№ 1317
гр. Плевен, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430101619 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „***“ *** с
ЕИК ***, („Дружеството“) със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ***, ж.к. „*** ***, бул. „***" № ***, представлявано от *** Г.Т., чрез
процесуалния си представител *** М. К., против Н. Е. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к. „***“ № ***, в която се твърди следното :
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н. Е. П. е образувано
ЧГД 7226/2023, Г.О., V състав по описа на Районен съд - Плевен. В рамките на
едномесечния срок по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Предявява се иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане
срещу ответника, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, който се
обосновава със следното : на 08.03.2023 г. Н. Е. П., в качеството му на
заемател, сключил с „***" *** в качеството на заемодател, Договор за паричен
заем № ***(Договора). По силата на същия „***" АД е предал в собственост
на ответника сумата от 300.00 лв., а последният се задължил да я върне при
1
посочените в Договора условия, а именно - на 12 равни двуседмични вноски,
всяка от които в размер на 26,27 лв., платими на равни периоди и с падежи,
указани изрично в чл.2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо
дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 15,24.
Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от
315,24 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на
15.03.2031 г., а последната - на 31.05.2023 г., до която дата цялата дължима по
договора сума е следвало да бъде погасена.
Н. Е. П. не е изпълнявал надлежно задължението си за своевременно
заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея
възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Към датата
на подаване на настоящата настоящата искова молба заплатената част от
главницата възлиза на 96,95 лв., а погасената лихва е в размер на 8,31 лв.
Незаплатените суми респективно са в размери както следва - неплатена
главница - 203,05лв. и неплатена възнаградителна лихва - 7,11 лв., видно от
Таблица 1. Поради това за „***" АД е налице правен интерес от предявяване
на иск за установяване на дължимостта на така посочените суми.
На 10.04.2023г. Н. Е. П., действащ чрез процесуалния си представител
адв. Д. М., е предявил иск срещу дружеството за прогласяване на
недействителност на процесния договор. Делото е образувано в Районен съд –
Пловдив/ допусната е явно ОФГ-Плевен, с оглед представеното с исковата
молба съдебно решение на РС-Плевен/ под номер на гражданско дело
1956/2023 г„ Г.О., XIII състав. С Решение №1056/17.07.2023г., съдът е уважил
предявения установителен иск от ищеца и прогласил за недействителен
процесния договор.
Усвоената главница от страна на заемателя подлежи на възстановяване
при всички положения, в противен случай същия би се обогатил
неоснователно за сметка на заемодателя. С разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
законодателят е предвидил специална разпоредба за реституиране нададеното
по недействителен договор. Нормата на чл. 23 от ЗПК е проявление на
водещия в облигационното право принцип за недопустимост на
неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно
основание за връщане на главницата. Проявление е на общата норма на чл. 34
2
от ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен
да върне на другата страна, това което реално е получил по него.
В конкретния случай ответникът дължи в полза на дружеството
възстановяване на сумата в размер на 194,92лв., представляваща чистата
главница, след отнасяне на платената лихва - 203,05 - 8,13 лв. = 194,92 по
Договор за паричен заем № ***.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника - Н. Е. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Плевен, ул. *** № ***, че към него съществува изискуемо
парично вземане от ищеца - „***"*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ***, ж.к. „*** ***, бул. „***" № ***,
представлявано от *** Г.Т., ш сумата в размер на 194,92лв. представляваща
главница по договор за паричен заем № ***/ 08.03.2023г.
Претендират се разноски.
Представените писмено доказателства следва да се приемат.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез адв.Д.М., с който
искът се признава само частично. Твърди се, че с посоченото от ищеца
съдебно решение е прогласена нищожност на договора за поръчителство,
поради което за ответника не възниква задължение за заплащане на
възнаграждение за поръчител. Такова обаче е заплатено и тази сума следва да
се отнесе като погасяване на главницата по договора за паричен заем.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, депозирано е писмено
становище.
В о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява; депозирано е
писмено становище чрез пълномощника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – частично основателен и
доказан.
От приложеното ч.гр.д. №7226/2023год. по описа на ПлРС се
установява, че вземането, предмет на това заповедно производство и на
настоящото е едно и също.
3
С оглед постъпилото писмено становище от пълномощника на
ответната страна, разгледано във вр. с приетото заключение на ВЛ, искът се
признава до размера 160лв., като са наведени доводи. В тази връзка, по делото
не се спори, че с договор от 08.03.2023год. ищецът, в качеството на
заемодател, е предосатвил на ответника, заемател, сумата от 300лв., при
условията, посдробно посочени от ищеца. Не е спорно, а това се установява и
от приетото като доказателство влязло в сила решение /заверен препис/,
постановено по гр.д. № 1956/2023год. по описа на ПлРС, че със същото съдът
е признал на основание чл.124 от ГПК за установено в отношенията между
страните Н. Е. П. и „***" *** с ЕИК: ***, че клаузата на чл.4 от договор за
паричен заем № *** е нищожна. Със същото решение съдът е признал на
основание чл.124 от ГПК за установено в отношенията между същите страни,
че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №*** е
нищожен.
С оглед постановеното по-горе съдебно решение, ответникът дължи по
така сключените договори само сумата, която му е предоставена като
главница и съответно всички извършени от него плащания по двата договор,
посочени по-горе, следва да се отнесат към същата. По делото е прието, като
неоспорено, заключение на ВЛ В.В. и като съобрази същото съдът приема, че
предявеният от ищеца иск се явява основателен и доказана за сумата от 160лв.,
като същата следва да се присъди в полза на ищеца, ведно със законната
лихва. За разликата до претендираните 194,92лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение разноските по делото: ищецът е направил в исковото
поризовдство разноски в общ размер 375лв./ включващо държавна такса
25лв., хонорар на ВЛ – 250лв. и ***ско възнаграждение в минимален размер -
100лв./ На пълномощника на ответника следва да се поредели
възнаграждение на осонвание чл.38 ал.2 от ЗА в размер 300лв. Делото не е с
фактическа и правна сложност, в проведените о.с.з. не са се явявали
представители на страните. При този изход на делото и с оглред частичното
уважаване на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер 307,82лв. за исковото производство и разноски за заповедното
производство – общо 75лв. На адв.Д.М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съразмерно отхвърлената част на иска – 53,75лв.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Н. Е.
П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к. „***“ № ***,
ДЪЛЖИ на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район ***, ж.к.„*** ***, бул.„***" № ***, представлявано от *** Г.Т.,
сумата от 160лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
***/ 08.03.2023г., сключен между страните по делото, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълненине – 17.11.2023год., за която сума е издадена заповед на основание
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7226/2023год. по описа на ПлРС, като за разликата
до претендираните 194,92лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. Е. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к. „***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ *** с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к.„***
***, бул.„***" №***, представлявано от *** Г.Т., разноски по делото за
исковото производство в общ размер 307,82лв. и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7226/2023год. на ПлРС – общо 75лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА „***“ *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, ж.к.„*** ***, бул.„***"
№ ***, представлявано от *** Г.Т., ДА ЗАПЛАТИ на *** „Д. М.“, вписано в
регистър Булстат №***, представлявано от адв.Д. М. М., адвокатско
възнаграждение в размер на 53,75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5