М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 895/2020 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна
Прокуратура–Пловдив, ТО - Асеновград е повдигнала обвинение против подсъдимия Ф.Й.Й., за това че: в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил
осъден да издържа свои низходящи – детето си М.Ф.Й., ЕГН ********** и детето си
П.Ф.Й., ЕГН **********, което е станало с Решение № 395 от 05.11.2014 г. по
гражданско дело № 1354/2014 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в
сила на 20.11.2014 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
или повече месечни вноски – 36 месечни
вноски за времето от м.ноември 2014 г.
до м.октомври 2017 г., включително по 150,00 лева, на обща стойност 5
400,00 лв. за детето М.Ф.Й.; и 49 месечни вноски за времето от м. ноември 2014
г. до м. ноември 2018 г., включително по 100,00 лева, на обща стойност 4 900
лв. за детето П.Ф.Й., общо в размер на 10 300,00 лева. Престъпление по
чл. 183 ал.1 от НК.
Съдебното производство протече при
условията на глава 27 от НПК, при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение и предлага подсъдимият Й. да бъде признат за виновен по него, но
спрямо него да се приложи привилегирования състав на чл.
183 ал.3 от НК, като не му бъде наложено
наказание с оглед обстоятелството, че същият преди постановяване на присъдата е
изпълнила изцяло задължението си за заплащане на издръжка за периода на
обвинението.
Подсъдимият
Ф.Й.Й. се
признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и прави признание по чл. 371 т.2 от НПК, като признава всички факти,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника
си адв. Н. пледира за преквалификация на деянието по превилегирования състав на
чл.183 ал.3 от НК, като не му бъде налагано наказание, с оглед
обстоятелството,че е изпълнил изцяло задълженията си за издръжка за
инкриминирания период.
Съдът
на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ф.Й.Й. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование,
женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Ф.Й. и свидетелката С. А. живели на семейни начала, като през времето на
съвместното им съжителство се родили двете им деца свид. М.Ф.Й. родена на ***
г. и свид. П.Ф.Й. родена на *** г. Впоследствие отношенията между подсъдимия Й.
и свидетелката А. се влошили и те се разделили. През 2014 г. свид. С. А., в
качеството на законен представител на двете свидетелки П. и М. Йорданови,
подала искова молба до Районен съд гр. Асеновград, по която било образувано гр.
д. № 1354/2014 г. С Решение № 395/05.11.2014 г. на АРС по горепосоченото
гражданско делото подс. Ф.Й. е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка,
както следва за детето си М.Ф.Й. – 150 лв. месечно, считано от 21.07.2014 г. и
за детето си П.Ф.Й. – 100 лв. месечно, считано от 21.07.2014 г. Съдебният акт е
влязъл в законна сила на 20.11.2014 г. От влизане в сила на съдебното решение
до отпадане на основанието за изплащане на месечна издръжка за двете си деца и
по-конкретно до навършване на пълнолетие от тяхна страна, подс. Й. не е
заплатил нито една дължима вноска, за нито едно от децата си. Освен това подс. Й.
е знаел за съдебното решение, от разговори с дъщерите си, но въпреки това не е
заплащал дължимите вноски. Така подс. Ф.Й. изпаднал в забава за две и повече
месечни вноски, както следва за детето си М.Ф.Й. за периода от месец ноември
2014 г. до месец октомври 2017г. включително, когато същата навършила
пълнолетие, за общо 36 месечни вноски по 150 лв. месечно или общо за сумата от
5 400 лв. и за детето си П.Ф.Й. за периода от месец ноември 2014 г. до
месец ноември 2018 г., включително, когато и тя навършила пълнолетие за общо 49
месечни вноски по 100 лв. месечно, или общо за сумата от 4 900 лв., или
общо за двете си деца в размер на 10 300 лв. След образуване
на съдебното производство срещу него и след като му е била разяснена
привилегията по чл. 183 ал.3 от НК,
подсъдимият Й. е изплатил изцяло сумите по задължението си за издръжка за всяко от
децата си М.Ф.Й. и П.Ф.Й. за инкриминирания период, което е
удостоверено чрез надлежно подписани разписки от пострадалите, които са
приложени по делото.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия по
чл. 371 т.2 от НПК, както и от показанията на свидетелите М.Ф.Й., П.Ф.Й., Й.Ф.Й.
и С.Р.Ю., дадени в досъдебното производство и които на основание чл. 373 ал.3
от НПК съдът ползва, а също и от
приложените по делото писмени доказателства. В масата на писмените
доказателства са приобщени и разписките, удостоверяващи факта на изплащане в
пълен размер на сумите по задължението
за издръжка от страна на подсъдимия Й..
При така
установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимият
Ф.Й.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 183 ал.1 от НК, за това че: в
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден да издържа свои
низходящи – детето си М.Ф.Й., ЕГН ********** и детето си П.Ф.Й., ЕГН **********,
което е станало с Решение № 395 от 05.11.2014 г. по гражданско дело № 1354/2014
г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в сила на 20.11.2014 г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски – 36 месечни вноски за времето от
м.ноември 2014 г. до м.октомври 2017 г.,
включително по 150,00 лева, на обща стойност 5 400,00 лв. за детето М.Ф.Й.; и
49 месечни вноски за времето от м. ноември 2014 г. до м. ноември 2018 г.,
включително по 100,00 лева, на обща стойност 4 900 лв. за детето П.Ф.Й., общо в
размер на 10 300,00 лева, което е престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасният
му характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е
желаел настъпването им. Преди
постановяване на присъдата от първоинстанционния съд обаче подсъдимият е
изпълнил изцяло задълженията си в горния размер по отношение и на двете
пострадали лица и не са настъпили други вредни последици за пострадалите, поради
което и на основание чл.183, ал.3 от НК, Съдът след като го призна за виновен,
приложи горната привилегия, като преквалифицира деянието по привилегирования
състав на чл. 183 ал. 3 от НК, като не наложи на подсъдимия наказание.
Причините
за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна
на подсъдимия Й. по отношение на собствените му действия и постъпки, слабо
развито родителско чувство и склонност към незачитане на установения и утвърден
в страната правов ред.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: