РЕШЕНИЕ
№ 2633
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330111766 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД против А.
Д. А., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.99 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за кредит № ****** от
********* г., сключен между ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца съгласно договор за прехвърляне на вземания № *******/
****** г., както и лигхв за забава за периода 24.11.2018г до 31.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
********* г., до окончателното изплащане на вземането. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че договорът между страните е недействителен,
предявява иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1000 лв., получена сума без правно основание, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
****** г., до окончателното изплащане на вземането
В исковата молба ищецът твърди, че между „4финанс” ЕООД и ответника бил
сключен горепосочения договор за кредит по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който
на ответника му била предоставена сумата в размер на 1000 лв., която следвало да
върне на кредитодателя в срок до ***** г. Процесната сума била предоставена на
ответника чрез „Изипей” АД на ***** г. След падежа не последвало плащане на
задължението. На ****** г. кредитодателят „4финанс” ЕООД сключило с ищцовото
дружество договор за прехвърляне на вземания № ********г., по силата на който били
прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД,
като от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника, което се върнало с
отметка „непотърсено“. Поради неизпълнение на задълженията по договора, ищецът
предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от ответника А. Д.
1
А.
Предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД,
във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.
55 ал.1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в молба преди първото открито съдебно
заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на
основание лично. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчена призовка.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства – Договор за потребителски паричен кредит;разписки за извършени
плащания, договор за прехвърляне на вземания, се прави извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените
осъдителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на
иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за
периода от депозиране на , до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 200 лева, представляваща разноски за държавна такса /100 лева/ и
юрисконсултско възнаграждение /150 лева/ в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99
ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
******* следните суми: 1000 лв., представляваща главница по договор за кредит №
********от ******* г., сключен между ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца съгласно договор за прехвърляне на вземания №
******/ ******* г., както и лихва за забава за периода 24.11.2018г до 31.03.2021г. в
размер на 238,63 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – ******** г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК ******сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
3