.Н., съдът взе предвид
следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства:
-висока степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от съдебното му минало;
-ниска степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние с оглед количеството наркотично вещество, предмет на
престъплението и обстоятелствата при
които е установено упражняването на
фактическа власт върху същото от страна на подсъдимия;
-обстоятелството, че още
в хода на досъдебното производство, подсъдимият
активно е съдействал за установяване на
обективната истина;
-това, че към време на извършване на деянието
подсъдимият е бил трудово ангажиран, т.е.
водил е уседнал начин на живот, като е
разчитал на средства за препитание от лична трудова заетост;
-немладата възраст на
подсъдимия – род. *** г., т.е.
понастоящем приблизително ***
годишен.
Преценявайки горепосочените обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най-лекото възможно наказание за налагане по чл.58а,
ал.1-3 от НК се явява несъразмерно тежко,
поради което на основание чл.58а, ал.4 от НК приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на основното наказание лишаване от свобода,
осъждайки подсъдимия Г.Б.Н. на десет месеца лишаване от свобода и чл.55, ал.3 от НК по
отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, каквато – съобразявайки
се още и с имущественото състояние на подсъдимия – прие, че не следва да му
налага.
Съдът прие, че така
наложеното на подсъдимия наказание съответства оптимално на целите на чл.36 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия Г.Б.Н. общо наказание за горепосочените три
престъпления, налагайки най-тежкото от тях -
шест
години и осем месеца лишаване от
свобода, което наказание да
изтърпи (съдебното минало на подсъдимия изключва обсъждане на приложението на
чл.66, ал.1 от НК) при първоначален “строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съобразявайки се с
цялостното съдебно минало на подсъдимия, акцентирайки върху обстоятелството,
че след освобождаването му от затвора
до извършване на престъпленията, предмет на настоящото дело,
същият е водил трудов, уседнал начин на
живот, акцентирайки още и върху
възрастта на подсъдимия, съдът прие, че целите на чл.36 от НК не налагат увеличаване на определеното общо
наказание, поради което и не приложи чл.24 от НК.
На основание чл.59, ал.1
от НК съдът постанови приспадане при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода на времето на предварителното задържане на подсъдимия Г.Б.Н. по взетата срещу му мярка
за неотклонение “задържане под стража” за периода, считано от 06.01.2012 г. до
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.Б.Н. да заплати в полза на Съдебната
власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 669 лв.
(шестстотин шестдесет и девет лв.) – разноски
по делото.
Относно веществените
доказателства, съдът се разпореди след влизане на присъдата в сила, да се
постъпи както следва:
-веществените доказателства – 2 броя връзки за обувки, 1 брой ръкав от риза, 1 брой чаршаф, 1
брой фас от цигара, 1 брой брошура от магазин “Кауфланд” - да се унищожат;
-веществените
доказателства - 1 чифт маратонки „Рийбок”, 1 брой шапка с надпис “Чикаго Булс” -
да се върнат на подсъдимия Г.Б.Н.;
-вещественото
доказателство - 1 брой мобилен апарат м.
“***” - да се върне на пострадалата С.И.С..
На основание чл.354а,
ал.6 от НК съдът постанови отнемане в полза на Държавата на наркотичното
вещество – марихуана с нетно тегло преди анализ 0.8953 грама и нетно тегло след
анализ 0.7951 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 8.3% тегловни процента, изпратено на съхранение в Агенция „Митници” ЦМУ град София с писмо рег.
№ 4724/13.02.2012 г. на Началник РУ “Полиция” - град Казанлък.
Воден
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: