№ 88
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900096 по описа за 2023 година
Ищците В. С. С. с ЕГН**********, Й. П. Д. с ЕГН********** и Х. П. Д. с
ЕГН********** малолетен действащ чрез майка си и законен представител В. С. С., чрез
упълномощения от тях адв.Н. Д. от ШАК, са предявили субективно съединени искове по
чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„Г.М.Д.“ №1, за осъждането му да им заплати следните суми:
50 000 /петдесет хиляди/ лева на В. С. С. - Д. - част от наследеното от нея
обезщетение за причинените неимуществени вреди на П. Х.в Д., заявено от него в размер на
150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно
чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция -01.07.2022 г. до окончателното й изплащане;
2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева на
В. С. С. - Д. - част от наследеното от нея обезщетение за причинените имуществени вреди на
П. Х.в Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и един/
лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до
окончателното й изплащане;
50 000 /петдесет хиляди/ лева на Й. П. Д. - част от наследеното от нея обезщетение за
причинените неимуществени вреди на П. Х.в Д., заявено от него в размер на 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева;
законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до
1
окончателното й изплащане;
2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева на
Й. П. Д. - част от наследеното от нея обезщетение за причинените имуществени вреди на П.
Х.в Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и един/ лева,
законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до
окончателното й изплащане;
50 000 /петдесет хиляди/ лева на Х. П. Д. - част от наследеното от него обезщетение
за причинените неимуществени вреди на П. Х.в Д., заявено от него в размер на 150 000 /сто
и петдесет хиляди/ лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3
от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция
01.07.2022 г. до окончателното й изплащане;
2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева на
Х. П. Д. - част от наследеното от него обезщетение за причинените имуществени вреди на П.
Х.в Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и един/ лева,
законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата
на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 01.07.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2022 г., около 09:55 ч. на път I-9, при км.
227+800, по посока на движение от гр. П. към гр. Б., настъпва ПТП, реализирано по вина на
водача на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, ДК № А 7347 НС - М. К. М., ЕГН:
**********, който в разрез с нормите на ЗДвП и поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, удря задната част
на авариралия на пътя автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ.
Лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, управляван от А.
К. се движил в посока към летище „С.“, а наследодателят на П. Х.в Д. е пътувал на предна
пасажерска седалка.
След кръговото кръстовище на бензиностанция „Дега“, възникнала техническа
неизправност в автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, поради което
водачът му - А. К. бил принуден да преустанови движение, поради техническа неизправност,
като спрял автомобила в най-дясната част на пътното платно и включил аварийните
светлини, след което водачът А. К. напуснал автомобила и се преместил в предната му част,
където отворил капака на двигателния отсег и започнал да извършва ремонтни дейности по
автомобила.
В този момент наследодателят на ищците - П. Х.в Д. се преместил от пасажерската
седалка на шофьорското място на автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394
АТ, за да направи опит да стартира двигателя на автомобила, когато в същия момент водачът
на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, ДК № А 7347 НС - М. К. М., ЕГН: **********,
2
движейки се с превишена и несъобразена скорост реализира удар в задната част на
авариралия автомобил, в който се е намирал и пострадалият П. Х.в Д..
В резултат на така описаното застрахователно събитие, П. Х.в Д., ЕГН: **********,
претърпява множество и тежки телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на гръбни
прешлени и тежка черепно - мозъчна травма и хематом, с проникване в черепната кухина.
Тежкото здравословно състояние на доверителя ни непосредствено след инцидента е
наложило да бъде откаран от ЦСМП по спешност в „УМБАЛ - Б.“ АД, където е започнало
негово лечение.
В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, П. Х.в Д. претърпява
фрактура на Vth9 r Vth10, фрактура крании, фрактура на 8-мо ребро в ляво, мозъчна
контузия. Тежкото здравословно състояние на пострадалия е наложило да му бъде извършен
пълен набор от образни и кръвни изследвания. От извършената на 16.06.2022г.,
рентгенография на торакални прешлени се установява снишение на тялото на th-9, както и
преден кант на тялото на th-10.
От извършения КТ на главен мозък от 16.06.2022г. се констатира наличие на
импресионна фрактура на окципитална кост в ляво с фрактурна линия, продължаваща към
лява париетална кост. Малки контузионно-химорагични огнища окципитално и до
конвекситета. Дискретна химорагична колекция маркираща ляв тенториум и екретна сах в
ляво окципитално.
Така описаните травматични увреждания на черепа и на мозъка са наложили на
16.06.2022г., по спешност да бъде извършена оперативна интервенция, при която е бил
направен кожен разрез тип „хокеен стик“ в ляво темпорооцкипитално. Извършена е
хомостаза и са отслоени подлежащите тъкани и се е визуализирала многофрагментна
импресионна фрактура. Извършена е левостранна окципитална краниектомия с
екстрирпация на фрагментите. Визуализаран е бил епидурален хематом, който е бил
евакуиран, след което е извършена щателна хемостаза, послоен шев на меките тъкани и е
поставена стерилна превръзка.
На 20.06.2022 г. на П. Д. е извършен втори КТ на торакален сегмент, в резултат на
който са констатирани СТ данни за полифрагментарна фрактура на тялото на th-9 и проц.
транзверзус отляво. Фрактура на тялото на th-Ю. Стеноза на канала на мястото на
фрактурите. Фрактура на 8-ма лява ребрена дъга дорзално, както и малки по обем
двустранни плеврални изливи с паренхимни промени.
На същата дата е извършен и втори КТ на главен мозък, от който са констатирани СТ
данни за състояние след левостранна окципитална и субокципитална краниотамия с
подлежащи хиподенски исхемични зони и лекунарни химорагични огнища.
Поради причинените травматични увреждания на прешлените в торакалния сегмент
на П. Д., на 22.06.2022 г. е извършена втора оперативна интервенция, при която е бил
реализиран супраспинален кожен разрез от Тх 6 до Л 1 нива, химостаза и инцизия на
тораколумбалната фисция, която на места е била травматично разкъсана. Била е извършена
3
скелетация на паравертебалната мускулатура. Била е извършена ламинектомия на нивата на
Тх 8,9,10, след което под рентгенов контрол е направена транспедункуларна стабилизация на
Тх 7,8 и Тх 11,12 нива и е поставен конектор.
След извършената втора оперативна интервенция, П. Д. е изведен от анестезия
нормално, като следоперативно е бил хемодинамично стабилен, без неврологичен дефицит.
На 23.06.2022г. и на 24.06.2022г., П. Х.в Д. е бил в добро общо състояние, контактен,
адекватен, афебрилен и с регрес в оплакванията. Тава състояние се запазва и на 25.06.2022
г., но въпреки това е бил прикован на легло, с поставен катетър и в пълна зависимост от
чужда помощ за хранене и всичките си ежедневни нужди.
На 25.06.2022г., сутринта, П. Х.в Д. продължава да е фебрилен, без промяна в
характера на оплакванията от соматичния и неврологичния статус, след което отново става
афебрилен.
На 27.06.2022г., сутринта, П. Х.в Д. става сомнолетно - сопорозен, с пареза на дясната
ръка. В 09:05 часа прави тонично - клиничен гърч и след консултация с интензивист е
преведен в отделение „ОАИЛ“. След съгласие от съпругата му В. Д. е извършено ЛП.
Пациентът остава сомнолентен, с добро спонтанно дишане и стабилна хемодинамика до
сутринта на 28.06.2022 г., когато поради неефективно спонтанно дишане е интубиран след
медикация и поставен на изкуствена белодробна вентилация.
На 29.06.2022 г., П. Х.в Д. остава в крайно тежко състояние, на изкуствена
белодробна вентилация и на продължителна аналгоседация и релаксация. П. остава трайно
фебрилен с телесна температура над 38,3 градуса, въпреки приложените медикаменти
физикални средства.
На 02.07.2022 г. в 14:05 часа, П. Х.в Д. прави хемодинамичен срив, което налага
включване на инотропна поддръжка. В 14:25 часа, изпада в асистолия, от която не може да
бъде изведен, въпреки приложената кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем. За
огромно съжаление в 15:03 часа, настъпва смъртта на П. Д., с картина на
кардиоциркулаторен срив.
Отговорността за настъпването на описаното по-горе застрахователно събитие е на
водача на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“, ДК № А 7347 НС - М. К. М., който се е
движил с превишена и несъобразена скорост, която не му е позволила да спре пред
възникнало препятствие на пътното платно, каквото се явява авариралият автомобил марка
„Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, в който се е намирал и родственика на
доверителите ни, с което допуснал нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Като последица от
така описаното неправомерно поведение, реализира удар в автомобил марка „Опел“, модел
„Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, в резултат на което П. Х.в Д., получава тежки съчетани
травми, в следствие на които настъпва неговата смърт на 02.07.2022 г.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 320 ЗМ-210/16.06.2022 г. по описа
на РУ на МВР - П., пр. пр. с вх. № 8026/2022 г. по описа на ОП - Б., по което към настоящия
момент няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
4
От данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд,
публично оповестени на интернет страница на фонда - удостоверяват - застрахователя, а
именно - „ЗАД Д.“ АД, БИК: ., номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер на МПС и номер на рама, а също така и че към датата на събитието
е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица № BG/30/121002959152,
с начална дата на покритие 12.10.2021 г. и крайна дата на покритие 12.10.2022 г.,
предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Предвид дотук изложеното настъпилото събитие, неговата противоправност и
виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска
отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
П. Х.в Д., в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има
право на основание чл.432 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ, П. Д. има право да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция за всички претърпени от него неимуществени и имуществени
вреди.
Посочената разпоредба, е спазена, като от името на П. Д., е депозирана писмена
претенция на 28.06.2022г., чрез „Български пощи“ ЕАД, която видно от изготвената обратна
разписка е получена на 01.07.2022 г., във връзка с което са образувани щета № 0801-
003717/2022-01 и щета № 0801- 003717/2022-02, при ответното дружество.
Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496,
ал. 3 от КЗ, получихме отговор с писмо с изх. № 3400/11.07.2022 г. от ответника, с който
беше отказано изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като са изискани
документи, с които от една страна П. Х.в Д. към онзи момент не разполага, а от друга не са
необходими за определянето на размера и основанието на предявената застрахователна
претенция.
С писмо от 26.08.2022г., е уведомено ответното застрахователно дружество за
настъпилата смърт на пострадалото лице и наследодател на ищците, като представили и
допълнителни документи - акт за смърт на П. Д., удостоверение за наследници, повторно
представихме и протокол за ПТП, както и медицински документи по повод проведеното
лечение на П. Д. в „УМБАЛ - Б.“ АД.
В отговор на тази молба, ищците получили писмо с изх. № 5893/30.11.2022 г., с което
повторно се отказва изплащане на застрахователни обезщетения за причинените
неимуществени и имуществени вреди на П. Д., като повторно се изискват допълнителни
5
документи, в разрез с изискванията на чл. 496, ал. 3 от КЗ.
С оглед изложените съображения, считат че ответникът в разрез с приложимия закон
отказва да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на
увреденото лице, което води и до дължимост на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ законна лихва
за претърпените неимуществени вреди от дата на депозиране на извънсъдебната претенция -
01,07.2022 г. до окончателното й изплащане. Изцяло в този дух е Решение №167/30.01.2020
г. по дело №2273/2018 г., по описа на ВКС, 2 -ро ТО и др., относно дължимата лихва и
начален период, от който същата се дължи.
Процесното застрахователно събитие, при което е пострадал П. Х.в Д. е настъпило
при действието на разпоредбите на Кодекса за застраховането, в сила от 2016 година, който
предвижда провеждането на задължително рекламационно производство по реда на чл. 380
от КЗ.
Предявената извънсъдебна претенция за претърпените от П. Д. неимуществени и
имуществени вреди, в резултат на процесното застрахователно събитие е предявена от
негово име, приживе на последния, поради което и правото на съдебно предявяване на
вземанията на П. Х.в Д. към застрахователя, преминава в патримониума на неговите законни
наследници.
Фактът, че към момента на настъпването на смъртта на П. Д., вземанията му към
ответника не са съдебно предявени не представлява законова пречка за съдебното им
предявяване към настоящия момент, именно поради спазеното рекламационно производство
пред застрахователя, въведено като процесуална предпоставка с действащия Кодекс за
застраховането. Изцяло в този дух е Определение № 230/30.05.2022г. по ч.т.д. № 711/2022г.
по описа на ВКС, ТК, 2-ро ТО и Решение № 60170 от 13.05.2022г. по т.д. № 1435/2020г на I
т.о.
Поради тази причина ищците в качеството си на законни наследници на П. Х.в Д.,
имат право да потърсят съдебна защита на интересите си чрез настоящата искова молба, с
която сезират съда с претенцията си за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди от техния наследодател - П. Х.в Д..
В пряка причинно - следствена връзка с ПТП от 16.06.2022г., П. Х.в Д., претърпява
множество и тежки телесни увреждания, подробно описани в настоящата искова молба. През
целия период на болничното лечение от приемането му по спешност на 16.06.2022 г. в
„УМБАЛ - Б.“ АД до момента на неговата смърт - 02.07.2022г., П. е бил принуден да изживее
ужасяващи болки, да претърпи две оперативни интервенции, да се бори за живота си със
всички сили.
През целия период той е бил прикован за болничното легло и поставен в пълна
зависимост от чужда помощ.
След проведената му втора оперативна интервенция се е появил лъч надежда за него,
че ще успее да се възстанови, но уви това остава само и единствено една надежда.
Болките и страданията, претърпени от П. Д. се отличават с особен интензитет, който е
6
достигнал до своята кулминация на 29.06.2022 г., когато състоянието му се превръща в
крайно тежко.
Това е моментът, когато П. е осъзнал, че животът го напуска, когато е обзет само и
единствено от болка, без да има възможност дари за последен път да се види с децата и
съпругата си и разбирайки, че повече никога няма да може да ги види, прегърне и целуне.
П. Х.в Д. е бил здрав, изключително жизнен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с
желание да живее човек, много социален, с огромна обич към всички - семейство и
приятели, които винаги са виждали в него пример за подражание и приятел - човек, към
когото да се обърнат в нужда. Изключителен човек, обичан от всички, най-вече от
семейството си. Приятел на много хора, същият е помагал, бил е отзивчив, усмихнат, весел и
приятен човек.
Претендираните неимуществени вреди в настоящата претенция са заведени в тези
размери и са изцяло съобразени с действащата към настоящия момент съдебна и
застрахователна практика, както и с оглед нарастващата инфлация в страната към настоящия
момент.
Във връзка с процесното ПТП П. Х.в Д. търпи имуществени вреди, свързани с
извършването на разходи за лечение на получените травми в размер на
6 671,00 (шест хиляди и шестстотин седемдесет и един) лева, от които:
5 471 лева за система за задна торако - лумбална спинална фиксация - дълга;
1 200 лева за кръстосан конектор за задна торако - лумбална стабилизация -
многоъгълен.
С оглед на всичко гореизложено, както и с оглед на обстоятелството, че ищците се
явяват наследници по закон на П. Х.в Д., които по силата на закона наследяват в равни части
от по 1/3 наследодателя си, молят съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД Д.“
АД, ЕИК: ., да заплати следните суми:
50 000 /петдесет хиляди/ лева на В. С. С. - Д. - част от наследеното от нея
обезщетение за причинените неимуществени вреди на П. Х.в Д., заявено от него в размер на
150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно
чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция -01.07.2022 г. до окончателното й изплащане;
2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева на
В. С. С. - Д. - част от наследеното от нея обезщетение за причинените имуществени вреди на
П. Х.в Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и един/
лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до
окончателното й изплащане;
50 000 /петдесет хиляди/ лева на Й. П. Д. - част от наследеното от нея обезщетение за
причинените неимуществени вреди на П. Х.в Д., заявено от него в размер на 150 000 /сто и
7
петдесет хиляди/ лева;
законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до
окончателното й изплащане;
2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева на
Й. П. Д. - част от наследеното от нея обезщетение за причинените имуществени вреди на П.
Х.в Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и един/ лева,
законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до
окончателното й изплащане;
50 000 /петдесет хиляди/ лева на Х. П. Д. - част от наследеното от него обезщетение
за причинените неимуществени вреди на П. Х.в Д., заявено от него в размер на 150 000 /сто
и петдесет хиляди/ лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3
от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция
01.07.2022 г. до окончателното й изплащане;
2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева на
Х. П. Д. - част от наследеното от него обезщетение за причинените имуществени вреди на П.
Х.в Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и един/ лева,
законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата
на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 01.07.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Счита, че исковата молба е недопустима. Ищците са наследници на починалото лице
П. Х.в Д., но тези лица нямат процесуална легитимация да заведат иск за претендираните
неимуществени вреди. П. Х.в Д. лично приживе не е инициирал исково производство срещу
ответника. Исковата молба е подадена на 30.05.2023г., докато П. Х.в Д. е починал на
02.07.2022г. Моли поради липса на процесуална легитимация от страна на ищците, на
основание чл. 130 от ГПК, съдът да прекрати производството.
В условията на евентуалност, дори да се приеме, че заведеното рекламационно
производство пред ответника от П. Х.в Д. дава основание на ищците да заведат иск за
търпените от последния неимуществени вреди приживе, то моли съдът да вземе предвид
обстоятелството, че в рекламационното производство П. Х.в Д. е представляван от адв. Н.
Х.в Д. по силата на пълномощно, което е подписано от починалия на 19.06.2022г., или 13
дни преди смъртта му. В тази връзка, моли съдът да отбележи обстоятелството, че към
19.06.2022г. (по-малко от три дни след ПТП) П. Х.в Д. е пролежавал в много тежко
състояние в интензивното отделение на „УМБАЛ-Б." АД, което е видно от Епикриза от
02.07.2022г., подписана от д-р А. Г. и д-р М. М.. Т.е. създава се обосновано съмнение, че по
времето когато П. Х.в Д. е упълномощавал адв. Д., той не е осъзнавал свойството и
8
значението на постъпките си, съответно не могъл да формира валидни волеизявления. С
оглед на посочените обстоятелства, към настоящия отговор представя копие от адвокатско
пълномощно, представено с извънсъдебната претенция към застрахователя, както и копие от
цитираната Епикриза от 02.07.2022г.
С настоящия отговор в рамките на законоустановения срок оспорва така предявените
искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли като му присъди
направените деловодни разноски. Алтернативно моли в случай, че съдът намери исковете за
основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите са
прекомерно завишени и не съответстват, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда да остави
производството по делото без движение по следните съображения.
В исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за
възникването на правото на обезщетение факти.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва пълно описание на
процесното ПТП в резултат, на което ищците твърдят, че са им причинени неимуществени
вреди. Ищците не са описали механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват
подробности за скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП пътни превозни
средства, маневрите, които са предприети преди твърдяното ПТП и др. релевантни факти.
Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти, ответникът не
може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз основа на изложените в
исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства, не може да се направи
извод относно установяването на механизмът на ПТП, както и по отношение
съпричиняването на вредоносния резултат.
Счита, че исковата молба е нередовна по отношение на малолетния ищец Х. П. Д..
ЕГН **********, тъй като макар и формално да е спазена разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от
ГПК, не е спазена специалната разпоредба чл. 17 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки „" на автомобилистите и „Злополука" на
пътниците в средствата за обществен, която разглежда случаите, когато пострадалото лице е
малолетно/непълнолетно, и която гласи „Когато увреденото лице не е навършило пълнолетие
или е лице, което е поставено под запрещение, застрахователното обезщетение се заплаща от
застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице“. Основен принцип е специалния
закон дерогира общия закон. Казано по друг начин, независимо от изпълненото условие на
чл.338, ал.1 от Кодекса за застраховането (наличие на нотариално заверено пълномощно) и
предвидената възможност за отваряне на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за
адвокатурата, счита, че специалният закон в настоящия случай постановява безусловно, че
следва да се представи банкова сметка с титуляр малолетния Х. П. Д.. Законодателя е създал
тази специална нормативна уредба, за да се защитят в максимална степен интересите на
увреденото малолетното лице.
9
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо товарен автомобил марка “ДАФ”, с peг. № А7347НС, по силата на
Застрахователна полица № BG/30/121002959152, валидна към 16.06.2022г.
Останалите фактически твърдения на ищцовата страна намира за несъответстващи на
действителността.
На 16.06.2022г., около 09:55ч., на път 1-9, при км. 227+800, по посока на движение от
гр. П. към гр. Б., М. К. М. с ЕГН ********** (застраховано лице), като водач на товарен
автомобил марка “ДАФ”, с peг. № А7347НС, не е нарушил императивните разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил процесното ПТП. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия
състав на деликта. а именно - противоправно поведение. Според Тълкувателно решение №
2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.
432, ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно
основание по чл. 45 от ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не
може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия
извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия
причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на
деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл.
432, ал. 1 КЗ.
Вината на застрахования при ответника водач не е установена по предвидения за това
в закона начин.
Оспорва и възразява срещу всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенцията:
Оспорва вината на М. К. М. с ЕГН ********** за настъпилото на 16.06.2022г. ПТП.
Същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт и в случая тя може само да се
презумира.
За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена връзка между действията на водача на товарния автомобил и вредоносния
резултат. Твърди, че М. К. М.- водачът, управлявал товарен автомобил марка “ДАФ”, с peг. №
А7347НС не е виновен за ПТП и неговите действия не са в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат.
В процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. което е
било непредвидимо и технически непредотвратимо за М. М.. Според съдебната практика
деянието, в резултат на което е станало пътно-транспортно произшествие, е случайно тогава,
когато опасностите на пътя са изненада за водача и той не е бил длъжен и не е можел да
предвиди настъпването на тези последици. М. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
наличието на неправилно спрелия, без сигнализация (триъгълник и/или аварийни светлини)
на пътното платно л.а. марка „Опел“, с peг. № СО5394АТ.
Оспорва механизма на ПТП. Същият не отговаря на така описания в исковата молба.
10
Претендираното от ищцовата страна обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишено.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост’', по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на подлежащите
на обезщетение лица.
В тази връзка, моля съдът да вземе предвид обстоятелството, че ищците по
настоящото дело са завели иск срещу ответника по образувано т.д. №55/2023, по описа на
СОС, в размер на 1 000 000 лв. за обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в
следствие на смъртта на наследодателя им П. Х.в Д.. В тази връзка липсва ясно
разграничение между неимуществени вреди за смърт и имуществени вреди за настъпили
уреждания.
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер и
интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за
възникнали вреди и твърдяното за причинено от застрахован в ЗАД „Д.“ АД деяние.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно
произшествие за П. Д. са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер
увреждания, като оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и
степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и
здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към настоящия момент,
като при условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то
настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от
ищцата на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.
Оспорва твърденията за възникнали имуществени вреди, обосноваващи исковата
сума като твърди, че сумите, посочени в представените към исковата молба документи не са
заплатени от ищеца. При условие на евентуалност твърди, че заплатените суми не са във
връзка с процесното ПТП.
Твърди, че починалият П. Х.в Д. е съпричинил вредоносният резултат, като в
съвкупност или поотделно е извършил следните нарушения:
Към момента на сблъсъка с товарния автомобил, Д. е заемал шофьорското място в
л.а. марка „Опел“, с peг. № С05394АТ, т.е. към този момент за Д. са важели всички
разпоредби на ЗДвП, касаещи правоспособните водачи на моторни превозни средства.
Видно от приложените с исковата молба доказателства, към момента на произшествието
автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ е бил спрян в нарушение на
разпоредбите на чл. 58а от ЗДвП по скоростен път. В тази връзка твърди, че дори и да е
възникнала техническа неизправност при автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК №
СО 5394 АТ, то същият е могъл да се придвижва на собствен ход, а загиналият П. Х.в Д. е
съпричинил вредоносния резултат, като не е извършил необходимите действия за
11
придвижване на автомобила до най-близкото и безопасно за паркиране и престой място;
В качеството си на лице заемащо шофьорското място в автомобил марка „Опел“,
модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, въпреки че е имал достатъчно време за това, Д. не е
предприел необходимите действия за обезопасяването на автомобила, чрез включване на
аварийните светлини и поставяне на светлоотразителен триъгълник на 100 м. от спрялото
неправилно превозно средство, нарушавайки разпоредбите на чл. 97, ал. 4 от ЗДвП.
Твърди, че към момента на сблъсъка Д. се е опитвал да приведе или е привел в
движение автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, чрез задействане на
стартера на автомобила. В този момент същият се е намирал без поставен предпазен колан в
купето. Ето защо твърди, че ако Д. е бил поставил обезопасителен колан към момента на
сблъсъка, то той е нямало да получи травми несъвместими с живота.
Противно на житейската логика, въпреки че е бил наясно за това, че се намира в
необозначен и спрял в нарушение на закона автомобил, Д. не се е отстранил веднага на
безопасно разстояние от автомобила, като е това си поведение сам е поставил в опасност
живота си.
С безотговорното си поведение, починалият е нарушил важащите за него разпоредби
на ЗДвП, а на отделно основание противно на житейската логика сам се е поставил в
опасност с местонахождението си към момента на произшествието.
Видно от данните, които са налични към момента по делото, макар и Д. първоначално
да не е бил водач на спрелия неправилно и небезопасен автомобил марка „Опел“, модел
„Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, в момента когато е заел мястото на водача, за него са важели
всички разпоредби на ЗДвП относими към водачите на МПС, съответно Д. като
правоспособен водач на МПС е следвало да ги спазва.
В условията на евентуалност твърди, че не лицето А. К. е бил водач на автомобил
марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ към момента на установяването му в
участъка на ПТП, а именно наследодателят на ищците П. Х.в Д.. Косвено доказателство за
истинността на това твърдение е и обстоятелството, че л.а. марка „Опел“, е per. №
СО5394АТ е бил собственост именно на П. Х.в Д. към датата на произшествието. Поради
тази причина всички изложени по-горе нарушения са важели за него като водач на л.а. марка
„Опел“, с per. № СО5394АТ. който е управлявал това МПС към момента на неговото
установяване в участъка на ПТП.
Твърди, че при П. Д. са били налице предхождащи процесното ПТП заболявания,
които са спомогнали за настъпване на смъртта му.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищците В. С. С., Й. П. Д. и Х. П. Д., малолетен,
действащ чрез майка си и законен представител В. С. С., чрез упълномощения от тях адв.Н.
Д. са депозирали допълнителна искова молба.
Всички изложени обстоятелства и твърдения са доказуеми в настоящия процес, като
съответно са направили всички доказателствени искания, необходими за провеждане на
пълно и главно доказване, които поддържат и считат, че същите са относими, допустими и
12
абсолютно необходими с оглед възможността на ищците да докажат твърдените факти и
обстоятелства относно ПТП - търпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от причинените телесни увреждания на техния наследодател П. Х.в Д..
По отношение на възраженията, досежно допустимостта на исковата молба:
Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, вече покойният П. Х.в Д. има право да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция за всички претърпени от него
неимуществени и имуществени вреди.
Посочената разпоредба, е спазена, като от името на П. Д., е депозирана писмена
претенция на 28.06.2022г., чрез „Български пощи“ ЕАД, която видно от изготвената обратна
разписка е получена на 01.07.2022г., във връзка с което са образувани щета № 0801-
003717/2022-01 и щета № 0801-003717/2022-02, при ответното дружество.
Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496,
ал. 3 от КЗ, са получили отговор с писмо с изх. № 3400/11.07.2022 г. от ответника, с който е
отказано изплащането на застрахователно обезщетение на пострадалия, тъй като са
изискани документи, с които от една страна той към онзи момент не разполага, а от друга не
са необходими за определянето на размера и основанието на предявената застрахователна
претенция.
С писмо от 26.08,2022 г., са уведомили ответното застрахователно дружество за
настъпилата смърт на пострадалото лице и наследодател на ищците, като представили и
допълнителни документи - акт за смърт на П. Д., удостоверение за наследници, повторно
представилие и протокол за ПТП, както и медицински документи по повод проведеното
лечение на П. Д. в „УМБАЛ - Б.“ АД.
В отговор на тази молба, получили писмо с изх. № 5893/30.11.2022г., с което
повторно се отказва изплащане на застрахователни обезщетения за причинените
неимуществени и имуществени вреди на П. Д., като повторно се изискват допълнителни
документи, в разрез с изискванията на чл.496, ал.3 от КЗ.
Процесното застрахователно събитие, при което е пострадал П. Х.в Д. е настъпило
при действието на разпоредбите на Кодекса за застраховането, в сила от 2016 година, който
предвижда провеждането на задължително рекламационно производство по реда на чл. 380
от КЗ.
Предявената извънсъдебна претенция за претърпените от П. Д. неимуществени и
имуществени вреди, в резултат на процесното застрахователно събитие е предявена от
негово име, приживе на последния, поради което и правото на съдебно предявяване на
вземанията на П. Х.в Д. към застрахователя, преминава в патримониума на неговите законни
наследници, които именно са и настоящите ищци.
Фактът, че към момента на настъпването на смъртта на П. Д., вземанията му към
ответника не са съдебно предявени не представлява законова пречка за съдебното им
предявяване към настоящия момент, именно поради спазеното рекламационно производство
13
пред застрахователя, въведено като процесуална предпоставка с действащия Кодекс за
застраховането. Изцяло в този дух е Определение № 230/30.05.2022г. по ч.т.д. № 711/2022г.
по описа на ВКС, ТК, 2-ро ТО и Решение № 60170 от 13.05.2022г. по т.д. № 1435/2020г на I
т.о.
На следващо място, П. Х.в Д. е учредил напълно валидна представителна власт на
адвокат Н. Н. Д., който е предявил от негово име и извънсъдебната застрахователна
претенция за причинените му неимуществени и имуществени вреди, причинени от
процесното застрахователно събитие.
След настъпването на процесния инцидент, въпреки множеството и тежки телесни
увреждания, причинени на П. Х.в Д., същият бил в пълно и ясно съзнание, това се
потвърждава и от обстоятелството, че от представения към исковата молба протокол за
разпит на свидетел - С.М.Д. - автоконтрольор при РУ - П., става ясно, че последният е
разговарял с П. Х.в Д. още на мястото на инцидента и той подробно ме у обяснил, какво се е
случило.
Намират релевираното искане за спиране на настоящото производство по чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК, за неоснователно по следните съображения:
Съгласно правната доктрина и практика на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. Връзката между двете дела,
налагаща спиране на производството по едното в очакване на приключването на
производството по другото с влязъл в сила съдебен акт, е следната: по едното дело -
обуславящото спорното правоотношение се намира в преюдициалност към
правоотношението по другото дело, което като обусловено, следва да бъде спряно.
Преюдициалност между две правоотношения означава, че субективното право или
задължението част от съдържанието на едното правоотношение, следва да възниква от
фактически състав, включващ целия фактически състав на възникване на другото
правоотношение. Обусловеното дело се спира, за да се изчака формиране на сила на
пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото дело. Т.е. чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК не е някаква обща норма, която позволява спиране на гражданско дело, когато е
образувано досъдебно производство - какъвто е настоящият случай, което може да обвързва
съда по спряното дело само ако същото е на съдебна фаза, била тя сила на пресъдено нещо,
конститутивно действие, задължителност на установяване на определени факти и др.
Следва да се посочи, че наличието на висящо наказателно производство в
досъдебната фаза е правно ирелеватно за гражданския процес. Гражданският съд не е
обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият
съд може винаги да приеме за установени различни факти, като именно това несъответствие,
при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда
на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол - арг. от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В
този смисъл е и становището в съдебната практика - Определение по ч.т. д. № 2075/2013 г.
на II т. о., Определение № 43/08.02.2017 по гр. д. № 168/2017 на ВКС, III г. о.; Определение
14
№ 274 от 13.06.2017 г. по гр.д.№ 1270/2011 г., I г.о, Определение № 378 от 28.05.2010 г. по
ч.т.д.№ 383/2010 г., II т.о., Определение № 44 от 26.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 15/2010 г., II г.о. и
др.
Предявеният иск нито черпи своето основание в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК за
установяване на престъпно обстоятелство /от значение за едно гражданско правоотношение
или за отмяна на влязло в сила решение/, нито изисква преюдициално установяване на
престъпни обстоятелства - претенциите са за получаване на парично обезщетение,
вследствие на извършен деликт. В тази връзка следва да се има предвид, че всяко
престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление /Решение № 1441 от 2.12.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 6245/2007 г., V г. о По тази причина съществува и хипотезата, при която
дори и да се постанови оправдателна присъда искът по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 49 ЗЗД може
да бъде основателен /по арг. от Определение № 192 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2130/2013 г., I г. о .1.
Поради всички горепосочени аргументи намират, че в настоящата хипотеза не е
налице основание за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК, въпреки че е образувано досъдебно производство. В този смисъл е и практиката на
ВКС - определение № 274/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г, на I г. о., определение №
378/28.05.201 Ог. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II т. о., определение № 44/26,01.201 Ог. по ч. гр.
д. № 15/2010 г, на II г. о., Определение № 60274 от 21.07.2021 г. по ч.т.д. № 836/2021 г. по
описа на ВКС, I ТО.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва механизма на
произшествието и отговорността на водача на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, ДК
№ А 7347 НС - М. К. М. в това число неговата вина и противоправно поведение, в тази
връзка излага следното становище:
Заявява, че за посочения механизъм за настъпване на ПТП са ангажирали нужните
доказателствени искания, а доколкото при деликтната отговорност вината се презумира, то
счита, че същата е налице.
При завеждане на гражданското производство пред ОС С. ищците имат не само
правната възможност, но в случая и нужда, предвид настъпилото събитие - ПТП от
16.06.2022 г., своевременно да заведат гражданските си искове извън рамките на
наказателното производство, което към този момент все още във фаза по разследване, няма
привлечено лице към наказателна отговорност и към настоящия момент все още не е
приключило с краен акт на прокурора.
Съгласно въведената от законодателя оборима презумпция с чл.45 ал.2 от ЗЗД “Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното”, считат че така направеното възражение следва да бъде доказано в настоящото
производство от ответника, ангажирайки необходимите доказателства, като до извършване
на съответните процесуални действия в унисон с нормативната уредба, вината на виновния
водач се презумира. Нещо повече, гражданският съд разглежда и се произнася относно
15
противоправността на конкретното деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на
делинквента и в този смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и
компетентност да се произнесе по въпроса за вината.
Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на настъпилото
процесното ПТП са видни от доказателствата, приложени към исковата молба, които са
надлежно съставени от компетентни държавни органи, съдържат всички изискуеми
реквизити и са подписани от длъжностните лица (Писмо с изх.№ 320000-5451 от 23.08.2022
г., ведно с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.06.2022 г. по описа на
ОДМВР - Б.; Писмо с изх.№ 320000- 7999 от 28.11.2022 г., ведно с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.06.2022 г. и фотоалбум на местопроизшествието; Писмо с изх,№
320000-1005 от 16.02.2023 г., ведно с Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.06.2022
г. и фотоалбум; Протокол за оглед на местопроизшествие /на труп/ от 04.07.2022 г. и
фотоалбум; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.06.2022 г. по описа на
ОДМВР - Б. и др.).
Един от тези документи е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който
като официален свидетелстващ документ е надлежно съставен от компетентни държавни
органи, съдържа всички изискуеми реквизити и е подписан от длъжностните лица. Налице
са всички основания да се счита, че контролните органи са спазили стриктно служебните си
задължения и процедурата по изготвянето на документа, като са проверили надлежно
всички факти, констатирани в тях. В този смисъл по своята правна природа този документ
съставлява официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 от ГПК има обвързваща
съда материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието
на длъжностното лице.
Ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер, като твърди, че
претендираиата сума като обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна и не
кореспондира със законно прогласения принцип за справедливост, поради което излагаме
следното:
Съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по приложението
на чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице,
закрепен в чл.51, ал.1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че справедливостта по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че
преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не
може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намираме, че обезщетението,
което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в
болки и страдания, претърпени от наследодателя на ищците, по повод причинените му
телесни увреждания, са в размера претендирай с исковата молба.
Наред с това намират за напълно неотносимо към процесния казус обстоятелството,
16
че следва да се направи разграничение между неимуществените вреди, които ищците търпят
по повод смъртта на П. Х.в Д. и тези които търпят по повод причинените му телесни
увреждания, тъй като настоящото производство се отнася до обезщетяването на болките и
страданията, които П. Х.в Д. лично е претърпял приживе, инциирано лично от него приживе
пред застрахователя, в което производство встъпват настоящите ищци.
Във връзка с изложеното смятат, че претендираното обезщетение не е завишено.
Относно оспорване наличието на причинно-следствена връзка и така описаните от
нас по вид и характер неимуществени вреди, смятат, че са ангажирали съответните
доказателства и ще се установят твърдените от нас факти и обстоятелства.
Във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото лице П. Х.в Д.,
поради това, че не е предприел необходимите действия за придвижване на л.а. до най-
близкото и безопасно за паркиране и престой място, не е предприел необходимите действия
по обезопасяване на л.а. чрез включване на аварийни светлини и поставяне на
светлоотразителен триъгълник на 100 м от спрялото неправилно превозно средство, не е бил
с поставен предпазен колан, не се е отстранил веднага на безопасно разстояние от л.а. и по
този начин сам се е поставил в опасност за живота си, както и че е страдал от предхождащи
процесното ПТП заболявания, които са спомогнали за настъпване на смъртта му, излагат
следното;
В хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл.51 ал,2 от ЗЗД
при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, предмет на така
предявените искове, което възражение за съпричиняване ще бъде изследвано в настоящия
процес, съгласно константната и задължителна практика на ВКС, последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на
дължимото от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесьл за настъпване на
вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение,
Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК с характер на съдебна практика
решение №169/28.02.12г. по т.д.№762/10г. на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и
за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия,
без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до
увреждането.
На първо място, видно от представените по делото писмени доказателства твърдят,
че отговорността за настъпване на ПТП е изцяло на водача на влекач марка „ДАФ“, модел
„ФТ ХФ 105“, ДК № А 7347 НС - М. К. М., ЕГН: **********, който в разрез с нормите на
ЗДвП и поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия и интензивността
на движението скорост, удря задната част на авариралия на пътя автомобил марка „Опел“,
модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ, в който в качеството си на пътник е бил наследодателят
на клиентите ни П. Х.в Д., с което допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1, ал.
2, чл. 21, ал. 1 и чл. 25 от ЗДвП, с оглед на което възраженията на ответната страна намираме
17
за изцяло бланкетни и в този смисъл неоснователни. Ударът между двете МПС-та е изцяло в
лентата за движение на МПС автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО 5394 АТ,
управляван от правоспособния водач А. К., който поради възникнала техническа
неизправност в автомобила бил принуден да преустанови движение, като спрял автомобила
в най-дясната част на пътното платно и включил аварийните светлини, след което водачът А.
К. напуснал автомобила и се преместил в предната му част, където отворил капака на
двигателния отсег и започнал да извършва ремонтни дейности по автомобила.
В този момент наследодателят на ищците - П. Х.в Д. се преместил от пасажерската
седалка на шофьорското място на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК №
СО 5394 АТ, за да направи опит да стартира двигателя на автомобила, когато в същия
момент водачът на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, ДК № А 7347 НС - М. К. М.,
ЕГН: **********, движейки се с превишена и несъобразена скорост реализира удар в
задната част на авариралия автомобил, в който се е намирал и пострадалият П. Х.в Д..
На второ място, пострадалото лице П. Х.в Д. през цялото време е имал само и
единствено качеството пасажер в лекия автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО
5394 АТ, не е правил опити да го приведе в движение и поради това не е имал задължение
да поставя предпазен колан, каквато е и изричната разпоредба на чл. 137а. От ЗДвП,
съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, но в процесния случай моторното превозно средство не е
било в движение.
В условията на евентуалност, твърдят че липсата на поставен предпазен колан не може да
бъде приемана изначално за предпоставка за определяне на съпричиняване на вредоносния
резултат. Според практиката на ВКС, обстоятелството, че пострадал пътник не е ползвал
предпазен колан, не е достатъчно, за да бъде определен размер на съпричиняване от негова
страна, същото е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по - малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан.
На трето място, както са посочили че П. Х.в Д. не е страдал от предхождащи и/или
придружаващи заболявалия, като твърдят, че същият е бил в добро здраве и не е боледувал.
Единствената причина за настъпилите телесни увреждания и последващата му смърт са
претърпени множество и тежки травми, изразяващи се във фрактура на гръбни прешлени и
тежка черепно - мозъчна травма и хематом, с проникване в черепната кухина.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата
не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт по правилата на чл.51, ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то е способствало за
настъпването на вредите,
18
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е представил допълнителен отговор.
Ответникът е оспорил механизма на ПТП, вината на водача застрахован при
ответника, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдените от ищците
вреди и приносът на наследодателя на ищците за настъпване на вредоносния резултат.
Поддържа всички оспорвания и възражения заявени с отговора на исковата молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.08.2022г. на
16.06.2022г., поради несъобразена скорост на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ
ХФ105“ с рег. № А 7347 НС, управляван от М. К. М. и необезопасяване на аварирал лек
автомобил „Опел Виваро” с рег. №СО 5394 АТ е настъпило ПТП.
Видно от препис извлечение от акт за смърт П. Х.в Д. е починал на 02.07.2022г.
Видно от удостоверение за наследници на П. Х.в Д. ищцата В. С. С. – Д. е негова
съпруга, Й. П. Д. е негова дъщеря, а Х. П. Д. е негов син.
По делото се разпита свидетеля М. К. М..
„Участвах в ПТП на 16.06.2022 г. между П. и С.. Управлявах товарен автомобил
„ДАФ“ рег. № 7347. Беше около 11 през деня. Пътят е с две платна във всяка посока. Аз се
движех към Б.. Има колело - кръгово след П. и след него има леко нагорнище и там има
дървета, храсти и високи растения. Има десен завой и там някъде, около завоя, не мога да
кажа преди или след него, чух щракване отзад в камиона. Погледнах на огледалото и три
автомобила ме изпревариха и може би там се забавих. Не знам. Обръщам се и видях отпред
спрян бус и ударих спирачките. Изчаках колите, но нямаше възможност, иначе щях да ги
смачкам (автомобилите), но закачих буса от лявата страна, камионът го закачих от дясно.
Беше слънчево време. Спрелият автомобил (бус) не видях дали е имал никакви светлини или
не. Не знам. После като вдигахме там, като помагах, като слязох, не видях включени
светлини. Не мога да кажа дали е имало предварително включени светлини. Може да е
имало, но може… не знам, не знам. Не видях да има включени светлини. Би трябвало да има
аварийни светлини, но аз не видях нищо. Нямаше време да ги видя, защото разстоянието
беше много малко и аз чаках да минат колите. Аз се движех между 60-65 км.ч. Нямаше
поставен триъгълник. Може би бяха сега спрели, защото ако бяха по-рано спрели, аз щях да
видя, че автомобилите изпреварват. Щеше да ми направи впечатление. То не се виждаше
това платно, където бяха те, но щяха да се забележат мигачите на автомобилите. В буса бяха
двама, но един е бил отвън пред двигателя. След катастрофата го видях човека. В първия
момент не видях нищо. След това видях, че няма хора вътре и си помислих, че са слезли.
Започнах да търся, за да видя какво става и тя седалката му беше паднала (счупена). И го
видях човека и понечих да го таковам и той беше застанал настрани и видях, че има много
малко кръв на челото, много малко като одраскано. Аз го хванах и той седна на седалката.
Той започна да говори за друг човек. След това дойдоха други и казаха, че има паднал човек
19
зад мантинелите. Аз не бях забелязал мантинелите. Дойдоха полиция и линейка. Помогнах
да вдигнем този, който беше долу паднал, а другият стана и тръгна. Аз го върнах, за да седне
и да не му стане лошо, два пъти го връщах, а той – не, не, той питаше само за другия човек.
После дойде още една линейка и аз казах да го вземат. Той си говореше и го вземаха. Той си
се качи сам на линейката. Мен ме взеха полицаите в болницата, за да давам кръв. Нямах
място да избегна случилото се. Не беше отбил в дясно. Както си е карал, така беше спрял в
средата на платното. Както се е движел и е спрял. Имаше възможност да се спре в дясно,
защото ако бяха спрели 20-30 см., то нямаше да ги ударя. Аз трябваше да мина по средата.
Платната не са тесни и имаше място. Платната са нормални и не са тесни. Имаше разстояние
между буса и мантинелата. Мантинелата е на 1 м. от платното.
Не си спомням да са носили жилетки. Този вътре не носеше жилетка
светлоотразителна жилетка. Спомням си, че този отвън беше облечен с къс ръкав. Кракът му
беше натиснат и не можеше да мърда. Той каза, че не си чувства крака. Дойдоха полицаите
и събрахме 5-6 човека, той понеже е едър мъж, за да го прехвърлим от другата страна, да го
сложат на носилката. Не си спомням с какво беше облечен. По лицето нямаше нищо. Един
от краката му бяха ожулени. Не знам да е губил съзнание. Питаха го нещо полицаите и той
им отговори, но не знам какво. Само каза, че го боли много крака.
Преди удара имаше автомобили, които ме изпреварваха. Аз погледнах в лявото
огледало. Аз се движех в дясната лента. Има мантинела на пътя. Миналият път каза, че няма,
но не съм запомнил. Между мантинелата и пътното платно имаше затревена част. Не мога
да кажа на какво разстояние беше спрял буса от затревената част, защтото след удара, аз го
удрям в лявата страна и той се завърта и отиде към мантинелата, а задницата остана крив.
Не мога да кажа точно къде е спрял, но не беше плътно в дясно. Те са нормални платна по
2,70-2,90 м. Не е малка ширината. Ако беше спял по в дясно, може би щеше да мина по
средата. Аз влезнах в лявото платно, но ме достраша и една от колите свиреше. Аз бях
ударил и спирачки. Не смеех да завъртя волана, защото можех да се завъртя и да ги избия.
Аз карам камион от дете. Един беше в колата, а друг явно е бил отред. Капакът беше паднал.
Явно, като съм го ударил той е бил отпред и е хвръкнал в канавката. Другият свидетел е
човека от канавката. Не сме говорили за управление на автомобила. Не знам кой го е
управлявал. Единственото, което казах и се разминава от предходното ми изказване е това за
мантинелата, защото не съм запомнил, беше напрежение и като се прибрах, отидох да видя
дали има мантинела. Намереният човек не ми е споменавал преди инцидента да е управлявал
автомобила. Не знам, ако полицаите са питали. “
По делото се разпита свидетеля А. К. К..
„На 16.06.2022г. съм участвал в ПТП. Случи се на пътя от П. за Б.. Към 10 часа
сутринта беше. Беше слънчево и сухо, хубаво време. Бусът аварира. П. го караше. Аз бях в
дясната страна. Спряхме плътно до мантинелата. Аз слязох, отворих предния капак и от там
аз нищо не помня, защото ни е ударил камион. В болницата, като дойдох в съзнание, ми
казаха, че камион ни е ударил. Двулентов път - по две ленти в посока. Имаше циментова
мантилена в средата и железни мантилени в края. Участъкът е с изкачване, с лек десен
20
завой. Пътното платно беше с нормална широчина, но няма аварийна лента. Не помня каква
беше маркировката. В дясната част лента имаше непрекъсната лента. Автомобилът угасна и
не можехме да се движим. Проблемът не успях да го установя. Много бързо стана всичко, за
секунди. Пуснах аварийните. П. ги пуска. Аз слязох, за да видя защо е угаснал. Той отвори
капака, аз го вдигнах и до там. Не съм сложил жилетка. П. дори не слезе от автомобила.
Стана в рамките на 30 секунди. Не сме поставяли сигнализиращ триъгълник. Нямахме
време. П. към момента на удара се намираше на шофьорското място. В този участък на пътя
няма ограничения. Имаше малки ниски храсти. Към момента на ПТП нямаше пушек, дим и
мъгла, беше хубаво време.
Спряхме плътно до мантинелата. Имаше банкет и затревена част. Мисля, че около 50
см е разстоянието между мантинемата и пътя. По в дясно нямаше на къде да спрем. След
удара не помня нищо. Аз дойдох в съзнание в болницата. В линейката започнах да си говоря
със сестрата. Сестрата ми каза, че ни е ударил камион. В болницата бях вече в съзнание.
Като дойдох в съзнание бях с яка и не ми даваха да мърдам. Може би под стрес П. е казал,
че аз съм карал. Може би се е стреснал. Преди удара нямаше как да изместим буса. Той
просто спря и нямаше как да го бутнем, защото беше нагорнище.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно
от която на 16.06.2022 година, към 09:50 часа, на път I – 9 от републиканската пътна мрежа,
на километър 227+800, в зоната между бензиностанция „Дега” и винарна „Тохун” на гр. П.,
е аварирал лек автомобил „Опел Виваро” с регистрационен номер СО 5394 АТ. В този
автомобил са пътували А. К. К. и П. Х.в Д.. Същият автомобил се е установил в участък,
намиращ се след края на дясна хоризонтална крива от пътя, в дясната част на дясната си
пътна лента, с челната част насочена в посока към гр. Б.. В протокола за оглед на
местопроизшествие е записано: „…До скоростния лост се видя ключ за аварийни
светлини в долно положение, означаващо „включено…”, което означава, че най-
вероятно, към момента непосредствено преди удара, на лекият автомобил аварийните
светлини са били включени.
Платното за движение в този участък от пътя било с две самостоятелни платна за
движение – по едно за всяка посока, разделени помежду си с бетонови ограждения тип „Ню
Джърси”. Дясното платно за движение, предназначено за посоката к.к. „С.” – гр. Б., било с
обща широчина 7,80 метра, разделено симетрично на две пътни ленти, отделени една от
друга посредством единична прекъсната бяла линия „М3” и обща широчина на платното за
движение 7,80 метра. В ляво платното за движение се ограничавало от плътни бетонови
елементи тип „Ню Джърси” с височина 0,80м. над нивото на пътя, а от дясно от стоманена
предпазна ограда.
В същото време и условия по пътя, в посока от к.к. „С.”, към гр. Б., със скорост
около 69 км/час, се е движил товарен състав с влекач „ДАФ” с регистрационен номер А 7347
НС, с водач М. К. М.. Към момента в който челната част на влекача се е намирала на около
36,5 метра, преди мястото на удара, водачът М. е реагирал за аварийно спиране, като в
момента, когато вече товарният състав е започнал реализиране на спирачни следи и челната
21
част на влекачът се е намирала на около 3-4 метра преди мястото на удара, М. е изменил
траекторията на движение на влекача в посока наляво, по отношение първоначалната си
посока на движение. Независимо от това, удар между челната дясна част на влекача и
задната лява част на лек автомобил „Опел Виваро” е настъпил, при който на лекия
автомобил е придадена кинетична енергия и същият се е насочил към десния край на
платното за движение и с челната си дясна част се е ударил в дясната еластична ограда и
така прeплъзвайки се по нея се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед
на местопроизшествие.
След удара, товарният състав е продължил движението си в посока напред и в ляво, по
отношение първоначалната си посока и също се е установил в мястото, където е описан в
протокола за оглед.
Причината за възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия на
водачът на товарния състав - М. К. М., който в зоната непосредствено преди ПТП не е
контролирал непрекъснато ППС, което управлява.
Към момента на огледа светлините за осветяване пред фронта на автомобила на лек
автомобил „Опел” са били изключени, а аварийните му светлини са били включени.
Предупредителния светлоотразителен триъгълник се поставя когато на пътното платно
е спряло, поради повреда ППС и същото не може да се измести на място, където е
разрешено спирането. Същият се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от
повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на
движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с
разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра. Като допълнителен сигнал за
обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на
авариен сигнал или габаритни светлини.
Предназначението на този триъгълник е водачите, които пътуват по заетата от
авариралото превозно средство да бъдат предупредени, че в тази лента се намира
НЕПОДВИЖНО препятствие, поради което да предприемат по-рано действия съответно за
намаляване на скоростта или спиране.
Видно от мястото на удара лек автомобил „Опел”, след като е възникнала авария в него,
е престоявал в най-дясната част на дясната лента за движение.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която
в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият П. Х.в Д. е получил следните
травматични увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно от импресионен
тип счупване на тилната кост с ангажиране на черепната основа и подлежащ кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъка,п о повод на които е бил подложен на
оперативно лечение.
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на 9 и 10-ти гръден прешлени с последващо
оперативно лечение при което е извършена метална стабилизация на фрактурите и
22
декомпресивна ламинектомия.
Усложнения на травмата изразяващо се в развитието на гноен менингит обхващащ
главния и гръбначния мозък.
По своя характер причинените травматични увреждания на пострадалия П. Х.в Д.
представляват високоенергийна травма, като се дължат на механично въздействие със
значителна енергия на твърди тъпи предмети.
Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между причинените при
ПТП на 16.06.22г. травматични увреждания, развилите се усложнения и настъпилия смъртен
изход.
Пострадалият е бил подложен на двуетапно оперативно лечение и в последствия на
интензивна терапия, като в хода на лечението постоперативно са се развили
усложнения,възстановяване не е настъпило, като е настъпил смъртен изход.
На 16.06.22г. е извършена по спешност черепномозъчна операция, при която са
отстранени костни фрагменти от импресинното счупвмане на тилната кост, а на 22.06.22г. е
извършена гръбначна операция, при която е направена стабилизация на фрактурите.
През целия период от причиняване на травматичните увреждания до смъртта си
пострадалият е изпитвал болки и страдания със значителен интензитет. В крайната фаза на
заболяването, когато съзнанието е било замъглено не е изпитвал такива.
Неудобствата са до степен да не може да се обслужва самостоятелно.
Усложнението е развитието на гноен менингит, довел до смъртта на пострадалия.
Приложени са фактури за медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК и са
необходими за лечението на травмите.
В наличната по делото медицинска документация няма отразени заболявания, които
да са допринесли за настъпилите усложнения на травмата и последвалата смърт на Д..
В съдебно заседание вещо лице Т., разяснява, че:
„Гнойният менингит е инфекциозен процес, който ангажира гръбначномозъчния отдел
и черепа, фактически черепната кухина, тъй като при аутопсията е установен гноен излив и
в гръбначномозъчния канал. Причина може да е активирана условнопатогенна флора,
вследствие срив на защитните сили на организма, може да е привнесена инфекция, не може
да се каже, факт е, че се появява на един късен етап от лечението. Вътреболнична инфекция
е, когато има повече пациенти, които са заболели от един причинител, тук имаме инцидент
при този човек, може да си е носил условнопатогенната флора, която всеки от нас има и тя
да активира процеса. Не може да се каже със сигурност дали е в резултат на оперативната
интервенция или просто се е развило. Настъпилата смърт е в причинна връзка е с пътния
инцидент, категорично. При този пациент предхождащи заболявания никъде не са отразени,
а и да има, травмата е много тежка, както в областта на главата и мозъка, така и от страна на
гръбнака, така че каквито и заболявания да има, той е бил на крак преди инцидента, карал си
е колата, движел се е активно, тоест не е имало нещо, което да е животозастрашаващо. Дали
23
травмата е получена при неизползване на предпазен колан от лицето такъв въпрос не ми е
задаван, но локализацията на уврежданията отзад изключва възможността да бъдат
предотвратени при наличие на поставен обезопасителен колан, ударът е отзад просто и тази
импресионна фрактура на черепа вероятно е от облегалката на седалката, а самият този удар
е размачкването на меките тъкани и подлежащото счупване на черепа вече създава условия
за проникване на инфекция. Съобразно механизма няма как да стане при челен удар да се
получи тази травма, ударът е отзад, основната енергия на тялото от първоначалния удар се
предава назад. Този вид травма не може да се предотврати от използване на колан - главата е
свободноподвижна и тя не участва в предпазните възможности на колана.“
По делото се разпита свидетелката Н.Ц.М..
„Познавах П. Д.. Миналата година, лятото, юни месец 2022 г. постъпи при нас в
Окръжна болница, където работя като медицинска сестра, постъпи по повод на доста тежко
ПТП. Тогава се запознах с него, когато го приехме и от година и нещо всъщност го
познавам. Може би десетина дни беше при нас, сега точно няма как да кажа. След
изписването му от болницата със съпругата му В. съм се чувала няколко пъти след това, в
смисъл от човешка гледна точка, за да ги чуя как са и що са, защото всичкото това, което се
случи покрай тях, на младо семейство, е много тежко. Той постъпи при нас в доста тежко
състояние. Предстояха му и бяха направени две операции, сама по себе си всяка операция си
е доста тежка, в смисъл предвид състоянието, защото се налагаше, едната беше на главата
поради травмата, доста тежка черепномозъчна травма, другата беше на прешлените на
гръбначния стълб, като и двете операции са доста тежки, предвид състоянието няма как, то
става един шок и стрес на организма. Вследствие на ПТП-то, което преживява всеки един
потърпевш на такова ПТП, болките са доста силни, продължителни и всекидневни, защото
аз всеки ден съм го виждала П.. В домашни условия не съм му оказвала помощ, в болницата
го обгрижвахме, защото му беше трудно сам да се обслужва - за хранене, да пие вода, за
тоалет - на всеки един на територията на болницата там си има памперси, за раздвижвания,
за въртене, обръщане, за това съм помагала, но вкъщи не съм му помагала. Като цяло не
знам колко време е бил на легло, то е относително времето, той още при постъпването му
беше трудно предвид травмите, които е имал, обслужваше се и се движеше, но впоследствие
станаха по-бавни така движенията му. Не е ползвал помощни средства като патерици,
следоперативно не се е налагало, не са се използвали помощни средства, обгрижваше се на
легло. Бяха му направени двете операции на главата и на прешлените, вземаше
обезболяващи заради болката, лечение, което е назначено от специалисти предвид
състоянието на пациента.
В болницата той не е имал придружител, съпругата му сме я пускали няколко пъти
при него. За него основно аз се грижех, всеки ден имах достъп до него и го обгрижвахме.
Той беше контактен, интересуваше се, питаше непрекъснато за съпругата си, за децата си
непрекъснато питаше, разказваше за тях, беше доста силен дух, борбен мога да кажа, искаше
да се оправи, да живее, да продължава, да се прибере вкъщи - беше от Самоков, от друг град,
беше тогава далече от дома. Аз съм медицинска сестра в реанимация в Окръжна болница в
24
град Б..“
По делото се представиха фактури №********** и №********** от 22.06.2022г. за
медицински изделия за общата сума 6671,-лв.
Страните не спорят по отношение на факта, че за е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица
№BG/30/121002959152 към датата на ПТП- 16.06.2022г. за водача на товарен автомобил
марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с рег. № А 7347 НС М. К. М..
С молба от 28.06.2022г. пострадалият П. Х.в Д. е предявил застрахователна претенция
пред ответника ЗАД „Д.“ АД.
С уведомление от 11.07.2022г. ЗАД „Д.“ АД изисква още документи.
С молба от 26.08.2022г. ищците В. С. С., Й. П. Д. и Х. П. Д., малолетен, действащ
чрез майка си и законен представител В. С. С. уведомяват застрахователя за настъпилата на
02.07.2022г. смърт на П. Х.в Д..
С уведомление от 12.09.2022г. ЗАД „Д.“ АД изисква още документи.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497
от КЗ.
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Пострадалото лице П. Х.в Д. е предявило пред застрахователя ЗАД „Д.“ АД
застрахователна претенция за претърпените имуществени и неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2022г. по вина на застрахован при ответника водач
на МПС товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с д. к. № А 7347 НС.
След настъпилата на 02.07.2022г. смърт на пострадалия П. Х.в Д., неговите
наследници В. С. С.-съпруга, Й. П. Д.-дъщеря и Х. П. Д.- малолетен син, действащ чрез
майка си и законен представител В. С. С. са предявили пряко срещу застраховател
осъдителни искове за обезщетение за претърпени от П. Х.в Д. неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на
застрахователното събитие, причинено от делинквента М. К. М., чиято гражданска
отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗАД „Д.“ АД.
Видно от събраните доказателства Констативния протокол за ПТП с пострадали лица,
разпита на свидетелите М. К. М. и А. К. К. и съдебно-автотехническа експертиза се
установява настъпването на 16.06.2022г. на ПТП. М. К. М. управлявал МПС товарен
автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с д. к. № А 7347 НС на път I-9, общ. П. на км.
227+800 между гр.П. и гр.Б. водачът нарушил чл.20 ЗДвП
„(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
25
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, в
резултат на което реализирал ПТП, при което били причинени телесни увреждания на А. К.
К..
Видно от съдебно-медицинска експертиза, при което пострадалият П. Х.в Д. е
получил следните увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно от импресионен
тип счупване на тилната кост с ангажиране на черепната основа и подлежащ кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъка, по повод на които е бил подложен на
оперативно лечение.
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на 9 и 10-ти гръден прешлени с последващо
оперативно лечение при което е извършена метална стабилизация на фрактурите и
декомпресивна ламинектомия.
Усложнения на травмата, изразяващо се в развитието на гноен менингит обхващащ
главния и гръбначния мозък.
През целия период от причиняване на травматичните увреждания до смъртта си
пострадалият е изпитвал болки и страдания със значителен интензитет. В крайната фаза на
заболяването, когато съзнанието е било замъглено не е изпитвал такива.
За интензивните болки и страдания свидетелства и свидетелката Н.Ц.М..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на М. К. М. и получените
увреждания на пострадалия П. Х.в Д..
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая на тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в многофрагментно от импресионен тип счупване на тилната кост с
ангажиране на черепната основа и подлежащ кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и
контузия на мозъка, по повод на които е бил подложен на оперативно лечение, Гръдна
травма, изразяваща се в счупване на 9 и 10-ти гръден прешлени с последващо оперативно
лечение, при което е извършена метална стабилизация на фрактурите и декомпресивна
ламинектомия, придружени с значителни по интензитет болки и страдания за периода от
16.06.2022г. до настъпилата смърт на 02.07.2022г., съобразно заключението на СМЕ и
разпита на свидетелката Н.Ц.М.. Пострадалият А. К. К. е на 42г. към датата на настъпване на
ПТП.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26
150000,-лв.
Не е основателно е възражението на ответника ЗАД „Д.“ АД за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия А. К. К.
Видно от приетото САТЕ авариралият лек автомобил „Опел Виваро” с
регистрационен номер СО 5394 АТ се е намирал в дясната лента, като е бил с включени
аварийни светлини, като идващият попътно водач М. К. М. с товарен автомобил марка
„ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с рег. № А 7347 НС е имал възможност своевременно да го
възприеме и да предотврати настъпването на ПТП.
Действително е налице нарушение на чл.59 ал.3 ЗДвП, според който:
„В случаите по ал.1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да
обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на
приближаващите се пътни превозни средства“
Това нарушение, обаче не се е отразило на настъпването на ПТП, тъй като
участъкът е с лека дъга и е налице видимост към авариралия автомобил, като препятствие на
пътя. Автомобилът е бил сигнализиран с включени аварийни светлини, указващ, че е
препятствие на пътя и е могъл да бъде заобиколен от наличието на лява лента за
изпреварване. Водачът на товарния автомобил е могъл и да предприеме и своевременно
спиране.
Ето защо съдът намира предявения от ищците В. С. С., Й. П. Д. и Х. П. Д.,
малолетен, действащ чрез майка си и законен представител В. С. С., наследници на П. Х.в Д.
срещу ЗАД „Д.“ АД иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.432 ал.1 от КЗ,
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ за основателен в размер на 150 000,-лв., като
съгласно чл.5 ЗН и чл.9 ЗН на всеки от ищците следва да се присъдят по 50000,-лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 28.09.2022г. след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2
КЗ.
По предявените искове за имуществени вреди.
Пострадалият П. Х.в Д. е направил съобразно представените фактури разноски във
връзка с лечението си в размер на 6671,-лв., като съгласно чл.5 ЗН и чл.9 ЗН на всеки от
ищците следва да се присъдят по 2223,66лв., с което исковете следва да бъдат уважени в
пълен размер. Исковете за имуществени вреди следва да се отхвърлят за остатъка до пълния
предявен период от 01.07.2022г. до 27.09.2022г..
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на всеки от ищците В. С. С., Й. П. Д. и Х. П. Д., по договор за правна помощ.
Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за
определяне на възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът
определя горното възнаграждение по иска за неимуществени вреди в размер на 4650,-лева,
без ДДС или 5580,-лв. с ДДС. По иска за имуществени вреди, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. възнаграждението е в размер на 522,36лв. без ДДС или 626,83лв.
или на пълномощника на всеки ищец следва да се присъди сумата 6206,83лв. с ДДС.
27
Общото възнаграждението на пълномощника за всички ищци възлиза на 18620,49лв.
Тъй като исковете са уважени в пълния им размер не следва да се присъждат
разноски на ответника ЗАД „Д.“ АД на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД следва да бъде осъден заплати 600,-
лв. за СМЕ и САТЕ и 6266,84лв. д.т. по сметка на съда или общо 6866,84лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на В. С. С. с ЕГН********** със
съдебен адрес гр.С. ул..“Х. Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 44 сумата 50 000,-лв.
(петдесет хиляди лева), представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от П. Х.в Д. при ПТП, настъпило на 16.06.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата от 28.09.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законната лихва за периода от 01.07.2022г. до 27.09.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497 ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на В. С. С. с ЕГН********** със съдебен
адрес гр.С. ул..“Х. Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 44 сумата 2223,66лв. (две хиляди
двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени медицински изделия от П. Х.в Д. при ПТП, настъпило на
16.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2022г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за периода от 01.07.2022г. до
27.09.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Й. П. Д. с ЕГН********** със
съдебен адрес гр.С. ул..“Х. Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 44 сумата 50 000,-лв.
(петдесет хиляди лева), представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от П. Х.в Д. при ПТП, настъпило на 16.06.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата от 28.09.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законната лихва за периода от 01.07.2022г. до 27.09.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497 ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Й. П. Д. с ЕГН********** със съдебен
адрес гр.С. ул..“Х. Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 44 сумата 2223,66лв. (две хиляди
двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени медицински изделия от П. Х.в Д. при ПТП, настъпило на
28
16.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2022г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за периода от 01.07.2022г. до
27.09.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Х. П. Д. с ЕГН**********
малолетен действащ чрез майка си и законен представител В. С. С. със съдебен адрес гр.С.
ул..“Х. Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 44 сумата 50 000,-лв. (петдесет хиляди лева),
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П.
Х.в Д. при ПТП, настъпило на 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.09.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за
периода от 01.07.2022г. до 27.09.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497 ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Х. П. Д. с ЕГН********** малолетен
действащ чрез майка си и законен представител В. С. С. със съдебен адрес гр.С. ул..“Х.
Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 44 сумата 2223,66лв. (две хиляди двеста двадесет и три
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени медицински изделия от П. Х.в Д. при ПТП, настъпило на 16.06.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от 28.09.2022г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за периода от 01.07.2022г. до 27.09.2022г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв. Н. Н. Д. от САК, гр.С.
ул..“Х. Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 44 сумата от 18620,49лв. (осемнадесет хиляди
шестстотин и двадесет лева и четиридесет и девет стотинки), с ДДС представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата от 6866,84лв. (шест хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи
държавна такса и разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
29