РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Исперих, 02.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска
Административно наказателно дело № 20223310200109 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. Д. А. от гр.Исперих, действащ чрез
пълномощник адв.Е. К. от АК – Силистра, срещу НП №../27.05.2022 г.,
издадено от Директора на РДГ – Р, с което за нарушение на чл. 213 ал. 1, т. 2
от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266 ал. 1 ЗАНН, му е наложена
глоба в размер на 100.00 лв., а на основание чл. 273 ал. 1 ЗГ са отнети вещите,
предмет на нарушението – 1 пр. куб. метър дърва за огрев от дървесен тип
„цер“, както и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр.
конска каруца (гуменка), 1 бр. конска амуниция и 1 бр. мъжки кон, червен на
цвят.
Жалбоподателят счита издаденото НП за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Излага
съображения за непълно посочване на мястото на извършване на
нарушението, както и за неприложимост на разпоредбите на ЗГ по отношение
на процесната дървесина, тъй като не бил изследван въпроса за мястото на
придобиване на дървесината. Счита, че не са изложени мотиви относно
липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. Позовава се и на
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ по отношение на
отнетите вещи, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. конска
каруца (гуменка), 1 бр. конска амуниция и 1 бр. мъжки кон, червен на цвят,
тъй като стойността им не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗАНН.
Претендира и за разноски, свързани със заплащане на адвокатско
1
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Е.К., която
поддържа жалбата и излага допълнителни съображения, касаещи отнемането
на вещи по чл. 273, ал. 1 ЗГ. Моли за цялостната отмяна на НП.
За въззиваемата страна – РДГ гр.Русе, се явява старши юрисконсулт К.
К., като заявява, че счита жалбата за неоснователна.
Контролиращата страна Районна прокуратура - Р. не изпраща
представител и не вземат становище по жалбата и атакувания
административен акт.
Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 12.02.2022 год. служителите на „ДГС – С.“, гр.К. – свидетелите Г. Г.
М. – горски стражар и А. Р. А. – лесничей, били извикани от началника си да
отидат пред сградата на РУ – И., тъй като полицаите заловили нарушител,
който превозвал каруца, пълна с дърва. При проверката установили, че
каруцата била хваната от полицейски служители в землището на гр. И., отдел
1093, който бил в обхвата на „ДГС – С.“, гр.К.т. Жалбоподателят заявил на
двамата свидетели, че конят и каруцата са негови, а дървата бил намерил в
гората и ги натоварил. Тъй като не представил превозен билет за дървата,
контролните органи му съставили АУАН № 102/12.02.2022 г., (серия СЦ25
2022г, № 000063) за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 213, ал. 1,
т. 2 ЗГ – транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет,
подписан от нарушителя без възражения. С АУАН са задържани и вещите,
предмет или средство за извършване на нарушението - 1 пр. куб. метър дърва
за огрев от дървесен тип „цер“, 1 бр. конска каруца (гуменка), 1 бр. конска
амуниция и 1 бр. мъжки кон, червен на цвят. Дървата, каруцата и амуницията
били предадени на отговорно пазене с разписка № 036501/12.02.2022 г. в
„ДГС – С.“, гр.К., район И., а конят - с разписка № 036502/12.02.2022 г. в
дивечовъдната станция на „ДГС – С.“, гр.К..
С писмо изх.№ РДГ 11-10.37/21.02.2022 г. РДГ – Р. изпратила, на
основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, административната преписка по установяване
на нарушението на РП – Р. за преценка наличието на данни за престъпление
по чл. 235 НК.
С Постановление от 19.04.2022 г. РП – Р. е отказала, на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК, да образува досъдебно производство по изпратената
административнонаказателна преписка на РДГ – Р., като са изложени мотиви
за липса на престъпно деяние, тъй като макар формално да са налице
признаците на престъплението по чл. 235 НК, поради изключително ниската
стойност на предмета на деянието, обществената опасност на извършеното е
явно незначителна – чл. 9, ал. 2 НК. Същевременно е преценено, че са налице
данни за извършено административно нарушение от дееца, поради което
копие от постановлението и преписката са изпратени на РДГ – Русе за
реализиране на административнонаказателната отговорност.
Въз основа на постановлението на РП – Р. е издадено атакуваното НП, с
което било наложено горепосоченото наказание и били отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението и вещите, послужили за
извършване на нарушението.
Междувременно РДГ – Р. продава на лицето Л. З. И. от с.С. отнетия в
полза на държавата с процесното НП 1 бр. кон, което е обективирано с
фактура № **********/12.05.2022 г. и примо-предевателен протокол към нея
№ 030/12.05.2022 г.(л.16-17 от делото).
2
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
оценъчна експертиза се установява, че стойността на 1 пр. куб. м. дърва за
огрев, вид „цер“ към датата на извършване на нарушението е 54.60 лв. с ДДС,
а пазарната стойност на 1 бр. конска каруца (гуменка), 1 бр. конска амуниция
и 1 бр. мъжки кон, червен на цвят възлиза на общата стойност от 1330.00 лв.
В съдебно заседание експертът уточнява, че е оценила амуницията по-ниско,
макар че е нова, тъй като представената й такава за оценка в Горското в гр.И.
била с липсваща част. За коня посочва, че макар да е в добро физическо
състояние, същият не е регистриран в БАБХ и е кастрат, поради което и
цената му е по-ниска.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства –
приложените АУАН, наказателно постановление, постановление на РП – Р.,
писмо, доклад, фактура, разписка, горски план на ТП „ДГС – С.“, гр.К. с
приложените към него обяснителни записки и извадка от горскостопанска
карта. От показанията на свидетелите М. и А. се установяват датата, мястото,
начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя.
Разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели С. А. и И. А. изясняват
обстоятелства, които са се случили след издаването на процесното НП и
касаят една от отнетите вещи – 1 бр. кон, а именно неговото изкупуване
обратно от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е частично основателна.
В изпълнение на задълженията си да извърши цялостна проверка на
обжалваното НП относно неговата законосъобразност, съдът намира, че както
при съставянето на акта, така и при издаването на обжалваното НП са спазени
всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от
оправомощени лица, в кръга на тяхната материално и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените в НП фактически обстоятелства се установиха в хода на
съдебното производство. АНО правилно е приел, че А. А. е нарушил
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Видно е от показанията на св.М. и
св.А., че действително към момента на задържане на каруцата с дърва и
последвалата проверката жалбоподателят не е разполагал с превозен билет за
дървата. Самият нарушител пред актосъставителя и свидетеля по акта
обяснил, че е намерил дървата в гората и ги е натоварил, след което ги е
транспортирал до гр.И..
В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че в НП
не било посочено достатъчно ясно мястото на извършване на нарушението.
Нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ е формално и е довършено с
осъществяването на изпълнителното деяние – транспортиране на дървесина
без превозен билет. В АУАН и НП достатъчно ясно е посочено къде е
извършено деянието – в землището на гр. И., отдел 1093, който е в
териториалния обхват на „ДГС – С.“, гр.К.. От представените по искане на
жалбоподателя допълнителни писмени доказателства от АНО – горски план
на „ДГС – С.“, гр.К. и извадка от горскостопанска карта (л.39 – 41 от делото),
се установява, че действително отдел 1093 се намира в землището на гр.И.,
което от своя страна е в териториалния обхват на „ДГС – С.“, гр.К.. Това
3
описание е достатъчно, за да локализира местоизвършването на нарушението,
като съдът счита, че посочването на точни координати е излишно и с нищо не
би допринесло за изясняване на фактическата обстановка.
Колкото до изясняване на въпроса с мястото на придобиване на
дървесината, следва да се отбележи, че този въпрос би стоял, ако по
административнонаказателната преписка са били налице данни, че
процесната дървесина не попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗГ. Такава
информация обаче не е налична нито по преписката, нито пък е посочена в
хода на съдебното производство. Дори в жалбата си жалбоподателя не
навежда твърдения, че е придобил дървесината от място, различно от
посоченото в НП. Нещо повече, установява се от показанията на свидетелите
М. и А., че самият жалбоподател е посочил пред тях в хода на проверката, че
е намерил дървата в гората и там ги е натоварил. Т.е. процесната дървесина
попада в приложното поле на ЗГ.
При така установените по делото факти, съдът приема, че действително
към момента на проверката жалбоподателя е транспортирал с каруцата си 1
пр. куб. м. дървесина цер, непридружена с превозен билет, поради което
правилно АНО е ангажирал административнонаказателната му отговорност.
Правилно АНО е посочил, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения от същия вид по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Очевидно подобни нарушения не са единични случаи в този район и от този
нарушител, изводимо от показанията на актосъставителя. Наложеното
наказание на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗГ е в размер на 100 лв., т. е. малко над
минималния размер, но близо до него, с оглед законово определения диапазон
на санкцията от 50 до 3000 лв. Този размер на наказанието според настоящия
състав е изцяло съобразен със степента на обществена опасност на
нарушението и нарушителя, като изрично АНО е отбелязъл в НП, че отчита
необходимостта осъществяване на превенция спрямо нарушителя при
извършване на нови нарушения на Закона за горите. Още повече, че по
делото са налице данни за налагани наказания на А. А. по административен
ред и за други нарушения на ЗГ през 2020 г. Тези обстоятелства предпоставят
по-висока тежест на нарушението и обосновават така определения размер на
наказанието, който кореспондира с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Освен
това според разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани. Същата правилно е отчетена от АНО с
необходимостта от превантивно въздействие като е наложено наказание
малко над минималния размер.
В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя за липса
на мотиви в НП за приложението на чл. 28 ЗАНН. За да е законосъобразно
НП е достатъчно да е налице преценка относно приложението на чл. 28 ЗАНН
от страна на АНО, но не и подробни мотиви. В случая извършената преценка
действително е кратка, но в нея се съдържат мотиви относно необходимостта
от индивидуална превенция на извършителя, което според АНО налага и
необходимост от съответното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за
извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
4
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им. Позовавайки се на тази разпоредба АНО е отнел в полза на
държавата 1 пр. куб м. дърва за огрев от дървесен вид "цер". Безспорно е, че
тези дърва са били транспортирани без превозен билет, поради което съдът
намира за правилно и законосъобразно отнемането им с НП. По този пункт от
НП не се спори и от страна на жалбоподателя.
Относно отнемането на вещите, послужили за извършване на
нарушението - 1бр. конска каруца (гуменка), 1 бр. конска амуниция и 1 бр.
мъжки кон, червен на цвят, съдът счита, че НП е необосновано и
незаконосъобразно, поради което в тази си част следва да бъде отменено
поради следните съображения: На първо място не се спори, че тези вещи са
собственост на нарушителя, следователно няма как да бъдат използвани
независимо или против волята на собственика им и в този смисъл е
неприложимо изключението при отнемането им, визирано в разпоредбата на
чл. 273, ал. 1 ЗГ.
Тук обаче следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН,
според която "Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго". В ЗГ,
макар и специален закон по отношение на ЗАНН, липсва норма, която да
постановява задължително отнемане в полза на държавата на вещите,
послужили за извършване на нарушението, независимо от тяхната стойност,
поради което принципно не се изключва приложното поле на разпоредбата на
чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Но преценката за приложимостта на нормата следва да
се прави отделно за всеки конкретен случай.
Основният принцип, който въвежда законодателят е именно в чл. 20, ал.
4 от ЗАНН и е свързан с оценка на стойността на вещите спрямо характера и
тежестта на административното нарушение. Защото нормата на чл. 273, ал. 1
от ЗГ не търси оценка, а само изисква установяване дали вещите са
използвани независимо или против волята на собственика им. В настоящия
случай при определянето на наказанието административно-наказващият орган
не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, като не е отчел, че
стойността на отнетите вещи не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение. Според въззивната инстанция именно
наказващия орган следва да ангажира доказателства, подкрепящи
законосъобразността на НП и в тази му част, а както е видно, в НП въобще
липсва произнасяне и мотивиране на наказанието на А. А. в тази му част. Още
повече, че АНО е разполагал с достатъчна информация по преписката, за да
направи преценка за съответствието между характера и тежестта на
нарушението и стойността на отнетите вещи. В писмото до РП – Р. е посочена
стойността на дървесината – 44.88 лв., а във фактура № 4983/12.05.2022 г. е
фиксирана и стойността на коня – 1020 лв. Действително липсват данни за
стойността на каруцата и амуницията, но дори и само стойността на коня е
неколкократно по-висока от стойността на предмета на нарушението.
В хода на съдебното следствие беше назначена съдебно-оценъчна
експертиза, която категорично установи, че общата стойност на отнетите
вещи, които са послужили за извършване на нарушението, е в пъти по-голяма
от стойността на предмета на нарушението. Действително разпоредбата на чл.
20, ал. 4 ЗАНН отчита характера и тежестта на нарушението, което включва
не само стойността на предмета на нарушението, а и личността на дееца и
общественоопасния характер на деянието. В случая относно личността на
5
дееца се събраха само косвени данни, че спрямо него са налагани наказания
по административен ред за други нарушения на ЗГ през 2020 г., но не са
посочени за какви деяния, колко са тези нарушения и с какви актове са
наложени, за да може съдът да направи преценка относно степента на
обществена опасност на личността на дееца. Колкото до нарушенията от вида
на процесното, безспорно законът отчита по-високата им степен на
обществена опасност предвид сравнително високите размери на предвидените
наказания, но само това не е достатъчно, за да обоснове отнемането на
процесните вещи, които очевидно са с много по-висока стойност в сравнение
с предмета на нарушението.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав преценява, че НП следва
да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 273 ал. 1 ЗГ, са отнети
вещите, които са собственост на нарушителя и са послужили за извършване
на нарушението, а в останалата част - потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
жалбоподателят има право на заплащане на разноски в настоящото
производство на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН, съразмерно на отменената
част от НП. Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие
06.06.2022 г. (л. 23 от делото) същите възлизат на 500 лв. за адвокатски
хонорар, от които 167.00 лв. следва да се възложат в тежест на
административния орган, в чиято структура се намира наказващия орган,
издал НП, а именно – РДГ - Р..
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №102/27.05.2022 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Р., В ЧАСТТА, с
която за нарушение на чл. 213 ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ и на
основание чл. 266 ал. 1 ЗАНН, на А. Д. А., ЕГН:......... от гр.И. му е наложена
глоба в размер на 100.00 лв., а на основание чл. 273 ал. 1 ЗГ са отнети вещите,
предмет на нарушението – 1 пр. куб. метър дърва за огрев от дървесен тип
„цер“.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №102/27.05.2022 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите гр.Р., В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 273, ал. 1 ЗГ, са отнети вещите, послужили за извършване на
нарушението – 1 бр. конска каруца (гуменка), 1 бр. конска амуниция и 1 бр.
мъжки кон, червен на цвят.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Р, да заплати на А. Д. А.,
ЕГН:........ от гр.И., сумата от 167.00 (сто шестдесет и седем) лева –
разноски по дело за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Р. в 14
дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6