Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, ІХ граждански
състав в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1625 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по предявени
обективно съединени искове за заплащане на цената на продадени стоки по
сключени договори за търговска продажба с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ
във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, вр. чл.309а, т.1 от ТЗ.
В исковата молба ищецът „П.А.”
ООД, гр. Б. твърди, че е бил в търговски отношения с ответника ЗП С.Е.С.от с. Т.К.ОБЩ.В.,
като в периода 2013г. - 2016г. му е продал и доставил стоки – семена, торове и
препарати за нуждите му на земеделски производител. Поддържа, че през 2013г. е
доставил на ответника препарат КАН и течна тор на стойност 18 960 лева, за
което е издал фактура № *********/02.05.2013г., а ответника му е доставил
пшеница реколта 2013г. на обща стойност 17 364 лева, за което е издал фактура №
29/30.08.2013г. Към двете фактури е съставен между страните протокол за
прихващане, според който вземането му по първата фактура е прихванато към
вземането на ответника към него по втората фактура, в резултат на което
вземането му към ответника се стационира на размер 1596 лева. Сочи, че през
същата година е извършил доставка на ответника на множество позиции семена и
препарати на стойност 46 629,60 лева, за което е издал фактура №
*********/02.05.2013г., по която е налице едно плащане в размер 636 лева и едно
кредитно известие № *********/01.11.2013г., поради което вземането му по тази
доставка е в размер 42 873,60 лева. Общо задължението на ответника към него по
описаните доставки към края на 2013г. възлиза на 44 469,60 лева. Изтъква, че
със споразумителен протокол между двете страни от 12.11.2014г. от салдото на
ответника към него към края на 2013г. /44 469,60 лева/ е прихванато
задължението му към ответника по фактура № 00000040/01.09.2014г. в размер 31
553,60 лева, касаещо пшеница реколта 2014г., в резултат на което към края на
2014г. задължението на ответника към него възлиза на 12 916 лева (остатък от
фактура № *********/02.05.2013г.). Мораторната лихва върху тази сума, изчислена
от 01.01.2015г. възлиза на 2 482,53 лева. Твърди също, че през 2015г. е
извършил три доставки на ответника: 1. на тор Кан на стойност 17 409,60 лева,
за което е издал фактура № **********/07.05.2015г., и че сумата не му е
платена, поради което ответника му дължи и мораторна лихва върху тази сума в
размер 2 739,69 лева; 2. на семена за царевица и слънчоглед на стойност 22 950
лева, за което е издал фактура № **********/28.05.2015г., и че сумата не му е
платена, поради което ответника му дължи и мораторна лихва върху тази сума в
размер 3 070,03 лева и 3. на препарати за растителна защита Пулсар, Стомп 33 и
Тарот плюс на стойност 24 887,28 лева, за което е издал фактура №
**********/01.07.2015г., и че сумата не му е платена, поради което ответника му
дължи и мораторна лихва върху тази сума в размер 3 540,92 лева. Поддържа, че
през 2016г. е доставил на ответника препарати за растителна защита на стойност
4 399,68 лева, за което е издал фактура № 10000004089/16.08.2016г. и че сумата
не му е платена, поради което ответника му дължи и мораторна лихва върху тази
сума в размер 110,58 лева. Във връзка с претенцията за обезщетение за забава
ищецът изтъква, че в някои от фактурите е посочен изричен падеж и мораторната
лихва е изчислявана от деня, следващ падежа, а при фактурите с непосочен падеж
е съобразена нормата на чл.327, ал.1 ТЗ и мораторната лихва е изчислявана от
датата на съставяне на фактурата. Уточнява също, че акцесорните искове касаят
период с крайна дата 02.12.2016г. Сочи, че е водил с ответника многократно
разговори за извънсъдебно уреждане на отношенията помежду им, но въпреки това
плащане от негова страна липсва. Моли съда, след като се увери в
основателността на изложените факти, да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: 12 916 лева, представляваща дължимото по
фактура № *********/02.05.2013г., ведно с мораторна лихва върху нея в размер
2482,53 лева за периода от 01.01.2015г. до 02.12.2016г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 17 409,60 лева, представляваща дължимото по фактура №
**********/07.05.2015г., ведно с мораторна лихва върху нея в размер 2739,69
лева за периода от 08.05.2015г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 22 950
лева, представляваща дължимото по фактура № **********/28.05.2015г., ведно с
мораторна лихва върху нея в размер 3070,03 лева за периода от 02.08.2015г. до
02.12.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; 24 887,28 лева, представляваща дължимото по фактура
№ **********/01.07.2015г., ведно с мораторна лихва върху нея в размер 3540,92
лева за периода от 02.07.2015г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
4399,68 лева, представляващо дължимото по фактура № 10000004089/16.08.2016г.,
ведно с мораторна лихва върху нея в размер 110,58 лева за периода от
02.09.2016г. до 02.12.2016г., ведно с със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Моли също съда да му
присъди разноските, които е направил и ще направи по съдебното производство.
Ответникът С.Е.С.от с. Т.К.ОБЩ.В.,
в качеството му на земеделски производител, в писмения отговор по делото и в съдебните
заседания лично и чрез пълномощника си, оспорва предявените искове, като
неоснователни. Твърди, че никога не са водени разговори между страните за
извънсъдебно уреждане на отношенията помежду им и че винаги и постоянно е
отричал задължеността си към ,,П.А.” ООД. Не оспорва изтъкнатите в исковата
молба факти, че е извършил към ищеца доставка на пшеница реколта 2013г. на обща
стойност 17 364,00 лева, за което е издадена фактура № **********/30.08.2013г.,
и доставка на пшеница реколта 2014г. на обща стойност 31 553,60 лева, за което
е издадена фактура № **********/01.09.2014г. Твърди също, че вземанията на
ищеца по фактура № **********/ 02.05.2013г. в размер 18 960,00 лева, фактура №
**********/ 02.05.2013г. в размер 12 916,00 лева, фактура № **********/ 07.05.2015г.
в размер 17 409,60 лева, фактура № **********/ 28.05.2015г. в размер 22 950,00
лева, фактура № **********/ 01.07.2015г. в размер 24 887,28 лева, фактура №
**********/ 16.08.2016г. в размер 4 399,68 лева, заедно с мораторната лихва за
забава върху сумите по фактурите, са погасени поради изтичането на предвидената
в закона давност и съответно прави възражение за изтекла в негова полза
давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Установи се по делото, от
представените писмени доказателства, че ищецът „П.А.” ООД, гр. Б. е имал
търговски отношения с ответника земеделски производител С.Е.С.от с. Т.К.ОБЩ.В. –
продавал му е торове, препарати и семена за посев, за нуждите на дейността,
която развива, а ответникът, в качеството си на купувач, е трябвало да му
заплаща цената на стоките. Страните не са имали сключени помежду им изрични
писмени договори за покупко-продажба.
Видно е, от представените по
делото фактури, че в периода 2013г.-2016г. ищецът е продал на ответника стоки (торове,
препарати и семена), както следва: на 02.05.2013г. - на обща стойност 18 960
лева с включено ДДС, за което е издал фактура № *********/02.05.2013г.; на 02.05.2013
г. – на обща стойност 46 629, 60 лв. с включено ДДС, за което е издал фактура №
*********/02.05.2013г.; на 07.05.2015 г. - на обща стойност 17 409,60 лева с
включено ДДС, за което е издал фактура № **********/07.05.2015г.; на
28.05.2015г. - на обща стойност 22 950 лева с включено ДДС, за което е издал
фактура № **********/28.05.2015г.; на 01.07.2015г. - на обща стойност 24 887,28
лева с включено ДДС, за което е издал фактура № **********/01.07.2015г. и на
16.08.2016г. - на обща стойност 4399,68 лева с включено ДДС, за което е издал
фактура № 10000004089/16.08.2016г. Продадените стоки са индивидуализирани във
фактурите с имена, по вид, с количество, единична цена и обща стойност. Във
фактурите са посочени начина на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване. В същите, като продавач е посочен „П.А.” ООД, гр. Б., а като
купувач ЗП С.Е.С.от с. Т.К.ОБЩ.В.. Фактурите са подписани от представител на
продавача (Д.М.- управител на ищцовото дружество), но не носят подпис на
купувача и получателя на стоките.
Установи се също, че ответникът
ЗП С.Е.С.е доставил на ищеца пшеница реколта 2013г. на обща стойност 17 364,00
лева с включено ДДС, за което е издал фактура № **********/30.08.2013г., и
пшеница реколта 2014г. на обща стойност 31 553,60 лева с включено ДДС, за което
е издал фактура № **********/01.09.2014г. Тези факти са безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване и с определението по чл.140 от ГПК съдът
ги е обявил за такива.
С исковата молба са представени и
два споразумителни протокола от 16.09.2013г. и от 12.11.2014г. С първият от тях
страните са се споразумели от вземането на ищеца по фактура №
*********/02.05.2013г. в размер 18 960 лева да бъде прихванато вземането на
ответника по фактура № **********/30.08.2013г. в размер 17 364,00 лева, в резултат
на което вземането на ищеца към ответника е останало в размер 1596 лева. С
вторият протокол страните са се споразумели от салдото на ответника към ищеца
към края на 2013г. /44 469,60 лева/ да се прихване задължението на ищеца към
ответника по фактура № 00000040/01.09.2014г. в размер 31 553,60 лева, в
резултат на което към края на 2014г. задължението на ответника към ищеца е
останало в размер 12 916 лева. Протоколите са подписани от представител на
ищеца, но не носят подпис на ответника.
Със
споразумение от 31.01.2017г., сключено между „П.А.” ООД, в качеството му на
кредитор, и ЗП С.Е.С., като длъжник, с нотариална заверка на подписа на С.Е.С.от
05.04.2017г., извършена от нотариус В. Василев с район РС-Враца, страните са
установили, че кредиторът е доставил на длъжника стока през 2014г., 2015г. и
2016г., представляваща торове, семена и препарати и че задължението на длъжника
към кредитора за заплащане цената на доставената стока възлиза на 82 562,56 лв.
главница, неустойка в размер на 30 % върху неизплатената главница от
След образуване на настоящото
дело, с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти
№ 192 от 02.05.2017г. на нотариус В. Василев, „П.А.” ООД, в качеството му на
кредитор, и ЗП С.Е.С., като длъжник, отново са установили помежду си
извършените от кредитора в полза на длъжника доставки на стоки по процесните
фактури и размера на задължението на длъжника към момента на учредяване на
ипотеката: общ размер 82 562,56 лв., представляващо сбор от задълженията по пет
фактури, както следва: 12 916 лева, представляваща дължимото по фактура №
*********/ 02.05.2013г. за доставка на семена и препарати за растителна защита;
17 409,60 лева, представляваща дължимото по фактура № **********/ 07.05.2015г.
за доставка на тор Кан; 22 950 лева, представляваща дължимото по фактура №
**********/ 28.05.2015г. за доставка на семена за царевица и слънчоглед; 24
887,28 лева, представляваща дължимото по фактура № **********/ 01.07.2015г. за
доставка на препарати за растителна защита Пулсар, Стомп 33 и Тарот плюс;
4399,68 лева, представляващо дължимото по фактура № 10000004089/ 16.08.2016г.
за извършена доставка на препарати за растителна защита. В нотариалният акт е
записано също, че посочената главница ведно със съответните мораторни лихви е
предявена съдебно пред РС-Враца и е образувано гражданско дело. За обезпечаване
на посочените парични задължения в полза на кредитора е учредена ипотека върху
недвижим имот, собственост на С.Е.С., като е уговорено, че при неизпълнение на
обезпечените парични задължения в срок до 04.08.2018г. кредиторът може да
пристъпи към изпълнение върху ипотекирания имот.
В първото съдебно заседание
ответникът оспори истинността на тези два документа - както авторството им,
така и съдържанието им, а в следващото съдебно заседание заяви, че оспорваните
подписи, положени в тези документи, са негови и изцяло оттегли оспорването,
като се позовава и на арбитражната клауза в споразумението.
За установяване релевантните за
спора факти относно осчетоводяване на сумите по фактурите в счетоводствата на
ищеца и ответника, начисляване на ДДС, размера на дължимите по фактурите суми и
на обезщетението за забавено изпълнение, както и ползването на данъчния кредит
по делото са събрани писмени доказателства (документи, издадени от ищеца и ТД
на НАП, офис Враца) и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице Г.Л..
От
заключението на вещото лице по изпълнената и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като обективно,
професионално и пълно, в синхрон с останалите доказателства (чл. 202 ГПК),
изготвено след извършена проверка в счетоводната документация на ищцовото
дружество и в ТД на НАП, офис Враца, се установи, че за периода от 01.01.2013г.
до 15.08.2017г. всички процесни фактури за извършените доставки на стоки
/суровини/ са надлежно осчетоводени като вземане по дебита на сметка
,,Клиенти”, аналитична партида ЗП С.Е.С.и са отчетени приходи от продажби на
стоки по кредита на сметка 702 ,,Приходи от продажби на стоки” и начислено по
кредита на сметка 4532 ,,ДДС от продажби". В заключението вещото лице е
изчислило размера на задължението на ответника към ищеца и размера на дължимата
мораторна лихва върху всяка една от сумите по фактурите за съответния период на
забава. Според заключението в Оборотна ведомост за сметка 411 ,,Клиенти” за
контрагент ЗП С.Е.С.сумата от 82 562, 56 лв. е с дебитно салдо и към
15.08.2017г. не е платена от ответника.
За
установяване на релевантния за спора факт дали ответникът е отразил в
счетоводството си процесните фактури по законовия начин /в дневниците за
покупки по ЗДДС, дневниците за продажби по ЗДДС, в съответните справки-декларации
и другаде/ и ползвал ли е същия като данъчен кредит начисления по фактурите
ДДС, ответникът не е предоставил на вещото лице никакви счетоводни справки,
документи и извлечения, свързани с осчетоводяването на процесните фактури,
въпреки настояванията на вещото лице. След извършена справка в ТД на НАП, офис
Враца, вещото лице е установило, че ответникът ЗП С.Е.С.е регистрирано по ЗДДС
лице, че процесните фактури са отразени в дневниците за покупки по ДДС и
ответникът е ползвал като данъчен кредит начисления по тях ДДС.
Установи се също, че в хода на
производството, на 01.06.2017г. ответникът е съставил протокол № 1/01.06.2017г.
за коригиране на данъчен кредит по фактури № **********/07.05.2015г., №
**********/01.07.2015г. и № 10000004089/16.08.2016г. и за корекция на
нереализирана доставка по фактура № **********/28.05.2015г. и на 01.07.2017г. е
подал в ТД на НАП, офис Враца справка-декларация за ДДС.
От писмо изх. 11-03-720#3 от
16.10.2017г. на ТД на НАП, офис Враца, се установи, че след извършена проверка
в ИС "Контрол" към 18.10.2017г. в ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Враца
няма ревизионни производства свързани с дейността на ЗП С.Е.С., които да
обхващат периодите на процесните фактури (л.180 по делото).
По делото не са представени
доказателства за успешно завършена процедура за корекция на данъчен кредит.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По отношение на главния иск с правна квалификация чл. 327,
ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД:
Основателността на предявен иск за реално изпълнение на поето правно
(договорно) задължение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на
което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията
за реално изпълнение, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД.
Доказателствената тежест по предявените парични осъдителни искове пада
върху ищеца, който следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, положителните факти, пораждащи съдебно предявеното право на вземане,
а именно: че е сключил с ответника валидни договори за продажба на стоки, по
силата на които е поел задължението да продаде и предаде на ответника описаните
във фактурите стоки, а последния е поел задължението да плати претендираната
цена; че е изпълнил поетите с договорите задължения точно и в срок, както и да
докаже размера на всяка една от претенциите си. По отношение на неизпълнението
на задълженията на ответника, което по своята същност е отрицателен факт –
липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдението на ищеца, като ответната
страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение,
като при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема посоченият елемент
от основанието на иска за доказан. В тежест на ответника е да докаже
възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Установи се по делото, от
съвкупния анализ на доказателствата, че между страните-търговци са сключени неформални
договори за търговска продажба (чл.318, ал.1 във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ),
по силата на които ищецът-продавач е доставил на ответника-купувач стоки (торове,
препарати и семена). Като вид договор за продажба, търговската продажба се
характеризира с родовите признаци на продажбата: тя е вид транслативен,
двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. По
силата на този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на вещ или стока срещу цена, която купувачът са задължава да му
заплати (чл.183 ЗЗД). Наред с това продавачът е длъжен да предаде на купувача
продадената вещ, а купувача е длъжен да получи вещта. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго.
По искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на
страните - и други документи /чл. 321 ТЗ/. С поредица свои решения постановени
по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г.
на ВКС, II т. о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 на ВКС, I т. о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г.
на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ВКС, II т. о.) съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване.
По настоящото дело, от представените фактури, които
съдържат всички посочени по-горе реквизити, безспорно се доказа възникнало
договорно правоотношение по договор за търговска продажба между страните. От
същите се установява, че ищецът, в качеството на продавач, е изпълнил
задълженията си по чл.183 и чл.187 от ЗЗД - да прехвърли правото на собственост
върху стоките на купувача и да ги предаде на последния. Макар и страните по
договора да не са съставяли приемо-предавателни протоколи за отделните доставки
на стоките, то предаването на същите от продавача-ищец на купувача-ответник се
установява от доказателствата по делото.
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите
отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от
ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби и в
справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание за възникването и размера на задължението
му за заплащане цената на продадените стоки, за което е съставена фактурата
/решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II Т. О., решение №
166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О., решение № 23 от
07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О., решение № 45 от 28.03.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК/. Нещо повече, дори неподписаната
фактура от купувача по договор за продажба, може да послужи като доказателство
за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри
на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж.
решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в
него решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, поради което и формиращи задължителна съдебна практика.
Процесните
пет броя фактури са съставени съобразно изискванията на чл. 7, ал. 2 от ЗСч.
Същите, видно от заключението на вещото лице, са осчетоводени от ответника,
отразени са в дневниците за покупки по ДДС и ответникът е ползвал като данъчен
кредит начисления по тях ДДС. Ответникът не е оспорил констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза, поради което с оглед и на данните във
фактурите следва изводът за наличие на несъмнено признание не само на факта, че
е получил от ищеца доставените му по тези фактури стоки, но и на съществуващо парично
задължение за плащане на цената им (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК). В подкрепа
на този извод е и извънсъдебното признание на дълга (по основание и размер) от
страна на ответника, направено със споразумението от 31.01.2017г. и с нотариалният
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 192 от
02.05.2017г.
Относно същността на споразумението от 31.01.2017г.
съдът приема, че то съставлява споразумение за определяне начина и сроковете за
изплащане на задълженията, произтичащи от процесните договори за търговска
продажба, обективирани във фактурите, посочени в него (виж т.4). Същото има
акцесорен характер по отношение на сключените преди това договори за търговска
продажба, доколкото предполага тяхната действителност и действие, изцяло се
основава на тях и има установително действие: установява какви стоки и кога са
доставени от кредитора на длъжника и посочва основанието и размера на
задължението на длъжника към кредитора към датата на сключването му -
31.01.2017 г., като по този начин вземането на кредитора е признато от длъжника
като основание /осъществени доставки на торове, семена и препарати/ и като
размер - 82562, 56 лева главница и 3874, 80 лева неустойка. Уговорките в
споразумението относно начина (с пари или с продукция) и сроковете (до
31.07.2017г. - при издължаване с пшеница и до 30.09.2017г. - при издължаване
със слънчоглед, а при недостатъчен добив - до 31.07.2018г.) на изплащане на
тези суми, касаят обаче изпълнението
на вече сключените още през 2014г., 2015г. и 2016г. договори за търговска
продажба.
Поради
това съдът счита, че споразумението от 31.01.2017г. не е договор за спогодба по
смисъла на чл. 365, ал.1 от ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, тъй като
в него липсва изрична воля за извършването на взаимни отстъпки между страните
по едно правоотношение /преуреждане на отношения/, а уговаряне на начин и
срокове на погасяване в цялост на претендирано от кредитора вземане. При липса
на формирана воля относно съществените елементи на договора за спогодба, а
именно относно правния спор, за който той се подписва, съдът приема, че така
подписаното споразумение не може да има последиците по чл. 365 ГПК, поради
което и не съставлява основание за дължимост на процесните суми.
Уговорките в споразумението от
31.01.2017г. относно начина и
сроковете на изплащане на дължимите суми не внасят никакво съществено изменение
в съществуващото облигационно отношение и не представляват новация, тъй като
длъжникът не е поел нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на
старото задължение. Видно е от споразумението, че страните съвсем не са имали
намерение да погасяват някакъв стар дълг и да го заменят с нов. Способите за
преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му,
изменението на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по
смисъла на чл. 107 ЗЗД, защото освен задължителните предпоставки за новиране,
трябва да е налице разлика между новото и старото правоотношение, засягаща
някои от съществените му елементи. В този смисъл е постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК,
ІІ отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ
отделение и решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС. Поради изложените съображения задължението, предмет на договорите за
продажба на стоки по процесните фактури е същото като това, посочено в
споразумението и подписването на последното не променя основанието, на което е
дължима престацията на ответника, респ. основанието на правоотношението между
страните по спора /в този смисъл Р № 168/16 г. по т.д.№ 2830/15 г., I ТО на
ВКС/.
С оглед на изложеното се налага извода, че правното основание
за възникването на спорните вземания са договорите за търговска продажба,
сключени през 2014г., 2015г. и 2016г., а не по-късно сключеното споразумение от
31.01.2017г. и че последното, като юридически факт, следва да бъде ценено при
анализа на доказателствата, касаещи изпълнението на възникналите от тези
договори задължения.
Изложените съображения се отнасят и за уговорките в договора
за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 02.05.2017г., които
още по-малко могат да се приемат, че обективират волята на страните за сключване на договор за спогодба по чл. 365, ал.1 от ЗЗД или за обективна
новация.
С оглед изпълнението на поетите с договорите за
търговска продажба задължения от продавача-ищец (извършени доставки на стоки), купувачът-ответник дължи насрещната
престация - заплащане на продажната цена на доставеното количество торове, препарати
и семена, съгласно уговореното в договорите и чл. 327, ал. 1 ТЗ. Както бе
отбелязано по-горе в мотивите, съгласно чл.154 от ГПК, тежестта да установи
плащане или погасяване по друг начин на това договорно задължение лежи върху
ответника, тъй като се касае за положителен факт, който той може да установи и
от който черпи изгодни за себе си правни последици. По делото обаче не се
събраха доказателства, а не се и твърди, ответникът да е изпълнил напълно или
частично задължението си за заплащане на договорената и дължима от него цена на
закупените стоки. Напротив, от заключението на вещото лице се установи, че в счетоводството
на ищеца сумата от 82 562, 56 лв., дължима от контрагент ЗП С.Е.С.е с дебитно
салдо и към 15.08.2017г. не е платена от същия.
Съгласно
споразумението задължението за погасяване е следвало да се изпълни в срок до
31.07.2017 г. - при издължаване с пшеница и до 30.09.2017г. - при издължаване
със слънчоглед (т.4.2), т.е. уговорен е срок, с настъпването на който задължението става изискуемо,
без да е необходимо кредиторът да отправя покана за изпълнение, като след
изтичане на срока длъжникът е изпаднал в
забава (чл. 84, ал.1 от ЗЗД). Клаузата на т.4.4 от същото, определяща
срок до 31.07.2018г., е под условие добивът за 2017г. да не е достатъчен, в
който случай само останалата сума се прехвърля за издължаване през следващата
година. Доказателства, че посоченото условие се е сбъднало, не са представени
от ответника, чиято е доказателствената тежест за това, поради което релевантни
за изпълнението са сроковете, визирани в т.4.2 от споразумението. Към момента на приключване на
съдебното дирене и устните състезания - 08.11.2017г., падежът на задължението -
31.07.2017г., респ. 30.09.2017г., е настъпил, което обстоятелство се взема предвид от съда
при постановяване на решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното съдът приема,
че ответникът-купувач не е изпълнил задължението си в уговорения срок да плати
покупната цена на доставените от ищеца торове, препарати и семена, поради което
дължи плащането й. Размерът на дължимите суми е изчислен в заключението и е както
следва: по фактура № **********/ 02.05.2013г. - 12 916,00 лева с ДДС, по
фактура № **********/ 07.05.2015г. - 17 409,60 лева с ДДС, по фактура №
**********/ 28.05.2015г. - 22 950,00 лева с ДДС, по фактура № **********/
01.07.2015г. - 24 887,28 лева с ДДС и по фактура № **********/ 16.08.2016г. - 4
399,68 лева с ДДС или общо 82 562.56 лева с ДДС, в какъвто размер е и
претенцията на ищеца.
С оглед изложеното, предявеният
иск по чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД е доказан за
претендираната сума от 82 562.56 лева и следва да бъде уважен изцяло, като
основателен.
Присъждането на
законната лихва върху уважения размер на иска за главница от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане представлява законна
последица от уважаването на иска, поискано е с исковата молба, поради което
същата следва да се присъди. Тъй като падежът на задължението е настъпил след
предявяване на иска - на 31.07.2017 г., респ. 30.09.2017г., последната дата е
началният момент на присъждането на тази лихва.
По отношение на акцесорния иск с
правна квалификация чл.86 от ЗЗД, вр. чл.309а, т.1 от ТЗ:
Вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Вземанията на ищеца за сумите по процесните
фактури (главниците) са дължими, тъй като са станали изискуеми и не са погасени
чрез изпълнение или чрез друг способ. С оглед твърденията на ищеца в исковата
молба, че тези вземания са станали изискуеми с настъпване на падежа, изрично
посочен в някои от тях, а в тези, в които не е посочен падеж - от датата на
съставяне на фактурата, претенцията му за обезщетение за забава обхваща период
от 01.01.2015г. (за най-рано съставената фактура от 02.05.2013г.), респ. от
02.09.2016г. (за най-късно съставената фактура от 16.08.2016г.) до 02.12.2016г.
Със споразумението от 31.01.2017г. обаче
страните са уговори нов падеж на задълженията по посочените в него фактури
– 31.07.2017г., респ. 30.09.2017г., който е настъпил в хода на производството. В споразумението
страните са включили в задължението на длъжника и лихва в размер 26 453, 70
лева, но липсва изрична уговорка за дължимост на натрупаните до неговото подписване
обезщетения за забава по всяка от процесните фактури. Тъй като изискуемостта на
задължението е настъпила в хода на процеса, претенцията за присъждане на обезщетение
за забава върху дължимата сума по всяка от фактурите е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена изцяло.
По възражението за погасяване на
вземанията по давност:
Своевременно въведеното от ответника правопогасяващо
възражение за давност е неоснователно.
Погасяването на вземанията на ищеца, произтичащи от договорите за
търговска продажба, обективирани във фактурите, настъпва с изтичането на общия
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Началото на давностния срок, съгласно
чл. 114 ЗЗД, започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
поради което в настоящия случай ще се считат погасени по давност неплатените
дължими главници с падеж пет години преди подаването на исковата молба, т.е.
преди 10.04.2012 г. Както се установи по-горе, вземанията на ищеца по всички
фактури не само са с падеж след тази дата, но и са възникнали след нея, поради
което към 10.04.2017 г., когато кредиторът е заявил вземането си по съдебен ред
с предявяване на исковата молба, давностният срок по отношение на главниците по
договорите за търговска продажба не е бил изтекъл.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете, в приложение на
разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер 5481 лева,
представляващи внесена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и
внесен депозит за ССчЕ, от които има право на 4788, 31 лева. Ответникът не
е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Земеделски производител С.Е.С.ЕГН:
********** ***,,Крайбрежна” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на ,,П.А.” ООД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в град Б., ул. ,,А.” *******, представлявано от Д.Т.М.,
на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД, следните
суми: 12 916 лева, дължима по фактура № *********/02.05.2013г.; 17 409,60 лева,
дължима по фактура № **********/07.05.2015г.; 22 950 лева, дължима по фактура №
**********/28.05.2015г.; 24 887,28 лева, дължима по фактура №
**********/01.07.2015г.; 4399,68 лева, дължима по фактура №
10000004089/16.08.2016г., представляващи цена
на доставени торове, семена и препарати за растителна защита по сключени
неформални договори за търговска продажба,
ведно със законната лихва върху сумите от настъпване на изискуемостта им – 30.09.2017г.,
до окончателното им
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр.
чл.309а, т.1 от ТЗ за обезщетение за забава върху присъдените суми, както
следва: за сумата 2482,53 лева за периода от 01.01.2015г. до 02.12.2016г.,
дължима върху главницата от 12 916 лева по фактура № *********/02.05.2013г.; за
сумата 2739,69 лева за периода от 08.05.2015г. до 02.12.2016г., дължима върху
главницата от 17 409,60 лева по фактура № **********/07.05.2015г.; за сумата 3070,03
лева за периода от 02.08.2015г. до 02.12.2016г., дължима върху главницата от 22
950 лева по фактура № **********/28.05.2015г.; за сумата 3540,92 лева за
периода от 02.07.2015г. до 02.12.2016г., дължима върху главницата от 24 887,28
лева по фактура № **********/01.07.2015г. и за сумата 110,58 лева за периода от
02.09.2016г. до 02.12.2016г., дължима върху главницата от 4399,68 лева по
фактура № 10000004089/16.08.2016г., или общо 11 943, 75 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Земеделски производител С.Е.С.ЕГН: ********** ***,,Крайбрежна” № 3,
ДА ЗАПЛАТИ на ,,П.А.” ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
град Б., ул. ,,А.” *******, представлявано от Д.Т.М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4788, 31 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: