О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№……………./13.11.2015г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа
докладваното ч.т.дело №1632/2015г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл.274 вр.чл.420 ГПК.
Предмет на производството
е частна жалба на ПЕРФЕКТ ООД, ЕИК *********, представлявано от С.В.С.,
чрез адв.Д.Янакиев от АК –Варна, срещу определение №9725/06.07.2015г.,
постановено по ч.гр.дело №7907/2015г. на ВРС, с което съдът е оставил без
уважение искане на длъжника за спиране на изпълнението по изп.дело №20158380406754
на ЧСИ Ат.Петкова, образувано въз основа на заповедта за изпълнение. В жалбата
се излага, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че
представените към молбата по чл.420 ГПК писмени доказателства представляват
именно предвидените от разпоредбата убедителни
писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната сила на
изпълнителното основание. Според жалбоподателя доказателствата установяват
извършени плащания по претендираното вземане, погашения чрез прихващания и
плащане чрез усвояване средства от банковата сметка на длъжника, които е
следвало да бъдат взети предвид от заповедния съд. Съдът не дължи произнасяне
по същество на приложените доказателства, респ. валидността им и наличието на
предпоставките за извънсъдебното прихващане. Претендира се отмяна на
определението и вместо това спиране на принудителното изпълнение, евентуално до
размера от 1 588 111 щ.долара, за която сума са представени писмени
доказателства.
В срока по чл.276 ГПК е
постъпил отговор на насрещната страна
КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./,
с който се оспорва основателността на жалбата. Излагат, че не са налице
предпоставките за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 ГПК тъй като
представените от длъжника доказателства не са убедителни и не създават убеждение
в съда, че вземането не се дължи. Твърди се, че длъжникът не представя никакви
доказателства за реално изплащане на дълга или части от него. Длъжникът е
представил 4 бр. изявления за прихващания, а едновременно с това кредиторът е
получил и уведомления за извършените цесии – за прехвърляне вземания на
физически лица спрямо банката на Перфект ООД /цесионер/. Твърди се, че
вземането на длъжника произтича от един договор за банков кредит от
30.06.2010г. и анекси към него. Твърди се, че придобиването на вземания към
банката – длъжник е извършено след вписване на решението на БНБ за отнемане на
лиценза и на 06.11.14г., последвано от решение за обявяване в несъстоятелност
на банката. Твърди се образуване на производство от синдиците на банката по
т.дело на СГС, ТО, за прогласяване недействителността на изявленията за
прихващане, отправени от Перфект ООД до банката, на вземанията, придобити от
дружеството чрез цесиите. От друга страна се твърди, че в полза на цедентите е
възникнало право да получат обезщетение от ФГВБ по реда на ЗГВБ до размера от
196 000 лева. За остатъка от сумите, тези лица са включени в публикуван на
21.08.2015г. списък на кредиторите на КТБ АД /в н./ в ТР, с приети вземания.
Поради това насрещната страна поддържа, че няма реално погасяване на вземането
на банката посредством изявленията за прихващане. Поради това се претендира
неоснователност на жалбата ведно с последиците от това – присъждане на
сторените в производството разноски съобразно размера на вземането и
предвидените в Наредба №1/2004г. за МРАВ минимуми.
Съдът намира ЧЖ за
редовна и допустима – същата е подадена от надлежна страна – длъжник в
заповедното производство, срещу подлежащ на обжалване акт и съобразно
изискванията за редовност на жалбите. Представеното пълномощно удостоверява
представителната власт на адвокат Янакиев. Подадената на 03.09.2015г. частна
жалба е в преклузивния срок спрямо определение от 14.08.2015г. Същото е връчено
на страната на 02.09.2015г.
За да се произнесе по
жалбата съдът прецени следното:
По заявление на
КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./ е издадена заповед за незабавно
изпълнение, разпореждането за която е връчено от съда на длъжника на 31.07.15г.
В срока за възражение, на 13.08.15г. длъжникът е подал своевременно молба по
чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението с твърдения, че са налице
убедителни писмени доказателства, че Перфект ООД не дължи на КТБ АД
претендираните по заповедта суми. Твърди се, че дружеството е погасило
задълженията си по договора за кредит по силата на договори за цесия и
изявления за прихващания, адресирани и приети от КТБ АД /посочени
изчерпателно/. Твърди се, че длъжникът е придобил чрез цесия вземанията на
трети лица от банката, произтичащи от договори за платежни услуги, с които
вземания са извършени прихващания с неговото задължение към банката. Общият
размер на погасените по този начин средства по процесния договор за банков
кредит са в размер на 1 777 395 лева и 1 151 811 щ.долара
по фиксинга на БНБ към 22.12.2014г. Твърди се, че на 28.10.2010г. по договор за
междуфирмен заем между длъжника и Проджект къмпани дивелопмънт АД, със знанието
и съгласието на КТБ АД, са усвоени средства от сметката на Перфект ООД в размер
на 615 810.55 лева с цел погасяване на задължение по банков кредит на
Проджект къмпани дивелопмънт АД. Твърди се, че тази сума е усвоена от банката
независимо от превеждането и на третото лице по договора за междуфирмен заем.
Твърди се, че общият размер на погашенията по договора за кредит възлиза на
1 588 111 щ.долара /вкл. извършените прихващания с цесиите и
плащането на чужд дълг/. Твърди се освен това, че дружеството е изпълнявало
задълженията си по договора до 29.12.2014г., когато банката поради обявяването
си в несъстоятелност е била поставена под особен режим, а длъжникът не е могъл
да се снабди с актуална справка за наличния си дълг, редуциран след извършените
прихващания и плащания. Поради това се твърди, че всякакви задължения след тази
дата са породени от липсата на съдействие на кредитора. Твърди се образувано
пред СГС исково производство по т.дело №4978/2015г. на 13 състав на ТО за
прогласяване недействителността на извършените прихващания и цесии. Твърди
се,че това производство ще отложи и обусловеното от заповедното исково
производство по чл.422 ГПК. Въз основа на това се твърди хипотезата именно на
чл.420, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение по издадена заповед
№4124/06.07.2015г. по ч.гр.дело №7907/2015г. на 19 състав на ВРС.
От представените
доказателства към молбата по чл.420 ГПК се установяват твърдените обстоятелства
– приложени са договорите за цесия, изявленията за прихващания до банката, вкл.
с удостоверяване на получаването им от последната, договорите за платежни
услуги, вземанията по които са цедирани на длъжника, договора за междуфирмен
заем от 28.10.2010г. с платежно нареждане за заемната сума, доказателства за
образуваното пред СГС исково производство по действителността на цесиите и
прихващанията, образувано през м.07.2015г. от синдиците на банката.
От подадената молба по
чл.420 ГПК е видно, че длъжникът се ползва от втората хипотеза на нормата като
представя доказателства за плащане/погасяване/ на задължението по договора за
банков кредит въз основа на извършени в негова полза цесии на вземания от
банката и негово материалноправно изявление за прихващане до банката. Длъжникът
не се възползва от общата възможност за спиране на изпълнението срещу
представяне на парична гаранция, което разпоредбата допуска. Поради това съдът
е длъжен да обсъди единствено характера на приложените с молбата писмени
доказателства.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК допуска спиране на
изпълнението при условие, че в срока за възражение длъжникът направи изрично
искане за спиране и представи надлежно обезпечение по чл. 180 и чл.
181 ЗЗД, което да е адекватно на материалния интерес от осъществяване на
изпълнението В хипотезата по чл.
420, ал. 2 ГПК, за да бъде спряно изпълнението молбата за спиране трябва да
е обоснована с възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че
изпълняемото право не съществува. Понеже изпълнението е започнато по
изпълнителен лист въз основа на невлязлата в сила заповед за изпълнение,
длъжникът може да оспорва изпълняемото право с всички възражения, които би
могъл да противопостави на осъдителен иск на взискателя. Само убедителни
писмени доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила на документа,
въз основа на който на основание чл. 418
от ГПК е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят спиране
на изпълнението. Формалното тълкувание на понятието " убедителни писмени
доказателства" сочи, че следва да бъдат представени документи, от които да
е видно, че задължението е погасено или не е възникнало, и които най - често са
извън основанието за възникване на задълженията. Такива доказателства липсват
по делото.
В чл.
103, ал. 1 ЗЗД е посочено ясно и недвусмислено, че кредиторът може да
прихване вземането си срещу свое задължение към насрещната страна, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно. Изискването за изискуемост и ликвидност на
вземането, с което се извършва прихващане, е залегнало в закона, поради което в
практиката на съдилищата, в т. ч. и в тази на ВКС, никога не е имало спор, че
изискуемостта и ликвидността са предпоставки за настъпване на погасителния
ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане /компенсация/ по чл. 103 ЗЗД. Понятието "ликвидност" също е изяснено в достатъчна степен
както от съдебната практика, така и от правната доктрина, в които еднопосочно е
възприето разбирането, че ликвидно по
смисъла на чл.
103 ЗЗД е вземането, което е безспорно по основание и определено по размер.
От писмените изявления и на двете страни е очевидно, че в случая не е налице
поне един елемент за настъпване на компенсационния елемент на прихващането -
ликвидността. По отношение на длъжника е налице образувано съдебно производство
за установяване недействителността на извършените компенсационни сделки – цесии
и извънсъдебни прихващания. По отношение на цедентите намира приложение и
Законът за гарантиране на влоговете в банките, до размера от 196 000 лева
на всеки от вложителите. Няма спор между страните, че към момента е висящ процес
относно действителността на изършените цесии и прихващания. Тези обстоятелства
не дават основание приложените договори за цесия и изявления за прихващания на
длъжника, отправени до банката, да бъдат възприети от съда като убедителни
доказателства за липса на задължение към банката изцяло или отчасти.
Изявлението за прихващане изхожда от длъжника и удостоверява изгодни за него
обстоятелства, поради което само въз основа на тези изявления не може да бъде
направен извод за пълна или частична недължимост на вземането. Поради това
молбата по чл.420, ал.2 ГПК е неоснователна, а постановеното в този смисъл
определение на ВРС следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от
производството съдът намира, че се следват разноски в полза на насрещната
страна – кредитор до размера по чл.11 от Наредбата за МРАВ или 200 лева, на
основание чл.78 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №9725/14.08.2015г., постановено по
гр.дело №7907/2015г. на ВРС, 19 състав, за оставяне без уважение молба на
длъжника ПЕРФЕКТ ООД за спиране на изпълнението по изп.дело №20158380406754 на
ЧСИ Ат.Петканова, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение
№4124/06.07.2015г., на основание чл.420, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА ПЕРФЕКТ ООД ЕИК *********, представляван от Славчо Славов,
да заплати на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./, ЕИК *********, София,
сторените по делото разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 200 лева,
изчислени съгласно минимума по чл.11 от Наредбата за МРАВ, на основание чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: