№ 19989
гр. С., 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110122132 по описа за 2023 година
Производството се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 206966/20.07.2023
г. и молба с вх. № 341103/28.11.2023 г./ на Б. Г. Л., Т. Й. Т. – Л. и Г. Т. Л. срещу етажните
собственици в сграда с административен адрес: гр. С., ул. „АДРЕС", представлявани от
управителя на етажната собственост Е. Б. Б., както и срещу Н. К. М., Г. Х. И., Е. Б. Б. и М.
П. Т., като предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от всички
ответници.
При извършване отново на проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 140,
ал. 1 ГПК съдът констатира, че е налице нередовност по отношение на осъдителните искове
за обезщетения за неимуществени вреди, защото има несъответствие в уточнителните
молби, касаещо крайния момент на периода, за който се отнасят претендираните
обезщетения – до 27.04.2023 г., до 26.09.2023 г., до 25.11.2023 г. или до 26.11.2023 г. Това
налага на ищците да се дадат указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Фактически представените от ищците документи са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищците с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК, направени с исковата
молба и с молба с вх. № 341103/28.11.2023 г., следва да бъдат уважени, защото с тях се цели
събирането на относими писмени доказателства.
Искането на ищците с правно основание чл. 186 ГПК, направено с молба с вх. №
206966/20.07.2023 г., не касае относими документи, поради което подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.06.2024 г. от 10:15 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
1
ищците – и преписи от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
УКАЗВА на ищците в срок до първото открито заседание да отстранят нередовността
в исковата молба по отношение на исковете за обезщетение за неимуществени вреди, като
отстранят несъответствието в крайния момент на периода, за който се отнасят
претендираните от тях обезщетения – до 27.04.2023 г., до 26.09.2023 г., до 25.11.2023 г. или
до 26.11.2023 г., като съобразят, че претендирането на обезщетение за бъдещ период спрямо
датата на завеждане на исковете /27.04.2023 г./ е недопустимо. При неизпълнение на
указанията в срок съдът ще върне исковата молба в частта по предявените искове за
обезщетения за неимуществени вреди.
ПРИЕМА като писмени доказателства фактически представените от ищците
документи.
УКАЗВА на ищците, че документите, описани като приложения към исковата молба
под № 7 и 14, не са представени, а тези под № 11 и 12 са очевидно непълни, както и че
описаните като представени с молба с вх. № 206966/20.07.2023 г. финансов документ за
разходи по операция и медицинска епикриза на Г. Л. не са представени, а описаните в
същата решение на СГС и заявление за заповед за изпълнение са очевидно непълни, както и
че ако искат посочените документи да бъдат приети като писмени доказателства, следва
най-късно в първото открито заседание да ги представят в цялост в заверени преписи ведно
с 5 бр. преписи за ответниците.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответната етажна собственост чрез
управителя Е. Б. Б. в срок най-късно в първото открито заседание да представи по делото
всички пълномощни за процесното общо събрание и приложението към протокола с
резултатите от гласуванията, както и Протокол от общо събрание на етажната собственост
от 21.11.2023 г. и Протокол-опис от отварянето от комисия на етажната собственост на
задасансьорна междуетажна стая № 12, а в случай че не разполага с някой от документите,
следва в същия срок изрично да посочи това обстоятелство. При неизпълнение в срок
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответната етажна
собственост е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците с правно основание чл. 186 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявените са следните субективно активно и пасивно и обективно кумулативно
съединени искове:
1. иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от Б. Г. Л. за отмяна на решенията по т.
1 и т. 2 от Протокол № 21 от проведено на 27.03.2023 г. общо събрание на етажните
собственици в сграда с административен адрес: гр. С., ул. „АДРЕС";
2. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на Н. К. М., Г. Х.
И., Емилиян Богомилов Божилов и М. П. Т. да заплатят солидарно на Б. Г. Л.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв., причинени в периода от
26.09.2019 г. до 27.04.2023 г. в резултат на отказ да й предоставят чипове за
асансьорите в бл. 216А, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС", и в резултат на подмяна
на ключалката на металната врата на задасансьорна междуетажна стая № 12,
намираща се между етажи 12 и 13 в бл. 216А, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС", и
откази да продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва
от 27.04.2023 г. до окончателното плащане;
3. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на Н. К. М., Г. Х.
И., Емилиян Богомилов Божилов и М. П. Т. да заплатят солидарно на Г. Т. Л.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 200 лв., причинени в периода от
26.09.2019 г. до 27.04.2023 г. в резултат на отказ да му предоставят чипове за
2
асансьорите в бл. 216А, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС", и в резултат на подмяна
на ключалката на металната врата на задасансьорна междуетажна стая № 12,
намираща се между етажи 12 и 13 в бл. 216А, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС", и
откази да продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва
от 27.04.2023 г. до окончателното плащане;
4. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на Н. К. М., Г. Х.
И., Емилиян Богомилов Божилов и М. П. Т. да заплатят солидарно на Т. Й. Т. – Л.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 300 лв., причинени в периода от
26.09.2019 г. до 27.04.2023 г. в резултат на отказ да й предоставят чипове за
асансьорите в бл. 216А, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС", и в резултат на подмяна
на ключалката на металната врата на задасансьорна междуетажна стая № 12,
намираща се между етажи 12 и 13 в бл. 216А, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС", и
откази да продължат или да сключат нов договор за наем, ведно със законната лихва
от 27.04.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и нейните уточнения са изложени следните твърдения: Б. Л. е
собственик на самостоятелен обект, находящ се в сградата в режим на етажна собственост –
апартамент № 10, а Г. Л. и Т. Т. – Л. са негови обитатели. На 27.03.2023 г. е проведено общо
събрание на етажните собственици, за което е съставен Протокол № 21, като решенията по т.
1 и т. 2 са незаконосъобразни. В домовата книга са неточно записани идеалните части, като
за еднотипни имоти са определени различни идеални части, не е спазено изискването на чл.
17, ал. 6 ЗУЕС определянето на идеалните части да е одобрено от общото събрание, а сборът
на идеалните части не е равен на 100 %. Представените пълномощни от собственици –
държавни ведомства, от Б. Н. /собственик на апартамент № 34/ и от И. И. /собственик на
апартамент № 40/ не отговарят на изискванията на чл. 14 ЗУЕС. Поради тези нарушения
неправилно е определен кворумът на общото събрание и неправилно са отчетени идеалните
части при гласуване, като дори някои от посочените като присъствали и гласували
собственици в действителност не са гласували при вземане на решенията. Неправилно са
определени дължими суми, защото не са съобразени законовите изисквания за определяне
на вноските по чл. 51, ал. 1 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, нито за разпределяне на разходите
между собствениците при извършване на ремонт. За еднотипни имоти са начислени еднакви
вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, въпреки че идеалните им части, макар и
неправилно, се водят различни, но същевременно са начислени различни разходи за
ремонти, което противоречи на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, изискващ заплащането и на двете да
става съразмерно на притежаваните общи части. Оспорва се извършването на разходи за
ремонт на асансьорите. Оспорва се дължимостта от Б. Л. на такса за асансьорите и на
разходи за техния ремонт, при положение че тя и обитателите на нейния апартамент са
лишени от ползването им. Оспорва се дължимостта от Б. Л. на такса за чистачка, асансьори
и ток в размер на 14 лв., защото трите вида разходи не са индивидуализирани. Оспорва се
таксата за портиер, защото е начислена на апартамент, а не на брой живущи. Сочи се
неяснота относно характера на начисляваната ежемесечно сума от 20 лв. Решено е
предприемането на незаконни действия, с които се възпрепятства ползването на общи части
на сградата – помещението между етажи 12 и 13, което е обект на наемни отношения, като
това решение представлява акт на самоуправство, при положение че за опразването на
помещението по това време е било висящо в. гр. д. № 20211100514611/2022 г. по описа на
СГС, ІІ-Д въззивен състав. Незаконосъобразността на решението по т. 2 следва от
нередовното представителство, незаконното определяне на кворума и нарушенията при
вземане на решението, произтичащи от неправилно определените идеални части.
Осъдителните претенции срещу ответниците – физически лица са обосновани с това, че от
26.09.2019 г. с техните откази да предоставят на ищците чипове за асансьорите, с подмяната
на вратата и с отказите им да продължат или да подпишат с ищците нов договор за наем на
помещението между етажи 12 и 13, без за това да има решения на общото събрание или на
3
управителния съвет и при положение че междувременно се водят съдебни производства,
ответниците са ги лишили от достъп и ползване на асансьорите и на помещението. Сочи се
съпричастност на всички ответници – физически лица поради факта, че Н. К. М. е бил
управител на етажната собственост през периода от 26.09.2019 г. до 30.06.2020 г., Г. Х. И. е
била управител на етажната собственост през периода от 30.06.2020 г. до 30.06.2022 г., Е. Б.
Б. е управител на етажната собственост от 30.06.2022 г. досега, а М. П. Т. е била член на
управителния съвет на етажната собственост и касиер от 26.09.2019 г. до 28.10.2021 г. От
лишаването от достъп до асансьорите и до помещението Б. Л. претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в: горчивина, раздразнение и унижение, сякаш е човек „втора
категория“; чувство за обида и разочарование; нервност поради създадените затруднения в
придвижването до етажа на апартамента й и обратно; тревоги и притеснения за
здравословното състояние на нейните родители и баба при изкачването на стълбите;
огорчение и унижение от това, че родителите й трябвало да се молят и да платят на
персонала на „Бърза помощ“, за да свалят баба й по стълбите на ръце, когато трябвало по
спешност да бъде приета в болница; невъзможност да ползва намиращите се в помещението
вещи от бита и документация и компютърни програми, свързани с работата й на
инвестиционен банкер; емоционално разстройство заради липсата на достъп до личен архив,
съдържащ скъпи спомени. Т. Т. – Л. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в:
горчивина, раздразнение и унижение, сякаш е човек „втора категория“; затрудняване на
придвижването й до етажа на апартамента и обратно и нервност от това затрудняване;
тревоги и притеснения за здравословното състояние на болния й съпруг и майка й при
изкачване на стълбите; огорчение и унижение от необходимостта да се моли и да плаща на
персонала на „Бърза помощ“, за да свалят майка й по стълбите на ръце, когато трябвало по
спешност да бъде приета в болница; невъзможност да ползва намиращи се в помещението
вещи от бита, лични вещи и личен архив, както и компютърен архив, необходим за
дейността й като вещо лице. Г. Л. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в:
горчивина, раздразнение и унижение като човек „втора категория“; чувство за обида и
разочарование; затрудняване на придвижването му до етажа на апартамента и обратно, при
положение че има лекарски предписания да избягва изкачването на повече от два етажа;
неблагоприятно отражение върху здравето му от необходимостта да се придвижва между
етажите пеша – натоварване на сърцето му, повишаване на кръвното му налягане,
получаване на аритмии и задух; невъзможност да прави препоръчани му във връзка със
здравословното му състояние ежедневни леки разходки; тревоги и притеснения за
здравословното състояние на болната му съпруга и тъщата му при изкачване на стълбите;
огорчение и унижение от необходимостта да се моли и да плаща на персонала на „Бърза
помощ“, за да свалят неговата тъща по стълбите на ръце, когато трябвало по спешност да
бъде приета в болница; невъзможност да ползва намиращи се в помещението вещи от бита и
лични вещи, както и документи, компютърен архив и компютърни програми, необходими за
работата му като журналист. Иска се солидарно осъждане на ответниците – физически лица,
защото са налице техни общи действия и бездействия и приемственост между тях в това
поведение, довело до увреждането на ищците. В случай че съдът не приеме наличието на
основание за солидарно осъждане на ответниците – физически лица, ищците молят Н. К. М.,
Г. Х. И. и Е. Б. Б. да бъдат осъдени да заплатят на Б. Л. обезщетение в размер на по 200 лв.,
на Т. Т. – Л. – обезщетение в размер на по 400 лв., и на Г. Л. – обезщетение в размер на по
660 лв., а М. П. Т. да бъде осъдена да заплати на Б. Л. обезщетение в размер на 100 лв., на Т.
Т. – Л. – обезщетение в размер на 100 лв., и на Г. Л. – обезщетение в размер на 220 лв., като
в този случай всеки ответник следва да отговаря за вредите през периода, в който той е бил
управител или член на управителния съвет на етажната собственост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от етажните
собственици в сграда с административен адрес: гр. С., ж.к. „АДРЕС", ул. „АДРЕС",
представлявани от управителя Е. Б. Б., с който оспорват предявения срещу тях иск по чл. 40,
4
ал. 1 ЗУЕС като неоснователен. Считат, че ищцата Б. Л. не твърди конкретни пороци на
оспорените решения. Сочат, че протоколът от общото събрание не е оспорен по реда на
ЗУЕС, поради което има материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства, включително относно наличието на кворум. Излагат, че оспорените решения
са законосъобразни. Твърдят, че процентът идеални части от общите части на сградата не е
оспорен на събранието, а е описан според посоченото в актовете за собственост на всеки
собственик, спазени са изискванията за упълномощаване и всички гласове са отчетени
правилно. Считат, че ищцата на практика се опитва да оспори предходни решения на
общото събрание, касаещи начина на формиране на вноските към етажната собственост за
чистачка, асансьор, ток и т. н. и за Фонд „Ремонт и обновяване“. По отношение на
решението по т. 2 твърдят, че е законосъобразно и е прието с изискуемото от ЗУЕС
мнозинство. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Н.
К. М., М. П. Т., Г. Х. И. и Е. Б. Б., с който предявените срещу тях осъдителни искове са
оспорени като неоснователни. Считат за неясно кой от тях е възпрепятствал достъпа на
ищците до асансьорите и кой е отнел правото на ползване на складово помещение № 12.
Считат, че тези действия не са неправомерни. Твърдят, че ищците винаги са ползвали
складовото помещение, което е обща част на сградата, но са отказвали да подпишат договор
за наем и да плащат такъв. Сочат, че достъпът на ищците до асансьорите не е бил отнет, а те
единствено са били ограничени, защото не са разполагали с чип, поради това че са отказвали
да платят чипа и всички други разходи по поддръжка. Излагат, че всички действия са
извършвани въз основа на решения на общото събрание. Оспорват действията им да са
самоуправни. Оспорват настъпването на вреди за ищците и причинната им връзка с
поведението на ответниците. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях искове.
Претендират разноски.
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца Б. Л. е да докаже
следните обстоятелства: че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна
собственост; че решенията, чиято отмяна се иска, са взети от общото събрание на етажните
собственици на 27.03.2023 г.; спазване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
При установяване на горните факти в тежест на ответната страна /етажните
собственици/ е да докаже: спазването на императивните изисквания за провеждането на
общото събрание на етажните собственици на 27.03.2023 г. и за вземането на оспорените
решения, по отношение на които изисквания ищецът е навел доводи за допуснати
нарушения.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване във връзка с иска по чл. 40, ал. 1
ЗУЕС следните обстоятелства: провеждане на 27.03.2023 г. на общо събрание на етажните
собственици в процесната сграда в режим на етажна собственост, на което са взети
оспорените от ищеца решения; че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната
етажна собственост.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за: правилно отчитане на
представените на общото събрание идеални части от общите части на сградата, респ. че са
спазени изискванията за кворум и мнозинство; спазване на изискванията за
представителство на общото събрание; наличието на предходно решение на общото
събрание, с което са определени дължимите от етажните собственици вноски и разходи за
ремонти и въз основа на което е прието решението по т. 1 на общото събрание на 27.03.2023
г.
По исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищците е да докажат настъпването за всеки от тях на посочените в исковата молба и в
уточнителните молби неимуществени вреди, техния размер и причинната им връзка с
твърдяното противоправно поведение на ответниците, както и да докажат наличието на
5
основания за солидарно осъждане на ответниците.
В тежест на ответниците по тези искове е да оборят презумпцията за вина по чл. 45, ал.
2 ЗЗД и да докажат релевираните възражения, от които черпят изгодни за себе си правни
последици, включително че през процесния период ищците са ползвали складово
помещение № 12, за които обстоятелства не сочат доказателства.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за следните обстоятелства: че от
26.09.2019 г. до 25.11.2023 г. не са имали достъп до складово помещение № 12 и
намиращите се в него техни вещи; че всеки от тях е претърпял описаните в исковата молба и
в уточнителните молби неимуществени вреди в резултат от лишаването им от ползване на
асансьорите и на складово помещение № 12 ведно с намиращите се в него вещи.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване във връзка с исковете с правно
основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД следните обстоятелства: че Н. К. М. е бил управител на
етажната собственост през периода от 26.09.2019 г. до 30.06.2020 г., Г. Х. И. е била
управител на етажната собственост през периода от 30.06.2020 г. до 30.06.2022 г., Е. Б. Б. е
управител от 30.06.2022 г. досега, а М. П. Т. е била член на управителния съвет на етажната
собственост и касиер от 26.09.2019 г. до 28.10.2021 г.; че в периода от 26.09.2019 г. до
25.11.2023 г. на ищците не са били предоставени чипове за асансьорите в сградата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6