Р
Е Ш Е
Н И Е № 260539
гр. Пловдив 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. №3154 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 260930/19.10.2020г. на Пловдивския районен съд, ХI-ти гр. с. постановено по гр. д. № 14046/19г.,
с което се осъжда „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да
заплати на Т.М.М., ЕГН **********, сумата от 3272.34 лева– получена без
основание по сключения между страните договор за потребителски кредит №
********** от 25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от подаването на исковата молба – 28.08.2019 г. до окончателното погасяване.
Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София моли съда да отмени
решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли изцяло
предявените искове. Оспорва извода на районния съд, че договорът за кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, като излага подробни доводи в тази
насока.
Въззиваемата страна Т.М.М., ЕГН **********,
чрез адв. К. Р. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.
Предвид доказателствата
съдът установи следното:
Няма
спор, а и от представените преписи от Договор за потребителски кредит – Профи
кредит Стандарт сключен на 25.05.2017г. и първоначалната и допълнителната
счетоводна експертизи, се установява, че Т. М. М. е получил 4 200лв. по
посочения кредит. Годишният процент на разходите според част VІ-та
от договора възлиза на 49.89%, а годишният лихвен процент е 41.17%, като срокът
на кредита и 36 месеца.
Т.М.
твърди, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, а
възнаграждението за допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал.2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което счита, че процесния договор е недействителен. Понеже Т. М. е
заплатил всичко по договора за кредит моли съда да осъди „Профи кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* да му заплати разликата между полученото по
договора и всички направени плащания по него.
Както се
посочи по – горе фиксирания годишен лихвен процент е 41.17%. Така уговорения
лихвен процент накърнява добрите нрави, понеже надвишава двукратния размер на
законната лихва, като договорът е обезпечен с солидарен длъжник в каквато
насока има последователна съдебна практика, посочена в обжалваното решение.
Относно
възнаграждението за допълнителни услуги: Това възнаграждение е уговорено за
следните услуги: 1.приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Нормата
на чл. 10а от Закона за потребителския кредит
дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора, но това са услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на
паричната сума и нейното връщане.
В
настоящия казус услугата по т. 1 е за действие по ускоряване усвояването на
кредита, а услугите по т. 2, 3 и 4 всъщност представляват дейности по
усвояването на кредита. С нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК обаче събирането на
такси и комисионни обаче за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита е категорично забранено. Възнаграждението по т. 5 пък е уговорено за
нещо, което не е се е осъществило – получаване на допълнителни парични средства.
Щом
като се е уговорено възнаграждение по усвояването и управлението на кредита е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на
възнаграждението на кредитора, което следва да бъде включено в годишен процент на разходите от 49.89%, но не е
включено, което означава, този ГПК не отговаря на действителния, а това е в
нарушение на чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1
ЗЗП.
Изложеното дотук обосновава извода,
че искът е доказан по основание.
С оглед размера на предявения иск
съдът съобрази заключенията на вещото лице Ш., от което се установява, че по
процесния договор е внесена общо сумата от 4 161.36лв., с които са
погасени общо месечни вноски по кредита, законна лихва и такси, подробно
описани в таблица 1. Към тази сума следва да се прибави и сумата от
3 375.39лв. (получена с нов кредит от 06.11.18г.), с която е погасена и
останалата част от плащанията по кредита се получава сбор от 7 536.75лв.
От тази сума следва да се извади чистата стойност на кредита по смисъла на
нормата на чл. 23 от ЗПК, а именно 4 200лв., като остатъкът от
3 336.75лв. следва да се върне на основание чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл.
23 от ЗПК.
-стр. 3 от решение по в. гр. д. №
3154/20г. на ПдОС-
Доколкото искът е уважен за по –
малка сума – 3 272.34лв., но няма жалба от насрещната страна, то според
нормата на чл. 271, ал.1, изр. второ от ГПК, която въвежда забрана да се
влошава положението на жалбоподателя, решението на районния съд следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят
следва да заплати на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“ адвокатски
хонорар в размер на 550.87лв. на основание чл. 38, ал.2 от закона за
адвокатурата.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260930/19.10.2020г. на Пловдивския районен съд, ХI-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 14046/19г.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, ЕИК
*********, гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93 сумата 550.87 (петстотин и петдесет
лева и осемдесет и седем стотинки) възнаграждение определено по реда на чл. 38,
ал.2 от закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.