Решение по дело №1873/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.В.Я., ЕГН **********,***, против решение № 15 от 31.08.2023 г. по АНД № 48/2023 г. на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено НП № 23-0299-000076 от 21.06.2023 г., издадено от началник РУ МВР Малко Търново.

В жалбата се сочи, че решението на районния съд е неправилно. Според жалбоподателя съдебният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване правото му на защита. Жалбоподателят заявява, че е управлявал МПС, което не е било регистрирано в страната и нямал задължение да сключи застраховка ГО. Потвърждава, че той е собственик на МПС, но си загубил договора за покупко-продажба. Неправилно в НП било посочено, че нарушил чл.638, ал.3 от КЗ. По делото не било изяснено чия собственост е мотоциклета. АУАН бил нечетлив, което препятствало правото му на защита. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Малко Търново потвърдил наказателно постановление № 23-0299-000076 от 21.06.2023 г., издадено от началник РУ МВР Малко Търново, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.683, ал.5 от КЗ е наложена глоба в размер на 800 лв. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност.

За да постанови решението съдът приел, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на доказателствата приел, че за процесния мотоциклет няма данни за регистрация и данни за собственик. Безспорно бил установен водачът, както и липсата на сключена задължителна застраховка ГО. Деянието било извършено, след като Я. вече бил наказван за същото нарушение с НП № 21-0769-004766/23.11.2021 г. на сектор ПП ОД МВР Бургас, влязло в сила на 01.10.2022 г. Според съда наказанието е определено правилно с оглед конкретния размер посочен в разпоредбата на чл.638, ал.5 от КЗ. Съдът е изложил мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 18.05.2023 г. в с. Звездец била извършена полицейска проверка, при която било установено, че А.В.Я. управлявал мотоциклет „CEZET 350“, червен, без поставен регистрационен номер. Полицейските служители установили номерата на рамата и на двигателя. Водачът не представил полица за сключена застраховка ГО на автомобилистите и документи за регистрация на превозното средство. След справка с ОДЧ РУ Малко Търново се установило, че Я. вече имал наложено наказание по реда на чл.638, ал.3 от КЗ, като не била изминала една година от влизане в сила на предходното наказателно постановление. Бил съставен АУАН № 005970/18.05.2023 г., който Я. подписал без възражения. Било издадено оспореното НП.

Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., а съгласно ал.5, при повторно нарушение наказанието по ал.3 е 800 лв.

Съгласно §1, т.52 от ДР на КЗ, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Неоснователното е възражението, според което неизяснено било чия собственост е мотоциклетът. Относно собствеността на превозното средство е изискана справка от сектор ПП Бургас, видно от която няма данни за регистрирано превозно средство и за негов собственик с номер на рама – установеният при полицейската проверка. Касаторът не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че е собственик. По тези съображения касационният състав намира, че правилно районният съд приел, че Я. не е собственик на превозното средство.

Относно липсата на сключена задължителна застраховка ГО няма спор. Я. не твърди, че е сключвал застраховка ГО и не представя такава.

Безспорно е установена и повторността на нарушението. По делото е представено НП № 21-0769-004766/23.11.2021 г. на сектор ПП ОД МВР Бургас, влязло в сила на 01.10.2022 г., с което на Я. е наложено наказание по чл.638, ал.3 от КЗ – глоба в размер на 400 лв., за нарушение извършено на 08.11.2021 г. Предвид датата на влизане в сила на наказателното постановление – 01.10.2022 г. и датата на процесното нарушение – 18.05.2023 г., правилно районният съд е приел, че се касае за повторно нарушение по смисъла на §1, т.52 от ДР на КЗ, за което, на основание чл.638, ал.5 от КЗ правилно е наложена глоба в размер на 800 лв.

Неоснователно е възражението, че приложеният АУАН е нечетлив, което ограничило правото на защита на наказаното лице. Освен, че приложеният по делото АУАН е напълно четим, правото на защита е упражнено в пълен обем, като Я. организирал и провел защита срещу вменените му факти, включително и пред настоящата инстанция.

По отношение липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, районният съд е изложил подробни и правилни аргументи. На основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав препраща към тях.

Предвид изложеното, решението на Районен съд – Малко Търново е валидно, допустимо и правилно, поради което следва бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 31.08.2023 г. по АНД № 48/2023 г. на Районен съд – Малко Търново.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: