№ 180
гр. Габрово, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20254200500310 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответника по делото М. К. Г. против
Решение №63/12.03.2025г. по гр.д.№1078/2024г. на РС Севлиево, с което е признато, че по
иска с основание чл.108 от ЗС предявен от Б. А. Б. против М. К. Г., че Б. А. Б. е собственик
на 1/2ид.ч. от гараж №5, с площ 19.91кв.м. и административен адрес ** и 1,801ид.ч. от
общите части на сградата със същия административен адрес, индивидуализиран по Схема
№15-879754- 15.08.2023г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК-Габрово като :
самостоятелен обект в сграда - гараж, на едно ниво, с кадастрален идентификатор ** и
1,801%ид.ч. от общите части на сградата -сграда с кадастрален идентификатор **
предназначение Жилищна сграда многофамилна, построена и разположена в Поземлен имот
с кадастрален идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Севлиево, одобрени със Заповед №РД-18- 77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, жалбоподателя
е осъден да предаде на Б. Б. владението върху тази 1/2ид.ч., отменен е Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства,
наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ №100, том VII, peг. №15106,
дело №903 от 20.10.2020г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг №
2620 от 20.10.2020 г., акт №135, том 7, дело №1259/2020 г., партида 134068 в частта, с която
Б.Б. А.а е призната за собственик по писмени доказателства, наследство и давност на
самостоятелен обект в сграда - гараж, на едно ниво, с кадастрален идентификатор ** и
1,801%ид.ч. от общите части на сградата -сграда с кадастрален идентификатор **
предназначение Жилищна сграда многофамилна, построена и разположена в Поземлен имот
с кадастрален идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Севлиево, одобрени със Заповед №РД-18- 77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, над размер на
½ид.ч. С обжалваното решение жалбоподателя е осъден да заплати и разноски на ищеца в
размер на 825лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон и необосновано. Съдът приел, че не са налице признаците
на фактическия състав на чл.79 ЗС, тъй като С. А. владеел само своята половина то гаража, а
по силата на устната уговорка между братята владеел останалата половина за брат си, т.е. по
отношение на нея упражнявал държане.
Тези изводи били изведени на базата на показанията на св. Х.Ц.-дъщеря на ищеца,
1
като същевременно съдът не кредитирал с доверия показанията на св.А. А., тъй като същия
бил син на починалия С. А. и бил заинтересован. Освен това съдът превратно тълкувал и
завещателното разпореждане на С. А., че в него не бил упоменат гаража, с ясното съзнание,
че не го считал за свой. Налице било универсално завещание за цялото наследствено
имущество и завещателя не бил длъжен да упомената какво конкретно включва то. За това
имуществото било посочено общо.
Двадесет години ищецът не бил стъпвал в процесния имот, нито го декларирал в
Община-Севлиево, нито плащал местен данък и такса смет. Не разполагал с ключ и достъп
до гаража, нито било установено да е искал такъв. Проявил бил пълна дезинтересираност по
отношение на този имот. Как можело да се твърди, че имали устна уговорка да бъде
прехвърлен само на него, след като той живеел в Габрово и нямал нужда от гараж в
Севлиево.
Не отговаряло на истината, че не било установено от субективна страна намерението
на С. А. да владее гаража като свой. Установено било, че той е установил свое трайно,
законно, необезпокоявано от брат му по какъвто и да било начин владение върху целия имот
и то за двадесет години. След смъртта му владението било упражнявано от неговата
съпруга, като заветник, като отново нямало данни за противопоставяне от страна на ищеца в
продължение на още осем години.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и предявения иск да бъде
уважен, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
Ответника по жалбата депозирания отговор оспорва същата като неоснователна.
Моли съда да я остави без уважение и да присъди сторените по делото разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си първоинстанционния съд приел следното : ищецът по
делото бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния гараж по силата на Решение
№638/05.12.1995г. по гр.д №226/1995г. по описа на РС-Севлиево, влязло в законна сила на
01.07.1996г. и съдебно решение на ОС-Габрово №133/01.07.1996г., влязло в законна сила на
01.07.1996г. по ВГД №70/1996г., по силата на което ищецът и неговия брат С. А. Б. при
извършена съдебна делба на наследството на техния баща А. Б. Т. са придобили в общ дял
при равни квоти в собствеността гараж №5, с площ 19.91кв.м. и административен адрес ** и
1,801% ид.ч. от общите части на сградата със същия административен адрес.
Ответникът по делото се легитимира като собственик на процесния гараж по силата
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №101, том VII, рег. №15111, дело
№904 от 20.10.2020г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. №2621 от
20.10.2020г., акт №136, том 7, дело №1260/2020г., партиди 130408, 134068. Имотът му бил
прехвърлен от Б.Б. А.а, призната за собственик на гаража с Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и
давностно владение /чл.587, ал.1 и ал.2 от ГПК/ №100, том VII, peг. №15106, дело №903 от
20.10.2020г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. №2620 от
20.10.2020г., акт №135, том 7, дело №1259/2020г., партида 134068. При извършената
обстоятелствена проверка, въз основа на която е издаден констативния нотариален акт, от
страна на Б.Б. А.а било представено Саморъчно завещание рег. №1459/29.09.2017г. на
нотариус Пл. Д. с рег. №543 на НК и са били разпитани свидетелите К.К., Н. С. и И. К., от
които било установено, че единствено К.К. е съсед на имота.
С посоченото по-горе саморъчно завещание С. А. Б. се разпоредил за след смъртта си
в полза на своята съпруга Б.Б. А.а по следния начин „Завещавам й всичко движимо и
недвижимо коли, апартамент, къщи, ниви, гори и ако има и пари в банката, които
притежавам сега. След смъртта ми всичко за нея.“
От показанията на свидетелката Х. Б.а Ц. - дъщеря на ищеца Б. Б. се установявало, че
процесният гараж е част от обезщетение, получено от баба й и дядо й по бащина линия, след
събарянето на къща на мястото, където в момента е кооперацията. В резултат на последваща
делба на наследството им извършена между баща й, чичо й и леля й, гаражът останал в общ
2
дял на баща й и чичо й. В последствие чичо й се разболял и след кончината му стринка й,
братовчед й и Р. В. С., с която братовчед й съжителствал, дошли в дома им в Габрово като
пожелали да закупят тяхната част от гаража и да продадат всичко, за да се изнасят цялото
семейство към А.. Това било през есента на 2018г. Свидетелката присъствала на този
разговор, на който не било постигнато споразумение. Баща й също поискал да изкупи
техния дял, но те не се съгласили, искали те да го изкупят като предлагали някакви смешни
суми. След този разговор между роднините нямало повече никаква комуникация на тема
гараж. За продажбата му свидетелката и баща й разбрали доста по късно, съвсем случайно.
Според Х.Ц. чичо й стопанисвал гаража през цялото време до смъртта си и понеже докато
бил жив двамата с баща й били в прекрасни отношения на никого не минавало през ум, че
ще се стига до съд за тези делби.
От показанията на свидетеля К.К.К., се установявало, че С. притежавал два
апартамента, с прилежащите им два гаража. С. ползвал и двата гаража. Никой друг не
ползвал гаражите. На свидетеля не му било известно дали С. има братя и сестри. Никога не
бил виждал ищеца. В единия апартамент сега живеел М., който починал и жена му С.. След
смъртта на С. гаражите ги завладял С. – синът му и съпругата на С., те си ги ползвали.
Спорният гараж бил до гаража на свидетеля. С. имал кола. Държал я в гаража, който е
непосредствено до този на свидетеля. Сега единият гараж бил продаден, този най -крайният
на Красен Конов, а на М. бил продаден този, който е до гаража на свидетеля К..
Свидетелят А. С. А. установява, че е племенник на ищеца и син на С. Б.. Знае за
какво е спора. Твърди, че кооперацията, където се намира гаражът е строена по стопански
начин от баща му и другите съкооператори. Гаражът бил построен лично от баща му, той го
мазал, всичко той е правил. Знае, че малко след 1996г. има съдебно решение, че на чичо му
Б. са му присъдили 1/2 ид.ч. от гаража. Бил чувал да говорят чичо му и баща му за някакъв
гараж и доколкото си спомня, чичо му бил казал на баща му „той нали си е твой“. Преди да
почине бащата на свидетеля, двамата с чичо му Б., били в добри отношения, не са се карали
за имоти и за пари. От построяването на кооперацията до продажбата на гаража, чичото на
свидетеля не бил влизал в него, винаги го е ползвало семейството на С.. Всичките тези
години бащата на свидетеля си държал колата там. С. имал ключ, а след смъртта му, майката
на свидетеля и той самия. Гаражът бил захранен с електричество и вода от апартамента на
С.. А. А. твърди, че не си спомня през 2018г. да са ходили със съжителката му Р. С. в
Габрово да говорят с Б. Б.. Не си гостуват. Ходили са веднъж да видят стринка му, защото
тогава той учел в Техническия университет и видели чичо му. Понеже знаели, че стринка му
е болна влезли да я видят за пет минути. За спорния гараж свидетелят твърди, че баща му го
смятал за свой.
Съдът приел, че по делото доказателства не било установено наследодателят на Б.Б.
А.а да е установил фактическа власт върху частта на ищеца от процесния гараж с намерение
за своене, която фактическа власт Б. А.а да е продължила да упражнява след смъртта му. От
свидетелските показания на Х.Ц., които не се опровергавали от останалите доказателства
било видно, че след производството по делба, чичо й С. А. Б. ползвал целия съсобствен
гараж със съгласието на баща й Б. Б. и уговорката между двамата била гаражът да остане
изключителна собственост на Б. Б., т.е. С. Б. имал качеството на владелец за своята ½ ид.ч. и
на държател за частта на Б. Б.. Не било установено С. Б. да е осъществил действия, годни да
трансформират държането на спорната идеална част от процесния гараж във владение.
Такива действия били предприети за пръв път от Б.Б. А.а чрез снабдяването й на 20.10.2020г.
с констативен нотариален акт за собственост по отношение на целия процесен гараж. Едва
от този момент следвало да се счете, че е манифестирана воля за установяване на владение
върху собствената на ищеца Б. ½ ид.ч. горното обосновавало извода за неоснователност на
твърдението, че Б.Б. А.а станала собственик на целия процесен гараж, като е придобила по
давност частта на ответника Б. А. Б., присъединявайки владението на наследодателя си С.
Б., поради което при извършената продажба ответникът М. К. Г. не бил придобил
собствеността върху целия гараж, а единствено върху притежаваната от прехвърлителката ½
ид.ч.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно между страните по делото, че по силата на Решение №638/05.12.1995г.
по гр.д №226/1995г. по описа на РС-Севлиево, влязло в законна сила на 01.07.1996г. и
съдебно решение на ОС-Габрово №133/01.07.1996г., влязло в законна сила на 01.07.1996г. по
ВГД №70/1996г., по силата на което ищецът и неговия брат С. А. Б., в следствие на
извършена съдебна делба на наследството на техния баща А. Б. Т., са придобили в общ дял
3
при равни квоти в собствеността гараж №5, с площ 19.91кв.м. и административен адрес ** и
1,801% ид.ч. от общите части на сградата със същия административен адрес, т.е. ищецът по
делото се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния гараж.
Ответникът по делото се легитимира като собственик на процесния гараж въз основа
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №101, том VII, рег. №15111, дело
№904 от 20.10.2020г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. №2621 от
20.10.2020г., акт №136, том 7, дело №1260/2020г., партиди 130408, 134068. Имотът му бил
прехвърлен от Б.Б. А.а, призната за собственик на гаража с Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и
давностно владение /чл.587, ал.1 и ал.2 от ГПК/ №100, том VII, peг. №15106, дело №903 от
20.10.2020г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево, с вх. peг. №2620 от
20.10.2020г., акт №135, том 7, дело №1259/2020г., партида 134068. При извършената
обстоятелствена проверка, въз основа на която е издаден констативния нотариален акт, от
страна на Б.Б. А.а било представено Саморъчно завещание рег. №1459/29.09.2017г. на
нотариус Пл. Д. с рег. №543 на НК и са били разпитани свидетелите К.К., Н. С. и И. К..
От събраните по делото доказателства не се установява, че наследодателят на Б.Б. А.а
– С. Б. е установил фактическа власт върху частта на ищеца от процесния гараж с намерение
за своене, която фактическа власт Б. А.а да е продължила да упражнява след смъртта му, че
установяването на фактическата власт е явно и несъмнено, както и че по какъвто и да било
начин е демонстрирал спрямо ищеца, че се счита за владелец, а не за държател на частта на
своя брат.
Безспорно свидетелите Ц., К. и А. установяват, че процесния гараж винаги е бил
ползвал от С. Б., това ползване обаче не е от естество да промени намерението му и да го
превърне от държател във владелец на частта на брат му. Такова намерение не може да се
извлече и от обстоятелството, че С. Б. е плащал сметките за гаража – логично е след като
той ползва и консумира вода и електроенергия да ги заплаща. В показанията си св.Ц.,
установява, че след производството по делба, чичо й С. А. Б. ползвал целия съсобствен
гараж със съгласието на баща й Б. Б. и уговорката между двамата била гаражът да остане
изключителна собственост на Б. Б., дори след смъртта на чичо й, нейния братовчед и
стринка били посетили баща й през 2018г., като поискали да изкупят частта му.
Показанията на свидетелката в тази им част кореспондират, както с обясненията на
ищеца, дадени пред съда, така и с останалите събрани по делото доказателства, от които се
установява, че С. Б. по никакъв начин не е демонстрирал промяна в намеренията си по
отношение на ½ ид.ч. на неговия брат и в частност не е демонстрирал намерение за своене.
За първи път действия, демонстриращи намерение да се трансформира държането на
ид.ч. на ищеца във владение са извършени от наследниците на С. Б. през 2020г.
(20.10.2020г.), чрез снабдяването им с констативен нотариален акт за частта на ищеца.
Поради изложеното наследника на С. Б. – неговата съпруга не е станала собственик
на целия имот и в частност на ½ ид.ч. на ищеца и съответно нейния приобретател –
ответника по делото също не е придобил собствеността върху притежаваната от ищеца
1/2ид.ч. от гаража.
Настоящия иск е предявен на 16.08.2024г., поради което към тази дата не е бил
изтекъл давностния срок по чл.79, ал.2 ЗС и ответника не е придобил частта на ищеца въз
основа на добросъвестно давностно владение.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата – ищец по делото сумата от 1500лв.-разноски пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №63/12.03.2025г. по гр.д.№1078/2024г. на РС Севлиево.
ОСЪЖДА М. К. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.** ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Б., с ЕГН
4
********** с адрес ** направените по делото разноски в размер на 1500лв. (хиляда и
петстотин лева) – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5